Р Е
Ш Е Н
И Е
260235/19.2.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.02.2021 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
4168 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „ М.“ ООД срещу НП № 03-013101/05.08.2020 год. на директор
Дирекция „ Инспекция по труда“ Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че
извършеното деяние представлява маловажен случай, за който не следва да бъде
налагано административно наказание, тъй като към датата на издаване на НП
нарушението е било отстранено.
В съдебно заседание дружеството, редовно
призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание се представлява от юк Б. Н., който моли НП
да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН
срещу дружеството „ М.“ ООД , ЕИК 103 805 344, затова, че при прекратяване на трудовото правоотношение на д.Г. изпълнявал длъжността „общ работник“ в „М." ООД със Заповед № 00001299/31.03.2020 г. на
основание чл. 328, ал. 1 т. 3 КТ, считано от 01.04.2020 г.., и във връзка с
декларация от лицето, входирана от работодателя на 05.05.2020
г не е изплатил начисленото в разчетно-платежна
ведомост за м. април 2020 г., обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на лицето Г. за времето, през което е останал без работа. Нарушението
е извършено на 01.07.2020 г., в гр. Варна, ЗПЗП - Терснаб
- складова база „Мартинели", до която дата е
следвало да бъде изплатено обезщетението за времето, през което е останал без
работа Г., начислено в разчетно-платежна ведомост за
м. април 2020 г. – нарушение на чл.128,т.2 от КТ,вр.чл.222,ал.1
от КТ и чл.228,ал.3 от КТ.
Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице,
което в графата за бележки и възражения не е направило такива.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не
са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП , с което за извършено нарушение на чл.128,т.2 от КТ,вр.чл.222,ал.1 от КТ и чл.228,ал.3 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 1 500 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в
качеството на свидетел актосъставителя М.М., която потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че е извършила проверка в
дружеството по повод подаден сигнал за неизплатени възнаграждения и
обезщетения. При проверката установила, че по отношение на няколко работника не
са били изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение,
включително и по отношение лицето Г., на длъжност „ общ работник“ в
дружеството. Той бил освободен от работа, поради намален обем на работа и
впоследствие бил депозирал декларация към дружеството, че един месец бил
останал без работа, въз основа на което следвало дружеството да му изплати
обезщетение.
По делото бе разпитан и свид.
Г., който заяви, че малко след депозиране на жалбата възнаграждението му е било
изплатено.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията
на свидетелите М. и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените
по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283
от НПК.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана. По същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна, съгласно приложената Заповед
№ 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. АУАН
също е съставен от компетентно лице.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК,
седалище и адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение, а според чл. 228,ал.3 от
КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Не се спори между страните по делото, че по време на
извършена проверка на 07.07.2020 г. в офиса на
дружеството-жалбоподател " М." ООД от компетентни длъжностни лица към
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна е било установено, че
дружеството в качеството му на работодател не е платило на лицето Г. начисленото
в разчетно-платежна ведомост за месец април 2020
год.,обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа , съгласно разпоредбата на чл. 222,ал.1вр. чл. 128, т. 2 от КТ. В процесния случай става въпрос за бездействие от страна на
работодателя да осъществи определени
действия, а именно: да заплати на работника обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда.
Нарушението е извършено на 01.07.2020 год. , до която дата е следвало да бъде
изплатено обезщетението.
Дружеството – жалбоподател „ М.“ ООД се явява в
качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като е
юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на
юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна,
безвиновна.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството -
жалбоподател действително е нарушила от обективна страна състава на
разпоредбата чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, като
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание
"имуществена санкция" в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв..
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.
415в от КТ. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да
е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са
настъпили вредни последици за работника или служителя .
Нарушението е констатирано при проверка на 07.07.2020 год. и
с Протокол гр.Варна, №
ПР2018476/27.07.2020 год. за извършена проверка на дружеството било дадено
задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ до 10.08.2020 год. да изплати на работника
начисленото парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
месец април 2020 год..Цитирания протокол за извършената проверка бил връчен на
27.07.2020 г. на упълномощено лице. Нарушението е било отстранено на веднага
след това, поради което съдът намира и, че не са настъпили вредни последици за
работника.
По изложените съображения съдът счита, че извършеното
от дружеството-жалбоподател нарушение следва да се преквалифицира на осн. чл.415в,ал.1 от КТ. Според състава на съда с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обстоятелствата при които е
извършено нарушението и начина на извършване, обуславят необходимостта от
налага на санкция към максимума предвиден в разпоредбата на чл.415в от КТ.
По
разноските
При този изход на делото и съобразно искането на
процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Д ИТ - Варна следва
да се присъди юристконсултско възнаграждение. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по
ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
По
горепосочените мотиви и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013101/05.08.2020 год. на директор
Дирекция „ Инспекция по труда“ Варна, с което на „ М.“ ООД, ЕИК 103 805 344 за извършено нарушение на чл. 128,т.2 от КТ, вр.чл.221,ал.1 от КТ и чл.228,ал.3 от КН на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв., като на основание чл. 415в ал.1 от КТ НАЛАГА имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „ М.“ ООД, ЕИК 103 805 344 , да заплати на Д ИТ Варна
80 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: