№ 210
гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20245300100675 по описа за 2024 година
Ищецът Н. М. М. с ЕГН **********, от гр. П.****, представляван от
пълномощника му адв. С. Я., твърди, че : за деяния сочени за довършени на **** г.
било образувано наказателно производство № 108/2010 г. по описа на Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Пловдив, по
което на ***** г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка
с ал. 1 Наказателен кодекс /впоследствие на 28.01.2022 г., на 22.11.2022 г. и на
29.06.2023 г. му било повдигано същото обвинение/; за времето от 2012 г. до
12.12.2023 г., когато делото било прекратено, прокуратурата внасяла 8 пъти
обвинителни актове в Районен съд – Пловдив, по които са образувани наказателни
дела с №№: 7407/2012 г., 498/2013 г., 5566/2013 г., 1629/2014 г., 5084/2014 г., 1514/2015
г., 5072/2015 г.; през 2022 г. делото било изпратено по компетентност на Районен съд –
София, пред който било образувано дело 15328/2022 г., по което бил повдигнат спор за
подсъдност, след разрешаването на който делото продължило да се гледа в Pайонен
съд - Пловдив. Отново бил внесен обвинителен акт, по който било образувано дело №
5851/2023 г., производството по което е прекратено поради изтелка абсолютна
погасителна давност.
Воденото срещу него наказателно производство му нанесло неимуществени
вреди, изразяващи се в следното :
Преживял първоначален стрес при предявяване на обвинението и изпитвал
постоянен страх да не бъде осъден невинен, наличен през цялото времетраене на
процеса - повече от 15 години. Ограничил до минимум контактите си с близки и
1
приятели, затворил се в себе си, имал постоянни тревожни мисли за това как ще
завърши процесът. Обвинението в тежко умишлено престъпление го карало да изпитва
страх от това, че може невинен да попадне в затвора и да преживее всички негативни
неща, които бил чувал, че ставали в затворите, че там може да преживее посегателства
върху себе си и гаври от страна на други затворници. Понякога не можел да спи от
мисли по делото или се събуждал със страх от затвора. От предявяване на обвинението
до влизане на присъдата в сила минали 13 години и три месеца или 4745 дни, през
които живял в страх.
Била увредена и имуществената му сфера с направен от него разход за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лв.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
осъди ответника – Прокуратурата на Република България, да му заплати обезщетения
за причинените му вреди от незаконно повдигнатото му обвинение в размери както
следва : 189 800 лв. за неимуществени вреди, определен на база минималната работна
ставка за работник без образование и професия – или по 40 лв. на ден; 300 лв. за
имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху
всяка главница от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите гл. пр. Б.С., а
по делото - от И. С., прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява
становище и за неоснователност на предявените искове по следните съображения : не
са налице незаконни действия на органите на Прокуратурата при образуване на
наказателното производство и провеждане на разследването, които да са предпоставка
за реализиране на отговорността на органа по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; ангажираните от
ищеца доказателства за прекратяване на воденото срещу него наказателно
производство поради изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно
преследване са извън приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - както е прието в т.
8 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ процесуалните действия, извършени
преди датата на изтичане на давността не дават право на обезщетение, защото същите
са били законни, следователно липсва елемент от фактическия състав на отговорността
на държавата, поради което не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата
на Република България; не са наведени твърдения, съответно не са представени и
доказателства ищецът да е направил искане за продължаване на производството и
произнасяне на присъда независимо от изтеклата абсолютна давност, поради което е
налице основание по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ за освобождаване на Прокуратурата на
2
Република България от отговорност, съответно за намаляване на отговорността й
съобразно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ; претендираният размер на обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на понесените от ищеца вреди,
на икономическия стандарт в страната и на принципа на справедливост, а освен това
за твърдените в исковата молба неимуществени вреди не са ангажирани доказателства;
отговорността на Прокуратурата на Република България следва да бъде редуцирана,
тъй като делото множество пъти е било връщано от съда със сходни и декларативни
общи твърдения за допуснати нарушения, без каквато и да било конкретика, което не
само неимоверно е затруднило наблюдаващия досъдебното производство прокурор, но
и практически е направило невъзможно даването на ход на съдебното производство
повече от 14 години, въпреки усилията положени от страна на Прокуратурата на
Република България в обратна насока; вярно е твърдението, че ищецът не е осъждан,
но с решение № 1447/30.05.2012 г. по нахд № 7381 по описа на Районен съд – Пловдив
за 2011 г. на основание чл. 78а във връзка с чл. 2, ал. 2 НК той е бил освободен от
наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като
му е наложено административно наказание, което обстоятелство затвърждава
убеждението, че той притежава ясно изразена склонност към възприемане на модели
на престъпно поведение, както и сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, а
липсата на значителни вредни последици за ищеца извън обичайните неудобства и
притеснения са обстоятелства, които сочат, че не се е променил в значителна степен
обичайният му начин на живот, още повече, че наличието на други наказателни
производства срещу него в същия период води до невъзможност за разграничаване на
търпените неимуществени вреди; не са налице и доказателства ищецът изобщо да е
бил наясно за предявените спрямо него прецизирани обвинения на 28.01.2022 г., на
22.11.2022 г. и на 29.06.2023 г., тъй като трите постановления са били предявени на
неговия защитник; не се твърди, а и не са ангажирани доказателства спрямо ищеца да
е предприета мярка за процесуална принуда; липсват доказателства за обема на
извършените процесуални действия в наказателното производство с участието на
упълномощен адвокат, а също и договорът за правна защита, заверен препис на който е
представен с исковата молба, да се намира в кориците на наказателното производство;
неоснователна е и претенцията за законна лихва от 12.2.2023 г., тъй като при доказана
допустимост и основателност на исковите претенции тя би била дължима от датата на
влизане в сила на определението постановено по нохд № 5851/2023 г. за прекратяване
на наказателното производство – 29.12.2023 г.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното
:
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това
регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от
3
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна
уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С исковата молба, по която е образувано делото се претендира присъждане на
обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича
от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за възникването му трябва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; прекратяване на наказателното производство поради
това, че деянието не е извършено от лицето; вреди; причинно-следствена връзка
между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния
резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.
