№ 1228
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211639 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 577072-F581607/12.05.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, на ***********, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **********Е,
за това, че при извършена на 02.12.2020 г. в 11:55 часа проверка на търговски обект –
баничарница **********, находящ се в гр. София, **********, стопанисван от ***********,
с ЕИК *********, била установена разлика между разчетената касовата наличност от
фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 149,86 лева (положителна
разлика), като промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и работещо в
обекта ФУ. С горното *********** нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Предвид горното, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
*********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез управителя на
дружеството, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се изтъкват аргументи за неправилна правна квалификация и
за това, че за посоченото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата не се предвиждало
административно наказание. АНО не се бил мотивирал защо е наложил санкция за
неотразяване на приходи, което също водило до незаконосъобразност на НП. Не били
събрани доказателства за това, че нарушението водило до неотразяване на приходи. В
нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, нито в АУАН, нито в НП било
1
посочено дали ФУ позволявало регистриране на промяна в касовата наличност, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Излагат се и аргументи за
„маловажност“ на случая. За с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща
представител.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че при
проверката били установени три други нарушения. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
представени на съдебното следствие заверено копие на Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на ИД на НАП, във връзка с компетентността на АНО и актосъставителя); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; мястото на извършване на твърдяното
нарушение е индивидуализирано по достатъчно ясен и точен начин; нарушените законови
разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив и достатъчно ясен начин, тоест
не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 02.12.2020 г. в 11:55 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, в лицето на
свидетелите А.Т. и Е.А., извършили проверка на обект – баничарница **********, находящ
се в гр. София, **********, стопанисван от ***********, с ЕИК *********.
При проверката било установено, че в обекта било монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ) модел „Datecs DP-150“, с ИН на ФУ DТ768788 и
ИН на ФП 02848201, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката.
Съгласно дневния финансов „Х“ отчет (ДФО) № 0001661/02.12.2020 г., в 12:16 часа,
разчетената от ФУ касова наличност била в размер на 141,13 лева. Във ФУ било отразено
също, че първоначално въведени в касата пари били в размер на 100, 00 лева, а изведени от
касата – 0,00 лева. ФУ, инсталирано в обекта, притежавало операциите “служебно
въведени” и “служебно изведени” суми за регистриране на извършената промяна в касовата
наличност, които към момента на проверката били активни.
Фактическата наличност в касата на обекта в момента на проверката, преброена по
банкноти и монети от Славейка Асенова Денова, на длъжност „касиер“, и вписана в опис,
била в размер на 290,99 лева. Установена била положителна разлика между фактическата
2
наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 149,86 лева. В писмено обяснение от
Славейка Денова, последната посочила, че разликата в касовата наличност се дължала на
„оставени лични пари на майсторката Магдалена за Спиди“.
За констатираното проверяващите изготвили протокол за проверка №
0086177/02.12.2020 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите непосредствено участвали
в проверката А.Т. и Е.А., както и от приложените по делото писмени доказателства –
протокол за проверка № 0086177/02.12.2020 г.; опис на парите в касата от 02.12.2020 г.; ДФО
№ 0001661/02.12.2020 г.; фискални бележки от 02.12.2020 г.; декларация от Славейка Денова
и писмено сведение от Славейка Денова от 02.12.2020 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и
кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за
установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно
гласно или писмено доказателство. Следва да се има предвид, че наказаното дружество не е
изложило възражения нито в АУАН, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
горепосоченият обект - баничарница **********, находящ се в гр. София, **********,
стопанисван от ***********, с ЕИК *********, представлява «търговски обект» по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Безспорно доказано е също, че функциониращото и
експлоатирано в горепосочения търговски обект ФУ е притежавало операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от горепосочената Наредба Н-
18/13.12.2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В този смисъл, предвид така установената към момента на проверката от 02.12.2020 г.
положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в
размер на 149,86 лева, която представлявала въвеждане на пари в касата, което не било
регистрирано в инсталираното и работещо в обекта ФУ чрез функцията “служебно
въведени” пари, извън случаите на продажби/сторно операции, Съдът счита за безспорно
доказано, че *********** е осъществил формално нарушение на посочената разпоредба на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите, на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Касае се за безвиновна административно-наказателна
отговорност на юридическо лице.
За нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. АНО е
3
наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева по санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Така наложеният размер на имуществената санкция очевидно
сочи, че АНО приема, че нарушението е довело до неотразяване на приходи (по аргумент на
противното от чл. 185, ал. 2, изр. второ и доколкото максималната имуществена санкция по
ал. 1 е 2000 лева). За да приема обаче съставомерност на нарушението по посочената
квалифицираща разпоредба, АНО е следвало да изтъкне мотиви защо счита, че нарушението
е довело до неотразяване на приходи, при положение, че има отчетени продажби чрез ФУ
(видно от приложените фискални бонове, регистриращи продажби). Такива мотиви не само
не се сочат, но и АНО въобще не твърди текстово, че нарушението е довело до неотразяване
на приходи. Мълчанието на АНО по този въпрос води до извода за недоказаност на
посоченото квалифициращо обстоятелство, което налага изменение на НП в частта за
основанието и размера на наложената имуществена санкция. Предвид наличието единствено
на смекчаващи обстоятелства (нарушението е осъществено за първи път, както е посочено
изрично в НП) и липсата на изтъкнати и отчетливи отегчаващи обстоятелства (изтъкнатото
от процесуалния представител за други две констатирани нарушения би било резонно
единствено, ако за тях има влезли в сила НП), НП следва да бъде изменено като вместо
имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, бъде
определена имуществена санкция в минималния определен от законодателя размер от 500
лева по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, като най-съответен на тежестта на
нарушението.
Същевременно, случаят не може да бъде третиран като «маловажен» по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението е формално и съставомерно при нерегистриране на
всяка промяна на касовата наличност (включително въвеждане на пари във и извън касата)
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Самата
установена разлика в касовата наличност в размер на 149,86 лева не е пренебрежимо
незначителна или минимална, за да се приеме, че обществената опасност на нарушението е с
изключително ниска степен.
С оглед изменението на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към
момента на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с
оглед изхода от делото, наказаното дружество следва да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ НП № 577072-F581607/12.05.2021 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, на ***********, с ЕИК *********, в
ЧАСТТА за основанието и размера на наложената имуществена санкция, като вместо
имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева по чл. 185, ал. 2,
изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ***********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на НАП
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5