Решение по дело №11722/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3218
Дата: 26 май 2020 г.
Съдия: Александър Емилов Ангелов
Дело: 20151100111722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11722 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Ищците Р.С. и А.П. (правоприемници на починалия в хода на делото П. С.) твърдят, че наследодателят им П. С. на 31.01.2012 г. е сключил с ответника М.Я. договор за издръжка и гледане, чрез който е прехвърлил на ответника собствеността върху апартамент № 8 с площ от 57,11 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „Костенски водопад“, ж.к. „********, заедно с прилежащото към него мазе № 4 и заедно с 2,84% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Срещу получения имот ответникът е поел задължението да се грижи за П. С. и да му осигурява средства за издръжката му до края на живота му. Твърдят още, че П. С. е заболял от рак на простата, което е наложило за него да се полагат грижи, свързани с лечението му, а също така са му били необходими допълнителни средства за издръжката му, свързани със закупуване на лекарства, полагане на специални грижи за него, както и за заплащане на престоя му в хоспис. Тъй като ответникът не полагал необходимите грижи за П. С. и не му е осигурявал необходимите финансови средства, ищците искат договорът да бъде развален. Претендират разноски по делото.

Ответникът М.Я. оспорва иска. Твърди, че през цялото действие на договора е полагал грижи за прехвърлителя по процесния договор П. С., а също така е заплащал разходите, свързани с ползването на имота, обект на договора, от прехвърлителя. Посочва, че прехвърлителят не го е уведомил, че се нуждае от специални грижи, а през последните шест месеца от живота си се е преместил да живее в хоспис, като по този начин е лишил ответника от възможността да се грижи за него. Ответникът твърди, че след като П. С. се е разболял през м. 09.2013 г., той го е придружавал при извършване на изследвания и при лечението му, като се е грижил да получи най-доброто лечение. Също така на 20.12.2013 г. е сключил договор с трето лице, което да полага ежедневни грижи за домакинството на прехвърлителя, както и да го придружава при посещенията му в лечебни заведения. Ответникът твърди, че П. С. е отказал да приеме грижите, които ответникът му е осигурил чрез ангажираното от него трето лице, поради което ответникът счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да получи предоставените му в изпълнение на процесния договор грижи и следователно няма право да иска развалянето на договора. Ответникът твърди още, че на 02.01.2014 г. е настанил П. С. в хоспис и е заплатил престоя му там. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Относно процесуалната легитимация на ищците

Най-напред следва да се разгледа процесуалното положение на Г.Т. и Я.В., които също са конституирани като правоприемници на първоначалния ищец П. С. и съответно като ищци по делото с определение на съда от 09.05.2016 г.

Според представеното по делото удостоверение за наследници от 20.04.2015 г. първоначалният ищец по делото П. С. е починал на 20.03.2015 г. Той не е оставил низходящи, възходящи или съпруг, а негови наследници по закон съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 ЗН са брат му Р.С. и племенниците му (деца на починалата преди него негова сестра) Г.Т. и Я.В.. Същевременно по делото е представен и протокол от 18.05.2015 г. за обявяване на саморъчно завещание, съставен от нотариус с рег. № 040, заедно с удостоверение, издадено от нотариуса, в което е възпроизведен текстът на завещанието. Завещанието е оставено от П. С., като видно от съдържанието му то представлява универсално завещателно разпореждане. Завещателят е оставил на брат си Р.С. и на трето лице А.П. (също конституиран като ищец по делото) цялото си имущество (по 1/2 ид. част за всеки от тях). Той изрично е посочил, че в това имущество се включва и апартаментът, обект на процесния договор за гледане и издръжка, както и процесуалните права по настоящото дело, образувано по предявения от него иск за разваляне на договора.

Следователно с посоченото завещание П. С. е потвърдил качеството на наследник за 1/2 ид. част от своето имущество на брат си Р.С. (който придобива тази част и по закон), а съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН е придал качеството на наследник за другата 1/2 ид. част от имуществото си на А.П.. Така той е изключил от кръга на наследниците племенниците си, които при това нямат право и на запазена част от наследството (чл. 28, ал. 1 ЗН).

Поначало процесуалната легитимация, т.е. принадлежността на правото на иск, следва материалноправната. Носителят на материалното право има и процесуалното право да търси неговата защита от съда, като изключение от това правило се допуска само, когато законът изрично го предвижда (чл. 26, ал. 2 ГПК). Поради това и правоприемството в процеса, особено когато става въпрос за универсално правоприемство, свързано с изгубването на процесуалната правосубектност на страната по делото (чл. 227 ГПК) следва да съответства на материалното правоприемство. Така лицата, които получават като наследници правата и задълженията на починалия, встъпват и в процесуалните му права и задължения по делото. Този въпрос се отнася до процесуалната легитимация на страните и поради това следва служебно да се разгледа и съобрази от съда във всеки момент от развитието на производството. Ако бъде установено, че само част от лицата, за които има данни, че са наследници на починалата страна по делото и съответно са конституирани като правоприемници на тази страна, всъщност се явяват наследници по силата на ЗН, производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на останалите лица, които нямат това качество (в този смисъл определение № 29/21.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4583/2019 г. на ВКС, ІV г. о.).

В случая според представените доказателства за наличие на оставено от първоначалния ищец универсално завещание, следва да се приеме, че негови наследници са само Р.С. и А.П.. В тази връзка е редно да се спомене, че макар самото завещание да не е представено по делото, неговото съществуване и съдържание се установява с посочените по-горе официални удостоверителни документи, а също така не се оспорва и от страните. Следва да се има предвид и че другите двама наследници по закон на починалия ищец Г.Т. и Я.В. са конституирани като страни по делото, но те не са взели каквото и да било становище по делото, нито по въпроса за саморъчното завещание, оставено от П. С. и съответно за неговите последици. Те не са и оспорили това завещание. Поради това следва да се приеме, че по делото е установено, че наследници на П. С. са само Р.С. и А.П., като това обстоятелство не се оспорва нито от ответника по делото, нито от другите наследници по закон на ищеца. Следователно конституирането на Г.Т. и Я.В. следва да бъде отменено, като се прекрати производството по отношение на тези лица.

Относно вида на сключения договор

По делото не е спорно, като това е видно и от представения нот. акт № 5 от 31.01.2012 г., че на посочената дата е сключен договор за гледане и издръжка между П. С. и ответника М.Я., с който П. С. е прехвърлил на ответника собствеността на апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „Костенски водопад“, ж.к. „********, като е запазил правото на ползване върху имота. Съгласно договора ответникът е поел задължение спрямо прехвърлителя да го подпомага със средства за издръжката му и до края на живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост, като му осигурява достоен, добър и спокоен живот.

За да се определи дали е налице неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора и съответно основание за развалянето му, следва на първо място да се изясни какво е естеството и обема на тези задължения. Тъй като процесният договор не е уреден изрично от закона, приложимите към него правила се извличат от самото му съдържание и от утвърдилите се обичайни правила. Тези обичайни правила са възпроизведени от наличната съдебна практика и особено от постановените тълкувателни решения на ВС и ВКС по въпроси на договорите за гледане и издръжка.

В общия случай при този вид договори основните задължения на приобретателя на имота се свеждат до полагане на грижи за прехвърлителя и предоставянето му на издръжка в натура, чрез което се осигурява непрекъснато задоволяване на ежедневните нужди на прехвърлителя от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други. Поради това грижите и издръжката поначало са дължими в натура, а парична издръжка може да се заплаща по изключение, когато са налице определени причини за това (така ТР № 96/1966 г. на ОСГК на ВС и разясненото в мотивите на ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Посочените задължения на приобретателя по договора за гледане и издръжка, утвърдени в приложимите обичайни правила, представляват типичните задължения, които се приема, че са пораждат, ако страните са уговорили само това, че приобретателят ще се грижи и издържа прехвърлителя. Нещо повече, за да бъдат изпълнени тези задължения точно, поначало е необходимо прехвърлителят да бъде поставен в семейната среда на приобретателя, т.е. между страните по договора да се създадат отношения, подобни на тези в семейството на приобретателя, за да може прехвърлителят да получи уговорените грижи в пълен обем.

Страните обаче, съгласно чл. 9 ЗЗД (която норма позволява съществуването на този вид договори), могат да уговорят и различно съдържание на задълженията на приобретателя. Възможно е (и това често се случва в практиката) прехвърлителят да остане да живее отделно (в отделно жилище и домакинство) от приобретателя, което е пречка последният да предоставя непрестанно и всекидневно грижи на прехвърлителя в пълен обем. В този случай договорът за гледане и издръжка е в по-ограничен обем по отношение на дължимите грижи от типичния случай. Възможно е също така страните да отдадат по-голямо значение на предоставяната издръжка, включително да предвидят тя да бъде не само в натура, но и парична. В последния случай това не винаги е необходимо да води до ограничаване на обема на дължимите от приобретателя грижи, но е възможно и това да бъде уговорено. Конкретното съдържание на задълженията на приобретателя следва да се разкрие както с оглед на използваните от страните изрази в самия договор, така и чрез тълкуване на изразената от тях воля съгласно чл. 20 ЗЗД, като се държи сметка и за поведението на страните при изпълнението на договора (особено преди възникването на спор между тях), което дава насоки за смисъла, който те са вложили в уговорките по договора, и за целта, която искат да постигнат, съответно за интереса на прехвърлителя, който искат да бъде задоволен.

Относно задълженията на ответника по процесния договор и първоначалното им изпълнение

В случая страните по процесния договор не са използвали напълно стандартни изрази, за да опишат задълженията на ответника за предоставяне на грижи и издръжка. Напротив, на първо място те са уговорили, че ответникът ще „подпомага прехвърлителя със средства за неговата издръжка“, което предполага, че ще предоставя под някаква форма тези средства. Следователно може да се приеме, че договорът съдържа едно задължение за парична престация, която се отличава от натуралната издръжка.

Договорът съдържа и задължение за непарична престация, дължима спрямо прехвърлителя, изразено от страните с думите: „и до края на живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост“. Глаголите „гледам“ и „грижа се“ в посочения контекст следва да се приемат като равнозначни и изразяващи задължението за полагане на грижи от вида на посочените по-горе – осигуряване на храна, отопление, медицинско обслужване, лекарства и други, според случая. Трябва да се обърне внимание обаче на уточнението, че задължението за грижи по отношение на прехвърлителя е при необходимост. Следователно страните по договора са уговорили, че задължението за грижи ще е вторично, доколкото основното е за осигуряване на парична издръжка, и ще възникне, когато това е необходимо, т.е. когато прехвърлителят, с оглед на възрастта и здравословното си състояние, се нуждае от полагане на грижи за него, тъй като не може да задоволи всички свои ежедневни нужди сам. Тези грижи, които ответникът следва да положи или да осигури, ще са необходими тогава, когато прехвърлителят не е в състояние сам да си осигури достоен, добър и спокоен живот, както е посочено в договора. Разбира се, това не означава, че от ответника не се очаква да има известно лично отношение и връзка с прехвърлителя, което поначало е присъщо на всички договори за гледане и издръжка, независимо в какъв обем са уговорените грижи, тъй като и процесният договор не представлява договор с чисто парична насрещна престация (като договор за пожизнена рента напр.).

Горното разбиране за тълкуването на волята на страните, изразена в процесния договор, се подкрепя от отношенията между тях във връзка с неговото изпълнение, което ще бъде разгледано по-долу. В тази връзка първо следва да се посочи, че според твърденията на страните и съгласно доказателствата по делото действието на договора условно може да се раздели на четири периода.

Първият период е от сключването на договора на 31.01.2012 г. до м. 10.2013 г., когато се обострят здравословните проблеми на прехвърлителя, в резултат на което е установено и раково заболяване (както посочват свидетелите Л.С.и М.Г., а също така от тогава са и първите медицински документи по делото за изследвания на прехвърлителя – епикриза от МБАЛ „Св. София“ от 21.10.2013 г.). Вторият период е от м. 10.2013 г. до края на 2013 г., когато са извършени по-интензивни медицински изследвания на прехвърлителя и е диагностицирано състоянието му (съгласно показанията на свидетелите Л.С.и М.Я., както и видно от представените медицински документи). Третият период от съществуването на договора е от м. 01.2014 г. до м. 11.2014 г. Последният четвърти период е от м. 11.2014 г., когато прехвърлителят постъпва в хоспис (според служебна бележка от хоспис „Св. Екатерина“ от 13.02.2017 г. и показанията на свидетелите Л.С.и М.Я.), до смъртта на прехвърлителя на 20.03.2015 г., когато се прекратява и самият договор, който поначало се сключва с оглед личността на лицето, което следва да бъде гледано и издържано.

От изложеното в исковата молба, която е подадена от самия прехвърлител, е видно, че през първия период от съществуването на договора (от 31.01.2012 г. до м. 10.2013 г.) ответникът е изпълнявал задълженията си по него. Прехвърлителят (и първоначален ищец по делото) твърди, че след като се е разболял тежко от рак и е започнал да има нужда от лекарства и специални грижи, ответникът не му е осигурявал дължимите средства и грижи. Следователно трябва да се приеме, че прехвърлителят не е въвел твърдения за неизпълнение на договора от страна на ответника за посочения първи период от съществуването му, т.е. в този период задълженията на ответника по договора са изпълнявани. Именно поради това естеството на извършваните от ответника действия през този период трябва да се вземе предвид при тълкуването на уговорките на страните по договора, за да се определи обемът на задълженията на ответника.

За този период, видно от представените по делото приходна квитанция за заплатени местни данъци и такси от 10.11.2014 г., ответникът е заплатил дължимите местни данъци и такси по отношение на имота, обект на процесния договор. Ответникът е заплатил и сума за поставяне на нова дограма на стълбището, според представената квитанция за 130 лв. от 26.10.2013 г., като от частично изписания в документа адрес, може да се определи, че се отнася за имота, обект на договора (адресът на ответника е различен). От представените фискални бонове и разписка от системата за плащане „Изи пей“ и извлечения от банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД се установява и че ответникът (доколкото в негово държане са платежните документи, а и съгласно банковите извлечения) е заплащал дължимите суми за електроенергия, топлинна енергия и В и К услуги за същия имот.

В документите за плащания към „Топлофикация София“ ЕАД са посочени или името на прехвърлителя П. С. като титуляр на партидата за имота, или адресът на имота, както и абонатен номер (100786), който очевидно е за същия имот (с оглед на посочените имена и адрес), от където следва, че плащанията се отнасят за този имот. Във фискален бон от 24.02.2012 г. за плащане към „Софийска вода“ АД е посочено името на П. С., който е титуляр на партидата за имота, преди да бъде вписан ответникът, но също така е виден абонатният номер за имота (2074340). Този номер е посочен в плащанията към „Софийска вода“ АД, които се установяват съгласно извлеченията за движенията по банковата сметка, поради което следва изводът, че с тези плащания са погасявани именно задължения за имота, обект на процесния договор. По отношение на плащанията за електроенергия в извлечението от банковата сметка се съдържат два различни абонатни номера, по които е плащано всеки месец, като нито един от тях не съвпада с абонатния номер, посочен в разписката от „Изи пей“ от 24.02.2012 г., в която е посочено името на П. С. и адреса на имота. Това се дължи на обстоятелството, че практика на „Чез Електро България“ АД е при промяна на титуляра на партидата, да се променя и абонатният номер за имота. Въпреки това, доколкото от посочените документи се установява, че ответникът е заплащал дължимите суми за топлинна енергия и В и К услуги за имота, обект на процесния договор, както и местните данъци и такси, а същевременно в извлеченията за движенията по банковата сметка на ответника са отбелязани ежемесечни плащания по два различни абонатни номера както към „Софийска вода“ АД, така и за електроенергия, следва да се приеме, че едно от плащанията за електроенергия е именно за имота, обект на договора.

Тъй като съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС задължение на ползвателя е да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта, включително и местните данъци и такси (така и чл. 11, ал. 3 и чл. 64 ЗМДТ), всички посочени по-горе задължения за заплащане на местни данъци и такси, цена за топлинна и електрическа енергия и В и К услуги по отношение на имота, следва да бъдат заплатени от прехвърлителя на имота, който си е запазил право на ползване върху него. Поради това плащането им от ответника представлява осигуряване на парични средства за подпомагане на издръжката на прехвърлителя съгласно уговорката по процесния договор.

По делото няма други данни (нито твърдения, нито представени доказателства) от този първи период в развитието на отношенията между страните по договора относно съществуването и съответно изпълнението от страна на ответника на други задължения, свързани с осигуряване на средства за издръжка на прехвърлителя. При това положение, както и с оглед на липсата на твърдения от прехвърлителя (първоначалния ищец) за наличие на неизпълнение на задълженията на ответника по договора през този първи период, следва да се приеме, че уговореният обем от средства, с които ответникът да подпомага издръжката на прехвърлителя, се изчерпва със средствата, необходими за покриване на разходите по ползването на имота, обект на процесния договор, които ответникът е заплащал вместо прехвърлителя. Следователно страните са уговорили ответникът да предоставя само частична издръжка на прехвърлителя в посочения обем, което следва и от използвания в договора израз, според който ответникът „подпомага“ прехвърлителя със средства за издръжката му, а не я осигурява изцяло. В тази връзка следва да се съобрази и че прехвърлителят е разполагал и със собствени доходи от пенсия в размер на 300 – 350 лв. (според свидетелката Л.С.).

Също така липсват данни по делото и за това ответникът да е изпълнявал през този период задължения, свързани с предоставянето на прехвърлителя на издръжка в натура под каквато и да било форма (напр. грижи за поддръжката на жилището на прехвърлителя, осигуряване на храна, лекарства и др.). Според показанията на свидетелката М.Я., които са единственото доказателство за отношенията на страните по договора през този период, прехвърлителят е идвал в жилището на ответника (в което последният очевидно живее с майка си – свидетелката, тъй като тя говори за семейното им жилище). Той също така ги е придружавал в различни места в България, където семейството на ответника има къщи. Свидетелката посочва, че между прехвърлителя и ответника е съществувала близост както в професионален аспект (и двамата са архитекти, а прехвърлителят е бил преподавател на ответника в университета), така и в културен аспект (ходили са заедно на опера и на други мероприятия). От тези отношения между страните, които според свидетелката са съществували повече от 10 години преди сключването на процесния договор, но са продължили по същия начин и след това през 2012 г. и 2013 г., може да се направи извод, че личният елемент в дължимата от ответника престация по договора представлява осигуряването на грижа за прехвърлителя в духовен, а не във физически план. Тази грижа се изразява в осигуряването на приятелска среда и компания, но тя няма постоянен характер, а е предоставяна през определени периоди от време – няколко пъти в месеца според показанията на свидетелката Я..

В допълнение към извода за твърде тесния обем на личната грижа, която ответникът дължи по договора, следва да се съобрази и обстоятелството, свързано с местоживеенето на прехвърлителя. Както се посочи по-горе, при типичния договор за гледане и издръжка прехвърлителят се поставя в семейната среда на приобретателя по договора, в едно общо домакинство с него. Само така е възможно приобретателят да изпълни задължението си за предоставяне на лични грижи в пълен обем, тъй като само по този начин е възможно грижите да се предоставят непрекъснато, а също така да се предоставя издръжка в натура.

В случая обаче страните по договора не са уговорили подобен обем на грижата, включително поради това, че уговорката между тях е прехвърлителят да живее самостоятелно в отделно жилище, а не в семейната среда на ответника. Това не е изрично посочено в договора, но индиция за тази уговорка е на първо място запазеното от прехвърлителя право на ползване върху имота, обект на договора. Именно в този имот прехвърлителят е останал да живее след сключването на договора, което е видно от показанията на всички разпитани свидетели по делото – Л.С., А. Р., М.Я. и М.Г.. Свидетелите не сочат конкретния адрес, на който е живял прехвърлителят, но всички те са посещавали жилище, за което сочат, че е домът на прехвърлителя, като не споменават това да е било и жилището на ответника. Свидетелката М.Я. (майка на ответника) също така разграничава жилището, в което е живял ответникът, което тя нарича семейното им жилище, от жилището, обитавано от прехвърлителя, доколкото според нея той ги е посещавал в тяхното семейно жилище. След като прехвърлителят е имал свое жилище, запазил е право на ползване върху имота, обект на процесния договор, и няма друг притежаван от него имот, както е заявил в исковата молба, следва да се приеме, че след сключването на договора, той е останал да живее сам в имота, обект на договора (още повече че това е и адресът му, посочен в исковата молба), като нито е отишъл в жилището на ответника, нито ответникът е заживял при него.

Следователно, след като страните са уговорили, че прехвърлителят няма да живее заедно с ответника, т.е. че няма да бъде поставен в неговата семейна среда, обемът на грижите по договора поначало не би могъл да бъде пълен, те не могат да се предоставят ежедневно и непрекъснато. Както се посочи обаче, в случая страните не са и уговорили подобно предоставяне на физически грижи, а на духовни такива, както и на частична парична издръжка. Така прехвърлителят е запазил самостоятелността си. Израз на това положение е и обстоятелството, че той не е придружаван от ответника при посещенията му при личния му лекар преди да бъдат установени заболяванията му, както сочи свидетелят М.Г. (който е личният лекар на прехвърлителя).

Така, от използваните от страните изрази при формулирането на уговорките в процесния договор, както и от обема на изпълнените от ответника задължения по договора за периода 31.01.2012 г. – м. 10.2013 г., в който прехвърлителят не твърди да е имало случаи на неизпълнение, следва изводът, че ответникът е поел ограничени по обем задължения по договора да предоставя на прехвърлителя частична издръжка в размер на разходите по ползването на жилището му, както и грижи в духовен аспект и то не постоянно, а прехвърлителят е запазил самостоятелността на живота си, който е водил и до този момент. Именно така следва да се разбира и критерият за достоен, добър и спокоен живот, който страните са заложили в договора, тъй като именно такива са били отношенията между тях и начина на живот, осигурен на прехвърлителя, през първите 1 година и 9 месеца от съществуването на договора.

Промяна в обема на задълженията на ответника по договора и тяхното изпълнение до края на 2013 г.

Договорът предвижда и осигуряването на грижи при необходимост. С оглед на развитието на отношенията между страните следва да се приеме, че тази уговорка е за допълнителни грижи, които ответникът трябва да предостави, когато това е необходимо според обстоятелствата. Тези грижи биха могли да бъдат и във връзка с обслужването на прехвърлителя, с осигуряването на храна и други, в зависимост от конкретната необходимост. Поради желанието на страните прехвърлителят да остане самостоятелен и в по-голяма степен независим от ответника, необходимостта от допълнителни грижи следва да се преценява с оглед на конкретното здравословно състояние на прехвърлителя и възможността му да задоволява сам ежедневните си нужди. Също това, макар текстът на договора да не предвижда изрично това, може да се приеме, че изменението в обема на задълженията на ответника в случай на необходимост следва да се отнесе и до размера на средствата за издръжка, когато е необходимо прехвърлителят да заплаща допълнителни разходи, свързани с промяната в състоянието му като например за лечение. Именно в тази светлина трябва да се разгледат и следващите три периода от съществуването на договора между страните, посочени по-горе – от м. 10.2013 г. до края на 2013 г., от м. 01.2014 г. до м. 11.2014 г. и от м. 11.2014 г. до смъртта на прехвърлителя на 20.03.2015 г.

През втория период в развитието на отношенията по договора (от м. 10.2013 г. до края на 2013 г.) според показанията на свидетелите Л.С., М.Я. и М.Г. здравословното състояние на прехвърлителя, което преди това е било добро, рязко и значително се е влошило. Във връзка с първоначално изследване, свързано с оплаквания на прехвърлителя от храносмилателни проблеми са установени и данни за проблеми с отделителната система и простата на прехвърлителя (епикриза от МБАЛ „Св. София“ ЕАД от 24.10.2013 г.). При последващите изследвания от 05.11.2013 г. и от 25.11.2013 г. е установено раковото заболяване на простатата на прехвърлителя (съгласно епикриза от „ВМА – МБАЛ София“ от 05.11.2013 г., резултат от хистологично изследване от 11.11.2013 г. и удостоверение от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 10.02.2017 г. и писмо от същата болница със сходно съдържание от 20.10.2017 г.), както и метастази в костите (според резултата от изследването в Клиниката по нуклеарна медицина на „СБАЛО“ ЕАД от 11.12.2013 г. и видно от писма от същата болница от 15.02.2017 г. и от 27.02.2017 г. и приложените към него документи – амбулаторни листова и доклади на лекуващите лекари). Потвърдени са и проблемите с отделителната система на прехвърлителя (съгласно амбулаторен лист от 28.10.2013 г. за извършен преглед и издадено направление за хоспитализация и резултат от ултразвуково изследване от 11.12.2013 г.). В края на м. 12.2013 г. (за периода 21.12.2013 г. – 02.01.2014 г.) поради здравословните проблеми с отделителната система прехвърлителят е постъпил в хоспис „Св. Екатерина“, което се установява от представената служебна бележка от хосписа от 13.02.2017 г. и от показанията на свидетелката Л.С..

Според свидетелката Л.С.(която е съпруга на Р.С. – ищец по делото и брат на прехвърлителя) през разглеждания период тя и ответникът са осъществявали контакти (по телефона), за да координират кой от тях какви грижи ще поеме за прехвърлителя – ответникът като задължено по процесния договор лице, а свидетелката като близък роднина на прехвърлителя. В този период ответникът е придружавал прехвърлителя при посещенията му при линия му лекар (според свидетеля М.Г.) и в различни лечебни заведения, където са извършвани медицинските изследвания (според свидетелката М.Я.). Настаняването му в хоспис, което е било необходимо с оглед на проблемите с отделителната система на прехвърлителя и невъзможността да бъде настанен в болница в края на м. 12.2013 г., е организирано от свидетелката Л.С.според нейните показания, като тя е отвела прехвърлителя хосписа.

Разходите за престоя в хосписа са заплатени от ответника, видно от представената по делото квитанция от хосписа за заплатена сума от 500 лв. (с неясна дата от 2014 г., като документът е в държане на ответника) и съгласно показанията на свидетелката Л.С.. По отношение на разходите са извършените прегледи и изследвания, посочени по-горе, липсва изчерпателна информация по делото за това от кого са били заплатени. От ответника са представени няколко фискални бонове от този период за заплатени прегледи, изследвания и закупени лекарства. Разбира се, с оглед на естеството на тези документи (в тях рядко се посочват имена или дори точни наименования на съответните стоки или услуги), трудно може от тях непосредствено да се установи, че заплатените средства са свързани именно с лечението на прехвърлителя. В някои от документите все пак е вписано името му и съответната дейност (напр. фискален бон от „Софиямед“ ЕООД от 12.12.2013 г. за поставяне на уретрален катетър на П. С.), а други съвпадат по време с наличните по делото документи за извършени прегледи и изследвания (напр. фискални бонове за преглед в „СБАЛО“ ЕАД от 12.12.2013 г. и заплатени изследвания в лаборатория „Рамус“ от 09.12.2013 г., за което е представен и резултатът от изследването на П. С. в тази лаборатория от същата дата).

Следва да се съобрази обаче естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по договор за гледане и издръжка (дори и във разновидността му в процесния случай), при което не може да се очаква от приобретателя да съхранява всички документи, доказващи извършените от него разходи във връзка с полагани за прехвърлителя грижи. Това още повече е така, когато разходите са извършени в момента, когато нормално и двете страни по договора са подложени на значителен стрес поради установените здравословни проблеми на прехвърлителя, който при тези прегледи и изследвания е придружаван от ответника. Поради това следва да се вземе предвид на първо място, че според свидетелите М.Я. и М.Г. ответникът е придружавал прехвърлителя при извършените медицински прегледи и изследвания. Това се потвърждава и от свидетелката Л.С., доколкото тя сочи, че с ответника се е разбрала как да координират грижите за прехвърлителя в този период, но единственото действие, което тя посочва, че е извършила, е да го настани в хоспис в края на м. 12.2013 г. Допълнително посоченото обстоятелство се потвърждава от това, че медицинските документи за извършените на прехвърлителя прегледи и изследвания, се намират у ответника (от него са представени по делото), а също така според свидетелката М.Я. (майка на ответника), тя е съдействала за провеждане на изследването на прехвърлителя от 11.12.2013 г., установило метастазите на рака в костната му система. С оглед на това, че ответникът е придружавал прехвърлителя при извършването на прегледи и изследвания през този период, както и с оглед наличието на документи у ответника, установяващи заплащането на част от тези прегледи и изследвания, както и за закупуване на лекарствени средства и медицински изделия, а също така като се съобрази, че липсват конкретни твърдения по делото през този период прехвърлителят да се е нуждаел и от други медицински дейности или лекарства и съответно тяхната цена да не е осигурена от ответника, следва да се приеме, че разноските за необходимото лечение на прехвърлителя през втория период от съществуването на договора, са заплатени от ответника.

