№ 125
гр. Кюстендил, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500613 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. М. З., ЕГН **********,
с адрес: с.***************************, чрез пълномощника му адв.Н. Н., срещу
решение №551/30.10.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.
№523/2024г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е признал за
установено по отношение на Б. М. З., ЕГН **********, че В. Б. З., ЕГН **********, Б.
Б. З., ЕГН ********** и П. Б. З., ЕГН **********, в качеството на наследници на Б. К.
З., починал на *********г., са собственици, на основание извършено изкупуване при
условията на пар.4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с площ 700 кв.м., в м.
„М.“, в землището на с.Б., с проектен номер 04220.7.71, попадащ в западната част на
ПИ с идентификатор №04220.7.36 по КККР на с.Б., оцветен в жълт цвят и обозначен с
точки а-б-в-г на комбинираната скица, приложение №1 към заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, като е осъдил Б. М. З., ЕГН **********, да
заплати на В. Б. З., ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН **********, П. Б. З., ЕГН
**********, деловодни разноски в размер на 3000 лева.
Въззивникът Б. М. З. обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за
неговата неправилност, произтичаща от незаконосъобразността и необосноваността
му. Изтъква, че от представените по делото доказателства било установимо, че той е
добросъвестен купувач на имот идентификатор №04220.7.71, находящ се в землището
на с.Б., местност „М.“, възстановен на наследниците на Андон З., между които била и
1
праводателката му Д. З., която от своя страна била призната за единствен собственик
на процесния имот въз основа на издаден в нейна полза констативен нотариален акт.
Въззивникът изтъква, че наследодателят на ищците е заплатил суми в полза на община
Д. и възразява по делото да са налице данни, че общината в някакъв момент е била
призната за собственик на имота, за да може да се разпорежда с него без да притежава
документ за собственост. В заключение се акцентира на добросъвестността на
купувача З. и незнанието му, че имота бил обременен с тежести. Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът за
собственост да бъде отхвърлен като неоснователен.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите – В. Б. З., Б. Б. З. и П. Б. З., чрез пълномощника им адв.К. Н..
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, с твърдения за бланкетно изложени
доводи в нея, при което се заявява искане за оставянето й без уважение. Сочи се, че от
свидетелските показания, снети в първа инстанция, се установило, че фактическа власт
върху имота, от около 40 години се упражнява от Б. К. З. и от синовете му. Поради
това при описаната продажба с нотариален акт №57, том II, дело 230/2023г. на
нотариус С. М. на 28.07.2023г. Б. М. З. бил придобил чрез сделка имот от
несобственик. Акцентирано е, че сделката е валидна (при липса на други опорочаващи
я основания по чл.26 и чл.27 ЗЗД), но не е прехвърлила права върху частта от ПИ
№04220.7.36, собствена на ищците, тъй като никой не може да прехвърли права, които
няма. Собствеността на праводателя им - Б. К. З., била придобита по реда на пар.4б
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като детайлно са изложени предпоставките за осъществяване на
фактическия състав от цитираната разпоредба, позволяваща придобиване право на
собственост от ползвател върху предоставен му за ползване земеделски имот.
Посочено е, че по силата на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато земите представляват
лозя, овощни градини или земеделската земя и е единствена на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът,
ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика
чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени
от Министерския съвет. Именно на цитираното законово основание наследодателят им
Б. К. З. към 31.09.1993г. станал собственик на процесния имот, при изпълнени всички
кумулативни законови предпоставки за това, а към настоящия момент в качество на
негови наследници имота бил собственост на ищците. Обобщава се, че при анализ на
приобщения по делото доказателствен материал, в това число разпит на свидетели,
техническа експертиза и писмени документи следва обоснован извод, че собствеността
върху спорния имот е на ищците, които и към момента осъществявали и фактическата
власт върху имота. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора,
както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната
жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу
съдебен акт, който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на
наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от В. Б. З., ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН
********** и П. Б. З., ЕГН **********, тримата с адрес: с.Б., общ.**********, ул.
2
„*********“ *****, срещу Б. М. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.,
общ.**********, ул.„*********“ *****, иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.2 от за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците, в качеството им на
наследници на Б. К. З., починал на *********г., на основание извършено изкупуване
при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а при евентуалност – на основание
придобивна давност, са собственици на поземлен имот с площ 700 кв.м., в м.„М.“, в
землището на с.Б., с проектен номер 04220.7.71, попадащ в западната част на ПИ
№04220.7.36 по КККР, одобрени със заповед №300-5-60/05.08.2004г. на изп.д. на
АГКК, находящ се в м.„*****“ с площ на целия имот от 1 315 кв.м. Искът е насочен
срещу Б. З., в качеството му на купувач на ПИ №04220.7.36 по КККР на с.Б., съгласно
нотариален акт за покупко-продажба от 28.07.2023г., продавач по който е лицето Д.Й.
З..
От приетите пред първата инстанция доказателства (пред въззивната инстанция
нови доказателства не са приобщавани) се установява, че ищците са наследници по
закон на Б. К. З., починал на *********г.
С решение №35 от 22.03.1983г. на ИК на ОбНС – гр.С.Д. на Б. К. З. е било
предоставено право на ползване върху орище в землището на с.Б. с размер от 700 кв.м.
в местността „М.“ по парцеларния план, при граници: ползватели - С. Сп. М., Д.Й.Й. и
Х.П., което да се използва за овощна градина. Видно от удостоверение №VII-825 от
04.04.1983г. на Общинския народен съвет на селищна система - гр.С.Д., окръг
Кюстендилски, правото на ползване с горепосоченото решение е било предоставено на
основание ПМС №11 от 1982г.
Със заповед №639 от 31.03.1993г. на кмета на община Д., на основание § 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено Б. К. З. да заплати за предоставената му съгласно описаното
удостоверение земя сума в размер на 7875 лева по извънбюджетната сметка на
общината, както и режийни разноски за извършената оценка в размер на 40 лева, т.е.
общо 7915 лева, в срок до 30.09.1993г.
С платежно нареждане от 01.09.1993г. Б. К. З. е заплатил сумата от 7875 лв. с
основание - заплащане на имот в с.Б., съгласно заповед 639/31.03.1993г. на община Д.,
а с вносна бележка от 01.09.1993г. е удостоверено заплащането от Б. К. З. и на
разноските в размер на 40 лева.
Разпитани са по делото свидетелите Е.М. и С.М., които са заявили, че знаят
имота, който представлява овощна и зеленчукова градина и бил стопанисван приживе
от Б. К. З., а понастоящем – от Б. З. и П. З..
С решение №0108 от 18.03.1996г. на ПК - гр.Д. на наследниците на А.С. З. е
възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху множество имоти, сред които и нива от 1.315 дка в землището на с.Б.,
местност „*****“, представляваща имот №007036 по картата на землището.
Видно от удостоверение за наследници на А.С. З., починал на 12.04.1970г., един
от наследниците му по закон е лицето Д.Й. З. с ЕГН **********, която с нотариален
акт №56, том II, дело №229/2023г. по описа на нотариус с рег.№058 по регистъра на
Нотариалната камара, на 28.07.2023г. е била призната за собственик на основание
давностно владение на два имота, в това число и поземлен имот с идентификатор по
кадастъра №04220.7.36 по КККР, одобрени със заповед №300-5-60/05.08.2004г. на
изп.д. на АГКК за землището на с.Б., находящ се в местността „*****“, с площ от
1 315 кв.м., с номер по предходен план – имот №007036.
На същата дата Д.Й. З. е продала на ответника по делото Б. М. З. имотите,
3
относно които е била призната за собственик по силата на давностно владение,
включително и ПИ №04220.7.36, за което е бил съставен нотариален акт №57, том II,
дело №230/2023г. по описа на същия нотариус.
По делото в първоинстанционното производство е прието заключение с вх.
№9722/11.09.2024г., изготвено от вещото лице инж.Д.Х. по назначена съдебно-
техническа експертиза. От заключението е установено, че описания в заповед №639 от
31.03.1993г. имот, за който е било наредено заплащане на суми по сметка на Общината
е идентичен с имота, описан в удостоверението с №VII-825 от 04.04.1983г. на ОбНС -
гр.С.Д., относно който е било предоставено на наследодателя на ищците правото на
ползване. Същият имот представлява имот №3093 по Кадастралния план на зони по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ от 700 кв.м., като в разписния лист към него е записан като
собственост на Б. К. З., на основание заповед №639/31.03.1993г. на Кмета на община
Д..
Установено е още, че имот №3093, заедно с имот №3102 по кадастралния план
са били включени в общ парцел 50 от помощния план за зони по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като в разписния лист на земи по пар.4 имот 50 с площ 1393 кв.м. е записан на А.С. З.
без посочен документ. Понастоящем имотът с идентификатор №04220.7.36 по КККР
на с.Б. е частично идентичен с парцел 50 от помощния план за зони по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Направен е извод, че имотът, предоставен за ползване, съответстващ на имот с
№3093 от КП е частично идентичен и попада в западната част на ПИ с идентификатор
№04220.7.36 по КККР на с.Б., като площта на припокриване е 700 кв.м., очертана е от
вещото лице на приложение №1 към заключението, заключваща се между точки „а-б-
в-г“ и е визуализирана с жълто оцветяване.
Вещото лице е обозначило на същото приложение и имота с №007036 по КВС
на с.Б., който е бил реституиран на наследниците на Андон З. с решение №0108 от
18.03.1996г. на ПК - гр.Д., визуализирайки го със зелена щриховка, от което е видно, че
в площта на този имот се включва имот с №3093 по кадастралния план за зони по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имот с №007036 по КВС е мигриран в КК и е идентичен на ПИ с
идентификатор №04220.7.36 по КККР на с.Б..
При тези данни ДнРС е приел исковата претенция за допустима и основателна и
е уважил предявения иск. За да достигне до този извод, районният съд е посочил, че
по предявения положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание, а именно - че правото на ползване е
било трансформирано при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн.ДВ,
бр.105 от 1992г., в сила от 31.12.1992г.. Съдът е посочил, че доказването на
трансформирането на правото на ползване в право на собственост предполага
установяване, че: ползвателят е живял постоянно в населеното място, в чието землище
е имотът; имотът да е на не по-малко от 30 км от градове с население над 300 хил.
жители или на не по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, както и
спазването на реда по §5 от ППЗСПЗЗ /в редакцията обн.ДВ, бр.8 от 1993г., в сила от
29.01.1993г./. По отношение на поддържаното при условията на евентуалност
придобивно основание – давностно владение, ДнРС е изтъкнал потребността да бъде
доказано, че в посочения период е упражнявано владение върху процесния имот от
ищците, респ. – от техния праводател. В приложение на задължителната съдебна
практика, съдържаща се в Тълкувателно решение №9 от 7.11.2012г. на ВКС по тълк.д.
№9/2012г., ОСГК, съдът е посочил, че предвид твърдяната от ответника реституция по
ЗСПЗЗ, ищците могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на
4
общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права праводателят
на ответника, но само във връзка с техните противопоставими права - че собствеността
неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.
ДнРС е разяснил, че разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат
условията, при които ползвател, на когото е било предоставено ползване на земеделски
имот по реда на някой от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС №456/1997г., с което
се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр.122/1997г.) може да придобие правото на собственост,
като двете норми уреждат самостоятелни фактически състави, а общите и в двете
хипотези факти са: предоставено право на ползване, което е прекратено по силата на §
4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащане на земята чрез общината въз основа на изготвена
по административен ред оценка в определен срок от влизането й в сила. Уточнено е,
че приложимостта на едната или на другата хипотеза зависи от това, дали имотът е бил
застроен, като фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и в хипотезата
на ал. 5 от правната норма, изисква застрояване, извършено до 01.03.1991г., а този по §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ изисква земята да е единствена за семейството на ползвателя в
землището на населеното място, в което живее или да представлява лозе или овощна
градина и да не се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000
жители или на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Доколкото в
конкретния случай ищците обосновават правото си на собственост с твърдение за
наличие на предпоставките по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн. ДВ, бр.105 от
1992г., в сила от 31.12.1992г./, ДнРС е изтъкнал, че по делото са били установени
следните правно значими факти: предоставянето на право на ползване на
наследодателя на ищците върху процесния имот по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ;
извършването на оценка на земята и заплащането на определената цена на
01.09.1993г., т.е. в законовия срок до 30 септември 1993г.; ползването на имота за
овощна градина и безспорността на обстоятелството, че имотът не се намира на по-
малко от 30 км от град с население над 300 000 жители или на по-малко от 10 км от
крайбрежната морска ивица. Съдът е заключил, че след като процесният имот е
предоставен за ползване на наследодателя на ищците и ползвателят е упражнил
правото по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи земята въз основа на извършената от
общинската администрация оценка, то имотът не е подлежал на възстановяване на
бившия собственик, тъй като правото по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на
реституция. При този извод съдът, осъществявайки косвен съдебен контрол върху
реституционното решение - решение №0108 на ПК – Дупница от 18.03.1996г. - е
констатирал неговата незаконосъобразност по отношение на процесната част от имот
№007036, съответно е отказал да зачете конститутивното му действие в посочената
част. Посоченото е довело съда и до извода, че наследниците на А.С. З. не са
придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на горното
решение, а на база свидетелските показания е прието за недоказано Д.Й. З. да е
упражнявала фактическа власт върху имота, относно който се установило, че от около
40 години се ползва от Б. К. З. и от синовете му.
На база горните съждения ДнРС е посочил, че покупко-продажбата, касаеща
имота, част от който е процесния е валидна, но не е била годна да прехвърли в полза
на ответника по иска права, които прехвърлителката не е притежавала.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-
Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
5
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и
допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според чл.269 от ГПК, преценявайки правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита
интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези,
при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия
на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови
фактически констатации.
Настоящият въззивен съд, в изпълнение на своите правомощия, преценявайки
събраните доказателства и проверявайки порочността на решението, съобразно
заявените оплаквания в жалбата, намира, че решението е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено. Съдът споделя изцяло изводите на РС-Дупница относно
осъществяването в настоящия казус на всички кумулативно изискуеми се
предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Доколкото въззивният съд и при приложение на чл.272 от ГПК дължи излагане
на собствени мотиви, в това число и по възраженията в жалбата, то трябва да се
отбележи следното:
Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи.
Правото на ползване на трети лица върху тези земи, учредено с актове на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява -
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за социална справедливост, в §
4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят
предоставената им земя при определени условия, размери и срокове. Само ако е
упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо на бившия
собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес.
В конкретния случай, ищците твърдят, че са правоприемници на ползвател,
който е упражнил правото си на изкупуване на предоставената му земя при наличие на
предпоставките на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при което е придобил собствеността върху
поземления имот, който понастоящем е заснет в кадастъра като имот, собственост на
ответника по иска.
От значение за елементите на фактическия състав на правото на изкупуване,
както уместно е посочил и районния съд, е правната уредба, действала към съответния
момент, тъй като времето същата е претърпяла редица изменения. По конкретното
дело приложима е била редакцията на § 4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр.105 от
1992г., в сила от 31 декември 1992 г., според която се възстановява правото на
собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те
представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако
земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно
в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползувателят не може да
6
придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км за градовете с
население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица. Редът, по
който правото на изкупуване може да бъде упражнено е уреден в § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, ред. обн. в ДВ бр.8 от 1993г., в сила от 29 януари 1993 г., според който:
гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на
нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от влизане в
сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.28 от 1992г.) подават молба в техническата служба на
общините по местоположението на имота, в която се посочват местоположението,
площта и съседите на имота и същия се описва, съгласно § 4 б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ;
към молбата се прилага документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване, и
декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя
на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, като
за неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност по чл.313 от
НК; в двумесечен срок от постъпване на молбата общината определя: оценката на
имота; размера на таксите; вида на имота или дали имотът е засят с етеричномаслени
култури; отстоянията до градовете с население над 300 хил. жители или до
крайбрежната морска ивица. Въз основа на оценителния протокол до 30 септември
1993г. гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите на
основание на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заплащат цената
на земята по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община, като за
придобитото право на собственост по този ред лицата могат да се снабдят с
нотариален акт.
При описания, действал при настоящия казус ред, не е било необходимо
издаването на заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет с изменението на закона с ДВ,
бр.98 от 1997г. и изм. с ДВ, бр.68/1999г., за възстановяване на имота на бившите
собственици, съответно за придобиване от ползвателите.
Изложеното по-горе налага извода, че в конкретния случай са били
осъществени всички изискуеми се от разпоредбите на ЗСПЗЗ и ПП на ЗСПЗЗ
предпоставки, при които правото на ползване, предоставено на наследодателя на
ищците, тук въззиваеми, се е трансформирало в право на собственост. Ищците се
легитимират като титуляри на права, изключващи възможността за възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че бившите ползватели в законните срокове
и при условията на § 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ са изкупили предоставените им за ползване
терени, съставлява пречка за реституцията им и отрича възможността да се зачете
конститутивното действие на решение №0108 от 18.03.1996г. на ПК - гр.Д. по
отношение на земната повърхност, изобразена в частта, в която се припокриват имот
№3093 по КП (имота, относно който е упражнено правото на изкупуване) и имот
№007036 по КВС, идентичен с ПИ с идентификатор №0422.7.36 по КККР на с.Б..
Според законовата уредба, колизията на права между възстановен собственик и
изкупил имота ползувател е разрешена в полза на последния. Същевременно, както с
основание е приел и ДнРС, по делото няма доказателства, от които да следва извод, че
реституираният имот е бил придобит от праводателката на ответника по силата на
давностно владение.
Обстоятелството дали заявилите реституционна претенция лица са получили
сумата, внесена от бившия ползвател по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е ирелевантно
по отношение на извода, че прекратените права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са се
трансформирали в право на собственост. Това е така, защото плащането на сумите за
изкупуване на имотите се извършва чрез Общината по нейната извънбюджетна
7
депозитна сметка. Съответно - с постъпването на тези суми по сметка на Общината
(което не е спорно по делото, а се установява и от представените доказателства) са
завършени фактическите състави по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно описаната
законова регламентация, предполагаща заплащане на сумата за изкупуване по сметка
на общината, е причината, поради която в полза на община Д. е било извършено
конкретното плащане от праводателя на ищците, а не – както неоснователно се
възразява в жалбата – обстоятелството, че община Д. е извършила продажба на имот,
който не е нейна собственост.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че същият е добросъвестен
купувач на имота, то те са непротивопоставими на действителния собственик.
С оглед изложеното, решението на ДнРС е правилно и следва да се потвърди.
Настоящият състав намира за необходимо да приподпише скицата, съставляваща
приложение към заключението на вещото лице, на която процесния имот е
визуализиран с жълт цвят.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство се явяват правилно
разпределени от ДнРС.
Направените от жалбоподателя разноски за въззивното обжалване остават за
негова сметка.
С оглед изхода на делото, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемите
сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция,
които, видно от представения договор за правна защита и съдействие, са в размер на
1 500 лева общо.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №551/30.10.2024г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№523/2024г. по описа на същия съд, с което е признато за
установено по отношение на Б. М. З., ЕГН **********, че В. Б. З., ЕГН **********, Б.
Б. З., ЕГН ********** и П. Б. З., ЕГН **********, в качеството на наследници на Б. К.
З., починал на *********г., са собственици, на основание извършено изкупуване при
условията на пар.4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с площ 700 кв.м., в м.
„М.“, в землището на с.Б., с проектен номер 04220.7.71, попадащ в западната част на
ПИ с идентификатор №04220.7.36 по КККР на с.Б., оцветен в жълт цвят и обозначен с
точки а-б-в-г на комбинираната скица, приложение №1 към заключение с вх.
№9722/11.09.2024г., изготвено от вещото лице инж.Д.Х., която приподписана от
настоящия състав на КнОС, представлява неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА Б. М. З., ЕГН **********, с адрес: с.***************************
да заплати на В. Б. З., ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН ********** и П. Б. З., ЕГН
**********, тримата от с.Б., общ.Д., сумата от 1 500.00 лева (хиляда и петстотин
лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9