№ 336
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902150 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
Ищецът – Софийска градска прокуратура, твърди, че като управител и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „К. - Д” ЕООД в ТР при АВ е вписано
лицето Д.К.Г. което е починало на 27.05.2021 г. Посочва, че в продължение на повече от три
месеца след смъртта му, не са предприети действия за вписване на нов управител на
ответното дружество. С оглед на това ищецът моли съдът на основание чл. 155, т. 3 ТЗ да
постанови решение, с което да прекрати дружеството „К. - Д” ЕООД.
Ответникът по иска - „К. - Д” ЕООД, не заявява становище по основателността на
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е
упражняване на уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска
прекратяване на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД. За да
възникне това право, следва да се докаже настъпването на следните елементи от
фактическия състав на цитираната правна норма: 1) дружеството да няма вписан в
търговския регистър управител; 2) това фактическо състояние да е продължило повече от
три месеца.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ, настоящият съдебен състав
намира, че уреденото с нея потестативно правото на прокурора да поиска прекратяване на
1
търговско дружество възниква тогава, когато е допуснато бездействие от волеобразуващия
орган на дружеството, който е общото събрание при ООД или едноличния собственик на
капитала при ЕООД, да избере дееспособен управител и да впише това обстоятелство в
търговския регистър, съответно когато е допуснато бездействие от наследниците на
едноличния собственик на капитала, който е починал, да заявят, че продължават дейността
на дружеството и да изберат дееспособен управител и да впишат същия в търговския
регистър. Ето защо и това право е установено в закона, за да не се позволи в правния мир да
съществува търговско дружество, чието съществуване е безпредметно, предвид липсата на
орган, който да изразява волята му и чрез който то да участва в търговския оборот. След
като целта на иска по чл. 155, т.3 ТЗ е да бъде прекратено като правен субект търговското
дружество, в което поради бездействие и дезинтересиране на лицата, които упражняват
търговска дейност чрез него и които притежават дялове от капитала му, се е стигнало до
състояние, при което то да не може да продължи да бъде активен правен субект и да
упражнява надлежно права чрез правоспособно и дееспособно физическо лице, трябва да се
приеме, че тогава когато такова бездействие и дезинтересиране не е налице, предвиденото в
чл. 155, т. 3 ТЗ потестативно право не възниква за прокурора, въпреки че фактически може и
да не е извършено вписване в търговския регистър на нов управител на дружеството, защото
при наличие на активност от лицата, които са собственици на капитала на търговското
дружество да изберат лице, което да го управлява и представлява и да го оповестят на
третите лица чрез вписване в търговския регистър, невписването на това обстоятелство
очевидно не се дължи на тяхното поведение, а на други обстоятелства, стоящи извън тяхната
воля. Извод за това, че са предприети действия за избиране и вписване на управител на
търговското дружество може да се направи например тогава, когато се установи, че от
останалите съдружници или от наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала е прието решение за избор на ново лице за управител и това обстоятелство е
заявено за вписване в търговския регистър, но не е вписано по някаква причина, каквато би
могла да бъде забавеното произнасяне по искането от длъжностното лице по регистрация.
От вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на „К. - Д” ЕООД, е
видно, че на 02.12.2020 г. като едноличен собственик на капитала и като управител на това
търговско дружество е вписано лицето Д.К.Г.. От представения по делото препис-
извлечение от акт за смърт се установява, че това физическо лице е починало на 27.05.2021
г. От момента на смъртта на Д.К.Г. този правен субект е престанал да съществува, с оглед на
което вече не е налице правоспособно и дееспособно физическо лице, което да изпълнява
правомощията на управител на ответното дружество. Установява се и това, че към
настоящия момент в търговския регистър няма вписване на промяна в обстоятелствата нито
относно лицето, което притежава всички дялове от капитала на дружеството „К. - Д” ЕООД,
нито относно лицето, което е избрано за негов управител.
От извършената служебна проверка в търговския регистър по партидата на „К. - Д”
ЕООД, както и при съобразяване на факти, които са известни на съда във връзка с
разгледани от него други дела, по които страна е дружеството „К. – Д“ ЕООД, трябва да се
2
приеме, че са осъществени обстоятелства, от които може да се заключи, че след смъртта на
Д. К., който е имал качеството освен на управител и на едноличен собственик на капитала
на търговското дружество, от определени лица са предприети конкретни действия, за да
бъде продължена дейността на дружеството и да бъде избран и вписан в търговския
регистър нов едноличен собственик на капитала и нов управител. Наред с това се установява
и че към момента съществува спор относно това кои са лицата, които притежават дяловете
от капитала на „К. – Д“ ЕООД, както и че от всяко едно от лицата, претендиращи да
притежават тези права, са предприети действия за тяхното установяване по съдебен ред, за
да могат да продължат дейността на търговското дружество.
На съда е служебно известно във връзка с произнасянето му по други разпределени за
разглеждане дела, че към настоящия момент съществуват спорове дали вписването в
търговския регистър на Д.К.Г. като едноличен собственик на капитала и управител на „К. -
Д” ЕООД, което е извършено на 02.12.2020 г., е порочно съгласно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и тези
вписани обстоятелства са несъществуващи, както и дали извършеното преди това на
23.03.2017 г. вписване в търговския регистър на Й.Й.И. като едноличен собственик на
капитала и управител на „К. - Д” ЕООД е порочно съгласно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и тези
вписани обстоятелства са несъществуващи. Първият от посочените въпроси е предмет на
разглеждане по т.д. 2456/ 2021 г. по описа на СГС, VI - 17 състав, което е образувано по иск
с правна квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от Й.Й.И., което лице
претендира, че притежава всички дялове от капитала на „К. - Д” ЕООД, които е придобило
по силата на сключен на 17.03.2017 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове и с
които не се е разпореждало след това. Ответник по този иск е дружеството „К. - Д” ЕООД и
с него се иска да бъде признато за установено, че вписаните в търговския регистър
обстоятелства, че лицето Д.К.Г. е едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „К. - Д” ЕООД, са несъществуващи. Вторият въпрос е предмет на разглеждане
по т.д. 1478/ 2023 г. по описа на СГС, VI - 5 състав, което е образувано по иск с правна
квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от Д.Д. Шоу, която е единственият
пълнолетен наследник на починалото лице Д.К.Г. което е вписано към момента в търговския
регистър като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството. Този
установителен иск също е насочен срещу дружеството „К. - Д” ЕООД и с него се иска да
бъде признато за установено, че вписаните в търговския регистър обстоятелства, че лицето
Й.Й.И. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „К. - Д” ЕООД, са
несъществуващи. И двете искови производства са все още висящи и не са приключили с
окончателно съдебно решение. От така установените факти може да се заключи, че към
момента е спорен въпросът за това кои от обстоятелствата относно придобиване на дялове
от капитала на търговското дружество „К. - Д” ЕООД, които са вписани в търговския
регистър, са валидно възникнали, като той все още не е разрешен с влязло в сила съдебно
решение. От тези обстоятелства се налага и изводът, че лицата, които претендират, че имат
право върху капитала на търговското дружество и оттам имат право да вземат решение за
това дали то да осъществява дейност и какви да са органите му на управление, са
дееспособният наследник по закон на Д.К.Г. - Д.Д. Шоу, която единствено може да заяви
3
воля за продължаване дейността на търговското дружество по чл. 157, ал. 1 ТЗ по аргумент
от чл. 65, ал. 1 ТЗ, тъй като другият наследник по закон на това лице е непълнолетен, както
и физическото лице Й.Й.И., което претендира, че притежава права от капитала на „К. - Д”
ЕООД, които изключват правата на починалото лице Д.К.Г.. Докато така възникналия спор
не се разреши с влязло в сила решение остава неясно кое лице е едноличен собственик на
капитала и оттам кое лице има правото да продължи дейността на търговското дружество и
да вземе решение за избор на лице, което да го управлява и представлява пред трети лица,
което да бъде заявено за вписване в търговския регистър. Ето защо и до този момент няма
как нито наследникът по закон на починалия Д.К.Г. да упражни правата, придобити по
наследственото правоприемство, включително правото да заяви желание за продължаване на
търговската дейност на дружеството, нито пък има как физическото лице Й.Й.И., което
претендира да има качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, тъй
като е придобила всички дялове от капитала му по силата на сделка сключена с починалото
лице, да упражни правата си да вземе решение за състава на органа на управление на
търговското дружество. Ето защо съдът счита, че липсата на прието решение за това как да
продължи търговската дейност на „К. - Д” ЕООД след смъртта на лицето, вписано в
търговския регистър като едноличен собственик на капитала му и като негов управител, и за
това кое правоспособно и дееспособно лице да бъде избрано за управител на дружеството
не се дължи на дезинтересираност на правоимащите лица от дружествените работи и
бездействие да упражнят правата си, а на съществуващ спор за това кой притежава всички
дялове от капитала на дружеството и оттам кой може да участва в състава на върховния
орган, в чиято компетентност е приемането на тези решения. Съществуващият спор е
обективно обстоятелство, което не дава възможност на правоимащото лице, което и да е то,
да вземе валидно решение за избор на управител на търговското дружество до неговото
разрешаване, като се установява, че всяко от лицата, които считат, че имат права върху
дяловете от капитала на „К. - Д” ЕООД, са предприели активни действия за разрешаване на
този спор чрез сезиране на съда с искове по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Това означава, че в
случая не се установява да е допуснато бездействие от лицата, които участват във
волеобразуващия орган на „К. - Д” ЕООД, да изберат дееспособен управител и да впишат
това обстоятелство в търговския регистър, защото съществува спор за това кой точно правен
субект има право да участва в него и да вземе решенията от неговата компетентност. Първо
този спор трябва да бъде разрешен от съда, който е сезиран, и чак след това да бъде взето
валидно решение за избор на управител.
В обобщение следва да се посочи, че по делото се установява, че не е налице
дезинтересиране от дейността на търговското дружество „К. - Д” ЕООД на лицата, които
претендират да имат права върху дяловете от капитала му, и от тях не е допуснато
бездействие да се осигури възможността това дружество да участва в търговския оборот
чрез лице, което да изразява воля от негово име, а напротив предприети са активни действия
за това, които предхождат приемането на решение за избор на управител и заявяването на
това обстоятелство за вписване в търговския регистър. Това означава, че въпреки липсата на
4
вписан към момента в търговския регистър дееспособен управител на „К. - Д” ЕООД, в
полза на прокурора не е възникнало потестативното право по чл. 155, т. 3 ТЗ да поиска от
съда прекратяване на това търговско дружество. Това прави предявеният конститутивен иск
неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 11 ГПК
разноските за заплащане на държавна такса в размер на 80 лв., от заплащане на които
ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да останат в тежест на
държавния бюджет.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Софийска градска прокуратура срещу „К. - Д” ЕООД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, ул.
*******, иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството „К. -
Д” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5