Определение по дело №413/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 355
Дата: 31 август 2020 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20205000500413
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 35531.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Г. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело №
20205000500413 по описа за 2020 година
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от О на М. против определение № 1077/22.06.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната
жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на Хасковския
окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по частната жалба Д. Г. не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд е било образувано по
подадената от Д. Р. Г. въззивна жалба против решение № 174/26.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 2403/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.
С обжалваното определение е спряно производството по делото до приключване на
производството по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, послужила като основание за
постановяване на обжалваното определение, макар изрично да не е посочена в него, съдът
спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което
ще има значение за правилното решаване на спора.
1
От една страна, тълкувателното дело, образувано пред Върховния касационен съд,
не е друго дело с преюдициално значение за разглеждания правен спор според смисъла на
посочената разпоредба, тъй като по него няма да се формира сила на пресъдено нещо
относно факти или правоотношения, релевантни за спорното субективно материално право,
а ще бъде дадено единствено задължително тълкуване на съдържанието на закона.
От друга страна, спирането на производството представлява процесуална пречка за
разглеждане на спора, с който съдът е сезиран, поради което основанията за допускането му
са изрично посочени в закона и не подлежат на разширително тълкуване. Такава
възможност е дадена в разпоредбата на чл. 292 от ГПК, която обаче може да бъде прилагана
единствено от Върховния касационен съд, но не и от първоинстанционните и въззивните
съдилища, като този извод се извежда на база на систематичното място на разпоредбата и
естеството на възложените на ВКС функции по уеднаквяване на съдебната практика в
страна и осигуряване на точното и еднакво приложение на закона от всички съдилища.
Посочената правна норма не може да бъде тълкувана по аналогия, независимо от
това, че конкретният правен спор, който следва да разгледа Хасковският окръжен съд, с
оглед цената на исковете няма да подлежи на касационно обжалване.
Впрочем изрично предвиждане относно това кой може да спре производството по
делото до приключване на образувано тълкувателно дело пред ВКС е дадено и в ТР №
8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за органите
на съдебната власт /чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/.
Що се отнася до заложения в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи принцип за право на справедлив съдебен процес на всеки гражданин,
той може да бъде осъществен при положени процесуални усилия от съда за осигуряване на
справедливо и публично гледане на делото в разумен срок, в т.ч. чрез правилното прилагане
на закона, като не е необходимо да съществува задължителна практика на Върховния
касационен съд за тази цел.
Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че не са били налице предпоставките
на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или друга правна норма в процесуалния ни закон, даваща
основание на окръжния съд да спре производството по делото, поради което определението
му е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Хасковския окръжен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1077/22.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 581/2020 г.
по описа на Хасковския окръжен съд.
2
ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3