НЧХД №
140/2014 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от Д.С.Д. ***, с която са повдигнати обвинения против подсъдимата И.И. ***, както следва:
1. Престъпление по чл.148 ал.1, т.1
във вр. с чл.146 ал.1 от НК за това, че на
21.01.2014г. в с.Крали Марко, обл.Пазарджик е казала нещо унизително за честта
и достойнството на Д.С.Д. в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично;
2. Престъпление по чл.144 ал.1 от НК за това, че по същото време и на същото място се е
заканила на Д.С.Д. с престъпление против личността й и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения.
Още тук е мястото да се посочи, че в описателната част
на тъжбата, освен извършване на престъпление по чл.144 ал.1 от НК, се
претендира и извършване на престъпление и по чл.144 ал.3 от НК – закана с
убийство, което обаче е престъпление от общ характер и не се преследва по тъжба
на пострадалия. Поради обстоятелството, че във фазата на съдебното следствие
съдът не събра доказателства за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК, то
не бяха упражнени правомощията по чл.287 ал.7 от НПК. Повереникът на частния
тъжител пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и осъждането
й за престъплението обида, както и за уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник. Не се признава за виновна по обвиненията,
като дава обяснения по същите и иска да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна
присъда.
С протоколно определение на съда от 27.10.2014 год. бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от частния тъжител Д. против подсъдимата А. граждански иск по чл.45
от ЗЗД, за сума в размер на 5000 лева, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с
чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането, до окончателното изплащане.
Частният тъжител бе конституиран и като граждански
ищец в наказателното производство.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата тъжителката Д.Д.
стопанисвала цел за изработка на хартиени опаковки, находящ се в центъра на
с.Крали Марко, обл.Пазарджишка.
Пак към тази дата, подс.И. А. била наета по временна
заетост на работа към кметство с.Крали Марко. Тя изпълнявала обща работа, част
от която включвала и поддържане на чистотата пред кметството. В тази връзка
тъжителката имала изискване към нея да почиства и площите пред цеха й, който се
намирал в близост до кметството. Това предизвикало негодуванието на подс.А..
Отделно от това, св. И.Н. – приятелка на подсъдимата, като бивша работничка на
тъжителката, имала финансови претенции към нея по повод неуредени сметки,
свързани с изплащането на парично обезщетение за майчинство, докато била на
работа. Това също било повод подс.А. да не питае добри чувства към тъжителката.
На 21.01.2014г., около 12.00 часа, тъжителката Д. била
с автомобила си в непосредствена близост до цеха. В този момент до автомобила
били работнички от цеха – свидетелките Р.С., С.Х. и И.Т.. Те трябвало да бъдат
откарани от Д. ***, където било планирано да празнуват „Бабин ден”.
Докато се качвали в автомобила, към него се приближила
подс.А.. Тя била употребила алкохол и имала агресивно отношение към Д..
Започнала да вика към тъжителката с обидни изрази. Псувала я на майка, наричала
я курва, кучка и казвала, че ще я изсели от селото. Д. се обърнала към
нея с апел
да я остави
на мира, но А. й заявила, че ще я
удари един път между очите и ще я събори на земята и приспи.
Тъжителката, видимо притеснена от поведението на
подсъдимата, заедно с горните три
свидетелки, се качили в автомобила. Подсъдимата обаче застанала до дясната
предна вратата и започнала да удря по стъклото. На мястото до
шофьора в този момент стояла св.Т.. След това изритала няколко пъти автомобила
в областта на предната дясна врата и гума. Тъжителката опитала да потегли, но
подсъдимата застанала пред автомобила и опитала да ритне бронята, както и да
попречи на потеглянето. Тъжителката все пак потеглила бавно, като се стремяла
да не удари подсъдимата, а последната
продължавала да следва пеш автомобила и да препятства заминаването. Тогава
тъжителката се обадила на телефон 112 и подала сигнал за инцидента. Малко след
това Д. успяла да потегли с автомобила и заминала за гр.Пазарджик.
След обяд, около 15.00 часа, тъжителката Д., заедно с
горните три свидетелки се върнали в с.Крали Марко. Свидетелките С. и Х. тръгнали да се прибират,
а Д. отишла в сградата на кметството с цел да се оплаче от поведението на
подсъдимата. Тя влязла в канцеларията на св.З. Х. и започнала да й разказва
какво се било случило на обяд. Докато двете разговаряли на вратата почукала
подс.А.. Св. Х. й казала да изчака, след което подсъдимата затворила вратата и
отишла в библиотеката на кметството. Малко след това тъжителката напуснала
сградата на кметството.