През този период, с оглед на описаните по-горе документи, се установява и че ответникът е продължил да заплаща разходите, свързани с ползването на жилището на прехвърлителя. Следователно той е изпълнявал задължението си да го подпомага със средства за издръжка в първоначалния обем на това задължение, а също е подпомагал прехвърлителя да посрещне и увеличения обем на нужната му издръжка поради необходимостта от извършване на медицински прегледи и изследвания и закупуване на лекарства и медицински изделия (от този период са представени фискални бонове за закупуване на катетър и бастун). С оглед на възникналата необходимост от допълнителни грижи за прехвърлителя предвид влошеното му здравословно състояние, ответникът е придружавал прехвърлителя за извършване на съответните медицински дейности. Поради това следва да се приеме, че в този втори период ответникът е осигурил грижи за прехвърлителя според възникналата в този момент необходимост и в обема, предвиден в процесния договор, без да засяга независимостта и самостоятелността на прехвърлителя, както е уговорено между страните и доколкото към този момент няма данни по делото това да е било необходимо.

В тази връзка без значение за посочените изводи е представения по делото договор от 20.12.2013 г., сключен между ответника и трето лице, на което е възложено да полага грижи за прехвърлителя. От една страна датата на документа е оспорена от ищците по делото и поради липса на други доказателства относно сключването на договора не може да се установи кога действително е сключен. От друга страна обаче, по делото е ясно, че този договор, дори и да е сключен на посочената в него дата, не може да е бил изпълняван поради постъпването на прехвърлителя в хоспис на 21.12.2013 г., както и поради последващото му постъпване в болница и след това престой при брат му, които ще бъдат разгледани по-долу. Поради това този документ не би могъл да се използва за установяване по делото на грижите, полагани от ответника, но извършването на такива грижи се установява с оглед на посочените по-горе обстоятелства.

Настаняването на прехвърлителя в хоспис за последните 10 дни от разглеждания втори период от съществуването на договора, не означава, че ответникът не е полагал необходимите грижи за него. От показанията на свидетелката Л.С.може да се направи извод, че едва към този момент и след проведените различни прегледи и изследвания на прехвърлителя е станало необходимо за него да се положат специализирани грижи, тъй като не е можело да бъде приет в болница за лечение на проблемите с отделителната си система. Подобни високо специализирани и квалифицирани грижи не могат да бъдат осигурени от ответника, който не е медицински специалист. В този смисъл настаняването на прехвърлителя в хоспис е положение, което изключва възможността ответника да полага лични грижи за него и поради това не представлява неизпълнение на договорните задължение на ответника. Обстоятелството, че съпругата на брата на прехвърлителя се е погрижила той да бъде настанен в хоспис, също не може да се разглежда като неизпълнение на задълженията на ответника да полага грижи за прехвърлителя, тъй като подпомагането му от други негови близки, което при това е координирано с ответника, не означава, че ответникът е спрял да полага грижи за него. В конкретният момент такава грижа просто не е била необходима, тъй като вече е осигурена от близките на прехвърлителя.

Следователно през втория период от съществуването на договора (от м. 10.2013 г. до края на 2013 г.) ответникът надлежно е изпълнявал задълженията си в обема, в който са уговорени по договора.

Изпълнение на задълженията на ответника по договора до м. 11.2014 г.

Третият период от развитието на отношенията между страните по договора е от началото на м. 01.2014 г. до повторното настаняване на прехвърлителя в хоспис през м. 11.2014 г. След като напуска хосписа на 02.01.2014 г. (съгласно служебната бележка от хоспис „Св. Екатерина“), на 06.01.2014 г. прехвърлителят е приет за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД поради проблемите, които има с отделителната си система. След седем до десетдневен болничен престой той напуска болницата, като е необходимо да извършва хемодиализа 2-3 пъти седмично. Това той прави през цялата 2014 г. – до 29.12.2014 г. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писма от посочената болница от 09.10.2017 г. и 12.04.2018 г. и приложени към тях доклади на началника на отделението по хемодиализа, както и от показанията на свидетелката Л.С..

Според свидетелката Л.С.след изписването на прехвърлителя от болницата през м. 01.2014 г. и до края на м. 03.2014 г. той остава да живее при брат си (ищеца по делото Р.С.) и съпругата му (свидетелката). През този период, според свидетелката, тя е полагала грижи за прехвърлителя, като е пазарувала, чистела и готвела, макар че в тази връзка следва да се съобрази, че тя е извършвала тези дейности едновременно и за собственото си домакинство. Свидетелката посочва, че е придружавала прехвърлителя на няколко пъти до различни болници – за поставяне и смяна на катетър, за поставяне на стома на единия му бъбрек (като в този случай той е имал и болничен престой), а тя самата е сменяла превръзките на поставената стома и е поставяла на прехвърлителя инжекции, предписани за лечението му. През това време свидетелката посочва, че тя лично е придружавала прехвърлителя до МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД три пъти седмично за процедури по хемодиализа. Според свидетелката през този период тя и ищецът Р.С. са поемали и разходите за лекарства и консумативи, но не и за обикновените лекарства, приемани от прехвърлителя, които са заплащани от него, макар че свидетелката не разграничава и не уточнява за кои лекарства става въпрос. Тя посочва и че смените на поставената стома (които са извършвани на три месеца) са заплатени от ищеца А.П.. Според показанията на свидетелката, тя е извършила от името на прехвърлителя и необходимите действия и процедури във връзка с актуализиране на решението на ТЕЛК относно състоянието му, което е станало през лятото на 2014 г. (според посоченото от нея при очната ѝ ставка със свидетеля М.Г.).

След края на м. 03.2014 г., съгласно показанията на свидетелката Л.С., прехвърлителят се е прибрал в жилището си., където е останал до началото на м. 06.2014 г., когато с приятели е заминал за с. Владо Тричков, където е останал до м. 08.2014 г. През този период (до м. 06.2014 г.) свидетелката посочва, че е посещавала прехвърлителя през 2-3 дни, за да полага грижи за него – да му носи храна и лекарства, да му готви, а също така го е придружавала при посещения при лекари, включително при личния му лекар. Според свидетелката през този период тя не е установила друг да се грижи за домакинството му (като цяло не е намирала храна в хладилника). Същевременно свидетелката М.Я. (майката на ответника) посочва, че от м. 03-04.2014 г. до м. 11.2014 г. тя е посещавала прехвърлителя в дома му повече от две съботи и недели в месеца, като му е носела храна, перяла е и е чистела. Следва да се имат предвид и показанията на свидетеля М.Г. (включително и при проведената очна ставка със свидетелката Л.С.), според които през 2014 г. при него, като личен лекар на прехвърлителя, последният е идвал придружен по-често от ответника, а понякога и от свидетелката Л.С., като също така ответникът е превозвал свидетеля до жилището на прехвърлителя, за да може да го преглежда и в дома му.

От показанията на свидетелката Л.С.не става ясно дали в периода от края на м. 03.2014 г. до началото на м. 06.2014 г. тя е продължила да придружава прехвърлителя за процедурите по хемодиализа, тъй като самата тя посочва, че от един момент е разбрала, че транспортът се осигурява от болницата и не се заплаща от пациента. Свидетелката също така посочва, че в периода, когато прехвърлителят е при приятели в с. Владо Тричков (м. 06.2014 г. – м. 08.2014 г.) за транспортирането му до процедурите по хемодиализа е отговарял един от тези негови приятели. Същевременно свидетелят А. Р. заявява, че от м. 03.2014 г. той е осигурявал транспорт на прехвърлителя до процедурите по хемодиализа със служебния автомобил и по нареждане на ищеца А.П.. Този свидетел обаче не уточнява колко често е превозвал прехвърлителя до болницата, като само посочва, че това винаги е ставало по нареждане на работодателя на свидетеля – ищецът А.П.. От друга страна според показанията на свидетелката М.Я. ответникът е транспортирал прехвърлителя за процедурите по хемодиализа, макар че следва да се съобрази, че тази информация е предоставена на свидетелката от ответника. Свидетелят М.Г. също посочва, че ответникът е осигурявал превоз на прехвърлителя, макар че той има предвид за прегледи при него като личен лекар на прехвърлителя.

За периода м. 06 – м. 08.2014 г., когато според свидетелката Л.С.прехвърлителят е при приятели в с. Владо Тричков, свидетелката М.Я. посочва, че е продължавала да се грижи за прехвърлителя, като носи храна, пере и чисти дома му, посещавайки го през събота и неделя. Същевременно от представените удостоверение от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 10.02.2017 г. и писмо от същата болница със сходно съдържание от 20.10.2017 г. се установява, че след два извършени прегледа на прехвърлителя в „СБАЛОЗ“ ЕООД през м. 02.2014 г. му е назначена терапия за ограничаване на раковото заболяване. Тази терапия е проведена в периода м. 03 – м. 08.2014 г., като веднъж месечно прехвърлителят се е явявал в болницата за поставяне на съответната инжекция (включително в месеците 06, 07 и 08.2014 г.), а на 18.09.2014 г. е проведен и контролен преглед. За тази терапия свидетелката М.Я. посочва, че прехвърлителят е воден в болницата от ответника. Свидетелите Л.С.и А. Р. не дават показания за подобно лечение, с изключение на това, че свидетелката С.посочва, че след м. 08.2014 г. е правено изследване във връзка с метастазите на раковото заболяване в костната системна на прехвърлителя.

Също така, видно от представените по делото амбулаторни листове за проведени прегледи при личния лекар на прехвърлителя, през летния сезон на 2014 г. той е посещавал личния си лекар на 02.06.2014 г., на 08.07.2014 г. и на 11.08.2014 г. С оглед възражението на ищците по допустимостта на представените от ответника амбулаторни листове от личния лекар на прехвърлителя следва да се посочи, че те са представени с оглед на представеното от ищците писмо от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 20.10.2017 г. и във връзка с възраженията на ответника срещу достоверността на информацията, съдържаща се в това писмо, както и в предоставения от съда срок за становище по писмото, който е и срок, в който могат да бъдат ангажирани съответни доказателства във връзка с изразеното становище. Поради това тези доказателства са допустими от гледна точка на сроковете за представянето им.

