О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .01.2019 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
окръжен съд, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 17.01.2019
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ -мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
ч.
гр. дело №56 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на М.К.И. и Р.Р.И.
срещу определение №14847 /18.12.2018г. на ВРС, по
гр. дело № 18284/ 2018г., с което производството
по предявения от тях срещу Г.Й.С.,
ЕГН ********** и Н.Х.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК, е прекратено. Жалбоподателите считат
обжалваното определение за необосновано и неправилно, поради което молят да
бъде отменено. Твърдят, че предявеният от тях иск
е за установяване в отношенията между тях и двамата ответника на
обстоятелството, че последните са се познавали преди 15.10.2015г. и че
обратното, заявено от ответника Н.Х.М., в качеството му на свидетел в
производството по гражданско дело №7442/2016г. на Районен съд - Варна, е
престъпно обстоятелство. Считат за неправилен извода на ВРС, че правната
невъзможност за наказателно преследване е само резултат от изтичане на
абсолютна давност. Твърдят, че в конкретния случай, окончателността на
невъзможността за наказателно преследване е изрично постановена в Определение
№1003 от 19.11.2018г. на ВОС. Считат, че възможността или невъзможността за
наказателно преследване на определено обстоятелство е винаги конкретна, като в
настоящия случай невъзможността наказателна отговорност да се търси от Н.М.
произтича от наличието на влязъл в сила съдебен акт. Поради това е
неприложим давностния срок, даващ правна възможност за започване на
производство по установяване наличието на престъпление. В случая всички органи
на Прокуратурата и два съдебни състави са приели, че извършеното от Н.М. не е
престъпление. Освен
това, преценката за значението на престъпното обстоятелство за
правоотношението, което е предмет на гр.дело № 7442/2016г., е в компетенциите
на друг съдебен състав и е извън настоящето дело. Намират за неправилен и
изводът за недопустимост на иска поради на висящност на производството, в което
са дадени свидетелските показания на Н.М.. Твърдят, че в разпоредбата на чл.
124, ал.5 ГПК са регламентирани две алтернативни условия за допустимост на иска
за установяване на престъпно обстоятелство, предвид което считат, че
висящността пред Съд на гражданско-правен спор не е процесуална предпоставка за
недопустимост на иск за установяване на престъпно обстоятелство, представляващо
събрани по него неистински свидетелски показания. Особено когато тези показания
са на единственото лице, посочено като очевидец на правопораждащия
правоотношението факт и въз основа на тези показания, Съдът е приел
правоотношението за възникнало. По изложените съображения молят да бъде
отменено обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено
като недопустимо.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК, предявен от М.К.И.,
ЕГН ********** и Р.Р.И., ЕГН **********,*** срещу Г.Й.С., ЕГН ********** и Н.Х.М.,
ЕГН **********. Ищците твърдят, че ответницата Г.С. е предявила срещу тях
искове за причинени ѝ имуществени и неимуществени вреди, по които е
образувано гр.д. № 7442/2016г. по описа на ВРС, в хода на което като свидетел
бил разпитан ответникът Н.М.. Свидетелят заявил, че не е познавал ищцата преди
15.10.2015г., на която дата същата е твърдяла, че е настъпило вредоносното за
нея събитие- спъване и падане на излизане от съсобствен с ответниците имот.
Ищците твърдят, че именно неговите
показания, кредитирани от съда, обосновали частично уважаване на заявените от
нея искови претенции за вреди. Към датата на предявяване на настоящия иск,
производството по гр.дело №7442/2016г. на ВРС не е приключило, като по подадени
касационни жалби, е образувано к.гр.д. № 3839/2018г. по описа на ВКС, Трето ГО,
разглеждането на което било насрочено за закрито заседание на 06.12.2018г.
Твърдят, че по повод на соченото престъпно обстоятелство, била депозирана жалба
до ВРП, но с постановление от 25.04.2018г. ВРП отказала образуване на
наказателно производство, което постановлениетo било потвърдено с разпореждане
№6196/24.10.2018г. на ВРС. Това разпореждане било потвърдено с окончателно
определение № 1003/19.11.2018г. на ВОС по ч.в.н.д. № 1291/2018г. Ищците
обосновават наличието на правният интерес от заявяване на иска с оглед
правоотношението с Г.С. възникнало по повод образуваното гр.д. № 7742/2016г. по
описа на ВРС, доколкото верността или неверността на показанията на свидетеля М.
е от съществено значение за кредитиране на показанията му по повод установяване
на елемент от състава на непозволеното увреждане. И тъй като Прокуратурата е
отказала образуване на наказателно производство в хипотезата на липса на данни
за извършено престъпление, вкл. такова по чл. 290 НК, то установяване на това
престъпно обстоятелство се заявява пред гражданския съд, защото наказателно
преследване е невъзможно да бъде възбудено. По изложените съображения молят да
бъде прието за установяване в отношенията между страните, че ответниците са се
познавали преди 15.10.2015г., както и че непознаването им преди тази дата,
заявено от ответника М. в качеството му на свидетел в производството по гр.д. №
7442/2016г. по описа на ВРС е престъпно обстоятелство.
С
обжалваното определение ВРС е прекратил производството по гр. дело №18284/2018г.,
като е приел, че така заявеният иск е недопустим. На първо място е счел, че установяването на
факта, че ответниците са се познавали
преди дата 15.10.2015г. е недопустимо, тъй като не е с правна значимост, а и
липсва предвидена в закона възможност.
На следващо място е преценил, че не са налице и останалите абсолютни
процесуални предпоставки, посочени в ал. 124, ал.5 ГПК досежно невъзможността
за образуване на наказателно производство.
Настоящият
състав намира, че с оглед изложеното в първоначалната и уточняваща искови
молби, ищците са сезирали съда с два иска: 1. Иск по чл. 124, ал.4 ГПК за
установяване на факта, че ответниците са се познавали преди 15.10.2015г. и 2.
Иск за установяване на престъпно обстоятелство на осн. чл. 124, ал.5 ГПК, а именно,
че вторият ответник в качеството си на свидетел е заявил пред съда, че не е
познавал първата ответница преди датата на инцидента, настъпил на 15.10. 2015г.
Съобразно
разпоредбата на чл.124, ал.4, изр. последно ГПК, иск за установяване
съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само
в случаите, предвидени в закон. Предвид което съдът намира, че е недопустимо
установяването на факта, че двамата ответниците са се познавали по съдебен ред,
тъй като не е сред случаите, предвиден в конкретен закон.
Във връзка с иска за признаване за
установено, че ответникът М. е лъжесвидетелствал, като в о.с.з. е посочил, че
не познава С., съдът съобрази следното:
Установителният иск за
съществуване на престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на
факти, предвиден с изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК. Установяването на
престъпно обстоятелство, чрез иск, е допустимо само когато то би имало значение
за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.
Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие
според нормата на чл. 124 ал.5 ГПК - наказателното преследване да не може да се
възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания.
Наличието на извършено
престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния съд, и то по
реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Влязлата в сила присъда, постановена по
този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските
последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца).
Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено
деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се
установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено
престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено
постановяване на съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала
задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези случаи законът в чл. 124, ал.5 ГПК
предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен
процес относно това дали извършеното деяние е престъпление и кой е
извършителят.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал.5 ГПК,
искът за установяване на престъпно обстоятелство се допуска в случаите, когато
наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК, или е спряно на
някое от основанията на чл. 25, т. 2 или по чл. 26 НПК, както и в случаите,
когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В цитираната разпоредба,
случаите в които процесният иск е допустим са изчерпателно са посочени.
От приложените към исковата молба
Постановление от 25.04.2018 г. по преписка №1373/2018 г. на Районна прокуратура
Варна, образувана по жалба на ищците, се установява, че прокурорът отказва да
образува наказателно производство и прекратява преписката на осн. чл. 24, ал.1,
т. НПК, тъй като счита, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 290 НК или за друго престъпление от общ характер. Постановлението, с което се
отказва образуването дюна досъдебно производство, е потвърдено с Постановление
на ВАп Прокуратура и Върховната касационна прокуратура на РБ.
Според
константата съдебна практика на ВКС, нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК във вр. чл. 24, ал. 1 НК е ясна и
непротиворечива и нейното приложение не предизвиква затруднения за съдилищата.
С оглед разясненията в Тълкувателно решение
№ 20 от 1968 г.
на ОСГК на ВС, целта на уредения с разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК иск е да се установи
дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато по
редовния наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответната присъда,
която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на
престъпното деяние. В хипотезите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК напротив, винаги със
средствата на наказателния процес се установява, че деянието или не е
осъществено или то не е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс. Именно поради това
и поради недопустимостта гражданският и наказателният съд, респ. органът на
досъдебното производство, да достигнат до различни и следователно противоречиви
изводи относно това дали деянието е извършено и дали то съставлява
престъпление, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е изрично изключена
от приложното поле на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е
законодателният замисъл, вложен в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК и същият не се
нуждае от преоценка или осъвременяване предвид настъпили промени в обществените
условия, намерил е ясен и безпротиворечив израз в цитираната разпоредба.
Разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 НПК се намира извън
приложното поле на фактическите състави, посочени в чл. 124, ал.5 ГПК, предвид което
настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е оставил
без разглеждане предявените искове поради тяхната процесуална недопустимост и е
прекратил производството по делото.
С
оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №14847/18.12.2018г.,
постановено по гр. дело №18284/2018г. по
описа на ВPC, 7-ми състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: