№ 6125
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110120692 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 398,88 лева, включваща
сумата от 373,88 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка [фирма] за вреди на лек автомобил. „М.“, с рег. № [рег. №],
вследствие на ПТП от 19.01.2021 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 2190/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена
Заповед № 2771/24.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка [фирма] – на 19.01.2021 г., в [адрес] е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „М.“, с рег. №
[рег. №], управляван от П.Ч.. Поддържа, че ответникът [фирма]“ е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Ф.“, с
рег. № рег. [№]. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при извършване на
маневра завиване наляво удря спрелия при изчакване на маневра завиване надясно лек
автомобил „М.“ рег. № [рег. №]. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от 19.01.2021 г. Посочва, че по заявление на
собственика на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена щета № [№] и е
извършен ремонт от доверен сервиз на [фирма]. Стойността на последния възлиза на сумата
от 373,88 лв., в който размер на 18.06.2021 г., в качеството си на застраховател по
застраховка [фирма], е изплатил застрахователно обезщетение в полза на застрахованото
лице и е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25
лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Допълва, че с покана с изх. № 03723/22.07.2021 г., получена на
26.07.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 398,88 лв., но с
1
писмо от 27.09.2021 г. той е отказал, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2022 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно поведение на
водача В.Г., изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата,
както и причинната връзка между него и щетите. Посочва, че представения от ищеца
двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП представлява частен свидетелстващ
документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което
само по себе си не е годно доказателствено средство относно възникването на процесното
регресно вземане. Поддържа, че поведението на водача на л. а. „Ф.“, с рег. № рег. [№] е било
в съответствие с законоустановените правила за движение, като В.Г. не е могла и не е имала
възможност да предвиди неправомерните действия на водача на л. а. „М.“, с рег. № [рег. №]
П.Ч.. Евентуално въвежда възражение за наличието на преобладаващ принос на последния
за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, намирайки същия за значително завишен и несъответстващ на
реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2190/2021 г. по описа на СРС, I-во
ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението срещу заповедта за изпълнение съдържа
оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителният иск е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално
допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по договор за имуществена застраховка
към датата на настъпване на застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; 5. размера на вредите.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил
2
претендираното вземане в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.08.2022 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил.
„М.“, с рег. № [рег. №], застрахован при ищеца [фирма] по застраховка [фирма] и лек
автомобил „Ф.“ с рег. № рег. [№], застрахован при ответника [фирма], като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице обезщетение
за настъпилите вреди в размер на сумата от 373,88 лева.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от
19.01.2021 г., заявлението за изплащане (уведомление за щета) на застрахователно
обезщетение при [фирма] от 19.01.2021 г., свидетелските показания на разпитания по
делегация пред РС – Я. свидетел П.Ч. и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на процесното ПТП от
19.01.2021 г. при следния механизъм: около 11:38 часа, в гр. Я., движейки се по [адрес] и
срещу № 4 водачът на лек автомобил „Ф.“ с рег. № рег. [№] при извършване на маневра за
ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира съприкосновение със
спрелия в лентата за движение и изчакващ за извършване на маневра десен завой лек
автомобил „М. [модел]“ с рег. № [рег. №].
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 19.01.2021 г., показанията на
свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били
водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза.
В показанията си свидетелят П.П. Ч. разказва, че на 19.01.2021 г. е участвал в пътно-
транспортно произшествие в гр. Я., при управление от него на лек автомобил „М. ГЛК“ с
рег. № [рег. №], на [адрес] между блок № 2 и блок № 4 и по-конкретно до бл. 4.
Свидетелства, че в този ден, към обяд или в ранния следобед, Ч. управлявал моторното
превозно средство, като бил сам в автомобила. Същият бил в спряло състояние, като Ч.
изчаквал за извършване на маневра – завой на дясно, тъй като улицата била тяхна и трудно
се разминавали два автомобила. В този момент от дясната му страна се движел лек
автомобил „Ф.“, чийто водач предприел маневра за завиване наляво в същата улица. В този
момент навлязъл в насрещното платно, при което, за да избегне удара, св. Ч. качил част от
управлявания от него автомобил на бордюра. Свидетелства, че въпреки това между
превозните средства настъпило съприкосновение, като управляваният от Ч. лек автомобил
бил ударен в предната лява страна – броня и калник от другия автомобил. По последния
също имало засегнати части – между предна лява и задна лява врата. П.Ч. разказва също, че
сигнализирал органите на полицията, като на място дошъл екип на КАТ. Водачите били
тествани за употребата на алкохол, като пробите били отрицателни. Полицейските
служители не съставили протокол, тъй като водачът на другия автомобил признал вината си
за реализираното ПТП и поискал да бъде съставен двустранен констативен протокол.
В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че
3
същите установяват поведението на водача на лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №] именно
по начина, отразен в схемата в двустранния протокол за ПТП от 19.01.2021 г. и в
уведомлението за щета (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение) до
застрахователя-ищец от 19.01.2021 г., в което свидетелят Ч. също е потвърдил, че на
кръстовище в момент, в който насрещният автомобил е извършвал маневра завой наляво,
същият е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е намирал управлявания от
свидетеля лек автомобил и е реализирал удар в последния - в предна лява част и конкретно,
засягайки бронята и калника.
При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите, отразени в описа на
застрахователя [фирма] по лек автомобил „М. [модел]“ с рег. № [рег. №], а именно:
облицовка предна броня, преден ляв калник, лайсна хром предна броня лява дневна светлина
безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 19.01.2021
г.
В подкрепа на този извод са и показанията на св. В.Г., която като водач на другото
превозно средство, участвало в процесното ПТП – „Ф.“ с рег. № рег. [№], пряко възприел
случилото се, разказва, че последното е реализирано именно на твърдените от ищеца дата и
място – на [адрес] до бл. № 4, както и, че същата е следвало да предприеме маневра ляв
завой на кръстовище. В останалата част, в която свидетелката посочва, че управляваният от
нея автомобил се е намирал в спряло състояние, за да изчака преминаването на другия
участник, че същият излизал от паркомясто, при което закачил задната лява част от
автомобила, управляван от свидетелката, съдът не кредитира показанията й, намирайки
същите за изолирани такива, неподкрепени от други доказателства, противоречащи на
събраните писмени доказателства, както и и на изводите на съдебно – автотехническата
експертиза, а също така и непоследователни и некатегорични. Посоченият от свидетелката
механизъм на реализиране на процесното ПТП противоречи на анализирания
доказателствен материал, безспорно сочещ, че към този момент управляваният от нея
автомобил е бил в движение и същата е извършвала маневра за завой на ляво, при което е
настъпило съприкосновението с управляваното от св. Ч. МПС. Няма други данни по делото,
че последният е излизал от паркомясто и по този начин е ударил спрелия автомобил „Ф.“. В
заключението си вещото лице е категорично за наличието на причинна връцка между
вредите по лек автомобил „М.“ и описания механизъм на ПТП. При изслушването си пред
съда експертът изрично изяснява, че описаното в двустранния констативен протокол,
преценено в съвкупност с описанието в уведомлението за щета, сочат, че към момента на
настъпване на ПТП лек автомобил „М.“ е бил в спряно състояние и е изчаквал да направи
завой надясно. Посочва, че същите увреждания биха могли да настъпят и в случай, че този
автомобил се е движел, но с много ниска скорост или при последна фаза на спиране, което
обаче не е равнозначно на извод, че същите биха се проявили и в случай, че този автомобил
се е намирал в различно положение в пространството и е излизал от паркомясто, каквито са
показанията на св. Господинова. Експертът подчертава, че във всички анализирани
материали автомобилът, отразен под б. „А“ в скицата към протокола за ПТП е бил в
движение, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което със задната си лява
част засяга предна лява част на спрялото превозно средство. Разказът на св. Господинова
относно състоянието на двете МПС-та след удара също е противоречиво, доколкото същата
посочва засягане на другото превозно средство в неговата задна част, което не съответства
на безспорно установените увреждания по предна лява част. Наред с това, в показанията си
свидетелката посочва, че по двете превозни средства не е имало щети, което не съответства
на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. подписания и от самата нея
двустранен констативен протокол относно констатираните на място видими увреждания по
автомобилите. Противоречив е и разказът й относно съставянето на протокола, носещ и
нейния подпис в графа „превозно средство А“.
4
Съдът, при анализ на събраните писмени доказателства, експертните изводи и
показанията на св. Ч., намира, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при [фирма] автомобил – св. В.Г..
За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на свидетеля П.Ч., които
безспорно установяват, че в момент, в който управляваният от него автомобил „М.“ с рег. №
[рег. №] е бил в спряно състояние на [адрес] до бл. № 4, изчаквайки за осъществяване на
маневра завой надясно, при предприемане на маневра завой наляво, управляваният от св.
В.Г. лек автомобил „Ф.“ с рег. № рег. № [№] навлиза в неговата лента и удря спрелия
автомобил в предната му лява част. В тази насока са и изводите на експерта по съдебно-
автотехническата експертиза, който е приел наличието на навлизане от страна на водача на
лек автомобил „Ф.“ с рег. № рег. № [№] в лентата за насрещно движение, в която се е
намирал другият участник в ПТП-то – лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №], спрял в лентата
и изчакващ за извършване на десен завой, вследствие на което е настъпило и
съприкосновението с движещия се от лявата му страна л. а. „Ф.“ с рег. № рег. № [№].
Така описаното поведение на водача В.Г. напълно съвпада и с отразения в схемата в
протокола за ПТП и уведомлението за щета от 19.01.2021 г. механизъм на настъпване на
процесното ПТП, чието подписване водачът Господинова е потвърдила и при разпита си в
качеството си на свидетел по делото.
Действително, в показанията си последната описва друг, различен от установения
механизъм за настъпване на процесното ПТП, но както вече се изясни, в тази част разказът
на свидетелката е изолиран, неподкрепен от другите доказателствени източници, поради
което и с оглед констатираните неясноти и противоречия, съдът не кредитира показанията й
в посочената част.
Ето защо, последните, сами по себе си, не са от естество да опровергаят достигнатия
извод относно вината за настъпване на процесното ПТП, предвид еднопосочния
доказателствен материал по делото относно конкретното поведение на водача на лек
автомобил „Ф.“ с рег. № рег. [№], за който са събрани безспорни данни, че при извършване
на маневра за ляв завой е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, в която се е
намирал в спряло състояние другият автомобил, което съдът възприема като единствената
техническа причина за настъпване на съприкосновението между двата автомобила.
В тази връзка съдът съобрази, че двамата водачи, видно от отбелязването в протокола
за ПТП от 19.01.2021 г., за който не се спори, че е подписан от същите в деня на настъпване
на процесното произшествие, са изразили съгласието си относно конкретното
местоположение на двата автомобила, състоянието, в което са се намирали на пътното
платно, предприетата маневра от водача на преводно средство „А“ – л.а. „Ф.“ с рег. № рег.
[№], както и констатираните на място видими външни увреждания и по двата автомобила,
съответно в заден ляв калник на л.а. „Ф.“ и в предна броня на л. а. „М.“.
Така установеното поведение на водача на л.а. „Ф.“ с рег. № рег. [№] представлява
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като същият не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява, както и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като, допускайки
навлизане в съседната пътна лента, не се е съобразил с местоположението на спрелия в нея
друг автомобил, изчакващ преминаването на завиващото и навлязло в улицата МПС, за да
извърши маневра десен завой.
Съдът намира, че не се установява с поведението си водачът на застрахования при
ищеца автомобил – св. П.Ч. също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, чрез
навлизане от негова страна в лентата за движение на застрахования при ответника такъв, с
което да му е отнел предимство. С отговора на исковата молба [фирма] твърди наличието на
противоправно поведение на водача на л. а. „М.“, доколкото същия при движение на
кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал и е отнел предимството на дясно
стоящия л. а. „Ф.“, ударил е последния в задната част и по този начин е предизвикал
5
настъпването на процесното ПТП. Тези твърдения обаче останаха неподкрепени от
събраните по делото доказателства, сочещи, че св. Ч. е спрял и е изчакал водачът на л. а.
„Ф.“ с рег. №рег. [№] – св. Господинова да завърши предприетата маневра ляв завой.
Описаният от самата свидетелка механизъм на реализиране на ПТП – излизане на св. Ч. от
паркомясто, при което същият не е съобразил, че свидетелката вече е навлязла в улицата,
въпреки че е била в спряло състояние, също остана неподкрепен от останалите
доказателства, от една страна, а от друга не подкрепя оспорванията в отговора за отнемане
на предимство на дясно стоящия в момент, в който превозните средства са били на
кръстовището. Тук следва да се отбележи още, че от страна на ответника не са ангажирани
доказателства относно съществувала техническа възможност за водача на л. а. „М.“ с рег. №
[рег. №] да предотврати настъпването на процесното ПТП. Наред с това, от показанията на
св. Ч., който се явява трето за спора, а с това и незаинтересовано лице, следва, че същият е
предприел маневра, за да избегне удара, качвайки част от автомобила си на бордюра, на
въпреки това ударът е настъпил.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 19.01.2021 г., а той
изключва участието на поведението на водача П.Ч. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът [фирма] е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 373,88 лева в полза на извършилия ремонта сервиз – „ФБ Ауто“
ЕООД, за което свидетелства и представеното преводно нареждане за кредитен превод от
18.06.2021 /л. 25 от делото/ съгласно фактура № №/16.06.2021 г. (л. 21). Следователно, в
случая е налице основание за възникване на регресно вземане.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно и
обосновано изготвено, от специалист в съответната област и останало неоспорено от
страните, следва, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
„М.“ с рег. № [рег. №], изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то,
възлиза на 529,30 лева. В констативната част от заключението експертът изрично е посочил,
че към момента на настъпване на процесното ПТП – 19.01.2021 г. увреденият автомобил е
бил в експлоатация от 8 години, 4 месеца и 13 дни, считано от датата на първоначалната
6
регистрация – 06.09.2012 г. Съобразени са видът на щетите – облицовка предна броня,
калник – преден ляв, лайсна хром предна броня, лява дневна светлина и тониране, степента
на увреждане, стойността на частите, на труда и боята, както и технологичните
нормовремена за монтаж/демонтаж, възстановяване и боядисване.
Ето защо, съдът приема, че именно изчислената по този начин стойност се явява
обективен критерий за действително причинените вреди, приемайки, че в случая същата
възлиза на посочената от вещото лице сума от 529,30 лева, като отговаряща на средните
пазарни цени.
Съдът намира, че в случая е настъпила и изискуемостта на вземането, съобразявайки,
че съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага.
В настоящия случай по делото са представени и приети писмени доказателства –
писмо с изх. Л № 03723/22.07.2021 г., адресирано до ответника [фирма] и включващо
регресна претенция на ищеца [фирма], чрез дирекция „Управление на вземания“, по щета №
[№] на обща стойност от 398,88 лева, покана по регресна претенция от 22.07.2021 г. и
разписка, удостоверяваща получаването от адресата на писмото на 26.07.2021 г., от които
следва, че ищецът е поканил ответното дружество да извърши плащане на претенцията му
по процесната щета № [№], но видно от представеното писмо от 24.09.2021 г. /л. 29 от
делото/ от страна на [фирма] е поставен отказ.
В настоящия случай ищецът претендира вземане в размер от 373,88 лева, който е по-
малък от действителния размер на вредата от 529,30 лева, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване на нейната
дължимост от ответника се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, както и по
отношение на сумата от 25 лева, представляваща ликвидационни разноски по определяне на
дължимото застрахователно обезщетение, представляващ направен обичаен разход от
ищеца за приключване на застрахователната щета съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.01.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора –основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 325 лева – разноски в производството по ч. гр. дело №
2190/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав за държавна такса и адвокатско
възнаграждение (чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените
фактура № 122/14.01.2022 г. извлечение от сметка - л. 9 и л. 10 от заповедното дело), както и
сумата от 355 лева – разноски в настоящото производство за държавна такса, депозити за
свидетеля и за съдебно – автотехническа експертиза. С оглед изхода на спора, в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] против [фирма] с ЕИК: [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411, ал. 1 КЗ, че [фирма] дължи на [фирма] сума в общ размер от 398,88 лева, включваща
сумата от 373,88 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка [фирма] за вреди на лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №],
вследствие на ПТП от 19.01.2021 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 2190/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена
Заповед № 2771/24.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лева, представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 2190/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав и
сумата от 355 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8