След завръщането на прехвърлителя в гр. София през м. 09 и м. 10.2014 г. той остава да живее в дома си, както посочват свидетелките Л.С.и М.Я., като подобреното му здравословно състояние от лятото на 2014 г. е започнало да се влошава. През тези два месеца и две свидетелки заявяват, че са полагали грижи за прехвърлителя до настаняването му в хоспис през м. 11.2014 г., като свидетелката Л.С.посочва, че е започнала да ходи при него всеки ден, а свидетелката М.Я. не променя посочения от нея период от две седмици, през които е посещавала прехвърлителя. Същевременно нито една от двете свидетелки не посочва да е срещала другата или да е установявала по някакъв начин резултатите от посещенията ѝ.

Свидетелят А. Р. също дава показания относно това кой е полагал грижи за прехвърлителя през 2014 г. (и по-конкретно през разглеждания период от края на м. 03.2014 г. до м. 11.2014 г.), както и кой е заплащал необходимите средства за издръжката на прехвърлителя, но тези показания не могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като не се основават не преки възприятия на свидетеля. Следва да се вземе предвид, че той на няколко пъти (без да уточнява колко и по кое време) е виждал свидетелката Л.С.да полага грижи за прехвърлителя. Свидетелят обаче заявява, че извън тези няколко случая свидетелката С.му е казвала, че се грижи за прехвърлителя и му купува лекарства, т.е. в тази част показанията на свидетеля Р. възпроизвеждат показанията на свидетелката С., а не представляват самостоятелно доказателство. Относно посоченото от свидетеля обстоятелство, че ищецът А.П. е осигурявал средства за издръжка на прехвърлителя, свидетелят Р. заявява, че той не е възприел непосредствено това обстоятелство (предаване на пари), а е научил за това от ищеца.

В допълнение, свидетелката Л.С.заявява, че е периода, когато прехвърлителя е живеел в дома ѝ, тя е видяла ответникът веднъж да го посещава (вероятно през м. 02.2014 г.), като ответникът се е срещнал с прехвърлителя през входа на жилищната сграда. Според показанията ѝ ответникът също така е посетил прехвърлителя и в болницата, когато е поставена стомата на бъбрека му. В показанията си свидетелят А. Р. посочва, че веднъж е видял ответникът пред сградата, в която е живеел прехвърлителят. Като се има предвид, че този свидетел е посещавал прехвърлителя след м. 03.2014 г., когато той се е прибрал в дома си, следва да се приеме, че ответникът е посетил прехвърлителя след този момент. Следователно в периода м. 02.2014 г. – м. 06.2014 г. (когато е заминал за с. Владо Тричков) тези двама свидетели са видели ответникът в три различни случая да посещава превъртелия.

Посочените показания на свидетелите за разглеждания трети период от развитието на отношенията между страните по договора в някои части са противоречиви – особено показанията на свидетелките Л.С.и М.Я.. Поради това, при преценката на техните показания съгласно чл. 172 ГПК, като се съобрази, че първата свидетелка е съпруга на ищеца Рангел С., а втората свидетелка е майка на ответника, следва да се търси съпоставка с показанията на другите двама свидетели и с представените писмени доказателства, макар че последните показания и доказателства не съдържат твърде подробна и цялостна информация.

По тези причини следва се приеме за установено, че в разглеждания период (м. 01 – м. 11.2014 г.) прехвърлителят е бил първоначално в болница (за около 10 дни), а след това за около 2 месеца и половина е живял при брат си. След това за около 2 месеца (м. 04 и м. 05.2014 г.) той е живял в дома си сам, а след това през летния сезон (м. 06 – м. 08.2014 г.) е живял на село при приятели. В периода м. 04 – м. 08.2014 г. здравословното му състояние е било по-добро, което е позволило както да живее сам, така и да отиде при приятели в други населено място. Поради това следва да се приеме, че в този период той не е се нуждаел и от особено съдействие и грижи, тъй като е можел да се обслужва сам, включително да пазарува сам – това обстоятелство изрично се посочва и от свидетеля А. Р.. Възможно е в периода м. 01 – м. 03.2014 г., състоянието му да е налагало полагането на повече грижи, които са били полагани от свидетелката Л.С., заедно с грижите за съпруга ѝ (ищецът Р.С.).

Доколкото прехвърлителят е имал необходимост от грижи, те са били свързани по-скоро с придвижването му до болничните заведения, където са извършвани различните процедури, свързани с лечението му – хемодиализи (2 – 3 пъти седмично) и поставянето на лекарства за раковото му заболяване (веднъж месечно). По отношение на транспортирането на прехвърлителя до онкологичната болница („СБАЛОЗ“ ЕООД), доколкото показанията на свидетелката М.Я. не се опровергават от други доказателства по делото, а също така от посочените по-горе писма от болницата е ясно, че прехвърлителят е посещавал тези процедури, следва да се приеме, че тези грижи са поети изцяло от ответника. Следва да се приеме също така, че ответникът преимуществено е превозвал прехвърлителя и до личния му лекар, тъй като това обстоятелство се потвърждава от самия лекар – свидетеля М.Г.. По делото са налице доказателства и за други посещения в лечебни заведения, за които прехвърлителят е придружаван от ответника – при настаняването му в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД на 06.01.2014 г. (според показанията на свидетелката Л.С.). Също така прехвърлителят е прегледан в „СБАЛО“ ЕАД на 16.01.2014 г., за което е представен амбулаторен лист от посочената дата, а същевременно в показанията си свидетелката Л.С.не сочи тя да е водила прехвърлителя на този преглед, докато свидетелката М.Я. заявява, че поначало прегледите в посочената болница са организирани от нея и ответника, поради което следва да се приеме, че и на този преглед прехвърлителят е придружаван от ответника.

По отношение на превозването на прехвърлителя до болницата за процедурите по хемодиализа свидетелите посочват различни лица, които са полагали тази грижа, включително че услугата е осигурявана без заплащане и от самата болница. Тук трябва да се съобрази, че става въпрос за голям брой процедури (до м. 11.2014 г. вероятно повече от 80 процедури), поради което е възможно различни лица да са полагали тази грижа за прехвърлителя в различно време. Това се потвърждава и заявеното от свидетеля А. Р., че той е превозвал прехвърлителя само, когато е получавал нареждане от ищеца А.П., т.е. може да се приеме, че това не е било регулярно и за всяка процедура. Също така свидетелката Л.С.не дава информация в показанията си за летния сезон на 2014 г., освен че прехвърлителят е бил в с. Владо Тричков и е транспортиран от болницата от приятелите, при които е отседнал. Същевременно обаче в това време той е продължавал лечението на онкологичното си заболяване, посещавайки редовно болницата, като е транспортиран от ответника. Той също така е посещавал три пъти и личния си лекар, като няма конкретни данни кой е осигурил транспорта му до него, особено ако в този момент той се е намирал извън гр. София. Тези обстоятелства предполагат възможността ответникът да е транспортирал прехвърлителя и за някои от процедурите по хемодиализа, а също и до лични му лекар, още повече че има данни прехвърлителят да е пребивавал в този сезон и в дома си в гр. София, след като свидетелката М.Я. посочва, че го е посещавала там и му е носила храна поне веднъж на две седмици. Следва да се съобрази, че е възможно и прехвърлителят да не е пребивавал непрекъснато три месеца при приятелите си, а за определени периоди от време да се е прибирал в дома си, когато за него грижи е полагала свидетелката М.Я., включително като се има предвид, че с. Владо Тричков се намира само на около 30 км от гр. София.

Следователно трябва да се приеме, че в третия период от съществуването на договора част от грижите за прехвърлителя са били поети и от ищците – съпругата на ищеца Р.С. непосредствено е полагала грижи за него, а ищецът А.П. е осигурил в някои случаи автомобил с шофьор и е заплатил някои разходи. Това е станало по желание на прехвърлителя, тъй като той е отишъл да живее за два месеца и половина при брат си.

Същевременно обаче през това време ответникът е продължил да полага грижи за прехвърлителя, доколкото това е било необходимо и възможно според случая. Ответникът е осигурявал транспорт на прехвърлителя, необходим във връзка с лечението му, когато такъв не е бил осигурен от лицата, при което е живеел (брат му и приятелите му в с. Владо Тричков), а също така е продължил да го посещава, дори когато не е било възможно или необходимо да полага лични грижи за него. Свидетелите посочват три такива посещения, но това не означава, че не са осъществявани и други срещи между ответника и прехвърлителя, включително когато ответникът го е придружавал при посещенията му при лекари. Освен това през 2014 г. ответникът е осъществявал контакти с прехвърлителя и по телефона според показанията на свидетелката М.Я..

 Следва да се има предвид и посоченото вече по-горе обстоятелство, че процесният договор е с трайно изпълнение по отношение на задълженията на ответника и то за продължителен период от време, както и естеството на отношенията между страните по договора и дължимата престация, която най-често се изразява в лични действия на приобретателя или на негови близки. Поради това трудно може да се очаква да съществуват пълни доказателства за извършените от ответника действия или дори за всички заплатени от него суми във връзка с положените грижи и предоставена издръжка на прехвърлителя в един продължителен период от време. Така е практически невъзможно да се докаже полагането на грижи за прехвърлителя във всеки момент, когато това е било необходимо. В този смисъл, за да се приеме, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, особено тези за полагане на грижи, достатъчно е да се установи, че през процесния период той е полагал тези грижи поне на няколко пъти и в различни моменти, когато това е било възможно.

Както се посочи, в случая се установява, че ответникът е продължил да осъществява лични контакти с прехвърлителя и в период м. 01 – м. 10.2014 г., включително да му осигурява и допълнителни необходими грижи като транспорт и грижи за домакинството на прехвърлителя – храна, почистване, пране и т.н. Част от тези грижи са полагани от майката на ответника – свидетелката М.Я., но следва да се има предвид, че поначало близките на приобретателя се предполага, че ще го подпомагат в изпълнението на задълженията му по договора (както е посочено и в мотивите към т. 4 от ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС).

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в разглеждания период от общо 10 месеца прехвърлителят на няколко пъти не се е намирал в дома си – бил е на два пъти в болница (единият път за около 10 дни), 2 месеца и половина е пребивавал непрестанно в дома на брат си и за около 3 месеца е пребивавал в друго населено място, макар и да има данни, че периодично се е завръщал в дома си. Когато прехвърлителят е пребивавал на посочените места, за ответника е било невъзможно да полага лични грижи за него.

За да може да се полагат лични грижи по договора за гледане и издръжка, е необходимо прехвърлителят да осигури съдействие за това на приобретателя. Когато страните не живеят в общо домакинство, е необходимо прехвърлителят да предоставя достъп на приобретателя до мястото, където ще получава грижите и съответно да се намира на това място. Ако прехвърлителят се намира в болнично заведение или при други лица, включително в друго населено място, приобретателят не би могъл да полага грижи за него, като му осигурява храна, почиства дома му, редовно му осигурява лична компания и други подобни, тъй като това е изключено от самото положение и място, където се намира прехвърлителя. И ако постъпването в болница не е по желание на прехвърлителя, а по необходимост, то пребиваването за повече от 5 месеца от разглеждания 10-месечен период при други лица е изцяло по избор на прехвърлителя. В тези случаи прехвърлителят не е осигурил необходимото съдействие на ответника, за да може той да полага лични грижи за него, поради което ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни тази част от задълженията си по договора.

Действително, когато с оглед поведението на прехвърлителя или по друга причина, възникне невъзможност за приобретателя по договора да предоставя дължимата грижа и издръжка в натура, той, за да продължи изпълнението на задълженията си по договора, трябва да предоставя на прехвърлителя издръжка в пари. Настъпването на предпоставките за тази трансформация на задължението обаче трябва да се преценяват с оглед на конкретния случай. Така например временната невъзможност приобретателят да полага лични грижи за прехвърлителя поради това, че последният е настанен за известно време в болница например или е отишъл да гостува при роднини, не означава, че следва незабавно да се трансформира поначало непаричната престация на приобретателя в парична, тъй като става въпрос за временни състояния, които не се отразяват като цяло на изпълнението на задълженията по договора.

Така и в настоящия случай, когато прехвърлителят е настанен в хоспис в края на 2013 г., а след това и на два пъти в болница в началото на 2014 г. не означава, че е необходимо да се трансформира задължението на ответника в чисто парично. Това положение е продължило временно, което с оглед на обстоятелствата може да се приеме, че е било изначално ясно – още при настаняването му. Същото може да се приеме и за периода, през който прехвърлителя живее заедно с брат си и съпругата му. След като веднага, след като се е почувствал по-добре, той отново е заживял в своето жилище (както сочи и свидетелката Л.С.), трябва да се приеме, че този период също изначално е бил временен, поради което не следва да налага трансформация на задълженията на ответника. Това положение още повече е валидно за периода, в който прехвърлителят е живял при свои приятели в провинцията, тъй като, както се посочи, в този период той се е връщал и в жилището си в гр. София, където ответникът е полагал грижи за него чрез майка си.

Липсата на необходимите предпоставки за трансформация на задължението за грижи в изцяло парично е обусловена и от следното. Както се посочи, въпреки затрудненията, възникнали по обективни причини или от поведението на прехвърлителя, които възпрепятстват ответника да полага лични грижи съгласно договора, той все пак продължава да се среща с прехвърлителя, т.е. да поддържа онзи личен контакт, който в конкретния случай може да се приеме за първоначалното съдържание на уговорената грижа. Освен това той полага грижи, според необходимото, когато такива не са осигурени от другите лица, с които в този момент живее прехвърлителят или които осигуряват грижи за него – осигурява транспорт, придружава го при прегледи и лечебни процедури, майката на ответника полага грижи и за осигуряване на храна и други грижи за дома на прехвърлителя. Тук отново следва да се подчертае и разгледаното по-горе съдържание на задълженията на ответника по договора, които се свеждат до полагане на лични грижи за физическото състояние на прехвърлителя, когато това е необходимо с оглед на обстоятелствата, тъй като това е по-скоро вторично задължение за ответника. Поради това, ако тази необходимост е посрещната от трети лица, включително поради избора на прехвърлителя да живее временно при тях, не може да се приеме, че е налице основателна причина да се трансформира задължението на ответника в парично, доколкото това задължение в случая дори и няма да възникне или поне не в пълния си обем.

От друга страна следва да се има предвид, че ответникът през този период продължава да изпълнява основното си задължение по договора да подпомага прехвърлителя, като му осигурява средства за издръжка, които са свързани със заплащането на разходите по ползването на жилището на прехвърлителя. От представените по делото доказателства за плащане, обсъдени по-горе, се установява и че до края на 2014 г. ответникът е заплатил дължимите разходи по ползването на жилището (топлинна и електрическа енергия, В и К услуги), както и местни данъци и такси. Действително от представените документи е видно, че някои от сумите са заплатени със закъснение спрямо момента, в който стават дължими към съответно дружество или общината, включително има плащания, извършени и след прекратяването на договора. Тук трябва да се посочи обаче, че забавата в плащането не е по отношение на уговореното в договора, тъй като в него липсва уговорен падеж – определена дата, в която ответникът следва да заплаща тези задължения, т.е. кога трябва да предоставя средства за издръжка на прехвърлителя. Наличието на забавяне в плащането също така не е от съществено значение в конкретния случай с оглед интереса на кредитора (на прехвърлителя), тъй като от една страна по делото няма данни от забавеното плащане да са произтекли неблагоприятни последици за него (срещу него не са предприети съдебни или административни процедури за събиране на дължимите суми, нито е спряно предоставянето на съответните комунални услуги), а от друга страна дължимите поради закъснелите плащания лихви за забава също са заплатени от ответника (т.е. прехвърлителят не е ощетен). Освен това прехвърлителят в исковата молба не е посочил забавата в плащането на данъците, таксите и разноските, свързани с ползването на имота, като неизпълнение от страна на ответника, което потвърждава извода, че то не е съществено с оглед на интереса на кредитора.

На следващо място следва да се посочи, че от представените по делото писмени доказателства – фискални бонове, издадени от различни аптеки (последният е от края на м. 10.2014 г.) – може да се направи извод, че ответникът и през 2014 г. е продължил да закупува някои лекарства за прехвърлителя. Този извод се подкрепя и от установеното по делото, че ответникът е придружавал прехвърлителя в болничните заведения, включително и при личния му лекар, където са изписвани тези лекарства. Свидетелката Л.С.посочва, че тя и ищецът Р.С. са заплащали някои лекарства и консумативи (извън тези, които тя нарича „обикновени“), но не споменава нито едно такова лекарства, нито по делото са представени доказателства за подобно плащане. Единствените писмени доказателства за закупени лекарства са тези, за които е платил ответникът. Показанията на свидетеля А. Р. относно осигурявани от ищеца А.П. средства или за закупувани от свидетелката С.лекарства представляват възпроизвеждане на твърдения на този ищец или на показания на свидетелката и не могат да бъдат ползвани за установяване на съответните факти. Следва да се имат предвид и показанията на свидетеля М.Г. относно това, че редовно е вписвал в рецептурната книжка на прехвърлителя различни лекарства (включително когато тя е носена при него от свидетелката С.). Използването на рецептурна книжка поначало означава, че тези лекарства се заплащат изцяло или частично от НЗОК. Същото се отнася и за специфичните лекарства, необходими за лекуването на раковото заболяване на прехвърлителя и използвани в домашни условия, както е отразено в писмото от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 20.10.2017 г. С оглед на тези доказателства и липсата на доказателства в подкрепа на посоченото от свидетелката Л.С., следва да се приеме, че лекарствата, необходими на прехвърлителя през разглеждания период или са били заплащани от НЗОК и за тях не е имало разходи, или са закупувани от ответника.

Следователно в третия период от развитието на отношенията по договора (до м. 11.2014 г.) ответникът е продължавал да подпомага прехвърлителя със средства за издръжка според първоначалното съдържание на това задължение по договора, като заплаща разходите по ползването на жилището му. Ответникът е осигурявал и допълнителни средства, когато това е било необходимо, за закупуване на допълнителни лекарства за прехвърлителя. Доколкото това е било възможно, с оглед на това, че прехвърлителят не е живял през цялото време в жилището си, ответникът е полагал за него грижи, като е поддържал личен контакт с него, а когато е било необходимо му е осигурявал транспорт до лечебните заведения, храна, грижи за жилището му. Поради това следва да се приеме, че и през този период ответникът е изпълнявал задълженията си по договора в уговорения обем.

Изпълнение на договора до смъртта на прехвърлителя

Последният етап в развитието на отношенията между страните по договора е периодът, в който прехвърлителят постъпва в хоспис за втори път на 11.11.2014 г., където пребивава около 4 месеца и половина до смъртта си на 20.03.2015 г., което се установява от представената по делото служебна бележка от хоспис „Св. Екатерина“, както и съгласно показанията на всички разпитани по делото свидетели.

Според служебната бележка от хосписа в началото на този период прехвърлителят е бил в задоволително състояние, като е можел сам да извършва ежедневни дейности, а едва в последния месец състоянието му се е влошило. Свидетелят А. Р. също посочва случай, в който, въпреки че прехвърлителят е бил вече в тежко състояние, той е бил придружен от свидетеля и превозен от него до гр. Банкя. С оглед на изложените от свидетеля обстоятелства при разпита му този случай е бил в края на 2014 г. или началото на 2015 г. Поради това следва да се приеме, че през време на престоя се в хосписа, с изключение на последния месец от живота си, прехвърлителят все още е бил в състояние, което му е позволявало самостоятелно да се обслужва.

Според посочената бележка от хосписа само в последния месец на престоя на прехвърлителя в хосписа е провеждана хемодиализа. Същевременно, според посоченото в писмо от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД от 12.04.2018 г. и приложения към него доклад на началника на отделението по диализа, прехвърлителят е продължил да посещава процедури по хемодиализа в болницата до 29.12.2014 г., а за последно лекарства са му изписани на 23.12.2014 г. Свидетелят А. Р. също посочва, че в края на 2014 г. е превозвал прехвърлителя от посочената болница до хосписа, като следва да се съобрази и посоченото от свидетелите обстоятелство, че болницата е осигурявала и превоз за процедурите по хемодиализа. Поради това, въпреки наличието на несъответствия в доказателствата по делото, следва да се приеме, че прехвърлителят е продължил да посещава процедурите по хемодиализа до края на 2014 г., а вероятно и след това, особено като се има предвид, че тези процедури са от изключително значение за поддържането на живота му. При това положение следва да се приеме, че доколкото той е посещавал тези процедури, транспортът му до там е осигуряван основно от болницата, тъй като свидетелят А. Р. сочи по-скоро за изолиран случай или случаи, в които го е превозвал, а другите свидетели не посочват кое друго лице е осигурявало превоза му през това период (свидетелката М.Я. дори заявява, че той не е посещавал процедурите по хемодиализа).

От представеното писмо от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 20.10.2017 г. се установява, че на 13.11.2014 г. лекарска комисия е взела решение за продължаване на лечението на раковото заболяване на прехвърлителя за още 6 месеца. За това, че такова решение е взето, показания дава и свидетелката М.Я.. В тази връзка на 17.11.2014 г. на прехвърлителя са предписани лекарства за домашно лечение, както е отбелязано в писмото от болницата – препаратите Eligard и Farlutal. От последния от представените по делото амбулаторни листове, издадени от личния лекар на прехвърлителя, който е от 20.11.2014 г., и от приложените към него рецептурни бланки е видно, че тези две лекарствени средства, са вписани в рецептурната книжка на прехвърлителя от личния му лекар. Според показанията на свидетелите Л.С.и М.Г., след като прехвърлителят е настанен в хосписа, само свидетелката С.е осигурявала необходимите му лекарства. Поради това следва да се приеме, че прехвърлителят е получавал необходимите му лекарства за лечение на раковото му заболяване, докато е бил хосписа, които са му предписани от „СБАЛОЗ“ ЕООД и са му осигурени от свидетелката С.. Въпреки това следва да се съобрази, че няма данни по делото тези лекарства да е трябвало да се заплащат, тъй като в писмото от болницата е посочено, че те се заплащат от НЗОК, вписани са от личния лекар в рецептурната книжка и освен това не са представени доказателства за заплащането им.

Всъщност за разглеждания период не са представени доказателства за заплащането на каквито и да било лекарства, необходими на прехвърлителя. Липсват доказателства и за това какви лекарства са му били необходими, извън тези, които се заплащат от НЗОК и са вписани в рецептурната му книжка (видно и от приложените документи от личния лекар). Освен това в писмото от „СБАЛОЗ“ ЕООД е посочено, че предписаните на прехвърлителя болкоуспокояващи в края на 2014 г. (на няколко пъти) са отпускани от аптеката на болницата, поради което също не може да се определи дали тези лекарства е следвало да бъдат заплащани от пациента, а липсват и доказателства за подобно плащане. Според писмото от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД от 12.04.2018 г. лекарства са изписвани и във връзка с лечението на заболяването на отделителната система на прехвърлителя, но отново липсва информация за това дали тези лекарства са закупувани и заплащани.

Както се посочи, според показанията на свидетелите Л.С.и М.Г. (особено при проведената очна ставка между тях) се установява, че свидетелката е посещавала личния лекар на прехвърлителя след настаняването му в хосписа, за да осигурява необходимите му лекарства. При личния лекар има данни за отпускани лекарства само до 20.11.2014 г., а според посочените писма от двете болници лекарства са отпускани и до м. 12.2014 г. Според писмото от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 20.10.2017 г. четири пъти в края на 2014 г. и един път през м. 01.2015 г. за консултации при лекари в болницата и за изписване на лекарства във връзка с раковото заболяване на прехвърлителя болницата е посещавана от негов близък, без да се посочва кой е това. Следва да се има предвид обаче, че от становището на ответника във връзка с посоченото писмо от болницата става ясно, че не той е посещавал болницата, доколкото твърди, че в тази част писмото не отразява достатъчно ясно и достоверно провежданото лечение, т.е. не потвърждава той да се е ангажирал да осигури лекарства на прехвърлителя за раковото му заболяване. Поради това следва да се приеме, че лекарствата, по времето когато прехвърлителят е в хосписа, са му осигурявани от свидетелката Л.С., доколкото няма данни за други негови близки, ангажирани с грижи за него.

По отношение на направеното възражение от ответника относно информацията, съдържаща се в писмото от болницата във връзка с онкологичното заболяване на прехвърлителя и лечението му в края на 2014 г., следва да се посочи, че по делото няма доказателства, които да опровергават отразеното в писмото. Напротив, видно от последните издадени от личния лекар на прехвърлителя документи, предписаните от болницата лекарства за домашно лечение са били вписани в рецептурната му книжка. По отношение на посочената неяснота относно процедурите по хемодиализа, по-горе беше посочено, че има данни по делото, че те са провеждани поне до края на 2014 г., а и след това през м. 02 – м. 03.2015 г.

За разглеждания период са представени доказателства във връзка само с три вида разходи, свързани с прехвърлителя – за престоя му в хосписа, за неговото погребение и за ползването на жилището му. Видно от две фактури и фискални бонове от 24.04.2015 г. на посочената дата сумата от общо 4 050 лв., дължима за престоя на прехвърлителя в хосписа, е заплатена от свидетелката Л.С.и от дружество, чийто управител е ищецът А.П.. Представени са и фактури, и касови бонове от 23.03.2014 г., 06.04.2014 г. и 23.04.2015 г. за разходи във връзка с погребението на прехвърлителя (починал на 20.03.2015 г.), които също са заплатени от свидетелката и от посоченото дружество. Ответникът не оспорва, че тези плащания са извършени, съответно не твърди, че той е заплащал посочените разходи, а само оспорва размера, което обстоятелство е без значение с оглед предмета на настоящото дело. Относно разходите за ползването на жилището на прехвърлителя и за този период са представени посочените по-горе документи, от които е видно, че ответникът е заплатил разходите за местни данъци и такси за имота за 2014 г. и за 2015 г. (квитанция от 01.04.2015 г.), за топлинна енергия до м. 02.2015 г. (плащанията за последните месеци са извършени през м. 04 и м. 05.2015 г.), както и за електрическа енергия и В и К услуги до м. 03.2015 г., като последните плащания са извършвани своевременно.

В допълнение свидетелката Л.С.посочва, че тя е организирала настаняването на прехвърлителя в хосписа. Тя не заявява изрично дали го е посещавала там, но с оглед на посочените по-горе обстоятелства, свързани с това, че тази свидетелката е осигурявала лекарствата, необходими на прехвърлителя, следва да се приеме, че го е посещавала и в хосписа. Свидетелката М.Я. също посочва, че е посещавала прехвърлителя в хосписа, като му е носела храна и напитки, а също така заявява и че ответникът също го е посещавал. В отговора на поставени по реда на чл. 176 ГПК въпроси ответникът посочва, че не му е позволявано да полага грижи за прехвърлителя и да заплаща за хосписа, в който е настанен. Свидетелката М.Я. също заявява, че след есента на 2014 г. и предявяването на настоящия иск прехвърлителят се е отчуждил от ответника и семейството му.

Така за разглеждания период трябва да се приеме, че грижите, необходими за прехвърлителя, който е пребивавал в хоспис, обективно не е било възможно да бъдат предоставени от ответника. Те са били осигурени от хосписа. Дали това обективно е било необходимо с оглед на състоянието на прехвърлителя е трудно да се определи въз основа на наличните доказателства, тъй като само в последния месец от живота на прехвърлителя има данни, че той е бил затруднен да се обслужва самостоятелно. Макар свидетелите да сочат влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя, няма обективни и конкретни данни по делото за това до каква степен той се е нуждаел от високоспециализирани и постоянни грижи от естеството, които могат да бъдат осигурени само в хоспис. Действително в писмото от „СБАЛОЗ“ ЕООД от 20.10.2017 г. е отразено, че след последната консултация с лекар от болницата от 29.01.2015 г. е определено, че състоянието на прехвърлителя е такова, че непрекъснато е на легло и не може да се обслужва сам, но това заключение е направено не въз основа на преглед на лицето, а по данни на близък (вероятно на свидетелката Л.С., която изглежда се е занимавала с връзката с болницата в този период), а освен това противоречи и на констатацията в служебната бележка от хосписа.

Поради липсата на категорични доказателства по делото, за да се определи наложителното настаняване в хоспис още през м. 11.2014 г. на прехвърлителя, следва да се приеме, че той е сторил това по свое желание, вероятно и поради влошено здравословно състояние, както и поради желанието на свидетелката Л.С.(както посочва тя в показанията си). В тази връзка може да се имат предвид и данните за влошени отношения между страните по договора към този момент, информация за което дава не само свидетелката М.Я., и ответникът в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК (като посочва, че не му е дадена възможност да се грижи за прехвърлителя), но това следва и от самия факт на предявяването на настоящия иск на 17.11.2014 г., т.е. една седмица след настаняването на прехвърлителя в хосписа. Очевидно е, че когато прехвърлителят вече е поискал да бъде развален сключеният договор и счита, че ответникът не изпълнява задълженията си, трудно е да се очаква, че той ще осигури необходимото съдействие на ответника, за да полага лични грижи за него. В случая, както посочва и свидетелката Л.С., ответникът не бил уведомен нито за настаняването на прехвърлителя в хоспис, нито впоследствие за смъртта му. Допълнително за нарушените отношения между страните по договора в този последен период (или непосредствено преди него) може да се съди и от информацията за изпратено текстово съобщение от ответника до прехвърлителя, в което той отказва да върне имота, обект на процесния договор. Конкретното съдържание на съобщението, както и изобщо съществуването му, не може да се считат за категорично установени по делото, тъй като свидетелите Л.С.и А. Р. нямат лични възприятия за това съобщение, а възпроизвеждат казаното им от прехвърлителя (първоначалния ищец) и от ищеца А.П.. Въпреки това обаче подобна комуникация между страните може да се приеме като отражение на влошените им лични отношения, макар да е невъзможно да се определи кой от тях е причината за това.

Именно влошеното здравословно състояние на прехвърлителя и влошените лични отношения между него и ответника могат да се определят като причина за постъпването му в хоспис. Несъмнено за това е допринесло и невъзможността на свидетелката Л.С.да полага грижи за прехвърлителя, поради което, както посочва тя, е взела решение да го настани в хоспис. Тези причини за настаняването на прехвърлителя в хоспис обаче не могат да се определят като обективни, т.е. като следващи от здравословното му състояние. Те не могат да бъдат определени и като дължащи се на неизпълнение на задълженията на ответника по договора, тъй като, както се изясни по-горе, до постъпването на прехвърлителя в хосписа, не може да се приеме, че ответникът не е изпълнявал задълженията си в уговорения по договора обем.

Следователно трябва да се приеме, че прехвърлителят е постъпил по свое желание в хосписа, за да бъдат полагани там грижи за него, като така е лишил ответника и неговите близки от възможността да полагат лични грижи за него. Това, че ответникът дори не е бил уведомен за постъпването на прехвърлителя в хоспис, допълнително потвърждава затрудненията му да му предостави грижи, дори и само под формата на осигуряване на лекарства, още повече че с тази задача се е заела свидетелката Л.С.. Личната грижа, осигурена от ответника и майка му, след като са разбрали за местопребиваването на прехвърлителя, се е ограничила до единствената възможност с оглед на обстоятелствата – лични посещения при него.

Както беше посочено и по-горе, когато прехвърлителят по един договор за издръжка и гледане не осигурява необходимото съдействие на приобретателя, за да може той да полага лични грижи за него, за приобретателя възниква възможност да трансформира задължението си по договора в чисто парично. В случая може да се приеме, с оглед на данните за състоянието на прехвърлителя и за влошаването на отношенията между него и ответника, че нежеланието на прехвърлителя да получава лични грижи от ответника, няма временен характер (както преди това, когато той е пребивавал при брат си или при приятели), а е с траен характер, т.е. налице е основание за трансформация на задължението на ответника в парично (в този смисъл ТР № 96/1966 г. на ОСГК на ВС). Тази трансформация настъпва с настъпването на съответните пречки и не е необходимо постановяването на съдебно решение в тази насока (така Решение № 178/2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

В конкретният случай следва да се съобрази, че основното задължение, уговорено от страните по процесния договор, изначално е за осигуряване на частична парична издръжка от ответника, изразяваща се в заплащане на разходите по ползването на жилището на прехвърлителя. Ответникът е продължил да изпълнява това си задължение, макар и по отношение на някои плащания със закъснение, което обаче не е съществено с оглед интереса на прехвърлителя, както се посочи и по-горе.

Други разходи през разглеждания период, освен заплащането за хосписа е трудно да се установят. Транспортът на прехвърлителя за процедурите по хемодиализа, доколкото такива са извършвани, както и изписваните му лекарства, доколкото за такива има данни по делото, следва да се приеме, че са поемани от НЗОК, поради което няма и доказателства за допълнителни разходи за лекарства, средства за които е трябвало да бъдат осигурени на прехвърлителя.

Разходите за погребението на прехвърлителя, които не са заплатени от ответника, не могат да се определят като дължими по договора разходи, тъй като това не е уговорено в него. Ответникът дължи средства за подпомагане на прехвърлителя, евентуално грижи в натура или паричния им еквивалент, но това е свързано с осигуряването на нормален живот на прехвърлителя (както е посочено и в договора). Поради това разходите, свързани със смъртта на прехвърлителя, нямат пряка връзка със задълженията на ответника по договора, както и изобщо със задълженията на приобретателя по договор за гледане и издръжка. Следователно неплащането на разходите за погребение от ответника не представлява неизпълнение на задълженията му по договора.

Разходите за престоя на прехвърлителя в хосписа също не могат да се приемат за разходи, които следва да се поемат от ответника, или поне не в пълен размер. На първо място това следва от обстоятелството, че според обсъдените по-горе доказателства може да се приеме, че прехвърлителят е постъпил в хоспис по свое желание, за да бъдат полагани за него специализирани грижи, а не поради абсолютната необходимост от такива грижи – поне за първите 3 месеца и половина, когато състоянието му, според доказателствата по делото, е било по-добро. Поради това не може повишените разходи за издръжка на прехвърлителя, които се дължат изцяло на неговото желание и не са обективно обусловени, да бъдат възложени върху ответника. За него следва да остане основното задължение да подпомага прехвърлителя, като заплаща разходите по ползването на жилището му, доколкото липсват данни за необходимост от извършването на други разходи, включително тези за хосписа. В този смисъл трябва да се приеме, че през първите 3 месеца и половина от престоя на прехвърлителя в хосписа не имало необходимост ответникът да трансформира задължението си в парично, тъй като той е изпълнявал паричното си задължение по договора, а увеличените разходи на прехвърлителя за издръжка не са били оправдани.

През последния месец от живота на прехвърлителя, когато състоянието му е било особено тежко и може да се приеме, че обективно е налагало специализирани и постоянни грижи, които могат да се осигурят само в хоспис, може да се приеме, че за ответника е възникнало задължението да заплати тези грижи или поне разликата, която прехвърлителят не е можел да заплати със своя доход. Тук отново следва да се посочи, че задължението на ответника по процесния договор не е да осигури издръжка на прехвърлителя в пълен размер. С оглед на данните за заплатените от ищеца А.П. и от свидетелката Л.С.суми за престоя на прехвърлителя в хосписа (4 050 лв. за 4 месеца и половина, т.е. по 900 лв. за месец), както и за размера на пенсията на прехвърлителя през 2015 г. (400 лв. според свидетелката С.), трябва да се приеме, че за последният месец от престоя на прехвърлителя в хосписа ответникът е следвало да му заплати издръжка в размер на 500 лв., извън заплатените от него разходи по ползването на жилището на прехвърлителя.

Незаплащането на сумата от 500 лв., дължима за последния месец от престоя на прехвърлителя в хосписа, е несъществено с оглед интереса на кредитора по договора. Тази сума е незначителна с оглед обема на престациите на страните по договора, както и с оглед на изпълнената част от задълженията на ответника. Обстоятелството, че сумата не е своевременно заплатена, докато прехвърлителят е използвал услугите на хосписа преди смъртта си, също не може да се приеме, че се е отразило в значителна степен на интересите му, тъй като всъщност цялата сума за престоя му е заплатена около месец след смъртта му. Следователно неплащането на сумата от 500 лв. през м. 03.2015 г. не е било в състояние да лиши прехвърлителя от необходимите му грижи, осигурявани от хосписа.

Така с оглед на изложените съображения както за обема на задълженията, уговорени от страните по договора, така и за начина, по който ответникът е изпълнявал тези задължения, трябва да се приеме, че неизпълнението на задълженията на ответника се изразява в забавяне на плащането на някои от дължимите суми към трети лица във връзка с ползването на жилището на прехвърлителя, както и в неплащане (което по своята същност също е забавено плащане) на сумата от 500 лв., представляваща съответната дължима от ответника част от разходите по грижите, полагани за прехвърлителя при последния месец от престоя му в хосписа. Забавянето на което и да било от тези плащания не се е отразило, а и не би могло с оглед на обстоятелствата да се отрази негативно върху възможността на прехвърлителя да получи необходимите му грижи. Поради това съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се приеме, че не е налице значително с оглед интереса на прехвърлителя неизпълнение на задълженията на ответника по договора и предявеният иск е неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските по делото. Ответникът не е представил списък на разноските, но в последното съдебно заседание заявява, че претендира разноски само за адвокатско възнаграждение, като в писмената си защита посочва, че те възлизат на 2 000 лв. Видно от представения пред СРС договор за правна защита и съдействие обаче, уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е размер на 1 000 лв., като пред СГС не са представени доказателства за допълнително уговорено и изплатено възнаграждение. Поради това на ответника следва да се присъдят разноски от 1 000 лв., от които всеки от ищците следва да заплати по половината. Макар по отношение на Г.Т. и Я.В. производството по делото да следва да се прекрати, хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение и на ответника не могат да бъдат присъдени разноски спрямо тези лица, тъй като те поначало не следва да участват като страни по делото, нито са претендирали свои права по делото.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Г.Х.Т., ЕГН **********, адрес *** и Я.Х.В., ЕГН **********, адрес ***, конституирани с определение от 09.05.2016 г. като правоприемници на починалия в хода на делото ищец П. Г.С..

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г.С., ЕГН **********, адрес *** и А.Д.П., ЕГН **********, адрес *** срещу М.Ж.Я., ЕГН **********, адрес *** с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гледане от 31.01.2012 г., сключен между П. Г.С. и М.Ж.Я., обективиран в нотариален акт № 5 от 31.01.2012 г., том I, рег. № 202, нот. д. № 5/2012 г. на нотариус с рег. № 055 на НК, с който е прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № 8 с площ от 57,11 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. София, ул. „Костенски водопад“, ж.к. „********, при съседи – на етажа апартамент № 7 и апартамент № 9, отгоре апартамент № 11 и отдолу апартамент № 5, заедно с прилежащото към него мазе № 4 и заедно с 2,84% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА всеки един от Р.Г.С., ЕГН **********, адрес *** и А.Д.П., ЕГН **********, адрес *** да заплати на М.Ж.Я., ЕГН **********, адрес *** сумата от по 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни