Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
Гр. Перник, 09.04.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло И. административно дело № 50 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11
от 3.04.2008 година за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година
(Наредба № 11/03.04.2008 година).
Образувано е по жалба на И.И.Ц.
с ЕГН **********,*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
изх. № 01-6500/3852 от 27.09.2019 година,
издаден от заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който И.И.Ц. е изключен от
подпомагане и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 8
054.64 (осем хиляди петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки),
представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013
и 2014 година на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година.
Жалбоподателят твърди, че
издаденият АУПДВ е незаконосъобразен,
като в допълнение към жалбата излага съображения за издаване на акта в
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, като
твърди непосочване в АУПДВ въз основа на кое заявление за подпомагане се
издава, липса на доказателства в производството за коя от трите вида схеми за
подпомагане, за които е кандидатствал, същият е одобрен съответно за кампании
2011, 2012, 2013 и 2014, и по кои точно схеми и мерки сумите за изплатени.
Пледира също некомпетентност на издателя на процесния АУПДВ. Жалбоподателят
моли съда да отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно
заседание на 24.02.2020 година
жалбоподателят И.И.Ц., редовно
призован, не се явява, и не изпраща
процесуален представител. В молба – становище, депозирана от адвокат А.Д. ***,
пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата. Допълнителни доводи развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно
заседание на 24.02.2020 година
ответникът по жалбата, заместник – изпълнителния
директор на ДФЗ редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.
П., която пледира за неоснователност на жалбата, за правилност и
законосъобразност на издадения АУПДВ. В указания срок представя писмени бележки,
в които излага доводи по същество срещу основателността на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото
писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен
интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите:
Жалбоподателят, регистриран с
УРН 577341, е подал на 30.05.2012 година,
за кампания 2012, първо общо заявление
за подпомагане с УИН 14/110612/32905. Заявено е подпомагане по Схема за единно
плащане на площ (СЕПП), по Схема за национални доплащания на хектар земя (НДП)
и по Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в
планински райони“ (НР 1).
Съгласно уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2741 от 21.09.2013
година на изпълнителен директор на ДФЗ, по заявление за финансово подпомагане с
УИН 14/110612/32905 за кампания 2012,
конкретно по мярка 211 – НР1, е извършено първо компенсаторно плащане в общ размер на 5036.52 лева, (таблица
№ 1) като първоначално е оторизирана сума от 4 755.06 лева, а при извършена
последваща оторизация – сума от 281.46 лева, като сумата е изплатена на два
транша – 4 755.06 лева и 281.46 лева (таблица № 2).
Съгласно данните в уведомително писмо изх. № 02-140-6500/938 от 12.08.2014
година на изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят И.И.Ц. е подал за кампания 2013 заявление за финансово подпомагане с УИН 14/010413/33938.
Конкретно по мярка 211 – НР1 е оторизирана сума от 5 372.39 лева (таблица № 1),
като сумата е изплатена на два транша – 5 288.48 лева и 83.91 лева (таблица №
2).
Съгласно данните от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2662 от 27.09.2015
година на изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят И.И.Ц. е подал за кампания 2014 заявление за финансово подпомагане с УИН 14/120614/38066
(. Конкретно по мярка 211 – НР 1, е оторизирана сума от 5 700.37 лева (таблица
№ 1), каквато сума е и изплатена (таблица № 2).
По делото, като доказателства за извършените плащания в полза на
жалбоподателя по подадените заявления за кампании 2012, 2013 и 2014, ответникът
представя извлечения от СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). Данните
в така представените и приобщени документи потвърждават сочените за извършени в
полза на жалбоподателят И.И.Ц., с ЕГН **********,
плащания, съгласно уведомителни писма по заявления за подпомагане съответно за
кампании 2012, 2013 и 2014, както следва:
За кампания 2012 по
мярка 211 – НР1, са извършени четири плащания от които: на 20.12.2012 година –
съответно 3 899.15 лева и 855.91 лева; на 27.08.2013 година – съответно 230.80
лева и 50.66 лева.
За кампания 2013 по
мярка 211 – НР1 са извършени четири плащания в общ размер на 5 372.39 лева, от
които: на 14.12.2013 година – съответно 4
336.55 лева и 951.93 лева; на 17.04.2014 година – 15.10 лева и 68.81 лева.
За кампания 2014 по
мярка 211 – НР1 са извършени четири плащания в общ размер на 5 700.37 лева, от
които: на 18.12.2014 година – съответно 900.37 лева и 4 511.69 лева и на
26.05.2015 година – съответно 162.61 лева и 35.70 лева.
По делото не се представиха доказателства за подаване от И.И.Ц. заявление
за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за следващата кампания 2015.
