№ 37
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане, подадено от осъденото лице СТ. Г. СТ., ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
471/2020г. на Районен съд – гр. Разград и по ВНОХД № 55/2021г. на Окръжен
съд Разград. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл.348,
ал.1, т.т.1-3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Твърди се, че първоинстанционната присъда и
въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални
нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на
закона, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се
недоказаност на обвинението, липса на доказателства за авторство на
деянието и на съставомерност. Изтъква се, че инстанциите по същество са
лишили осъденото лице от възможност да доказва своята невинност, тъй като
са отхвърлили редица негови доказателствени искания; поддържа се искане
за постановяване на съдебен акт, с който осъденото лице да бъде оправдано, а
- в условията на евентуалност - за отмяна на постановения акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда или за намаляване на
наложеното наказание.
В съдебно заседание пред ВАпС, защитникът на осъденото лице СТ. Г.
1
СТ. – адв. П.Х. от АК Шумен, поддържа становището, застъпено в искането
за възобновяване, като моли съда да го уважи. Развива същите
съображения,изложени в сезиращия документ – за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, несправедливост на наказанието. Иска се
връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция.
Прокурорът от ВАпП изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да
бъде оставено без уважение.
Осъденото лице СТ. Г. СТ. заявява, че моли съда да отмени присъдата
на РС Разград, потвърдена с решение на ОС- Разград или да намали
наказанията, които счита за неправилни.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е
акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на
заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по
съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
С присъда № 441, постановена на 17.12.2020г. год. по НОХД №471/2020
год. по описа на PC - гр.Разград, осъденото лице СТ. Г. СТ., ЕГН **********
е бил признат за ВИНОВЕН в това, че за периода от 20,59ч. на 19.01.2020 г.
до 01,57 ч. на 20.01.2020г. в гр. Разград, в условията на продължавано
престъпление, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие-Заповед
за незабавна защита № 5140/13.12.2019г. по гр.д. 2540/2019г. по описа на
Районен съд-гр. Разград, издадена на основание чл. 18 от Закона за защита от
домашно насилие, с която е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо ХР.И.К. от гр. Разград, като извършил актове на
психическо насилие по отношение на нея, като в посочения период й е
изпратил 4 бр. текстови съобщения със заплашително съдържание, както
следва: ,,Ti nravi izborasi 6te izgubi6 I decata I RABOTata!!!!!?:-) “ ; „Takav
4ovek kato tebe nqma mqsto v BULGARIQ balgarite ne obi4at predateli!!!!!#!:-)“;
„Prokletite hora van ot balgariq a ti si ot tqh“ и „Нога sklu4ili zdelka sas
SATANATA Ni6to hubavo ne gi 4aka o6te po malko v BULGERIQ“ и c която му
е било забранено да й звъни на мобилен телефонен номер 0899 816 323 за
срок до постановяване на заповед за защита, като й е звънял 46 пъти в
посочения период от мобилен телефонен номер 0894 664 658 на мобилния
телефон на Келчева с номер 0899 816 323, като при 5 бр. от тези позвънявания
е провеждал разговори с нея-престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил
наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
РС- Разград се е произнесъл и по сторените по делото разноски, чието
заплащане е било възложено за заплащане от осъденото лице СТ. Г. СТ..
2
С Решение № 25/07.04.2021г., постановено от състав на Окръжен съд
Разград по ВНОХД № 55/2021г., присъдата е била изцяло потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че
искателят се позовава на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, аргументирайки
претенцията си за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1,т. 1 – 3
от НПК, предвидени в закона като основание за възобновяване чрез
препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават аргументи за необоснованост както на
първоистанционната присъда, така и на потвърдителното въззивно съдебно
решение. В тази връзка е необходимо в принципен план да се отбележи, че
необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. В производството по възобновяване са приложими именно
правилата за касационното производство /арг. от чл.426 от НПК/, съгл. които
проверяващият съд не може да установява нови фактически положения и
проверката относно правилното приложение на материалния закон се
извършва на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и
обстоятелства, стига при формирането на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища да не са били допуснати процесуални нарушения.
Преценките относно достоверността, достатъчността на събраните
доказателства и способността им или тяхната невъзможност да подкрепят и
да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното убеждение и
също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да са
били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и
обоснована оценка на всички, събрани по делото, доказателства и в
присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени
убедителни аргументи за причините, поради които едни от доказателствените
източници се третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка
съответства на действителната доказателствена стойност на тези източници. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от
21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от
11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.
Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при
изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото.
Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал.
1, т.2 НПК, се свежда до твърденията, че инстанциите по същество са лишили
осъденото лице от възможността да докаже твърдението си, че не е бил
запознат със съдържанието на Заповедта за защита и предписаното от нея
поведение, с което са нарушили задълженията си по изясняване на
обективната истина по делото. Тъй като посоченото обстоятелство
представлява отменително основание от категорията на абсолютните такива
3
по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 НПК, ВАпС счита, че трябва
да се занимае първо с него. Прочитът на материалите по делата на РС и ОС
Разград не установява наличие на претендираното нарушение. Напротив –
осъденото лице е участвало лично в съдебните производства, като е
разполагало с възможността какво да изложи своята позиция, така и да
участва в събирането на всички доказателства включително и при разпита на
двамата свидетели – С.П. и П.П., съставили протокол за предупреждение от
16.12.2019 г. (л.101 от дп), с който осъденото лице изрично е било уведомено
за задължението му да спазва Съдебна заповед № 5140/13.11.2019 г. по гр.д.№
2540/2019 г. на РС Разград. Доказателственото искане на защитата за
приобщаване на цялата преписка от РУ Разград и РУ Лозница по повод
връчването на съдебната заповед, макар отхвърлено от първата инстанция, е
било уважено от въззивната, която с определението си за насрочване на
делото от 24.02.2021 г. е изискала преписките от РУ Лозница и РУ Разград.
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на непосредственост, след като са
събрани и проверени при условията на чл. 314 и чл.315 НПК всички
възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно
изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от
доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното
действително съдържание. В тази насока, направеното възражение е
неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може
да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и
на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК,
съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по
фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подсъдимите С., показанията на
свидетелите – Св. П. и Пл. П., които сочат, че са запознали подсъдимият със
съдържанието на заповедта; заявеното от тях се потвърждава и от подписания
от самото осъдено лице протокол за предупреждение от 16.12.2019г. /л.101
дп/, в които заповедта е цитирана не само като номер и дата, но е
възпроизведено основното й съдържание, разяснени са и последиците за
осъденото лице при нарушение на предписанията на съдебната заповед.
В решението на инстанциите по същество да дадат вяра именно на тези
свидетели няма нищо нелогично, тъй като това са лицата, възприели пряко и
непосредствено събитията, вкл. и тези по уведомяването на осъденото лице
относно постановената заповед за защита и задълженията му, произтичащи от
нея.
Осъденото лице С. се е възползвало от правото си да дава обяснения,
съдът ги е кредитирал частично с доверие. Съдилищата по същество са
изложили убедителни аргументи защо не са дали пълна вяра на обясненията
на осъденото лице, най-вече на декларацията му, че не е знаел за
4
постановената заповед и за забраната да комуникира със св.Келчева по
мобилен телефон. От една страна, тези обяснения не кореспондират с
установената чрез гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства фактическа обстановка, а от друга те израз на неизменното право на
защита на всяко подсъдимо лице. За разлика от защитата, и тази инстанция не
съзира в кориците на делото каквито и да било други преки доказателствени
източници, които да опровергават заявеното от свидетелите П. и П., че
осъденото лице още на 16.12.2019 г. е било известено за постановената
съдебна заповед, за наложените с нея забрани за комуникация със свид.
ХР.И.К. и въпреки това на 20.01.2020 г. той е реализирал 46 обаждания и
множество SMS съобщения, с които е упражнил значителен психически
тормоз върху личността на пострадалата. И двете инстанции по фактите са
били единодушни по отношение на обстоятелствата, свързани с престъпната
деятелност на осъденото лице. Съдът правилно и обосновано е приел от
правна страна, че осъденото лице е осъществило от обективна и субективна
страна състав на престъпление по смисъла на чл. 296, ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от
НК. В тази връзка решаващите инстанции са изложили ясни и подробни
мотивите относно възприетата материално-правна квалификация.
В обобщение - Първоинстанционният съд в мотивите си в достатъчна
степен е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по
съставомерността на стореното от С. и в тази връзка е изложил убедителни,
логични и законосъобразни съображения в подкрепа на извода за виновността
му, които се споделят и от настоящата инстанция по реда на извънредното
производство. Посочено е какви обстоятелства се считат за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения
за взетото решение.
Затова основателно и втората инстанция е стигнала до еднакъв извод с
първоинстанционния съд по фактологията на престъпната дейност, при
събрани по установения процесуален ред доказателствени материали и
законосъобразно направения анализ на същите.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите относно
обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
отношение на молителя С.. Изложените от въззивната инстанция доводи в
тази насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от
възраженията на защитата, поддържани и в настоящото извънредно
производство.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание:
Решаващите съдилища не са допуснали нарушение на закона и
справедливостта при индивидуализацията на наказанието, което да е довело
до явна несправедливост на същото по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да наложи на осъденото лице С.
5
алтернативно предвиденото в санкцията на чл.296, ал.1 от НК наказание
Глоба, а не наказанието "лишаване от свобода". Въззивният съд е оценил
отново всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е
изрично е отхвърлил част от аргументацията на първата инстанция. Този
анализ се споделя напълно и от състава на Варненския апелативен съд, които
също не приема тезата, поддържана от защитата за превес на смекчаващите
обстоятелства по делото. На първо място трудно би могло да се объжда
самопризнание, тъй като по същество осъденото лице нито в един момент не е
заявил осъзнаване на противоправността на стореното от него- напротив и
пред ВАпС заяви, че пострадалата е заслужавала проявената от него грубост.
На следващо място като отегчаващо вината обстоятелство следа да се ценят,
както правилно е коментирал въззивния съд, значителния брои и
продължителността на деянията, включени в продължаваното престъпление,
сочещо на по-висока степен на обществена опасност на деянието.
Решаващите инстанции снизходително са приели, че въпреки осъждането му
и факта, че коментираното деяние е извършено в рамките на изпитателния
срок, установен по НОХД № 948/2019 г. на РС Разград, осъденото лице не
представлява личност с висока степен на обществена опасност и „за
изпълнение целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал. 1 от НК, не е
необходимо принудителното му изолирането в затворническа среда, каквото,
предвид предходното му осъждане, неминуемо ще следва при налагане на
по-тежкото по вид наказание лишаване от свобода“. Настоящият съдебен
състав, с оглед данните по делото, намира, че не са налице основания, които
налагат допълнително смекчаване на наказателната репресия, която и без това
е достатъчно мека и определянето на още по- нисък размер на глобата, както
се претендира с искането за възобновяване, не ще допринесе за постигане
целите на наказанието и най- вече на генералната превенция и би било
обществено неоправдано. В този смисъл не са налице основания за извод, че е
налице явна несправедливост на наложеното наказание.
Затова искането за възобновяване на производството по делото не може
да бъде уважено на поддържаните с него основания.
Водим от горното Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице СТ. Г. СТ. ,
за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 471/2020г. на
Районен съд – гр. Разград и по ВНОХД № 55/2021г. на Окръжен съд Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7