Р Е Ш Е Н
И Е
№ 876/18.11.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на девети ноември, две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Радослава Цоневска и участието на прокурора Даниела
Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.д. дело № 921
по описа за 2022 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София, представлявана от мл.юрисконсулт Р. срещу Решение
№566/06.07.2022 г. постановено по адм.дело № 1393/2019 г. по описа на
Административен съд гр.Пазарджик, с което се изменя Решение № 105 от 17.02.2021
г. , постановено по делото ГДИН е осъдена да заплати по сметка на
Административен съд гр.Пазарджик в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 384.30 лева, представляващи направени по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от мл.юрисконсулт Р., който поддържа
касационната жалба и моли за отмяна решението за изменение на решение от
17.02.2021 г., излага аргументи за това и представя писмени бележки.
Ответната страна – А.Т.И., чрез
процесуалния си представител адв.М., редовно призован, не се представлява, не
взема становище по делото.
Прокурорът сочи в становището си, че
следва да се уважи касационната жалба и оспореното решение следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Пазарджишки административен съд,
като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима
е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че по административно
дело №1393/2019 г. е постановено Решение № 105 от 17.02.2021 г., с което ГДИН е
осъдена да заплати на А.Т.И. сума в размер на 1400 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца по време на престой в
пенетенциарно заведение под юрисдикцията на ответника – Затвора Пазарджик за
периода от 04.04.2019 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата в размер на 1400 лева, считано от 02.12.2019 г. до окончателното и
изплащане и е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца иск за разликата
над 1400 лева до пълния размер от 100 000 лева, както и за периода от
01.11.2017 г. до 03.04.2018 г. В хода на делото
е била изготвена съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на която от
бюджета на Административен съд гр.Пазарджик е заплатена сума в размер на 384.30
лева.
Срещу така
постановеното решение са постъпили касационни жалби от ГДИН и от ищецът, като
са били оспорени неблагоприятните за страните части от решението на Административен
съд гр.Пазарджик. С Решение №494/16.06.2021 г. по касационно административно
дело №466 по описа за 2021 г., оспореното решение от 17.02.2021 г. е било
оставено в сила, като същото е влязло в законна сила на 16.06.2021 г.
След приключване
на делото е установено, че направените разноски в размер на 384.30 лева са
останали за сметка на бюджета на Административен съд гр.Пазарджик, а съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС е следвало същите да се възложат в
тежест на ответната страна. С оглед на това е постановено и процесното Решение
№566/06.07.2022 г. постановено по адм.дело № 1393/2019 г. по описа на
Административен съд гр.Пазарджик, с което се изменя Решение № 105 от 17.02.2021
г. , постановено по делото ГДИН е осъдена да заплати по сметка на
Административен съд гр.Пазарджик в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 384.30 лева, представляващи направени по делото разноски.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че подадената
касационна жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно и допустимо,
като следва да бъде оставено в сила, макар и с различни мотиви. В конкретния
случай е безспорно, че направените разноските
по воденото административно дело №
1393/2019 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик са дължими от
ГДИН, както и е безспорно, че същите не са присъдени с Решение № 105 от
17.02.2021 г., с което частично е уважен предявения от А.Т.И. иск по чл.284 и
сл. от ЗИНЗС. Няма спор, че в случаят е била приложима разпоредбата на чл.
чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС е следвало същите да се
възложат в тежест на ответната страна. Това не е сторено своевременно, а
оспореното решение е влязло в законна сила.
При преценката
дали е постановено законосъобразно решение за допълване в частта за разноските
следва да се прецени дали при разглеждането на делото съдът се е произнесъл по
целия предмет на делото или не. Според настоящия съдебен състав не може да се
даде утвърдителен отговор на този въпрос, тъй като въпросът за разноските
безспорно е част от предмета на делото и съдът е длъжен да се произнесе по
него. С оглед на това и според настоящата инстанция, първоинстанционния съд е
бил задължен да се занимае с този въпрос дори след влизане в сила на
постановеното от него решение, след като е липсвало изрично произнасяне по
отношение на всички направени по делото разноски. В конкретния случай обаче
правното основание, сочено в процесното решение за допълване на постановеното по делото на
17.02.2021 г. решение се приема за неточно. Това е така, тъй като разпоредбата
на чл.144 от АПК препраща към разпоредбите на ГПК само в случаите, когато в АПК
няма специални разпоредби. В конкретния случай такава разпоредба е налична –
чл.176, ал.1 от АПК, съгласно която разпоредба когато не се е произнесъл по
цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото,
предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Процесното
решение е постановено именно по почин на съда, като от същото безспорно се
установява волята на съда – да присъди дължимите разноски, като осъди
задължената да ги заплати страна. Именно и това е изводът, който се налага при
внимателна преценка на материалите по делото и на законовите разпоредби. От
казаното се установява, че съдът постановил оспореното решение е достигнал до
верен извод. Сгрешеното правно основание за постановяване на решението не е
достатъчно, за да доведе до отмяна на акта на съда. Това е така, тъй като по
реда на чл.248 от ГПК съдът се произнася с определение, а не с решение и то
само по искане на страните. Наименованието на акта, с който се е произнесъл
съдът обаче не е от съществено значение, а е важно дали съдържанието му
съответства на изискуемото от закона. В конкретния случай се установява, че съдържанието
на акта изцяло покрива изискванията за постановяване на допълнително решение, а
не на определение. Независимо от това обстоятелство, в конкретния случай няма
как да се приеме и че са накърнени права на някоя от страните в процеса. Това е
така, тъй като от една страна актът на съда не е бил окончателен, постановеното
решение е обжалвано по надлежния ред и по отношение са осигурени максималните
възможности на страните да развият оплакванията си и да изразят становищата си,
като делото е разгледано в открито съдебно заседание.
По съществото на
спора касаторът не доказа, че неправилно е прието от съда, че дължи разноски, а
такива аргументи дори не са развити в касационната жалба. Развитите аргументи
са единствено в насока, че съдът не е имал правното основание да постанови това
решение за допълване, тъй като е изпуснал сроковете за това по чл.248 от ГПК и
че не е страна по спора. В писмените бележки се излагат допълнителни аргументи
за това, че съдът не е страна по спора и няма право да се позовава на нормата
на чл.248 от ГПК и се сочи, че е постановено неправилно съдебно решение, като
се иска неговата отмяна. Както обаче вече беше посочено действително е посочено
от съда различно правното основание за постановяване на акта от това, което не
се приема от настоящата инстанция, но това не променя по същество верния извод,
че разноските са дължими от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ и че
има основание за постановяване на допълнително решение, с което да се измени
вече постановеното решение по делото.
Изрично следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл.176, ал.1 от АПК не поставя преклузивен срок
на съда, в който същият да е длъжен по свой почин да постанови допълнително
решение. Такъв е наличен единствено, ако съдът е сезиран с такова искане от
страна.
Очевидно е в
случая, че правилно е допълнено решението от 17.02.2021 г., като е била
осигурена и възможност за защита на страните спрямо това решение. С оглед на
това и няма как да се приеме, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен. Предвид
на това и същият следва да бъде потвърден.
Воден
от гореизложеното, Административен съд Пазарджик, Х състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №566/06.07.2022 г. постановено по адм.дело №
1393/2019 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик, с което се изменя
Решение № 105 от 17.02.2021 г. , постановено по делото ГДИН е осъдена да
заплати по сметка на Административен съд гр.Пазарджик в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 384.30 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :................./п/.....................
ЧЛЕНОВЕ : 1.............../п/.........................
2............/п/............................