По повод на
всичко това, на 29.01.2014 год. Д. сезирала с частна тъжба Пазарджишкия
районен съд, с оглед на което било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа показанията на свидетелите Р.С.,
Стойчо Т., С.Х., Г.П., И. Т., частично от тези на св.З. Х. и св.И.Н., както и
от представените и приети по делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни
доказателства, т.к. същите са хронологично точни и достоверни, взаимно се
допълват помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства, като
категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, т.к.
същите са израз на изградената от нея защитна теза, целяща избягването на
наказателната отговорност, а не източник на доказателства за фактите от
обективната действителност. Отделно от това нейните обяснения се опровергават
от показанията на горепосочените свидетели.
В обясненията си подс.А. заявява, че изобщо не е
отправяла обидни реплики с адресат тъжителя Д.. Твърди, че не тя, а Д.
започнала да се заяжда с нея и й отправила обидни реплики. Отрича да е
отправила каквито и да било закани към Д..
Както вече се посочи, от показанията на абсолютно
незаинтересованите свидетели – Р.С., Стойчо Т., С.Х., Г.П. и И. Т., обясненията
на подсъдимата се опровергават категорично. Тези петима свидетели са преки
очевидци на извършените от подсъдимата престъпления. Макар и да има известни
несъществени разминавания между тях относно това какви точно са били конкретните обидни изрази
и заканителни реплики към тъжителката, всички те са категорични, че подсъдимата
е била агресивна, повлияна от алкохол е псувала на майка Д.. Свидетелките С. и Т.
са единодушни относно това, че подсъдимата нарекла тъжителката „курва”, а св.П.
е чул, че я нарича и „кучка”. Св.Стойчо Т. е категоричен, че е чул заканителна
реплика от подсъдимата към тъжителката в смисъл, че ще я пребие, ще й прегризе
гърлото и ще я изсели, а свидетелките С. и Х. недвусмислено сочат, че
подсъдимата казала на тъжителката, че ще
я удари един между очите и ще е я просне на земята и приспи.
Съдът не намери основание да не кредитира тези
свидетелски показания, т.к. гореспоменатите петима свидетели нямат никакъв
личен мотив да уличават подсъдимата, като й приписват престъпление, което иначе
тя не е извършила.
Съдът отчете и това, че св. И.Т. заяви недвусмислено,
че е в близки приятелски отношения с подсъдимата, която й помагала много назад
във времето и в този смисъл демонстрира своето изключително неудобство от факта
на свидетелстване по дело, водено против нейната приятелка. Така или иначе
обаче, св.Т. бе категорична за това, че именно подсъдимата е започнала
скандала. Макар и лаконична в разказа си, горната бе категорична и за това, че А. нарекла Д. „курва”, а последната не й е
отвърнала по никакъв начин. Всичко това бе достатъчно да дискредитира защитната
версия на подсъдимата, според която тъжителката започнала да я обижда с думите
„курва” и „копеле”, а тя обидни думи не била използвала.
Свидетелката Х. не допринася много за установяване на
релевантните за делото факти, т.к. тя не е била очевидец на събитията,
разиграли се около обяд пред кметството на селото. Нейните показания обаче имат
значение относно събитията описани в тъжбата след завръщането на Д. *** и
посещението й в сградата на кметството. От показанията на Х., които съдът не
намери основание да не кредитира, стана категорично ясно, че в нейно присъствие
отправянето на обиди и закани от подсъдимата към тъжителката не е имало, с
оглед на което и не мяха установени факти, сочещи на осъществено престъпление
именно в сградата на кметството.
Св.И.Н. не е
очевидец на инкриминираните събития, поради което нейните
показания не заслужават
задълбочено обсъждане.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимата И. А. е осъществила престъпните състави, както следва:
-
по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на на 21.01.2014г. в с.Крали Марко,
обл.Пазарджик е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Д.
/псувала я на майка, нарекла я „курва” и „кучка”/ в нейно присъствие, като
обидата е нанесена публично;
-
по чл.144 ал.1 от НК като по същото време и на същото място се е заканила на Д.С.Д.
с престъпление против личността й – причиняване на телесна повреда /посредством нанасяне на удар между очите и
просване на земята/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимата
е имала представа за всички обективни елементи от състава на двете престъпления,
включително и квалифициращите.
Съзнавала
е, че изречените по адрес на тъжителката думи като псувни и изразите „курва” и
„кучка” са от такова естество, че са в състояние сами по себе си и без да са
включени в контекста на изречения да създадат у пострадалия душевен дискомфорт,
да засегнат честта, гордостта и достойнството му, т.е. да засегнат неговата
самооценка като човешка личност. Ефект, безспорно постигнат от подсъдимата,
като се има предвид мястото на отправяне на обидите, а и обстоятелството, че пострадалият
се е потъжил пред съда за това. На следващо място, подс.А. е съзнавала, че
отправя обидните изрази публично, а именно на площада, пред кметството в селото
и в присъствието на минимум пет човека – свидетелите Р.С., Стойчо Т., С.Х., Г.П.
и И. Т., които са ги възприели.
Съзнавала е също така, че с думи отправя закана с
престъпление против личността на Д., а именно, че ще й причини телесна повреда,
посредством нанасянето на удар между очите и просването й на земята и
приспиване. Съзнавала е още и че
отправената закана е от такова естество, че да може да възбуди основателен
страх у заплашената за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на
престъплението по чл.144 ал.1 от НК не необходимо заплашения реално да е изпитал страх.
Установи се още, че заканителната реплика към Д., по своето съдържание и начин на отправяне, не само е била от
естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването й, а в конкретния
случай те дори са възбудили такъв. В този смисъл показания депозира св.Х.,
която сочи, че след заканителната реплика Д. започнала да трепери. Уточнява, че
така се била уплашила, че „брадата й треперела”.
Подсъдимата
А. е предвиждала конкретно и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянията си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Тук е мястото да се посочи, че независимо от
изявлението на повереника на частния тъжител, в пледоарията по същество, че
поддържа само обвинението за престъпление – обида, то при липса на изрично
изявление, че се оттегля обвинението за закана с престъпление против личността,
описано в тъжбата, съдът не би могъл да се счита десезиран и по тази причина се
присъдата се произнесе и по това престъпление, като го намери за доказано от
обективна и субективна страна.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно
индивидуализацията на същите.
Подсъдимата е личност с невисока степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждана, липсват данни да е криминално проявена и не
е негативно охарактеризирана, като
настоящите престъпни деяния са
инцидентни в нейния живот.
Конкретно извършените деяния обаче са с относително
завишена степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на тяхното
извършване – на обществено място и в присъствието на немалко хора, с
демонстративно изразено незачитане на човешката чест и достойнство и правата на
личността.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от недостатъчната
способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите й
характеристични данни, доколкото доказателства за противното не се събраха. Отегчаващо
обстоятелство не се отчете.
В конкретния случай за извършените престъпления
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е
неприложима, предвид забраната по чл.78а ал.7 от НК, досежно „множество
престъпления”, т.к. двете престъпления са извършени при условията на реална
съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК.
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намира,
че на подсъдимата А. за извършеното от нея престъпление по чл.148 ал.1,
т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК следва да бъде наложено наказание ориентирано
към минимума, а именно глоба в размер на 3000 лева, както и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване
на присъдата на видно място в Кметство с.Крали Марко, обл.Пазарджишка, с което
ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на степента на
обществена опасност на извършеното.
Съдът счете, че за извършеното престъпление по чл.144
ал.1 от НК на подс.А. следва да се наложи наказание, също ориентирано към
минимума, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, с което ще се
постигнат целите на наказанието и ще е съответно на степента на обществена
опасност на извършеното.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно
общо най-тежко наказание на подсъдимата И. А., измежду наложените по-горе, а
именно три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.2 от НК към определеното
най-тежко наказание лишаване от свобода съдът присъедини наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в
кметство с.Крали Марко.
С оглед данните за личността на подсъдимата и предвид чисто
съдебно минало съдът прецени, че преди всичко за принудително-възпиращ и
поправително-превъзпитателен ефект спрямо нея не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Предвид горното и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства - основно показанията на свидетелите С. и Х., съобразявайки вида и естеството на отправените
обидни реплики, както и създадения в
резултата на това душевен дискомфорт у пострадалата, съдът намери за частично основателен
предявеният от тъжителката против подсъдимата граждански иск по чл.45 от ЗЗД. С
оглед на това съдът осъди подс.А. да заплати на частния тъжител и гражданския
ищец Д. сума в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във
вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането, а именно 21.01.2014 год. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 5000 лева гражданският иск като неоснователен, бе отхвърлен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата А. бе
осъдена да заплати в полза на държавата в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Пазарджик 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск или
сума в размер на 120 лв., както и 5 лева държавна такса при евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист, а на частния тъжител Д.Д. да заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 462 лв. - платен адвокатски хонорар и държавна такса за образуване на дело.
По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: