Решение по дело №713/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 672
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100500713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от П. Б. П., чрез процесуален представител адв.
Н.И., въззивна жалба срещу Решение № 2007/13.12.2021 г., постановено по гр.д. №
3532/2021 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.109 от ЗС да
преустанови действията си, с които пречи на ищеца ПЛ. Д. М. да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху УПИ III-52, находящо се в с.Кривини, общ.Долни Чифлик,
като ПРЕМАХНЕ ЧАСТТА от сграда, представляваща лятна кухня, разположена в УПИ
ХIII-52 в с.Кривини, която попада частично в УПИ III-52 до границата на нормативно
установеното отстояние от 3 м. от граничната линия между УПИ III-52 и УПИ ХIII-52, както
и построените около нея бетонни пътеки, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1391.98 лева.
Въззивникът излага твърдения, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като
постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалния закон, и необоснован, поради което отправя искане за отмяната му в цялост с
отхвърляне на исковата претенция. Счита, че съдебният състав не е отчел факта, че не са
установени действия, с които ответникът да пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост. Имотът бил закупен от жалбоподателя във вида, в който се намира в момента,
без последният да е пристроявал и/или изграждал постройки в него. Посоченото
обстоятелство се установявало още от приложения по делото КНА, издаден в полза на
дядото на ищеца, в който изрично било записано, че владелецът е придобил дворното място
ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки, подобрения
1
и трайни насаждения. Посочените постройки при придобиването им от въззивника били в
състояние, при което са щели да погинат, ако последният не бил предприел действия по
санирането им. Изложените обстоятелства се установявали от ангажираните по делото
гласни доказателства, от които било видно още, че ищецът не посещава и не ползва имота
си, поради което не било ясно как ответникът му пречи да осъществява правото си на
собственост. На следващо място жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че
местоположението на лятната кухня в УПИ III-52 възпрепятства построяването на бъдещата
сграда в парцела, както и че не е отчел, че площта на лятната кухня съответства на
архитектурния проект и визата за проектиране, следователно, че представлява законен
строеж, който не противоречи на строителните норми и правила, при действието на
ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./. Освен горното, при положение, че строежът е завършен
преди 07.04.1987 г. и при изграждането му са спазени, както действащите към момента на
извършването му строителни изисквания, така и тези по ЗУТ, следвало да се приеме, че това
представлява „търпим строеж“, който не подлежи на премахване, според разпоредбата на
параграф 16 ал. I от ПР на ЗУТ. Постройките отговаряли и на изискванията на приложимата
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ
69/77г./,която с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 установявала минимално отстояние от 3
метра за сгради с височина до 8,5 м. Предвид изложеното счита, че не са изпълнени
предпоставките за основателност на иска по чл. 109 от ЗС, а именно да са налице
неоснователни действия на ответника, които да създават пречки за ищеца да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. По изложените съображения моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде
отхвърлен изцяло.
След изтичането на срока за подаване на въззивна жалба е депозирана молба от П.П.,
с която се уточняват и допълват възраженията на страната за неправилно приложение на
материалния закон. Същата следва да бъде ценена като писмено становище по делото,
доколкото не съдържа преклудирани твърдения и възражения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ПЛ. Д. М., чрез адв. Ж.С., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява становище, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемият счита за
абсолютно неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не е създал установеното
положение, и че същото е съществувало и преди да закупи имота, тъй като е възприето
трайно и непротиворечиво становище в практиката на ВКС, според което и лицето, което
поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи
отговорност по реда на чл. 109 ЗС, независимо, че това то е последица от действия,
извършени от други лица. В същото време сочи, че за основателността на иска е без
значение дали поведението на ответника е виновно или не, а достатъчно неоснователно да
се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния
титуляр. Влезлият в сила ПУП за изменение на УПИ III-52, кв.З по регулационния план на с.
Кривини не предвижда съществуването на сградата, а напротив изработен е така, че
2
жилищната сграда разположена в имота на ответника да съответства на законоуставовеното
отстояние от имотната граница. Съгласно чл.48, ал.2, б. „ж" от Наредба № 8 от 14 юни 2001
г. за обема и съдържанието на устройствените планове графичните материали към
предварителния проект на ПРЗ включват заварените сгради, които се запазват и включват в
системата на застрояването, а в представения за одобрение и одобрен ПУП за имота сграда -
лятна кухня не е включена и не е предвидена за запазване. Сградата обаче не била
премахната, а се оказва в имота на въззиваемият, като ограничава възможността му да го
ползва в неговата цялост. В този смисъл от приобщените към делото доказателства -
съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания се установявало, че
изградената в частта от неговия имот лятна кухня препятства застрояването на имота.
променя ограничителната линия на застрояване по общата граница на имотите, влияе на
контура на бъдеща сграда и намалява максималната площ на застрояване в парцела.
Въззиваемият излага твърдения още, че в практиката на ВКС се приема, че когато
увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени
нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в
отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване такива, които
противоречат на строителните правила и норми. В същото време сочи, че по делото не са
представени строителни разрешения и одобрена проектна документация за лятната кухня,
като такава се изисква съгласно §187, т.1 от ППЗПИНМ, действал към годината на
изграждането , с което обосновава извод, че същата представлява незаконен обект. По
изложените съображения отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено, а
депозираната срещу него въззивна жалба – оставена без уважение. Претендира присъждане
на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
адвокат И. поддържа доводите си за неоснователност на исковата претенция, поради което
моли за нейното отхвърляне, съответно и отмяна на първоинстанционното решение с
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Пълномощникът на въззиваемата страна пледоарията си по същество отправя искане
въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като
правилно и законосъобразно. В депозирана в указания срок писмена защита поддържа
посочените основания за основателност на предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ПЛ.
Д. М. срещу П. Б. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането
на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да осъществява в пълен
обем правото си на собственост върху УПИ III-52 в кв.3 по регулационния план на
с.Кривини, общ.Долни Чифлик съобразно неговото предназначение като премахне
незаконно построения обект, представляващ сграда „лятна кухня“, разположена в УПИ XIII-
3
52, кв.3 и разположена частично в имота на ищеца и частично в границата на нормативно
установеното отстояние от 3 м от граничната линия между УПИ XIII-52 и УПИ III-52, както
и построените около нея бетонни пътеки.
Ищецът излага твърдения, че на 13.10.2014 г. е придобил по силата на договор за
дарение недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 760 кв.м.,
съставляващо УПИ III-52 в кв.3 по плана на с.Кривини. Същият бил образуван от
разделянето на УПИ III-52 на два имота – УПИ III-52 и УПИ XIII-52, като имотът
първоначално бил собственост на неговите баба и дядо, а впоследствие останал наследствен
и бил разделен на две и като такъв му бил дарен от неговия баща и неговата братовчедка.
Твърди още, че докато живели в имота бабата и дядото на ищеца извършили в същия
строителство, като към разположената в сегашния УПИ XIII-52 жилищна сграда долепили
„лятна кухня“, която била извършена без нужните строителни книжа и документи. За
същата бил съставен само проект с обяснителна записка, но не било издавано разрешение за
строеж и протокол за откриване на строителна линия и ниво. Построената лятна кухня не
била заснета и нанесена в регулационния план на селото. Геодезистът изготвил проекта за
изменение на ПУП и разделянето на УПИ III-52 на други два имота не бил отбелязал, че в
имота освен жилищна сграда съществува и друга сграда – лятна кухня, която не била
нанесена на плана и разделил същия на две половини, всяка с площ от 760 кв.м., като
жилищната сграда останала в УПИ XIII-52. Одобреното със Заповед №2135/23.09.2004г. на
Кмета на Община Долни Чифлик изменение на регулацията в кв.3 не предвиждало
съществуването и запазването на лятна кухня, а напротив изработеният проект предвиждал
единствено и само разделянето на имотите и спазването на отстоянието от 3 м. от
жилищната сграда, разположена в УПИ XIII-52 до имотната граница на имота на ищеца
УПИ III-52. Ищецът сочи още, че ответникът ползва лятната кухня и влиза свободно и без
притеснения в имота му, премахнал е част от колчетата, които били поставени при
трасиране на имота, а през лятото направил бетонни пътеки около лятната кухня, като част
от тях попадали и в неговия парцел. Твърди, че сградата достигала почти до средата на
имота му, поради което не можел да постави ограда или някаква преграда, с която да
ограничи преминаването на ответника. Ищцовата страна обосновава правния си интерес от
предявената искова претенция с твърдения, че извършените от ответника действия,
обективирани в държането и ползването на лятната кухня му пречат да упражнява в пълен
обем и пълноценно правото си на собственост, тъй като не може да го застрои според
неговите предвиждани и желания, не може да го огради, и не може да предприеме действия
по стопанисване. В подкрепа на изложеното сочи, че при заявени от него инвестиционни
намерения за строителство в имота пред Главния архитект на Община Долни му било
съобщено, че лятната кухня и бетонната пътека ограничават възможностите му за
строителство и намаляват показателите за застрояване на собствения му имот
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорва
иска като нередовен и неоснователен. Признава изложените в исковата молба твърдения, че
ищецът е собственик на УПИ III-52, придобит от него чрез дарение, както и че след
4
разделянето на УПИ XIII-52 са образувани два имота УПИ XIII-52, който е негова
собственост, и УПИ III-52 -собственост на ищеца. Излага твърдения, че разделянето на
имота било инициирано от праводателите на последния – неговия баща и братовчедка, като
ответникът закупил от тях УПИ XIII-52, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и стопански постройки. Ответникът твърди още, че е закупил имота във вида, в който
е и към настоящия момент, както и че ответникът не е пристроявал или изграждал
допълнително постройки. Сочи че дядото на ищеца се легитимирал като собственик по
давностно владение на имот № III-52 с площ от 1520 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, съгласно НА №8, том VI, дело
№2654/1991г. видно от НА било, че лятната кухня е била изградена при съставянето на
КНА. Оспорва да е навлязъл с изграждането на посочените СМР в имота на ищеца. Излага,
че е извършвал действия насочени единствено към саниране на постройката, така че същата
да не се саморазруши, като в този смисъл оспорва да е полагал бетонни пътеки. Ответникът
твърди, че пристройката е законна постройка, тъй като е издадено разрешение за строеж на
06.09.1967г. на лятна кухня с навес, с архитектурен план, както е посочено във визата.
Впоследствие бил изготвен архитектурен проект, на който били посочени : главна фасада,
странична фасада и вертикален разрез, както и основи, разпределение и покривна
конструкция. В условията на евентуалност счита, че същата е търпим строеж, съгласно
разпоредбите на §16 ПР на ЗУТ т.е. строежът е изграден преди 07.04.1987г. и е бил допустим
по действащите планове и правила към момента на построяването му. Твърди, че преди да
закупи имота на място завел геодезист, който да ги трасира, като оспорва да е премахвал
колчета, поставени от ищеца, както и че последният е монтирал ограда между двата имота,
която обхваща дворното място, разположено след изградената от дядо му жилищна сграда,
ведно с лятна кухня. С оглед изложените съображения отправя се искане за прекратяване на
производството по делото и за отхвърляне на претенцията.
Предявеният негаторен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 109
от ЗС, която налага в тежест на ищеца да установи в условията на главно и пълно доказване
правото си на собственост върху процесния поземлен имот, както и конкретните действията
или бездействията, с които ответникът ограничава възможността му да упражнява това свое
право необезпокоявано и в пълния му обем. Съобразно задължителните постановки на ТР
№4/2015 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост върху имота има значение за
основателността на негаторния иск, но то остава извън от предмета на делото и по него не
се формира сила на пресъдено нещо.
Видно от приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност №8, том VI, дело № 2654/24.04.1991г. на нотариус Р. Т., П.М.К. е признат за
собственик по давностно владение на дворно място с площ от 1520 кв.м, находящо се в
с.Кривини, обл.Варна, съставляващо имот пл.№III-52 от кв.3 по регулационния план на
с.Кривини, ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки,
подобренията и трайните насаждения.
Със Заповед №2135/23.09.2004г. на Кмета на Община Долни чифлик на основание чл.
5
134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, във вр. чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е одобрено изменението на регулацията на
кв.3 по регулационния план на с.Кривини, като УПИ №III-52 е разделено на два нови имота
– процесните УПИ № III-52 и № ХIII-52, според зелените линии и щрихи в приложената
скица.
Ищецът се легитимира като собственик на УПИ № III-52 въз основа на договор за
дарение, обективиран в НА №151/13.10.2004 г., том IV, рег.№6389, дело №675/2004г. на
нотариус С. Д., по силата на който Р.А.К., Д.П. М. и А.А. М.а са му прехвърлили
безвъзмездно поземления имот с площ от 760 кв.м., при граници : УПИ №№IV51; XIII-
52;IV-51.
С договор за продажба от 06.08.2012г., обективиран в НА №190, том II, рег.№8969,
дело №331/2012г. на нот. №572- К.И., Д.П. М. и А.А. М.а са продали на ответника П. Б. П.
Дворно място, находящо се в с.Кривини, общ. Долни чифлик, обл.Варна, представляващо
УПИ №ХIII-52 с площ от 760 кв.м. при граници : УПИ №№II-53; III-52 и парк, ведно с
построените в него жилищна сграда. стопански постройки и процесната лятна кухня.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно-техническа
експертиза, заключението на която настоящият въззивен състав кредитира като обективно и
компетентно дадено, От същото се установява, че процесната лятна кухня представлява
масивна едноетажна сграда, състояща се от две помещения: стая в източната половина и
навес/по проект/ в западната половина, който сега е затворен с дървена дограма и
представлява стая. Към стаята на лятната кухня е пристроен санитарен възел откъм южната
фасада, за който няма строителни книжа. Площта на лятната кухня след геодизическо
заснемане е 32 кв.м. и съответства на архитектурния проект и визата за проектиране, а тази
на санитарния възел е 5 кв.м. Източната половина от лятната кухня с площ от 17 кв.м.
попада в имота на ищеца УПИ III-52. По този начин се възпрепятства разположението на
бъдещата сграда в парцела, защото се променя ограничителната линия на застрояване по
общата граница. Последната в района на процесната сграда ще бъде разположена навътре в
парцела в повече от 1.5 м и на север и на юг на отстояние 3м от лятната кухня, като
ситуирането на лятната кухня влияе и на контура на бъдещата сграда. Максималната площ
на застрояване на парцела ще се намали със застроената площ на лятната кухня със 17 кв.м.
По отношение на издадените строителни книжа и законността на лятната кухня
вещото лице Ст. К. е посочил, че за същата е издадена виза за проектиране
№3938/06.09.1967г., с която се разрешава пристройка – лятна кухня с навес по арх. план.
При извършена проверка в Дирекция устройство на територията в Община Долни чифлик не
се установява наличие на разрешение за строеж, като експертът изразява становище, че с
изписаното разрешение за строеж на пристройка- лятна кухня на визата за проектиране се
разрешава строежа на процесната сграда. Липсва подобно разрешение по отношение на
изградения към нея тоалет. Лятната кухня не е попълнена в кадастралния план, който е
основа за изработване на регулационния план, поради което е допусната съществена
непълнота в него по отношение на разделянето на двата парцела т.е. на регулацинните
граници и застрояването им в съответствие с действащите правила и нормативи.
6
Настоящият въззивен състав изцяло споделя обоснованото от вещото лице
заключение, че изписаното върху визата за проектиране разрешение за строеж на
пристройка- лятна кухня по същество удовлетворява обуславя извод, че постройката е
изградена въз основа на надлежно разрешение. Посоченото не важи за изградения без
строителни книжа тоалет, който представлява незаконен строеж.
Закоността на посочените обекти, както и тяхната търпимост по смисъла на 16 ал. I
от ПР на ЗУТ, обаче са въпроси, които не предпоставят основателността или
неоснователността на иска. Със задължителните постановки на ТР № 31/84 г. от 06.02.1985
г. на ОСГК на ВС е прието, че строителните книжа, в това число и разрешенията за строеж,
установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената
допустимост на строежа от гледна точка на обществения интерес. Те не установяват, и не
могат да установят дали строежът засяга чужди права. Наличието или липсата на
строителни книжа е обстоятелство, което само по себе си не може да обоснове уважаване
или отхвърляне на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, като в този смисъл са и задължителни
разясненията, дадени в ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед гореизложеното, както се възприема включително и в константната каузална
практика на ВКС, обективирана например в Решение №1245/04.07.1994г. по гр.д.
№2149/1992г. на ІV ГО на ВС, Решение №324/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ВКС,
II ГО. и Решение №226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО, искът по чл.109 ЗС
може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се
осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява
спокойно правото си на собственост, като най-типичен пример за това за това е уважаване
на искането за премахване на законен строеж, изпълнен в съответствие с издадените за това
строителни книжа, когато създава пречки по смисъла на чл.109 от ЗС.
Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на
пречките по смисъла на чл.50 от ЗС . Ако изискванията им не са спазени, следва да се
прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване
правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 от ЗС следва да се установи
освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как
това се рефлектира върху собственика-ищец по негаторния иск.
От заключението на експертизата се обосновава безпротиворечивият и категоричен
извод, че изградената лятна кухня, чиято по-голяма част от общата площ навлиза в имота на
ищеца, създава пречки на последния, надхвърлящи допустимите по смисъла на чл. 50 от ЗС,
във вр. с чл. 31 от ЗУТ, тъй като възпрепятства разположението на бъдещата сграда в
парцела, променя ограничителната линия на застрояване по общата граница, променя
контура на евентуалното бъдещо строителство и намалява възможната застроена площ със
17 кв.м.
Не е налице основание, по силата на което ищецът да е длъжен да търпи всички тези
ограничения по отношение на абсолютното си право на собственост. В този смисъл са
несъстоятелни възраженията на въззивника, че доколкото насрещната страна не е
7
предприела действия по застрояване на имота си, то не са налице пречки за него. Именно
невъзможността да предприеме такива действия при установеното към момента фактическо
положение представлява основанието на предявения негаторен иск, тъй като до
отстраняване на обекта той не може да реализира строителство съобразно притежаваните от
него вещни права върху имота и по начин, за който намери за добре, в съответствие отново с
ограниченията на чл. 50 от ЗС и приложимите благоустройствени нормативи. Нещо повече,
видно от приложеното към исковата молба писмо от 22.01.2021 г. от гл. архитект на Община
Долни чифлик П.М. е подал заявление до общинската администрация, на което му е
отговорено, че възможността за строителство в имота му е ограничена поради изградената
лятна кухня и излята бетонова пътека около нея. При посочената фактическа установеност
за ищецa съществуват съществени ограничения за осъществяване на евентуалното
строителство, преди отстраняването на които същият не може да упражни в пълнота правото
си на собственост върху имота, включително и като го застрои съобразно приложимите
строителни правила.
Неотносими, а и неоснователни са и възраженията на въззивника, че не е извършвал
действия, с които да пречи на насрещната страна да упражнява правото си на собственост,
тъй като е придобил имота в състоянието, в което се намира. Това е така, защото
легитимиран ответник по негаторния иск е всяко лице се предявява срещу лицето, чиито
действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е
без значение кой пръв е създал това недопустимо положение и дали поведението на
ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи,
ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
Поддържане на противоправното състояние представлява достатъчно самостоятелно
основание за уважаване на иска, с който се цели именно прекратяването на последното.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че от разпита на свидетелите А. М.а,
чиито показания са кредитирани от съда по реда на чл. 272 от ГПК, и П.Д. се установява, че
ответникът е изградил бетонна пътека около лятната кухня и е ремонтирал покрива на
последната. Макар самото съществуване на обекта да е достатъчно да се приеме, че
ответната страна поддържа противоправното състояние, то от ангажираните гласни
доказателства е видно, че той е извършил и активни действия – изграждането на пътека
около нея, с който допълнително е ограничил правото на собственост на ищеца. От друга
страна, ползването на постройката, която в по-голямата си част е ситуирана в имота на П.М.
също представлява такова действие, с което необоснова се засяга възможността на
последния необезпокоявано и в пълнота да упражнява абсолютното си право.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че попадащата в имота на ищеца
УПИ III-52 източната половина от лятната кухня с площ от 17 кв.м. създава необосновани
пречки на последния да упражнява правото си на собственост в пълнота, в противоречие с
изискванията на чл. 50 от ЗС. Посоченото неоснователно състояние следва да бъде
прекратено като ответникът бъде осъден на основание чл. 109 от ЗС да премахне частта от
8
сградата до границата на нормативно установеното отстояние от граничната линия между
двата поземлени имота.
Предвид пълното съвпадение в решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
подлежат на възстановяване сторените от него съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство на стойност 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2007/13.12.2021 г., постановено по гр.д. №
3532/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“
№229, вх.1, ет.1,ап.4 да заплати на ПЛ. Д. М., ЕГН: ********** с адрес с.Старо Оряхово,
общ.Долни чифлик, ул.“Иван Вазов“ №22А сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК, вр. т. 1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9