Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..........
гр. Кюстендил, 09.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2450 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 124 Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от С.Д.К. и Р.Б.К. ***.
В исковата молба се сочи, че ищците притежават по силата на наследство, само първата от ищците, и по давност (за 1/2 ид. част), както и на договор за
покупко-продажба на недвижим имот (за другата
1/2 ид. част), сключен по време
на брака им - и двамата, на правото на собственост върху следния недвижим имот,
намиращ се извън регулацията на гр.
Кюстендил, а именно: ПИ 41112.503.2473 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с административен
адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1, с
площ по кадастралната карта от 557 кв. м.,
трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване
- индивидуално застрояване, номер по предходен план - няма, стар идентификатор
- им. пл.сн. № 1538, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ПИ
41112.503.2475, ПИ 41112.503.2470, ПИ
41112.503.2469, ПИ 41112.503.2471, ПИ 41112.503.2472, ПИ 41112.503.2474(път) и ПИ 41112.503.2475, както и
на разположената в поземления имот
двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2473.1, която стои вън от предмета на
иска.
Действителната
площ на този имот както при откриването на
наследството на покойната Е. К. П., б. ж. на гр. Кюстендил, починала на 09.12.1978
г., наследодателка на ищцата, така и при издаването на нот. акт № 23/1991
г. на бившия Нотариат при Кюстендилския районен съд, а също и при сключването
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт 106, том VIII, рег. № 9745, дело №
Разликата
между действителната площ на имота от една страна и
записаната в кадастралната карта но гр. Кюстендил от друга, се дължала на обстоятелството, че при това заснемане част от собствения на ищците
терен е посочена не като част от техния имот, а от съседния ПИ 41112.503.2472, собственост на Община
Кюстендил, като в погрешно заснетата част от дворното място попадала и друга
сграда, а именно гараж с
идентификатор 41112.503.2472.1.
Процесното
място представлявало западната част от имота, която
осигурява единствения му достъп до път/улица, а
именно ПИ 41112.503.2474, който по всички легитимиращи документи за собственост е посочен като една от границите на имота. Именно в
това място се намирал и гаража с горепосочения идентификатор ПИ 41112.503.2472.1.
Границите на
спорното място били: от изток - останалата част от. ПИ
41112.503.2473, от юг - ПИ 41112.503.2475 на брата на
ищцата, съответно шурей на ищеца, а именно И. Д.П., от запад - ПИ 41112.503.2474
(горепосочения път/улица), а от север - останалата част от общинския ПИ 41112.503.2472.
Границата между
имота на ищците и останалата част от имота на ответната община представлявала
продължение по права линия на частта от
северната граница на имота със съседния ПИ 41112.503.2471.
Спорното
място винаги било владяно от праводателите на първата от
ищците, а след откриването на наследството на Е. К. П., от тях двамата с родственика
им И. Д.П., но подир сделката по нот. акт 106, том VIII, рег. № 9745, дело №
Чрез
записването на процесната част от имота като притежание на Община
Кюстендил за ищците се пораждал правен
интерес да предявят установителен иск, че са негови изключителни собственици.
Предвид изложеното се иска съдът да признае по отношение на ответната община, че
двамата ищци, са собственици по силата
на наследство, само първата от ищците, и по
давност (за 1/2 ид. част), както
и на договор за покупко-продажба на недвижим имот (за другата 1/2 ид.
част), на следната част от ПИ
41112.503.2472:
Дворно място с площ от
Претендират се и сторените
деловодни разноски.
Ответната
страна е
депозирала отговор на исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131
от ГПК. Сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло твърденията и обстоятелствата изложени
в исковата молба. Сочи, че процесната част от
имот ПИ 41112.503.2472 в размер на
От Заповед № РД-05-52/19.06.2008г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“-Кюстендил било видно, че е
определена комисия, чиято задача е да определи, имотите по отношение,
на които са допуснати грешки и непълноти при регистрирането им, като земи по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно Заповед № РД-05-21/04.03.2009 г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“-Кюстендил, приложение №1 към раздел II, т.1 от протоколно решение № 1 от 27.02.2009
г., процесният поземлен имот бил част от имоти, по отношение на които били
допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земя по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поземлен имот със стар идентификатор № 037004 по КВС,
съвпадащ с имот с идентификатор 41112.503.2472 по КККР на гр. Кюстендил, с площ
от 1.784 дка, НТП - залесена нива, начин на възстановяване СРГ - имота
представлява гора и бил неправомерно включен в земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поземлен имот със стар идентификатор № 037005 с площ 1.623 дка, НТП -
залесена нива, начин на възстановяване СРГ -
представлявал гора и бил неправомерно включен в земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От таксационно описание на подотдел 991 - н1 и извадка от картен материал
на същия подотдел, съгласно ЛУП на ДЛС
„Осогово“ от 2009г. било видно, че процесният поземлен имот представлявал извънселищен парк, селско-стопански
фонд-вид гори: иглолистни-черен бор, на 40-гошшна възраст, за временно стопанисване на
Община Кюстендил.
От горецитираните доказателства ставало ясно, че
поземленият имот представлява, и е част от извънселищен парк, залесен с гори на 40
годишна възраст /иглолистни/, които са част от ЛУП на ДЛС „Осогово“ и като
такъв имал характер на публична общинска собственост на основание на чл. З, ал.2 от ЗОС, респ. не можело да бъде придобит
по давност съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОС
С посочените
доводи ответната страна смята, че исковата претенция е неоснователна.
В съдебно
заседание
исковата се молба се поддържа от ищците, а ответната страна я оспорва по
съображенията в отговора.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл.124, ал.1
от ГПК - положителен установителен иск за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание наследство и давност.
Правният
интерес от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост, за която съдът следи служебно. Съдебната практика и правната доктрина са последователни,
че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави
правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е
достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна
преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца,
или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай,
несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна –
така и общото официално тълкуване, възприето в мотивите и
диспозитива на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело №
875/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК и мн. др. В случая е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесната
част се владее от ищците, респ. осъдителен иск за установяване и отстъпване на
владението би бил без основание. Тя е била заснета като част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.2472, като ответната страна оспорва собствеността й, заради
което искът с правно основание чл. 124 от ГПК се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Искът по чл. 124, ал. 1 от
действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, а в производството по него според правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес, ищците следва да проведат главно
и пълно доказване на факта, от който произтича правото им на собственост и
насрещно доказване относно наведените от ответника възражения. Доколкото в
случая ищците твърдят изключителна собственост върху имота, основана на
давностно владение и наследство, съотв. и правна сделка за втория от тях, в тяхна
тежест е да проведат пълно и главно доказване на спокойното, непрекъснато и
необезпокоявано такова върху целия имот в продължение на повече от 10 години,
както и всички факти, на които се позовават. Ответникът
следва да докаже и оспорените обстоятелства.
В случая при така разпределената
доказателствена тежест се установи, че ищцата е наследник на Е.К.П.,
починала на 09.12.1978 г. – спр. Удостоверение за наследници изх. № 22/09.01.2002
г., издадено от Община Кюстендил.
Спорният по делото имот, според ищеца, представлява
дворно място с площ от
Според приложения
Нотариален акт № 23/1991 г. по обстоятелствена проверка С.К. и И.П. били признати за собственици на основание давностно владение и наследство
на недвижим имот – лозе, находящо се в м. „Чифутски дол“, извън регулация на
гр. Кюстендил, с площ от 600 кв.м., при права по ½ ид.ч. за всеки от
молителите.
Видно от неоспорения
нотариален акт №106/2005 г. на Нотариус Е. П., И. П. продал на сестра си С.К. своята ½
ид.ч. от посочения имот, а именно поземлен имот извън регулация, находящ се в
м. „Чифутски дол“, извън регулация на гр. Кюстендил, с площ от 600 кв.м.
Че описаният в посочените
документи за собственост е заснет понастоящем кадастралната карта и
кадастралните регистри с идентификатор 41112.503.2473
се установява от приложената скица № 15-793471/2018 г. – на л. 7 от делото
Приобщено към
доказателствата по делото е и заключение по допуснатата СТЕ, изготвено от
вещото лице Л.В., според което процесната реална част е
с площ от 170 кв. м., като в нея попадала сграда с идентификатор
41112.503.2473.2 (която не е предмет нас пора), както и съществуващи стълбища,
площадки, тераси, изградени поради денивелацията от 5 м. между пътя и жилищната
сграда, като в това място вещото лице не установило трайни насаждения. В съдебно
заседание то пояснява, че
имотът е бил извън регулацията на гр. Кюстендил. За пръв път бил отразен в
плана на града от
Според заключението на вещото лице Д. М.
процесната площ от 170 кв. м.,
не била залесена. Тя била разделена от действащия ЛУП (от 2009 г.) на
два дяла – северен с площ от 97 кв.м., заключен между точките А, Б, В, Г и З,
който дял попадал в обхвата на лесоустройствения проект, и южна, с площ от 73
кв., която не попадала в него.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. Д.П.
и К. В.П.. В показанията си те са категорични,
че
спорното място се намирало в местността „Чифутски дол”. Долната му граница била
продължение на ул. „Беласица”. Имотът на ищците бил обособен след разделянето
му от по-голям такъв, който преди смъртта си Е. К. П.,
починала на 09.12.1978 г., владеела необезпокоявано и прехвърлила на сина си. Те
сочат също, че спорната част не е залесена и винаги била ползвана като
собствена първо от Е. К. П.,
починала на 09.12.1978 г., а след смъртта й от ищцата и семейството й.
При тези установени факти
спорен по делото е въпросът дали процесната реална част от имота е собственост
на ищците по силата на наследяване и осъществено давностно владение за ищцата К.
и правна сделка за ищеца К..
За да отговори на този
въпрос, съдът приема следното:
Оригинерното придобиване е способ, който не
действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо
позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността, която не се
прилага служебно. Съдържанието на придобивната давност се състои както от
фактическо упражняване съдържанието на вещното право, което лицето иска да
придобие, така и от изтичане на определен период от време, през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право.
Че ищцата е наследник на Е. К. П.,
починала на 09.12.1978 г., не е спорно по делото и това се установява от
приложеното Удостоверение за наследници изх. № 22/09.01.2002 г., издадено от
Община Кюстендил.
Тя (ищцата) и нейният брат И. П. били признати за собственици на основание давностно владение наследство
на недвижим имот – лозе, находящо се в м. „Чифутски дол“, извън регулация на
гр. Кюстендил, с площ от 600 кв.м., при права по ½ ид.ч. за всеки от
молителите. В т.см. е приложеният Нотариален акт № 23/1991 г. по
обстоятелствена проверка. С това следва да се приеме, че налице
позоваване в качеството им на владелци на сочения придобивен способ. От тогава е изтекъл период от 28 г., в който не са налице
данни правото на собственост да е било оспорвано. Това налага логичния извод,
че ищцата притежава по силата наследство и давностно владиние ½ ид. ч.
от имота, описан в този нотариален акт. Констатацията
на нотариуса в т.см. не е опровергана със събраните по делото доказателствени
средства.
Не се спори също и установимо от събраните доказателства, че
С.К. и ищецът Р.К. са
съпрузи, вкл. и към 29.12.2005 г., когато И. П. продал на сестра си С.К. своята ½
ид.ч. от посочения имот, а именно поземлен имот извън регулация, находящ се в
м. „Чифутски дол“, извън регулация на гр. Кюстендил, с площ от 600 кв.м., респ.
той е съпружеска имуществена общност. С това е установено и придобивното
основание правна сделка за ищеца К., а доколкото това е станало по време на
брака му с ищцата, то посочената идеална част е с характер на семейна
имуществена общност.
Според
събраните гласни доказателствени средства спорната част, която понастоящем
попада в ПИ 41112.503.2472, и от 1978 г. насам се
владее от ищцата, съотв. семейството й, в последствие и от съпруга й, като
собствено и това владение не е било оспорвано в годините назад, като преди това
е било владяно от наследодателя й. Няма данни те някога да са губили владението върху
него, нито той да им е бил отнеман физически или юридически. Границите му се
определят от свидетелите категорично – „… от запад коларски път…. В имота се
влизаше от коларския път, имаше ограда с тел и телени пръчки. Откакто го помня
е така….От север е боровата гора…От изток е подпорната стена на зет ми и на
сестра ми, от запад е пътят, а от юг съм аз - моето място...“, казва свидетелят
Иван П.. „..Това място, където бяха козите граничеше с пътя. Там винаги е имало
път… Самата ограда беше на пътя. Пътят винаги го е имало. Коларски път, в
момента е черен път, не е асфалтиран. Откакто се помня, пътят е все на едно
място и тези имоти са били на една линия. Сега на С. имота е по-навътре…“
допълва свидетелят К. П.. И двамата са
категорични, че спорната част е ползвана като своя от семейството на ищцата К.
и никога не е била залесявана.
Изложеното обосновава извод, че са налице и двата
признака на владението за претендирания период – наследодателят на ищците, а
след смъртта й и самите ищци са осъществявали непрекъснато владение върху
процесния имот през регламентирания от закона 10 годишен срок и с намерението
да станат негови собственици (намерение за своене). Установено и придобивното
основание – правна сделка.
По спорния въпрос дали по отношение имота са
съществували нормативни пречки за придобиването му по давност:
В
принципен план и ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по
давност правото на собственост върху един имот по причина, че попада в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил
включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ,
т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (Решение № 269 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г., I г. о., ГК). В
т.см. се разпределя и доказателствената тежест за установяване на твърдението,
че спорната част представлява горска територия, с характер на публична общинска
собственост, за която важи забраната за придобиване по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗОС.
