Р Е Ш Е Н И Е
№ 260537
гр. Русе, 20.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на дванадесети
юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5698 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.М.Н. – Т., пълномощник на Н.М.Х. заявява, че на 23.05.2020г.
около 14.15 часа, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№РР ============ ВА по път №2302, района на 8 км в посока на движение от
гр.Ветово към гр.Сеново, А.А.А., движейки се със скорост, несъобразена с пътя,
атмосферните условия и състоянието на превозното средство, реализирал ПТП, при
което пострадал ищецът, като пътник в автомобила.
Като причина за инцидента сочи неправомерните действия на
водача, който несъобразил поведението си с правилата, визирани в разпоредбата
на чл.20 ЗДвП.
Органите на МВР посетили местопроизшествието и съставили
констативен протокол №457р-3824/23.05.2020г.
Пострадалият, транспортиран до УМБАЛ „Канев“ АД – Русе от
пристигналия на място екип на спешна медицинска помощ, изпитвал силни и
нестихващи болки в областта на главата, гърдите и корема, придружени от
затруднено дишане. Постъпил в Отделение за обща, гнойно-септична, детска и
еднодневна хирургия на болничното заведение, където след извършени прегледи,
амбулаторни и образни изследвания лекарите констатирали: грубо везикуларно
дишане вдясно върхово и отслабено в дясна гръдна половина, затруднение на
дихателни движения, палпаторна болка по гръбначен стълб, болезнен корем и
наличие на контузионни огнища на бял дроб двустранно, базално. Поставили
окончателна диагноза – контузио торакоабдоминализ и контузионни огнища на бял
дроб двустранно базално и назначили консервативно лечение с медикаментозна
терапия и диета, което през първите пет дни било проведено под засилено
лекарско наблюдение. След изписване от болницата били дадени препоръки на Н.Х.
да спазва хигиено – охранителен режим при покой, да не се натоварва и да спазва
назначеното медикаментозно лечение.
Молителят твърди, че получената вследствие ПТП травма му е
причинила болки и страдания, които са били с голям интензитет през първите
седмици след инцидента. С оглед пълноценното възстановяване изпълнявал щадящ
постелен режим, без физическа активност и натоварване, което му създавало
значителни пречки в ежедневието и налагало ежедневно полагане на грижи от страна
на негови близки. Изпитвал болки при всяко положение на тялото, които се
засилвали при неволно движение и дълго време не отминавали въпреки приема на
обезболяващи медикаменти. Контузията на белия дроб довела до затруднение при
поемане и издишане на въздух. Ищецът усещал болки и тежест в гърдите; травмата
на корема му създавала допълнителен дискомфорт; артериалното му кръвно налягане
се увеличило; изпитвал нервно напрежение; не можел да спи и да се отпусне.
Инцидентът се отразил негативно на ежедневието му. От ведър,
спокоен, трудолюбив, енергичен и борбен човек, опора на близките си, Н.Х. станал нервен, безпокоен и потиснат. Чувствал
се безполезен, тъй като не можел сам да се обслужва и да се грижи
домакинството. Това се отразило и на самочувствието му като мъж и глава на
семейството. Наред с горното не могъл да преодолее и шока от инцидента –
сънувал кошмари, свързани с катастровата, изпитвал страх да пътува в
автомобили.
Адв.М.Н. – Т. поддържа, че лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№РР
...ВА е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗД „Бул Инс“ със застрахователна полица №BG**********,
валидна към датата на събитието. Развива правни съображения, досежно приложение
разпоредбата на чл.429 КЗ. Поддържа, че ищецът предявил претенции пред ЗД „Бул
Инс“ АД – застрахователят с когото е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил, но до изтичане законоустановения
тримесечен срок, ответникът не се произнесъл с окончателно становище.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на Н.М.Х., ЕГН ********** сумата 12
000 лева – обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.09.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски,
както и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350 лева,
определено в съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и представителство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Оспорва механизма на ПТП с мотива,
че релевираните по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на произшествието. Твърди, че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предотврати настъпването на вредите. Изразява несъгласие с
доводите на ищцовата страна относно допуснати от водача на МПС нарушения на правилата
по ЗДвП.
Приема, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия, който с поведението си създал предпоставки и условия за
произтеклите от инцидента вреди. В тази връзка сочи, че Н.Х. е пътувал без
поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл за уврежданията си в
значителна степен. Поддържа, че е налице
причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия от една страна и
настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен от собственото й
противоправно поведение.
Намира за недоказани твърденията, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял описаните в исковата молба
телесни увреждания; продължителността на описаните болки, страдания и
оздравителен процес. Твърди, че заявените от ищеца увреждания, болки и страдания
са следствие на предходни заболявания и проявили се хронично – дегенеративни
изменения, от които е страдал преди ПТП.
Заявява, че претендираната сума в
размер на 12 000 лева е силно завишена и не съответства на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, определена на
принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли претенцията
като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.05.2020г., около 14.15 часа на
път №2302 - 8 км, в посока гр.Ветово – гр.Сеново е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№РР ...ВА, собственост на Ф.А.А.,
управляван от А.А.А.. В изготвения
констативен протокол 457р-3824 от същата дата са описани щетите по превозното
средство и телесните увреждания на пътниците в автомобила, между които и Н.М.Х..
Като причина за ПТП е визирана разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Отразено е, че
по отношение на водача е съставен АУАН №1833878. С влязло в сила Наказателно
постановление №20-1085-002479/10.08.2020г., А. А. е санкциониран с глоба в
размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
На същата дата ищецът постъпил в Отделение за обща, гнойно-септична, детска и еднодневна
хирургия на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе с диагноза „контузио торакоабдоминалис.
Установено е придружаващо заболяване – нефролитиазис ренис синистра. Проведени
са паракличинчни и образни изследвания. Назначена е медикаментозна терапия. На
28.05.2020г. ищецът е изписан от лечебното заведение с препоръки за контролни
прегледи. В изготвената епикриза е отразено: изход от заболяването: „здрав“ и
обективното му състояние при изписване: „спокоен; афебрилен; корем – мек,
неболезнен с добра перисталтика; без данни за кървене от ГИТ; захранен;
раздвижен; пасаж нормален“.
С оглед установяване механизма, обстоятелствата и причината
за настъпване на процесното ПТП е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно
и всестранно. Вещото лице установило, че основната причина за възникване на
произшествието е поведението на водача – А.А., който се движил с несъобразена с
пътните условия скорост и при възникване на опасност за движението напуснал
пътното платно, навлязъл в дясната канавка и след удар в дърво, автомобилът се
преобърнал по таван. Констатирано е, че МПС е снабдено с 5 обезопасителни
колана.
Не се спори, че към датата на
инцидента МПС с рег.№РР ...ВА е с активна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ЗД „Бул Инс“ АД.
През м.юни 2020г. Н.М.Х. отправил
застрахователна претенция към ЗД „Бул Инс“ АД на стойност 15 000 лева.
Според показанията на Г.Н.М.(племенник на ищеца),
непосредствено след инцидента, ищецът се обадил по телефона, като съобщил на
близките си, че е претърпял произшествие с лек автомобил, обяснил къде се
намира и помолил свидетеля да отиде. Последният уведомил други роднини и всички
отишли на посоченото от пострадалия място. Установили, че превозното средство е
обърнато в канавката. Н.Х. се оплакал, че трудно диша, не можел да вдигне
лявата си ръка, а по лицето му имало кръв. Близките се обадили в болницата и
по-късно пострадалият бил откаран до УМБАЛ – Русе. Приблизително една седмица след
изписването му, се налагало Г.М. да му помага да стане, за да отиде до
тоалетната. Ищецът изпитвал болки в ръката и кръста, но дишал нормално.
Свидетелят твърди, че известно време преди инцидента чичо му претърпял операция
на кръста, но бил добре, имал леки „болежки“. Към настоящия момент не можел да върши
тежка работа, не можел да вдига ръката си, защото го боляла. Излизал само на
двора.
Вида и характера на уврежданията, получени от Н.М.Х.
вследствие ПТП, са установени посредством възложена
съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
всестранно и обективно. Вещото лице констатирало, че вследствие инцидента,
ищецът получил следните увреждания: контузия в областта на гръдния кош и
корема. Имал затруднено дишане, болки в областта на гръбначния стълб и горната
част на корема. Предвид липсата на съдебномедицински преглед за установяване
охлузвания, кръвонасядания и други увреждания, експертът сочи, че не може да
направи извод дали пострадалият е бил с предпазен колан. Счита, че
травматичните увреждания са получени по механизма на сътресение от инерционните
сили при удара и действие на детайли от купето на автомобила.
Установеното, фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ,
като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и липсата на изплатено застрахователно
обезщетение, същият се явява допустим.
С договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие, в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" сключен между прекия причинител
на вредата (респективно собственика на автомобила) и застрахователя, както и
наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Предвид релевираните в хода на
производството писмени доказателства, съобразявайки заключението на вещото лице
по приетата автотехническа експертиза, съдът приема за установен факта на
настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№РР ...ВА – А.А.А..
Констативният протокол, съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, доколкото
съставлява официален свидетелстващ документ, обвързва съда с материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, така и относно
съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните
органи са отразили непосредствени впечатления. В случая, в съставения за ПТП
протокол не се съдържат констатации относно механизма на ПТП. Отразени са
уврежданията по автомобила и телесните увреждания на пострадалите лица, като
относно причините за ПТП е посочено: „чл.20, ал.2 ЗДвП“. От заключението на
приетата САТЕ се установява механизма на произшествието и причините за
настъпването му – субективните действия на водача А.А., който се движил с несъобразена с пътните условия
скорост и при възникване на опасност за движението напуснал пътното платно,
навлязъл в дясната канавка и след удар в дърво, автомобилът се преобърнал по
таван. Вследствие
произшествието ищецът е получил телесни увреждания.
Установени са всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от
клаузите на застраховка „Гражданска отговорност“, а именно извършено виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат –
телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на 23.05.2020г. ПТП.
Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност
на деликвента за причинените от него вреди на ищцата, съответно и функционално
обусловената отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Не е спорно между страните по делото наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№РР ...ВА към датата на ПТП, което е
основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Относно претърпените от ищеца увреждания е изслушана
съдебномедицинска експертиза, която установява, че след инцидента на пострадалия
е поставена диагноза: контузия в областта на гръдния кош и корема.
Предвид липсата на съдебномедицински преглед за установяване охлузвания,
кръвонасядания и други увреждания, експертът сочи, че не може да направи извод
дали пострадалият е бил с предпазен колан.
С показанията на св.Мустафов се установява, че непосредствено след
произшествието, Н.Х. е търпял болки в областта на ръката и дишал трудно. В
период от около 7 – 10 дни след изписването му от болницата, близките му
помагали, когато се налагало да стане. Към настоящия момент ищецът не можел да
върши тежка работа. Свидетелят изнася данни за наличие на предходни
заболявания, наложили оперативна интервенция известно време преди процесното
ПТП.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че Н.Х. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и неудобства.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява
отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на
принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне
размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; степента на претърпените
болки и страдания; периода през който са търпени; продължителността на
оздравителния процес; наличието, съответно липсата на усложнения при
възстановяване; жизнения стандарт в страната, като при последния критерий се
изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично обезщетение има за
цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от увредения
болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в средство или източник на
неоснователно обогатяване. Обективно по делото е установено, че уврежданията на
Н.Х., вследствие инцидента са предизвикали болки и страдания през следващите 7
– 10 дни. Не са констатирани усложнения при възстановяването, а при изписване
от болничното заведение в изготвената епикриза е отразен изходът от
заболяването на ищеца - „здрав“ и обективното му състояние
при изписване: „спокоен; афебрилен; корем – мек, неболезнен с добра
перисталтика; без данни за кървене от ГИТ; захранен; раздвижен; пасаж
нормален“.
Съобразявайки вида на
увреждането, страданията и неудобствата, които пострадалият е търпял, съдът
приема, че по справедливост ответникът дължи парично обезщетение в размер на 2000
лева, до който размер претенцията като доказана следва да бъде уважена.
Съпричиняването на
вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две
причини: едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на
увредения.
Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване (в този смисъл Решение №59/10.06.2011г. по т.д. №286/2011г.
на ВКС, I т.о., Решение № 98/24.06.2013г., по т.д. №596/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение №99 от 8.10.2013г. по
т.д.№44/2012г., на ВКС, II т. о.). Само по себе си обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е
достатъчно, за да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а следва да
бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем, ако
пострадалият е ползвал предпазен колан, каквито доказателства липсват.
По отношение
претенцията за законна лихва:
Ищцата претендира
лихва за забава от 11.09.2020г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок
от предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя. Искането е
съобразено с разпоредбата на чл.497 КЗ, с оглед което върху главницата от 2000
лева следва да се присъди законна лихва, считано от 11.09.2020г. до окончателно
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част от претенцията.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
ЗД „Бул Инс“ АД следва
да заплати на адв.М.Н. – Т. възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 350 лева, определен съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите, които, според списъка
по чл.80 ГПК възлизат на 1140 лева (възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице). Съдът намира за основателно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, с оглед което редуцира възнаграждението за
процесуално представителство на ответника до 890 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от претенцията, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 791 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на Н.М.Х., ЕГН ********** с адрес: ***
сумата 2 000 лева – обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.М.Х., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *********
иск за сумата над 2000 лева до предявените 12 000 лева.
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 791 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.М.Н. – Т. възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: