Мотиви към
присъда от 14.07.2021 г. по в.н.ч.х.д. № 1120/2021 г. на СГС, НО, XVII-ти въззивен
състав
С
присъда от 28.02.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 8203/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, подсъдимата С.Д.Й.
е призната за невинна в това, че на 16.03.2018 г. около обяд в коридора на 4-ти
етаж на **-ва Н.Е.Г.„Проф. К. Г.“, находяща се в гр. София, ул. „*********публично
казала нещо унизително за честта и достойнството на М. М.А., а именно отправила
по неин адрес думите „Тя е циганка“, поради което и на основание чл. 304 от НПК
е оправдана по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от повереника на частния тъжител М.А., с които се иска отмяна на
първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и необоснована и
постановяване на нова, с която подс. С. Й. да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния тъжител счита, че от показанията на свидетелите П.Б., П.Й.и
Е.А.се доказва, че подсъдимата е осъществила деянието, за което й е повдигнато
частно обвинение, като е отправила спрямо М.А. думата „циганка“, с което е
унизила личните й чест и достойнство в нейно присъствие и в присъствието на
неопределен кръг лица, като целта й била да принизи трудовите й качества, тъй
като нанесената обида е била по повод трудовите задължения на тъжителката. Също
така се оспорва приетото от първия съд, че в стая № 403 не се е провеждал
учебен час по време на деянието. Излага се, че от деянието тъжителката е
претърпяла вреди, изразяващи се в кратковременно влошаване на здравословното й
състояние във физически аспект, а също така и в преживяване на психическа
травма, довела до нежелание да разговаря с никого и усамотяване по време на
работа, което се доказва от заключението на съдебномедицинската експертиза и
свидетелските показания.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимата,
свидетели и вещи лица, както и събирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание подс. С. Й. редовно уведомена, не се явяваи не
ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване,както и по основателността на депозираната въззивна жалба с
допълнение. За нея се явява защитникът й – адв. Г..
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. С., моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда,
с която да бъде наложено на подсъдимата справедливо наказание. Счита, че
частното обвинение е доказано от събраните доказателства по делото. Излага
доводи, че първият съд е акцентирал единствено върху обстоятелството, че
терминът „циганка“ означава „произход“, което действително е така, но в
конкретния случай счита, че употребата на този термин не е касаела изясняване на
произхода на тъжителката, а е целяла унизяване честта и достойнството й, като
насади както у тъжителката, така и у присъстващите лица ниска оценъчност на
извършената работа по повод изпълнение на трудовите й задължения. Моли да бъдат
взети предвид претърпените от тъжителката вреди, касаещи здравословното й
състояние, описани в заключението на вещото лице, които са пряка и
непосредствена последица от този инцидент.
Защитникът
на подсъдимата счита, че първоинстанционният съд е направил правилен анализ на събраните
по делото доказателства. Счита атакуваната присъда за обоснована и
законосъобразна и пледира за нейното потвърждаване.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата
С.Д.Й. е родена на *** г. в гр. Н.П., българка, български
гражданин, омъжена, трудово ангажирана, неосъждана.
Към
м. март 2018 г. частният тъжител М.А. работела като хигиенистка в **-ва Н.Е.Г.„Проф.
К. Г.“, находяща се в гр. София, ул. „********. Тя отговаряла за почистването
на четвъртия етаж на сградата на учебното заведение, като в задълженията й
влизало почистване на коридори, класни стаи и тоалетни. В гимназията
била назначена още една хигиенистка, която претърпяла операция и към 15.03.2018
г. била във временна неработоспособност, поради което ЧТ А. отговаряла сама за хигиената
на четвъртия етаж.Двете хигиенистки работели на смени.
Всеки
четвъртък двете медицински сестри– св. П.С.–Б.и подс. С. Й., понякога заедно с
някой от заместник-директорите,извършвали системни проверки по отношение на
хигиената в гимназията. Св. П.Й.била домакин в учебното заведение и отговаряла
за хигиенистките, а заместник-директор бил св. Е.Х..
На
15.03.2018 г. (четвъртък) около 12:20 часа комисия с председател М.Д.и членове
св. П.С.и подс. С. Й. извършили рутинна хигиенна проверка на учебните помещения
и санитарните възли на гимназията, за което съставили констативен протокол от
същата дата. Установили, че на всички етажи, вкл. и на четвъртия, коридорите,
прозорците, класните стаи и санитарните помещения били чисти и дезинфекцирани.