В приложената на л.7 от
делото скица се сочи, този имот няма достъп до пътя - ПИ
с идентификатор 41112.503.2474, тъй като, така както е очертана западната
граница на ПИ 41112.503.2473 в кадастралната карта на гр.Кюстендил, между него
и пътя е нанесен имот с идентификатор 41112.503.2472,
скица за който е приложена на л.32 от делото. На нея имотът (спорната част) е описан като земеделска територия, начин на
трайно ползване - нива и собственици
- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на
чл. 19 от ЗСПЗЗ обаче, попадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на този закон, но не са заявени в предвидения в закона
срок в хипотезите на чл. 10 от същия. В случая подобни доказателства не са
ангажирани. От
гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите Иван П. и Кирил Павлов, които
съдът не намира основание да игнорира, се установи, че до 1978 г. имотът е
владян в реални граници от Евгения Костадинова Петкова, починала на 09.12.1978
г. След смъртта й владението продължило в лицето на нейните наследници, сред
които и ищцата К.. Поради което следва
да се приеме, че той не е подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този
смисъл е практика на ВКС в Решение № 202/ 24.06.2011г. по гр. дело №
1193/2010г., ІІ т. о., Решение № 798/ 16.11.2010г. по гр. дело № 3303/2008г., І
т. о., решение № 427/21.07.2009г. по гр. дело № 3255/ 2008г., ІІ г. о., Решение
№ 21/04.02.2011г. по гр. дело № 1327/2009г., ІІ г. о., Решение № 380/
04.08.2010г. по гр. дело № 110/2009, І г. о.
Че имотът е бил заснет
погрешно като земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ е констатирано и в Заповед № РД-05-21/04.03.2009 г. и приложение №
1 към нея.
Не са ангажирани доказателства и имотът да
представлява гора по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗГ. Спорната част е включена в
лесоустройствения проект на лесопарк „Хисарлъка“от 2009 г. и едновременно с
това в строителните граници на гр. Кюстендил с одобряването на регулационния му
план през 1975 г., но съгласно чл.2, ал.1 от ЗГ „гора“ е земя, заета от
горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар. По смисъла на чл.2,
ал.3 от ЗГ не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани,
отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и земеделските земи. Това означава,
че една и съща земя не може да бъде урбанизирана и едновременно с това да
попада в държавния горски фонд (ДФГ).
От приетата неоспорена от страните лесотехническа
експертиза се доказа, че от действащия в момента Лесоустройствен проект на
лесопарк „Хисарлъка“, процесният имот съществува и понастоящем била разделена
от него (действащия ЛУП от 2009 г.) на два дяла – северен с площ от 97 кв.м.,
заключен между точките А, Б, В, Г и З, който дял попада в обхвата на
лесоустройствения проект, и южна, с площ от 73 кв., която не попада в него. Но
липсват данни на какво основание е сторено това. Самият факт, че този имот, а и
граничещите с него имоти, са включени в картата на възстановената собственост,
предполага, че той не е бил част от горския фонд. Експертът сочи също, че в
него няма дървесина или друга растителност, определящи го като „гора“ по см. на
Закона за горите.
Поради
това съдът намира, че липсват пречки за придобиването му по давност.
За този
извод бяха анализарани нормите на действащото законодателство, а именно: Съгласно
чл.86 от ЗС в различните му редакции сочи, че не може да се придобие по давност
вещ, която е социалистическа собственост (в периода от
Съвкупното тълкуване на горните норми и
установените факти, както и липсата на доказателства от ответната община за
приложимост на нормата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ, съотв. ЗГ, обосновава извода, че имотът не е бил коопериран
или одържавяван, нито отнеман фактически или юридически на друго основание,
запазил е през посочения период статута си на частна (лична) собственост и е
владян в реални граници, в които се ползва за достъп до улица и към настоящия
момент. Поради изложеното искът е основателен в границите, установени с
приетото експертно заключение на вещото лице Л.В. - дворно
място с площ от 170 кв. м. празно и застроено място, посочено в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил като част от ПИ 41112.503.2472, при граници: от
изток - останалата част от
имота на ищците, от юг - ПИ 41112.503.2475, от запад - ПИ 41112.503.2474 (път), а от север -
останалата част от общинския ПИ 41112.503.2472.
Наред с изложеното се
взе предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с т. 4 от ТР № 8 от
23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, в което бе разяснено, че
ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. При
уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт
следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или
грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос
с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк. д. № 8/2014
г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 53, ал.
2, изр. 2 от ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2
от ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.
Съобразявайки
посочената задължителна практика, съдът приема, че в хипотези на искове по чл. 124 от ГПК относно реална част от имот, заснет в кадастрална карта,
предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие
на грешка или непълнота в кадастралната карта. В т. см. исковата молба е
пояснена по реда на чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 от ГПК,
като ищците твърдят съществуването на подобна грешка. Твърдението в т.см. води
до необходимост от изследване на този въпрос, именно в съответствие с
разясненията по т. 4 от ТР по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. В случая одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
Заради това неправилното отразяване на правото на собственост, какъвто е
настоящия случай, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. От
заключението на вещото лице Л.В., може да се направи извод, че е налице
несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищците право на собственост. Нещо
повече имотът на ищците с идентификатор 41112.503.2473 по КККР на гр. Кюстендил е заснет така, че е без лице, т.е.
няма достъп до улица. Едно от изискванията по чл.14, ал.4 от ЗУТ обаче, един имот да се урегулира,
е да има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. В конкретния случай този имот със заповедта на изп. директор на АГКК е оставен така,
че реално НЯМА такъв достъп. Грешката е очевидна, а това,
че не е отчетено неговото реално владение, т.е. както е бил ограден
и се ползва с годините и липсата на
съгласие да се
урегулира имота и да се промени положението
така, както е отразено на кадастралната карта с
действителното съществуващо на
място положение, е било и причината да се заведе настоящия иск. В т.см. съдът ще изложи
констатации в диспозитива на акта си.
По отговорността
за разноските:
При този изход на делото на ищците се следват
разноски 434,44 лв.
Досежно искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв. Кр. Р. за оказаната правна помощ - Предпоставките на
фактическия състав на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата (ЗА), при които на
адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение
и при липса на договор за правна помощ, са посочени в задължителната практика
на ВКС – напр. Определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по
ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
В случая не е представен договор за правна помощ, а само пълномощно на л. 4 от
делото, в което не са вписани обстоятелствата по чл. 38 от ЗА, респ. липсва
изявление на страните по мандатното правоотношение (клиента – ищците по делото
и адвоката, на който е възложено осъществяване на процесуално
представителство), че адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Т. е. няма данни за основанията от кръга на визираните в т.
1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, при което законът допуска уговаряне на безплатна
адвокатска защита по делата, и които съдът следва да провери, заради което
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Кр. Р. е
неоснователно.
С оглед изхода на делото на ответната страна се
следват деловодни разноски в размер на 36,11 лв., (в т.ч. внесен депозит за вещо лице –
150+250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено в съответствие с
разпоредбата на чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Липсва искане за компенсиране на насрещните
вземания за разноски, заради което съдът не може да се произнесе в т.см.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на С.Д.К.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, с
административен адрес гр. Кюстендил, пл. Велбъжд № 1, с ЕИК *********,
представлявана от кмета П. П., че ищците С.Д.К. с ЕГН ********** и Р.Б.К.
с ЕГН **********, са собственици – първата по наследство от Е. К. П.,
починала на 09.12.1978 г., и давност, а вторият и по силата на договор за
покупко-продажба, на поземлен имот - дворно място с
площ от 170 кв. м. (сто и седемдесет квадратни метра) празно и застроено място,
посочено неправилно в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК като част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.2472, при граници: от изток - останалата част от имота на ищците с
идентификатор 41112.503.2473, от юг - поземлен имот с идентификатор
41112.503.2475, от запад - поземлен имот с идентификатор 41112.503.2474 (път), а от север -
останалата част от общинския ПИ 41112.503.2472, съгласно скица на вещото лице инж. Л.В., към заключение
с вх. №9180/2019 г., оцветени с червен контур и с буквено означение А, Б, В, Г,
Д, Е, Ж, като за разликата до претендираната площ от 180 кв. за този имот
оставя без уважение претенцията като неоснователна и
недоказана.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението скица
на вещото лице инж. Л.В., към заключение с вх. № 9180/2019 г.
ОСЪЖДА
Община
Кюстендил, с административен адрес гр. Кюстендил, пл. Велбъжд № 1, с ЕИК
*********, представлявана от кмета П. П. ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.К.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сторените в хода на
производството деловодни разноски в размер на 434,44 лв. (четиристотин
тридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА С.Д.К.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Кюстендил, с
административен адрес гр. Кюстендил, пл. Велбъжд № 1, с ЕИК *********,
представлявана от кмета П. П., сторените в хода на производството деловодни разноски в
размер на 36,11 лв. (тридесет и шест лева и единадесет
стотинки).
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: