Решение по дело №665/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.7а, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.

Образувано е по жалба на Я.Н. ***, с ЕГН **********, против Решение №БС-10-ЕО-П/06.03.2023г. на директора на РИОСВ Бургас, с което е прекратена адиминстративната процедура, в т.ч. на съвместната процедура по оценка на съвместимост на план: „Изработване на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10094.28.284 по КК на с.Варвара, община Царево, с възложител Я.Н.. Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществено противоречие с процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочва, че за територията на Община Царево има влязъл в сила общ устройствен план. Този план е одобрен със Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Заповедта е оспорена пред съда, като с Решение №543/15.01.2014г., постановено от петчленен съсътав на ВАС, Решение № 9482/25.06.2013 по адм.дело № 14767/2008г. на тричленен състав на Върховния адиминстративен съд е обезсилено, а производството по делото прекратено. В жалбата са изложени доводи, че за общия устройствен план на Община Царево има издадено становище по ЕО, поради което счита твърдението на ответника за липса на общ устройствен план на Община Царево, включващо и имот 10094.28.284 по КК на с.Варвара, за невярно. Моли съдът да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира решението да бъде отменено. Не претендира разноски. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът - директор на РИОСВ-Бургас е депозирал становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отвхърлена. В становището са изложени мотиви, че процедурата по реда на глава шеста от ЗООС е спазена. В съдебно заседание процесуалният представител - юк. Ковачева посочва, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Предендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на нотариален акт №42, том ІІ, рег.№1653, дело №188 от 27.05.2020г. (л.20-21) жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 10094.28.284, кадастрален район №28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Варвара, в местостта „Харманите“, с площ по кадастрална карта от 5001 кв. м. и от 5002 кв.м. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №197, том 3, рег.№3770, с трайно предназначение на територията –земеделска и с начин на трайно ползване –нива, шеста категория.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е подал уведомление от 17.10.2022г. (л.17), с което е поставено началото на процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за инвестиционно предложение „Изработване на ПУП – ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10094.28.284 по КК на с.Варвара, Община Царево, за изграждането на една вилна сграда за собствени нужди и изпалзването и за отдих“. Към уведомлението е приложено задание за изработване на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10094.28.284 по КК на с.Варвара (л.18-19).

В оспореното решение е посочено, че поземлен имот с идентификатор 10094.28.284 по КККР на с.Варвара попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии – природен парк (ПП) „Странджа“, обявена като народен парк със Заповед №РД-30/24.01.1995г. на МОС, прекатегоризирана в природен парк със Заповед №РД-350/14.07.2000г. на МОСВ и с последващи изменения със Заповед №РД-25/18.01.2001г. на МОСВ.

Видно от становището в част ЗТ, приложено по делото (л.30), с режима, определен със заповедта за обявяване на ПП „Странджа“, е указано, че „Строителният режим и устройството на територията в парка се определя и извършва в съответствие със ЗТСУ, ППЗТСУ и териториално-устройствените планове“ и „Населените места се развиват в съответствие със застроителните и регулационните планове, съобразно предназначението на парка и с оглед запазване на типичната местна архитектура и културно-историческо наследство“. С чл.31, т.9 от ЗЗТ, в природните паркове се забраняват дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. В становището (л.30) е посочено, че към настоящия момент няма действащ ОУП за територията на Община Царево. Видно от Заповед №РД-113/11.02.2014г. на министъра на околната среда и водите (л. 26-27) е спряна реализацията на Общ устрайствен план на Община Царево до провеждане на процедура по изменение на ОУП за цялата територия на Общината. В заключителната част на становището е посочено, че изработването на ПУП – ПЗ за изграждане на вилна сграда за собствени нужди с цел използване за отдих в поземлен имот с идентификатор 10094.28.284 по КККР на с.Варвара е недопустимо спрямо режимите, определени със Закона за защитените територии и заповедта за обявяване на ПП „Странджа“.

На базата на становището административният орган се е произнесъл с оспореното решение, с което на основание чл.7а, ал.2 и ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми е прекратена „административната процедура, в това число и на съвместната процедура по оценка за съвместимост на план: „Изработване на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10094.28.284 по КК на с.Варвара, Община Царево, с възложител Я.Н.“.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, наличието на устройствен план (ПУП) е условие за извършване на строителство на територията на парка съгласно чл.31, т.9 от ЗЗТ, с оглед на което е необходимо изработване на ПУП за имоти, попадащи на територията на ПП „Странджа“, като с ПУП-ПРЗ се определя режима на застрояване. В заключението е посочено, че и по двата плана –действащата кадастрална карта и недействащата карта на възстановената собственост, процесният имот е земеделска територия с начин на трайно ползване –нива, извън границите на населеното място. Вещото лице е констатирало, че за територията на Община Царево е одобрен общ устройствен план със Заповед №РД-0214-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е в процедура по изменение със Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г., като при издаване на Заповед №РД-0214-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство за одобряване на ОУП на Община Царево е представено становище №1-2/2008г. по екологична оценка на горепосочения план, което съгласно чл.82, ал.4 от ЗООС е задължително условия за одобряване на плана.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на административния акт, като за Н. е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 82, ал. 6 ЗООС, започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда).

В разпоредбата на чл.7а, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми е регламентирано правилото, съгласно което, в случаите на прекратяване на процедурата по екологична оценка се прекратява и съответната съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, като в случаите на прекратяване на процедурата, предвидени в наредбата, прекратяването се извършва от компетентния орган с решение.

Съдът намира, че решението не е мотивирано. Задължение на административния орган е да обоснове наличието на правно основание. Основанията за прекратяване на процедурата по екологична оценка и съвместната процедура по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, са посочени в чл.7а, ал.1 и 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, като липсата на действащ ОУП на територията на Община Царево не е сред тях. По делото не е спорно, че процесният имот е земеделска територия с начин на трайно ползване –нива, извън границите на населеното място. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, за територията на Община Царево е одобрен общ устройствен план със Заповед №РД-0214-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е в процедура по изменение със Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г., като при издаване на Заповед №РД-0214-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство за одобряване на ОУП на Община Царево е представено становище №1-2/2008г. по екологична оценка на горепосочения план, което съгласно чл.82, ал.4 от ЗООС е задължително условия за одобряване на плана. Констатираното от вещото лице е отразено и в Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство (л.61). С оглед доказателствата по делото и като съобрази заключението на вещото лице, съдът намира, че в случая е налице действащ ОУП за територията на Община Царево, който е одобрен със Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройство. Обстоятелството, че със Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство (л.61) е разрешено да се изработи проект за изменение на общия устройствен правилник за цялата територия на Община Царево и екологична оценка към него, като е спряно прилагането на Общия устройствен план, одобрен със Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, не означава, че устройствените предвиждания са отречени, както и че няма общ устройствен план.

Съдът е обвързан с фактическата и правна обосновка на оспорения административен акт, поради което не следва да извършва проверка дали е налице основание за недопустимост, установена от друг орган или да излага допълнително фактически основания от името на административния орган.

След служебно извършената проверка съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но същото следва да се отмени поради непълнота по отношение на несъответствие с конкретни действащи нормативни или адиминстративни актове. Делото следва да се изпрати като преписка на административния орган за продължаване на административната процедура след необходимите становища от компетентните органи, в кръга на тяхната компетентност по отношение на допустимостта на екологичната оценка или издаване на становище по ЕО на ПУП-План за застрояване в обхвата на поземлен имот с . Варвара.

В съдебно заседние жалбоподателят е наприл изрично изявление, че не претенидира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Я.Н. ***, с ЕГН **********, Решение №БС-10-ЕО-П/06.03.2023г. на директора на РИОСВ Бургас, с което е прекратена адиминстративната процедура, в т.ч. на съвместната процедура по оценка на съвместимост на план: „Изработване на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10094.28.284 по КК на с.Варвара, община Царево, с възложител Я.Н.“.

ИЗПРАЩА на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката на административния орган за ново произнасяне по уведомление с вх. №ПД-3117/17.10.2022 г., депозирано от Я.Н.Н. с излагане на конкретни фактически и правни основания, позволяващи осъществяването на съдебен контрол.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: