№ 12448
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110112557 по описа за 2024 година
Ищецът „Шаловете.Ком“ ООД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът С. П. Н. му дължи
сумата 8 348,68 лева, представляваща главница по неформален договор за
консигнация, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 4 275,96 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2018г. до 10.07.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2023г. по
ч.гр.д. 38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Шаловете.Ком“ ООД твърди, че в качеството на консигнант е сключил
неформален договор за консигнация с ответника С. П. Н., по силата на който е
доставял стоки с уговорката след продажбата им същите да му бъдат заплатени.
Поддържа, че стоката е доставена и продадена, но дължимата за нея сума не е
заплатена на консигнанта. Допълва, че в опитите да уредят отношенията помежду си,
на 21.07.2023г. ответникът подписал разписка, с която потвърдил задължението си в
размер на сумата 8 348,68 лв., която така и не била погасена. С оглед на изложеното за
ищеца възникнал правен интерес да претендира процесното вземане, заедно с лихва за
забава от деня следващ датата на издаване на разписката – 22.07.2023г. до 10.07.2023г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2023
г. по ч.гр.д. 38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в. Претендира сторените разноски.
Ответникът С. П. Н. е депозирала отговор на исковата молба в
1
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва процесуалната си легитимация като твърди, че искът е предявен
срещу ненадлежен ответник. Излага съображения, че договорът за консигнация е
сключен между ищеца и търговско дружество „Асирия“ ЕООД, в което ответникът е
била служител по трудово правоотношение. Поддържа, че по време на изпълнение на
договора за консигнация, след продажба на стоките, „Асирия“ ЕООД е заплащало
всички дължими към ищеца суми в брой, като последният е отказвал издаването на
документи удостоверяващи дата и основание на плащането. В допълнение посочва, че
ищецът не е представил доказателства за реализация на стоките, т.е. за продажбата им
от консигнатора, поради което счита за недоказана исковата претенция. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че между
страните е налице валидно облигационно отношение по договор за търговска
консигнация, по силата на който е престирал съобразно уговореното, и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.
В тежест на ответника и при установяване съществуването на дълг, е да докаже
положителния факт на плащането.
Макар да има широко приложение в търговския оборот, договорът за
консигнация няма изрична правна уредба. Доколкото родовите му признаци са тези на
комисионния договор, правилата уреждащи последния (чл. 348 и сл. ТЗ) следва да
намират субсидиарно приложение, като се държи сметка за видовите отлики на
консигнацията. Договорът за консигнация имплицитно съдържа елементи на
правилния влог (depositum regulare). По договора за търговска консигнация
консигнантът предава на консигнатора индивидуално определени движими вещи за
пазене (и продажба), а тези, които не бъдат продадени, трябва да бъдат върнати на
собственика им. По дефиниция – по арг. от нормата на чл. 348 от ТЗ, договорът за
консигнация е възмезден.
Доколкото не е налице законова регламентация на този вод договор, съдът
намира за необходимо да посочи, че не е налице изискване за форма за действителност
на договора.
С оглед заявените с отговора на исковата молба оспорвания съдът е извършил
служебно справки чрез публично достъпния електронен адрес на ТРРЮЛНЦ, въз
основа на които е установено, че предметът на дейност на „Шаловете.Ком“ ООД,
обявен по партидата на търговеца, е както следва: търговия, производство, търговско
представителство и посредничество, комисионни сделки, внос и износ на стоки и
всички други сделки или услуги, които не са забранени със закон.
2
В настоящия случай като писмено доказателство по делото е приета разписка с
ръкописен текст и със следното съдържание: „Долуподписаната С. П. Н., ЕГН
**********, ЛКН ..., потвърждавам, че дължимата от мен сума към момента е 8348,68
лв. (осем хиляди триста четиридесет и осем лева), от продажба на консигнация към
„ШАЛОВЕТЕ.КОМ“ ООД, Дата: 21.07.2018г.“, носеща подпис на ответника С. Н.,
което обстоятелство не е спорно и е отделено за безспорно и нуждаещо се от
доказване. Ето защо съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен неформален договор за консигнация.
Съставената разписка, удостоверяваща наличието на неплатено възнаграждение от
продажба на стоки, предмет на консигнацията, чието авторство не е опровергано, се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото съдържа изрично
признание на ответника за неизгоден факт, а именно, че е в договорни отношения с
ищцовото дружество, по силата на което му дължи сума, която към датата на издаване
на документа е в размер на 8348,68 лева.
Същевременно от събраните в производството писмени доказателства, а също и
от служебно установените факти, съдът приема, че ищецът е дружество учредено и
функциониращо като търговец, следователно установява и активната си материална
легитимация по твърдяното договорно правоотношение. От друга страна без правно
значение за крайните изводи на съда е обстоятелството, че към момента на подписване
на процесната разписка от 21.07.2018г. ответникът е била в трудово правоотношение с
дружество „Асирия“ ЕООД, което се установява от приложено писмо с изх. № ЕО-32-
22-324/11.03.2025г. от НАП, ТД на НАП С., доколкото ответникът не доказа
възражението си, че именно последното дружество е страна по облигационната връзка
с ищеца „ШАЛОВЕТЕ.КОМ“ ООД. Напротив в процесната разписка от 21.07.2018г.,
изрично се съдържа признанието на ответника С. Н., в качеството на физическо
лице, за наличие на парично задължение към ищеца, което обуславя материалната
легитимация по твърдяното договорно правоотношение, респективно и пасивната
процесуалната легитимация по настоящото дело.
По гореизложените съображения и при липсата на доказателства, че ответникът
е погасила претендираните вземания чрез плащане съдът намира, че предявеният иск
за сумата от 8348,68 лв. е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
3
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящият случай ищецът не твърди и
не доказва получаването от страна на ответника покана за плащане на претендираното
вземане. Ето защо ответникът не дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, съответно акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът претендира сумата 1800 лева за адвокатско възнаграждение, във връзка
с което е представил Договор за правно обслужване от 18.02.2025г., както и сумата
252,54 лева за платена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата 1354,68 лева, представляваща разноски за осъществено процесуално
представителство в исковото производство и за държавна такса. Съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. По горните мотиви за заповедното производство ищецът
има правото на разноски в общ размер 1354,68 лева, за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за 2350 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от Договор за процесуално представителство от
22.07.2024г., от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата 799 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. П. Н., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Шаловете.Ком“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 8 348,68 лева, представляваща главница по неформален
договор за консигнация, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2023г. – датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2023г. по ч.гр.д.
38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 275,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 22.07.2018г. до
4
10.07.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. Н., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Шаловете.Ком“ ООД, ЕИК *********, сумата 1354,68 лева, разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата
1354,68 лева, разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Шаловете.Ком“ ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н., ЕГН **********, сумата 799 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5