С писмо изх. № 01-6500/3852 от 27.06.2019 година на заместник – изпълнителния
директор на ДФЗ, И.Ц.И. е уведомен за откриването на производство по издаване
на АУПДВ. Като основание за образуване на производството е посочено
неспазването на многогодишен, петгодишен, ангажимент по мярка 211, поет с
подаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2012, по
което е получено първо компенсаторно плащане, което на свой ред представлява
неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008 година – кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да
извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
най – малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане, както и
да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. В писмото общо е
посочено, посредством възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от Наредбата, че земеделските стопани, не конкретно И.И.Ц., се изключват от
подпомагане при неподаване на заявление за подпомагане по време на петгодишния
ангажимент.
С това писмо И.И.Ц. е уведомен, че тъй като изплатените до момента суми
за кампании 2012, 2013 и 2014 година са съответно в размери 5 036.52 лева; 5
372.39 лева и 5 700.37 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1,
ал. 1, т. 4 от Наредбата, същият следва да възстанови 8 054.64 лева,
представляващи 50% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил
участието си след третата година от поетия ангажимент. В писмото е предоставена
възможност на кандидата за депозиране на възражения. Писмото е съобщено на И.И.Ц.
на 15.07.2019 година, видно от известие за доставяне. В указания срок
жалбоподателя е подал възражение, в което единствено са изложени доводи за
неверност и неоснователност на „твърденията“ в уведомителното писмо, съответно
несъгласие с тях.
На 27.09.2019 година заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е издал
АУПДВ с изх. № 01-6500/3852, с който, след посочване, че е обсъдено
възражението срещу уведомителното писмо и приемане на същото за неотносимо към
откритото производство, поради неподаването на заявление за подпомагане по
мярка 211 – НР 1 за кампания 2015 след третата година на поетия петгодишен
ангажимент по мярка 211, поет с подаването на заявление за подпомагане по мярка
211 – НР 1 за кампания 2012, по което е получено първо компенсаторно плащане, И.И.Ц.
е изключен от подпомагане и
спрямо същия, на основание чл. 14, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 година, е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 8 054.64 лева,
представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013
и 2014.
Издаденият АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и получен лично
от И.И.Ц. на 08.11.2019 година, видно от приложено по делото известие за
доставяне.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал акта:
Оспореният АУПДВ издаден от компетентен орган, като в тази връзка доводите в
жалбата са без основание.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от
Устройствения правилник на ДФЗ функциите на Разплащателна агенция (РА) се
изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор на РА.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП актовете за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК се издават от изпълнителния директор на ДФЗ.
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП на изпълнителния директор на
ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник – изпълнителните директори.
Процесният АУПДВ е издаден от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ
– П. С., упълномощена със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ № 03-РД/2891
от 23.07.2019 година, издадена на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП,като в т. 19
на която последният е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ –
Петя Славчева, правомощието си да издава АУПДВ по мярка 211 и мярка 212 по чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 година.
Следователно актът е издаден
от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла
на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни основания за
издаването му, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
Производството по издаване на АУПДВ, съгласно чл. 166 от ДОПК, се
провежда съобразно общия ред на АПК.
Според разпоредбите на чл.
166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното държавно вземане се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред в
съответния закон не е предвиден, вземането се установява по основание и размер
с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Производството по издаването на оспорвания АУПДВ е започнало по
инициатива на компетентния орган в хипотезата на чл. 24, предл. 1 от АПК.
Жалбоподателят е уведомен за започването на производството в изпълнение на
изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) с писмо изх. №
01-6500/3852 от 27.06.2019 година, като по този начин му е осигурена
възможността по чл. 34 от АПК да участва в производството. На И.И.Ц. е
предоставена възможност да депозира възраженията си пред административния
орган, от която последният се е възползвал. Установи се от
доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на спорния АУПДВ, че
административният орган е изпълнил задълженията
си по чл.
35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и за служебно събиране и преценка на доказателствата. Административният орган се е позовал на резултати от
административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Налице са и доказателства за
извършени плащания по мярката за кампании 2012, 2013 и 2014. Жалбоподателят не оспорва
релевантният към това производство факт, че не е подал заявление за подпомагане
за кампания 2015. При това положение се приема, че
в производството по издаване на процесния АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на
АУПДВ с материалноправните разпоредби:
Процесният АУПДВ е основан
нормативно в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година
кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най – малко
5 години (т. 2), както и да подават заявление за подпомагане с декларирани
площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото
компенсаторно плащане (т. 3).
Според правилото на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008
година земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време
на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и
се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след третата
година от поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин дължи
възстановяване на 50% от получените компенсаторни плащания.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон.
От анализа на посочените разпоредби и от използвания в текста на чл. 14, ал. 1 от Наредбата израз „изключи“
следва, че елемент от фактическия състав за определяне на публично държавно
вземане, е прекратяването на многогодишния ангажимент (виж Решение № 6521 от
2.05.2019 година, постановено по адм. дело. № 435/2019 година на ВАС). Съответно материалноправно основание за издаване на АУПДВ за
възстановяване на получени компенсаторни плащания по мярка 211 – НР 1, е
издаването на акт за изключване от подпомагане. Така възстановяването на
получените компенсаторни плащания по мярка 211, предвидено в нормата на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година се явява законна последица от
изключването от подпомагане с влязъл в сила акт. Последното (изключването от
подпомагане) на свой ред е основан в закона резултат от неизпълнението на
задължението за подаване на заявление всяка година от поетия петгодишен
ангажимент, предвидено в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
По делото не се установи да е издаван, респективно влязъл в сила, акт
за прекратяване на поетия от И.И.Ц. многогодишен ангажимент поради неподаването
на заявление за подпомагане за кампания 2015, която се явява четвърта година от
поетия многогодишен ангажимент (поет с подаването на заявление с УИН 14/110612/32905
за финансово подпомагане по мярка 211 – НР1 за кампания 2012, по което заявление, безспорно се установи по
делото, е извършено първо компенсаторно
плащане). Това съдът приема независимо от изложеното едва в писмените бележки,
представени от процесуалния представител на ответника, че акт за прекратяване
на ангажимента е издаден. Такъв по делото до приключване на устните състезания
не беше представен като доказателство, независимо от указанията на съда, вкл.
относно разпределението на доказателствената тежест.
При липсата на доказателства за издаден и влязъл в сила административен
акт за изключване от подпомагането (виж Решение № 10183 от 2.07.2019 година,
постановено по адм. дело № 2201/2019 година на ВАС и цялата съществуваща досега
практика) по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година, въз основа на
който възниква публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП,във връзка с чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, оспореният АУПДВ се явява издаден в нарушение на
материалния закон, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Правната
същност на АУПДВ, който е изпълнително основание за събиране на установеното с
него публично държавно вземане, изключва възможността същият да бъде издаден
преди влизането в сила на административния акт, въз основа на който възниква
задължението за връщане на съответните компенсаторни плащания. Едва след това
може да се пристъпи към създаването на изпълнителното основание, каквото
представлява АУПДВ.
Във връзка с горното според съдебния състав включването в диспозитива
на процесния АУПДВ на израза „изключвам от подпомагане“ е без каквото и да било
нормативно основание. Инкорпорирането в диспозитива на АУПДВ на разпоредителна
част, относима към издаването на самостоятелен административен акт с предмет, различен
от предмета на производството по издаване на АУПДВ, е недопустимо. С АУПДВ,
като индивидуален административен акт, се установяват публични вземания, изпълнително
основание за събиране на установеното с акта. Съответно предмет на акта е
определянето на такива вземания по основание и размер. В тази връзка
недопустимо е изключването от подпомагане да е във формата на АУПДВ, съответно
недопустимо е актът по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година – за
изключване на земеделския стопанин от подпомагане, да бъде издаден едновременно
и в едно и също производство с АУПДВ, тъй като самото образуване на
производството по издаване на АУПДВ е обусловено от влизането в сила на
административния акт за изключване от подпомагане.
С оглед изложеното, спорният
АУПДВ, е издаден в противоречие с материалния закон, поради което е налице основание
за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно
разноските:
Жалбоподателят своевременно е претендирал разноски, за
което е представен списък по чл. 80 от ГПК, за платена държавна такса за образуване на производството в размер на 10.00
лева.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
разноски по производството в общ размер на 10.00 лв.
Претендира се и възнаграждение за адвокат, посочено в списъка по чл. 80
от ГПК. Същото е поискано по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, като се претендира сума в размер на 732.73 лева.
От представения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019 година е видно, че в него е уговорено предоставянето на
безплатна помощ на материално затруднено лице в условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Удостоверените в него изявления за наличие на
конкретно посоченото основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза (виж Определение № 575 от 14.01.2020 година, постановено по
адм. дело № 2471/2019 година на ВАС). Възнаграждението е съобразено с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2
от ЗА, с оглед материалния интерес по делото. При този изход на делото налице е
положителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на ответника по
делото да заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото
с оглед цената на иска и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка
с чл. 38, ал. 2 от ЗА е определя в размер на 732.73 лева.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение едва в писмените бележки по делото, поради което
същото, като несвоевременно направено не ангажира съда да го разгледа по
същество. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК допуска намаляване на размера на
платеното възнаграждение за адвокат поради неговата прекомерност, но при
направено възражение за това до приключване на устните състезания по делото,
тъй като същото е акцесорно и следва главното искане за разноски по чл. 80 от ГПК, според която разпоредба списъкът с разноски следва да бъде представен най
– късно до края на последното заседание.
С оглед изхода на делото и въпреки своевременно направеното от страна на
процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 във от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/3852 от 27.09.2019 година,
издаден от заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който И.И.Ц. е изключен от подпомагане
и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 8 054.64 лв.
(осем хиляди петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки),
представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013
и 2014 година, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на И.И.Ц. с ЕГН **********,*** съдебни
разноски в размер на 10.00 (десет)
лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на адвокат А.Д. ***, с адрес: ***, ет. 1, ап. 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 732.73 (седемстотин тридесет и два лева и седемдесет
и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/