На
16.03.2018 г. ЧТ М.А. била втора смяна на работа от 12:00 часа, т.е. сутринта нямало
кой да изчисти четвъртия етаж. На същия ден,когато св. П.С.–Б.пристигнала на
работа в гимназията, подс. С. Й. й казала да се качат на четвъртия етаж за
извънредна проверка, тъй като била уведомена от една от колежките си, че на
чешмата на четвъртия етаж, която не работела и била затворена с капак, имало
две-три пластмасова кутийки за храна. Двете се качили на четвъртия етаж около
12:10 часа и след като видяла отпадъците,подс. Й. много се ядосала. След това отворила
вратата на една от класните стаи, влязла в нея и се развикала на ЧТ М.А., която
била в коридора пред отворената врата, че било мръсно, тъй като не
било почистено около вратата, където било кошчето за боклук.Подсъдимата
забърсала с пръсти по малък парапет на етажа и показала на ЧТ А., че има прах и
отново започнала да вика, че е мръсно, след което казала на св. С. –Б.: „Тя е
циганка“, визирайки тъжителката.
След
като подс. Й. започнала да крещи, св. П.С.–Б.слязла по стълбите в кабинета си на първия
етаж, а подсъдимата слязла след нея. Междувременно, св. П.Й., която тръгнала нагоре
по стълбите от първия етаж на гимназията, чула кавгата и останала на едно от
първите стъпала, когато с нея се разминали св. П.С.–Б.и подс. С. Й., като
последната казала: „Е., циганка е, циганка е“.След влизането им в медицинския
кабинет на първия етаж, подс. Й. попитала св. С. –Б.защо не я е подкрепила като
колежки. Около половин час след кавгата св. Й. попитала св. С. –Б.кого е
обиждала подс. Й., която й отвърнала, че горе е станал скандал с ЧТ А., при
който подс. Й. я нарекла циганка.
След
случилото се св. П.Й.говорила с ЧТ А. и я попитала дали е с цигански произход,
на което А. й отговорила, че няма нищо общо с циганския произход. ЧТ А. се
почувствала много зле и споделила на св. Й., че й е лошо и същата я посъветвала
да отиде до медицинския кабинет. Св. С. –Б.прегледала тъжителката, премерила й
кръвното налягане няколко пъти, което било много високо, и й дала лекарства, от които успели
да я стабилизират.
ЧТ А.
се почувствала изключително зле от казаното по неин адрес от подс. Й. и грубото
й отношение и се обадила на брат си св. Е. А. с молба да я прибере. Св. А. взел
сестра си от гимназията с личния си автомобил и я закарал до дома й, където
останала събота и неделя, тъй като била много разстроена от случилото се.
Св. П.Й.уведомила
заместник-директора на гимназията – св. Е.Х. за инцидента между ЧТ А. и подс. Й..
Св. П.С.–Б.също ходила при него да разговарят, тъй като искала тъжителката и
подсъдимата да се помирят, но св. Х. не взел отношение по случая.
След
инцидента ЧТ А. не се чувствала добре, изпитвала нервно напрежение и се
чувствала унизена, поради което на 19.03.2018 г. подала жалба до директора на
гимназията за случилото се и казаното й от подс. С. Й., че е циганка. След
инцидента тъжителката се отчуждила от колежките си, спряла да разговаря с тях и
стояла сама на етажа.
Тъй
като ЧТ М.А. приела казаното й от подс. С. Й. като изключително унижаващо
достойнството й, подала и частна тъжба срещу подс. С. Й..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така посочената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания в хода на
делото доказателствен материал, а именно: гласни
доказателствени средства:
показанията на свидетелитеП.С.С.-Б.(л. 38 от н.ч.х.д.), П.З.Й. (л. 38-39 от
н.ч.х.д.), Е.л И.Х. (л. 39-40 от н.ч.х.д.), Е. М.А. (л. 47-48 от н.ч.х.д.);
писмени доказателства и доказателствени средства:писмо от **-ва Н.Е.Г.„Проф. К. Г.“ – София с изх. № 97/19.03.2019 г. (л.
35 от н.ч.х.д.), копие на жалба до директора на **-ва Н.Е.Г.с вх. №
725/19.03.2018 г. (л. 36 от н.ч.х.д.), справка за съдимост на подсъдимата (л.
45 от н.ч.х.д.), писмо от **-ва Н.Е.Г.„Проф. К. Г.“ – София с изх. №
16/14.10.2019 г. с приложени документи (л. 53-57 от н.ч.х.д.), молба от
повереника на частния тъжител с вх. № 1069766/31.10.2019 г. ведно с приложена
медицинска документация (л. 64-77 от н.ч.х.д.)и способи на доказване:
съдебномедицинска експертиза (л. 84-85 от н.ч.х.д.).
При изграждане
на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните доказателствени
материали, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.
Пред настоящата
инстанция нови доказателствени материали не са ангажирани, поради което и
въззивният съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съдебен състав.
Така
установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава
съществено от приетото за установено от страна на районния съд. Първата
инстанция е събрала необходимите доказателствени източници за
изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала
процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат
доказателства.
Въззивният
съд достигна до тези факти, след като анализира поотделно и в съвкупност всички
налични и относими доказателства. В основата на своите фактически изводи съдът
постави показанията на свидетелите П.С.–Б.и П.Й., които съдът намира за
обективни и достоверни, имайки предвид извършения индивидуален и съвкупен
анализ на приобщените по делото гласни доказателствени средства и най-вече тяхната
взаимна съпоставка.Показания на свидетелите С. –Б.и Й. са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви, както сами по себе си, така и с
останалите доказателства по делото.
Така
например св. С. –Б.пресъздава в пълнота създалата се ситуация и отправени
реплики, които напълно съвпадат с изложените в тъжбата обстоятелства – последователността
на стеклите се събития, причината за скандала, отношението на подсъдимата към
тъжителката и поведението на тъжителката след кавгата. Тази свидетелка се е
намирала на достатъчно близко разстояние, за да може да възприеме обективно
казаното от подс. Й., още повече, че инкриминираните думи били изречени на
достатъчно висок и силен глас.
Показания
на св. С. -Б.напълно се подкрепят от показанията на св. Й., която въпреки че не
е била пряк очевидец на процесните реплики, е възприела как подс. Й. казва на
св. С. –Б.: „Е., циганка е, циганка е“, когато се разминала с тях по стълбите,
а след това св. С. –Б.й разказала за процесния скандал между подсъдимата и
частната тъжителка и изречените от подсъдимата думи.
Въззивният
съд не даде доверие на изложеното от св. С. –Б.единствено в частта, че когато
подсъдимата отворила вратата на кабинет е имало деца и се разкрещяла пред тях,
тъй като последното противоречи на писмо с изх. № 97/19.03.2019 г. на директора
на **-ва Н.Е.Г.„Проф. К. Г. – София“, в което е посочено, че в стая № 403 не са
провеждани учебни часове на процесните дата и час, както и на показанията на
св. Е.Х., че в гимназията е налице седмична програма, която се спазва стриктно.
На
следващо място, съдът анализира показанията на св. Е.Х. и не ги кредитира в
частта, че св. С. –Б.и Й. не са му споделяли за конфликт между ЧТ А. и
подс. Й. и никой не му е казвал някой от служителите в училището да е наричал
друг с думата „циганка“, тъй като противоречат на изложеното от св. С.Б.и Й.,
че са го уведомили за конфликта, но той не е взел отношение. В останалата си
част показанията на св. Х. са достоверни, обективни и логични.
Настоящият
съдебен състав се довери и на показанията на св. Е. А. – брат на ЧТ М.А., от
които се извлича информация относно психическото състояние на тъжителката след
процесния инцидент и притеснението, което е изпитвала.
Въззивният
съд след извършен анализ по отношение на доказателствената стойност на
заключението на съдебномедицинската експертиза, не установи необходимост същата
да бъде коригирана и допълвана. Заключението е обективно и компетентно
изготвено и в пълнота отговаря на поставените въпроси, с оглед на което се
кредитира и от настоящата инстанция. От него се изяснява, че при ЧТ М.А. не е
налице трайно и продължително влошаване на здравословното й състояние от
кардиологично и неврологично естество след преживения от нея инцидент.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимата, въззивният съд даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която се извеждат данни за липса
на предишни осъждания, с оглед на което към датата на извършване на деяниетоподсъдимата
е с чисто съдебно минало.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства идоказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването
на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка и събраната доказателствена съвкупност,
въззивният съдебен състав намира, че подс. С. Й. е осъществила престъпния
състав на чл. 146, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна.
Изпълнителното
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. В закона
не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може
да стане чрез думи – епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия – жестове, мимики и други, които са унизителни за пострадалия. При
обидата, за разлика от клеветата, следва да се установи дали честта и
достойнството на пострадалото лице са засегнати, т.е. това е съставомерна
последица на деянието по чл. 146 от НК. Обидата е довършена като престъпно
посегателство с възприемането й от лицето, към което е насочена.
От
обективна страна,подс. С. Й. е осъществила обективните признаци на
престъплението обида, тъй като по делото се установи несъмнено, че на инкриминираните
дата и място е изрекла следните думи: „Тя е циганка”, отнасящи се до ЧТ М.А.,
които представляват квалификация, с която е изразила своето негативно отношение
и презрителна оценка към нейната личност и е унизила честта и достойнството й
по повод изпълнение на трудовите й задължения. Съществено за определянето на
инкриминираните думи като обидни е именно моментът, в който са изречени – по
повод извънредната проверка на служебните задължения на тъжителката и даване на
негативна оценка за тях. Предвид контекста на казаното от подсъдимата, съдът
стигна до извод, че това са думи, които са унизителни по своето естество и
обективно са засегнали честта и достойнството на пострадалата, като е било
наранено нейното самоуважение и самооценка. Засегнати са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за чест и
достойнство и положителна оценка. Изпълнителното деяние е осъществено чрез думи
– изречени са квалификации, съдържащи негативна оценка по отношение на тъжителката,
като е отъждествено некачественото изпълнение на трудовите й задължения с
принадлежност към конкретен етнически произход. В случая употребените от
подсъдимата думи непозволено надхвърлят допустимите граници в общуването с тъжителката,
като са насочени към възрастен човек, който има оформено чувство за лична и
обществена стойност. Целта на подсъдимата е била именно да обиди пострадалата,
която се е почувствала унизен и силно засегната от изреченото. По изложените
съображения настоящият състав прие, че подсъдимата следва да бъде призната за
виновна за обидата, която е нанесла на тъжителката, въпреки възраженията на
защитата, че „циганка“ не е обидна дума, а има друго значение. Цялостното поведение
на подсъдимата е било такова, че намерението й да обиди тъжителката е било явно
изразено, а тези думи са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалата,
унизителни са за нейната чест и при възприемането им тя се е почувствала зле. Безсъмнено
е установено и че деянието е извършено в присъствието на тъжителката, която е
възприела обидните думи по съдържание.
Въз
основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал настоящата
съдебна инстанция достигна до извод, че не е налице квалифициращият белег на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК – елементът публичност. Обидата е
нанесена публично, когато обидните думи са били казани в присъствието на повече
от две-три лица, като се изисква още не само присъствието на повече лица, но и същите
лично да са чули и възприели обидните изрази. В случая се доказа, че думите на
подс. С. Й. „Тя е циганка“ са били изречени в присъствието на ЧТ А. и св. С. –Б.,
но по делото не се установи несъмнено и категорично да са били възприети и от
други присъстващи на процесното място, доколкото от писмо с изх. №
97/19.03.2019 г. на директора на **-ва Н.Е.Г.„Проф. К. Г. – София“ се изяснява,
че на 16.03.2018 г. в стая № 403 не е имало часове в инкриминирания час. Последното
се потвърждава от показанията на св. Е.Х., който е категоричен, че в гимназията
е налице седмична програма, която се спазва стриктно. С оглед на изложеното,
съдът не можа да достигне до категоричен извод, че изречените от подсъдимата
думи са били възприети от повече хора, т.е. че обидата е нанесена публично.
От
субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавалао бщественоопасния
му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици. Умисълът на подсъдимата за осъществяване на престъплението се
обективира чрез личните й действия, напълно съзнателно е използвала
горепосочените обидни думи, като ги е отправила спрямо
тъжителката, съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат
върху душевния мир на последната.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на наказанието въззивният съдебен състав счете, че спрямо подс. С. Й.
следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.Подсъдимата не представлява
голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и
посредством освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Към деня на извършване на деянието подсъдимата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV
от глава VII от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди, които
следва да бъдат възстановени, доколкото такива липсват в самия престъпен състав
на това престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Санкционната
норма на чл. 78а от НК предвижда административно наказание глоба от хиляда до
пет хиляди лева. При определяне на размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства семейното положение на подсъдимата и трудовата
й ангажираност, като не отчете да са налице отегчаващи такива, с оглед на което
определи наказанието в минимален размер от хиляда лева, който изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК. С наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимата и наред с това ще се въздейства възпитателно
и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.