Не се спори, а и видно от представените с исковата молба и приети като
доказателства по делото заверени преписи на Постановление за привличане на
обвиняем с дата ***** г. на разследващ полицай по дп № ЗМ 108 по описа на Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Пловдив за 2010
г., Постановление за привличане на обвиняем с дата 28.01.2022 г. на следовател по сл.
д. № 173 по описа на отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пловдив за 2017
г., Постановление за привличане на обвиняем с дата 22.11.2022 г. на следовател по сл.
д. № 173 по описа на отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пловдив за 2017
г., Постановление за привличане на обвиняем с дата 29.06.2023 г. на следовател по сл.
д. № 173 по описа на отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пловдив за 2017
г., Обвинтелен акт № 11023/2009 г. от 04.09.2023 г. по сл. д. № 173 по описа на отдел
„Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пловдив за 2017 г. и на Протокол №
7814/12.12.2023 г. по нохд № 20235330205851 по описа на Районен съд – Пловдив за
2023 година :
на ***** г. на ищеца е предявено постановление за привличането му като
обвиняем по дп ЗМ № 108 по описа на Сектор “Противодействие на икономическата
престъпност“ при ОД на МВР – Пловдив за 2010 г. за това, че в периода от 27.09.2007
г. до 11.09.2008 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление – когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно
и също престъпление, извършени през непродължителни периода от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Л. Р. Б.
и С. В. М., тримата като извършители, с цел да набави за себе си или за другиго – Л. Р.
Б. и С. В. М., имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у ръководството на
„ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД – гр. София за това, че ще бъдат
доставени леки автомобили по сключени договори за финансов лизинг и с това е
причинил имотна вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД – гр. София
4
в общ размер на 3 018 715.34 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, като
срещу него е взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 10 000 лв.
на 28.01.2022 г. на адв. С. Я. в качеството му на защитник на М., е предявено
постановление за привличане на последния като обвиняем при условията на чл. 94, ал.
1, т. 8 и чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК за това, че в периода от 27.09.2007 г. до **** г. в
гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление – когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периода от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Л. Р.
Б., двамата като извършители, с цел да набави за себе си или за другиго – Л. Р. Б.,
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у посочените в постановлението
лица за това, че ще бъдат доставени леки автомобили по сключени договори за
финансов лизинг, описани в постановлението и с това е причинил имотна вреда на
„ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е променено на
„ХАРА Ауто България“ ЕООД, на Н. Д. Р., на П. А. П. и на П. З. П., като причиненана
от деянието вреда е в големи размери – общо в размер на 1 700 237.89 лв., от които 1
617 699.89 лв. причинена имотна вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“
ЕООД, чието наименование е променено на „ХАРА Ауто България“ ЕООД; 30 000 лв.
причинена имотна вреда на Н. Д. Р., 20 000 лв. причинена имотна вреда на П. А. П. и
32 538 лв. причинена имотна вреда на П. З. П. - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 НК.;
на 22.11.2022 г. на адв. С. Я. в качеството му на защитник на М., е предявено
постановление за привличане на последния като обвиняем при условията на чл. 94, ал.
1, т. 8 и чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК за това, че в периода от 02.10.2007 г. до **** г. в
гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление – когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периода от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Л. Р.
Б., двамата като извършители, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго
– Л. Р. Б. и за ЕТ „Автогруп К. – Й. К.“ – гр. П., е възбудил заблуждение у посочените
в постановлението лица за това, че ще бъдат доставени леки автомобили по сключени
договори за финансов лизинг, описани в постановлението и с това е причинил имотна
вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е
променено на „ХАРА Ауто България“ ЕООД, на Н. Д. Р., на П. А. П. и на П. З. П., като
причиненана от деянието вреда е в големи размери – общо в размер на 1 999 299.51
5
лв., от които 1 916 761.51 лв. причинена имотна вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА
АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е променено на „ХАРА Ауто България“
ЕООД; 30 000 лв. причинена имотна вреда на Н. Д. Р., 20 000 лв. причинена имотна
вреда на П. А. П. и 32 538 лв. причинена имотна вреда на П. З. П. - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.;
на 29.06.2023 г. на адв. С. Я. в качеството му на защитник на М., е предявено
постановление за привличане на последния като обвиняем при условията на чл. 94, ал.
1, т. 8 и чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК за това, че в периода от 02.10.2007 г. до **** г. в
гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление – когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периода от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Л. Р.
Б., двамата като извършители, с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго –
Л. Р. Б. и за ЕТ „Автогруп К. – Й. К.“ – гр. П., е възбудил заблуждение у посочените в
постановлението лица за това, че ще бъдат доставени леки автомобили по сключени
договори за финансов лизинг, описани в постановлението и с това е причинил имотна
вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е
променено на „ХАРА Ауто България“ ЕООД, на Н. Д. Р., на П. А. П. и на П. З. П., като
причиненана от деянието вреда е в големи размери – общо в размер на 1 999 299.51
лв., от които 1 916 761.51 лв. причинена имотна вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА
АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е променено на „ХАРА Ауто България“
ЕООД; 30 000 лв. причинена имотна вреда на Н. Д. Р., 20 000 лв. причинена имотна
вреда на П. А. П. и 32 538 лв. причинена имотна вреда на П. З. П. - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.;
по изготвения на 04.09.2023 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив
обвинителен акт по преписка № 11023/2009 г. и по дп – сл. д. № 173 по описа на ОСО
при ОП – Пловдив по обвинението на Н. М. в това, че в периода от 02.10.2007 г. до
**** г. в гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление – когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно
и също престъпление, са извършени през непродължителни периода от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие с Л. Р.
Б., двамата като извършители, с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго –
Л. Р. Б. и за ЕТ „Автогруп К. – Й. К.“ – гр. П., е възбудил заблуждение у посочените в
постановлението лица за това, че ще бъдат доставени леки автомобили по сключени
договори за финансов лизинг, описани в постановлението и с това е причинил имотна
6
вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е
променено на „ХАРА Ауто България“ ЕООД, на Н. Д. Р., на П. А. П. и на П. З. П., като
причиненана от деянието вреда е в големи размери – общо в размер на 1 999 299.51
лв., от които 1 916 761.51 лв. причинена имотна вреда на „ХИПО АЛПЕ АДРИА
АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, чието наименование е променено на „ХАРА Ауто България“
ЕООД; 30 000 лв. причинена имотна вреда на Н. Д. Р., 20 000 лв. причинена имотна
вреда на П. А. П. и 32 538 лв. причинена имотна вреда на П. З. П. - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, в Районен съд – Пловдив е образувано нохд №
20235330205851 по описа за 2023 година, производството по което е прекратено с
влязло в сила на 29.12.2023 г. определение постановено в открито съдебно заседание
на 12.12.2023 г., за провеждането на което е изготвен Протокол № 7814/12.12.2023 г.,
на основание чл. 250 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради погасяване на
наказателната отговорност предвид изтичане на предвидената в закона давност.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка могат да се направят
следните фактически изводи :
На ***** г. на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
Наказателен кодекс, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до осем години, т. е. повече от пет години, като в хода на наказателното
производството обвинението неколкократно е прецизирано и с определение на
Районен съд – Пловдив по нохд № 20235330205851 по описа за 2023 година
наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 250 във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3
НК 10-годишен давностен срок за наказателно преследване.
Спори се доколко в правната сфера на ищеца при това положение е възникнало
претендираното право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорът на този въпрос е даден в т. 8 от задължителното по силата на чл. 130,
ал. 2 Закон за съдебната власт Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в която е прието, че : „Органите на следствието и
прокуратурата не отговарят по ЗОДВПГ /чието заглавие е изменено на Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди – ДВ, бр. 30 от 2006 г./, ако
наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е
погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното
производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК и лицето е оправдано.“
Ето защо въз основа на това задължително разрешение настоящият състав
намира, че не е налице незаконност в действията на органите на досъдебното
7
производство, а липсата и на един от елементите на фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ води до неоснователност на
предявените искове.
Тъй като разноски по производството не са направени, то на основание чл. 10,
ал. 2 ЗОДОВ ищецът не следва да бъде осъждан за заплащането на такива.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. М. с ЕГН **********, от гр. П.****, против
Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. С., бул. „Витоша“ №
2, представлявана от изпълняващия функциите гл. пр. Б.С., искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 189 800 лв. и на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение, произтекли от неоснователно повдигнатото му обвинение
с обвинителен акт по по преписка № 11023 по описа на Районна прокуратура –
Пловдив за 2009 г. и по дп – сл. д. № 173 по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – Пловдив, в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1
Наказателен кодекс, по който обвинителен акт е образувано нохд № 20235330205851
по описа на Районен съд – Пловдив за 2023 година, производството по което е
прекратено с влязло в сила на 29.12.2023 г. определение на основание чл. 250 във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона давност за
наказателно преследване, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8