Решение по дело №31/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 49
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20227280700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 49/14.4.2022г. 

 

гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                          2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на прокурора Георги Георгиев, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 31 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд- Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД-София за проверка на Решение № 24/21.01.2022 г. постановено по анд № 20212330***724 по описа на Районен съд-Ямбол за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №45073/23.11.2020 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр.Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „БТК“ ЕАД гр.София на основание чл.230 ЗЗП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.193, т.2 ЗЗП.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, несъответствие с процесуалния закон и без съблюдаване целта на закона, т.к. съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и е неправилен извода, че отговорността на дружеството е ангажирана правилно, защото по отношение на твърдяното нарушение чл.193, т.2 ЗЗП отговорността на БТК е ангажирана неправилно на посоченото основание, а именно - неизпълнение на задължително предписание. Претендира се за отмяна на постановеното решение и на наказателното постановление, и за присъждане на направените по делото разноски

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Участващия в процеса прокурор намира подадената касационната жалба за неоснователна, т.к. при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и във въпросните документи са посочени дата и място на извършеното нарушение, както и  нарушените разпоредби, поради което предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 24/21.01.2022 г. по анд № 20212330***724/2021 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №45073/23.11.2020 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр.Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „БТК“ ЕАД гр.София на основание чл.230 ЗЗП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.193, т.2 ЗЗП.

За да постанови акт си първата съдебна инстанция посочва, че при извършената служебна проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство; АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН; нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, а от изложените в акта и наказателното постановление факти и обстоятелства става ясно какво деяние и кога е осъществено от жалбоподателя.

Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при спазване на процесулните правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

По делото безспорно е установено, че касатора не е изпълнил в посочения срок даденото му по силата на чл.193, т.2 ЗЗП задължително предписание.

При това санкционната норма на чл.230 ЗЗП предвижда, че за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл.215, на виновните лица се налага глоба в размер от *** до **** лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от *** до **** лв., която санкция е била наложена към минималния си размер.

Ето защо са неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и налагане на наказанието, т.к. от една страна са подробно обсъдени от Районния съд и не следва да се преповтарят, а от друга се опровергават от събраните по делото доказателста.

Налице е както правилна квалификация на нарушението и отразяване, че е нарушен чл.230 ЗЗП във връзка с чл.192, т.2 ЗЗП, така и посочване дата на извършване на нарушението, а именно 27.08.2020 г., до която е трябвало да се изпълнят дадените предписания, като не кореспондира с данните по делото и твърдението на касатора за определяне на наказанието на основание чл.230а ЗЗП.

Освен това нарушението е индивидуализирано в необходимата степен и са посочени релевантните за съставомерността му факти, като в АУАН и в НП е конкретизирано, че нарушението се състои в неизпълнението на даденото от КЗП на наказаното дружество точно цитирано предписание.

В тази връзка са ирелевантни за настоящия спор и не следва да се коментират доводите свързани с незаконосъобразност на задължителното предписание, което е предмет на отделно административно призводство, за каквото няма данни да е било проведено, нито има твърдения за изпълнение на самото предписание.

Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.

С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора за присъждане на направените разноски.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,  съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/21.01.2022 г. по анд № 20212330***724/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД-София за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

 

      

                                  

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.  /п/ не се чете                    

 

 

 

 

                                                                       2. /п/ не се чете