Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2490 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „К.И.“ ООД против Х.Г.Д., в която се твърди, че между
страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответницата е получила
сумата 350 лв. Твърди се, че в резултат на подадена заявка и предоставените
данни, служител на ищеца се е свързал с ответницата и същата потвърдила
самоличността си, и е потвърдила желанието си да сключи договор за кредит.
Излага се, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните институции. Твърди се, че
дружеството притежава удостоверение за дейността си от *** с № ***, както и удостоверение № ***за
администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита на
личните данни. Твърди се, че основната дейност на ищцовото дружество „К.И."
ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Твърди се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във
формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП). В случая, след обработване на данните кредитът е бил отпуснат,
като с ответницата по електронен път е бил сключен договор за потребителски
кредит ***и желаната сума й е била преведена чрез системата е- рау и получена
от същата на каса на партньорски офис на ***срещу представена от ответника
лична карта. Навеждат се доводи, че съобразно съдебната практика електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2 ап. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Твърди се, че същото се счита
за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди се, че
видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация,
която логически е свързана само и единствено с ответника, която той лично е
предоставил на дружеството при кандидастването. Твърди се, че следователно
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да
се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези
данни. Твърди се, че законът придава значение на подписан документ не само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13 ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди
се, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай
и когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК).
Твърди се, че законът придава значение на подписан документ не само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13
ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се,
че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация,
която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай и когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Твърди се,
че в настоящия случай е представен договора, сключен между страните в писмен
вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 от ГПК
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. Твърди се, че въвеждането на лични данни от
страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с
условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен
e-mail-и, адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово
създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от
ЗЕДЕП. Твърди се, че преписът има значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи. Твърди се, че съгласно чл.180 от ГПК те се
ползват с формална доказателствена сила за авторството им като в тази връзка е
и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на ***, четвърто
гражданско отделение, гр.д***. Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване
ответникът е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Твърди се, че с оглед
формата за кандидатстване ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант
за ползване на кредита от „К.И.” ООД, с което на основание т. 4. 1 б. „б” от
договора, сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по
кредита да бъде начислена и такса ***за предоставената услуга. Твърди се, че
ищцовото дружество „К.И.” ООД има сключен договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити ***, рег. номер ***, съгласно който ***в качеството на
дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена. Твърди се, че съгласно чл. 1 ал. 2 от
сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството
гарант сумата, представляваща таксата ***от кредитополучателя. Твърди се, че в
чл. 1 ал. 3 е предвидено, че дружеството
гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя,
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от две години от
датата на предсрочната им изискуемост. Твърди се, че съгласно разпоредбите на
Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация,
като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит,
като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес ***Твърди се, че съгласно условията на сключения договор,
ищцовото дружество „К.И.” ООД е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и ***, като общият размер на задължението-542,50 лв. е платимо ведно с
главницата на четири равни месечни вноски със следните падежи: 29.10.2017 г.,
29.11.2017 г., 29.12.2017 г. и 29.01.2018г. Твърди се, че първата вноска по
кредита с падеж настъпил на 29.10.2017 г. е изцяло погасена от ответника.
Твърди се, че към дата 08.05.2018 г. ответникът не е осъществил никакво
последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили.
Твърди се, че служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителни e mail-и на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но
ответникът не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи
такова на дължимата към дружеството сума. Твърди се, че служители на
дружеството неколкократно са осъществили връзка с ответника, посредством
изпращане на напомнителни e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и
след настъпване на падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво
плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството
сума. Твърди се, че съгласно чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцовото дружество „К.И.” ООД обезщетение за забава в
размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване
на заявлението възлиза на 11,67 лв.
Твърди се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите
си, като на 14.05.2018 г. е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение като пред Плевенския районен съд е било
образувано ч. гр. дело № ***., като по същото е била издадена заповед за
изпълнение, но ответникът е подал възражение в законоустановения срок, което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск.
Твърди се, че след подаване на заявлението било извършено частично плащане в размер на
300лв.. Тази престация обаче не била достатъчна за удовлетворяване на
кредитора, който осчетоводил като платени договорна лихва в размер на 30,64лв.,
такса ***в размер на 112,87лв. и част от главницата в размер на 112,87лв.
Непогасена оставала главница в размер на 106,01лв. и лихва за забава в размер
на 11,67лв. за периода от 30.11.2017г. до 08.05.2018г.
Претендира се постановяване на решение, с което да се
установи съществуването на тези вземания, които били непогасени : главница в
размер на 106,01лв. и лихва за забава в размер на 11,67лв. за периода от
30.11.2017г. до 08.05.2018г.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата Х.Г.Д.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответницата не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призована. Не е направила и искане делото да се разглежда в нейно
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., а в исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско
възнаграждение също в размер на 300лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед
изхода на спора. Ответнцата не е изпълнила задължението си за плащане на
дължимите месечни вноски на датите на падеж и по този начин с поведението си е
станала причина за завеждане на делото, като извършеното от нея частично
плащане е след подавне на заявлението по чл.410 от ГПК.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че Х.Г.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „К.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 106,01
лв., представляваща неплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит ***. и сумата от 11,67лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
30.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018г. до изплащане на вземането, които представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение №2077/15.05.2018г. по ч.гр.д.№3342/2018 г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Х.Г.Д., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „К.И.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 325лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д.№3342/2018г. по описа на РС-Плевен и сумата
от 325лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: