№ 91
гр. Сливница, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200584 по описа за 2021 година
„К.П.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** – управител, чрез
процедуалния си представител, адв. Д.И. - САК е подал жалба срещу наказателно
постановление №СФ-30-ДНСК-81 от 14.10.2021 г., издадено от началника на ДНСК, с което
му е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 5000,00
/пет хиляди / лева на основание чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ, за извършено от него нарушение по
чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ.
В жалбата се твърди, че НП незаконосъобразно поради съществени нарушения на
процесуалните правила при ноговото издаване, незасоносъобразност, необоснованост,
неправилност и явна несправедливостна наложеното наказание, поради което претендира
отмяната му. Твърди се, че не е посочена датата на извършване на нарушението
нееднозначно, като е налице разминаване в същата в съставеният АУАН и процесното НП;
не е установен извършителят на нарушението, т.к. се твърди, че жалбодателят не е
извършвал строеж на противопожарен резервоар, в подкрепа на което представя
доказателства. Твърди се , че не е посочена заповедта за спиране на строежа по чл.224, ал.1,
т.1 ЗУТ, като такава е посочена едва в НП, като твърди, че липсват доказателства заповед
№35/04.06.2021г. по чл.154, ал.5 ЗУТ, да е била връчена на жалбодателя преди датата на
проверката. Твърди че има одобрени инвестиционни проекти към издаденото разрешение за
строеж №1/17.01.2020г. (поправено със заповед №5/31.01.2020г.) , за които е издадена
заповед №17/25.03.2021г. за допълване на изздаденото разрешение за строеж, с която е
разрешено нарастването на логистичен склад №2 с две допълнителни оси в североизточно
направление, а не със заповед №35/04.06.2021г., както е посочено в АУАН. Посочва, че в
АУАН нарушението е квалифицирано като такова по ч.148, ал.1 ЗУТ вр. чл.3, ал.2 от
Наредба №3/31/07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а в
процесното НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ, като
твърди че позоваваенато на чл.53, ал.2 ЗАНН е бланкетно. Навежда доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно претендира приложение на чл.28
ЗАНН. Представя доказателства. В съдебно заседание, жалбодателят се представлява от адв.
Илиева, която поддържа жалбата .Претендира присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна – ДНСК, редовно призована пред настоящата съдебна
1
инстанция, взема становище по жалбата, като моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Представя АНП. В съдебно заседание се представлява от юрк.П., която моли
НП да бъде потвърдено, като излага становището си подробно доводите си. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило в РДНСК Софийска област на 08.06.2021г. уведомление от
главния архитект на община Божурище за издадена от същия заповед №35/04.06.2021г. по
чл.154, ал.5 ЗУТ за допълване на разрешение за строеж №1/17.01.2020г. е извършена
служебна проверка по реда на чл.156 ЗУТ на издадената заповед, цитирана по-горе, за което
е съставен констативен протокол №809/15.06.2021г. На същия ден св.Й.У. – гл.инспектор в
РДНСК Софийска област и св.Т.Т. – представител на община Божурище, извършват
проверка на място в УПИ *** – ***, кв.18, м.“С.“, с. Г., собственост на „***, на което
дружество е издадено разрешение за строеж №1/17.01.2020г. за строеж на „***“. При
извършената на място проверка, свидетелите установили на място работници, които
извършвали строителни дейности и установили че се изпълнява сглобяемата ст.бетонова
конструкция на Слад №2 по последните две междуосия и са започнати изкопни работи и
СМР на основата на противопожарния резервоар, които са предмет на заповед
№35/04.06.2021г. по чл.154, ал.5 ЗУТ за допълване на разрешение за строеж №1/17.01.2020г.,
която не е влязла в сила . За констатираното, съставили констативен протокол №890-
1/15.06.2021г. Изпратили покана за съставяне на АУАН на жалбодателя, като на
определената дата, се явил представител на дружеството жалбодател и бил съставен АУАН
№СФ-30 от 30.06.2021г. от св.Й.У., като нарушението е квалифицирано като такова по
чл.148, ал.1 ЗУТ във вр. чл.3, ал.2 от Наредба №3/31/07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството за това, че в периода между 04.06.2021г. (датата на
издаване на заповед №35/04.06.2021г. по чл.154, ал.5 ЗУТ за допълване на разрешение за
строеж №1/17.01.2020г.) и 15.06.2021г., датата на извършване на проверката на място е
извършил СМР по изпълнение на последните две оси от Склад №2 и противопожарния
резервоар преди издадената заповед №35/04.06.2021г. да е влязла в сила. В
законоустановеният срок , жалбодателят е представил възражение срещу съставеният
АУАН, като посочва, че нарастването на склад №2 с две оси в североизточно направление и
изграждането на противопожарен резервоар е предвидено в издадената и влязла в сила
заповед №17/25.03.2021г. за допълване на изздаденото разрешение за строеж. Като посочва,
че СМР по противопожарния резервоар не са извършени от жалбодателя. Във връзка с
направените възражения е изискана справка от община Божурище, от която е видно, че
издадената заповед №17/25.03.2021г.не е обявена по надлежния ред на възложителя и не е
заверена с „Влязла в сила“. Със заповед №33/01.06.2021г. за оттеглени съгласуваните със
заповед №17/25.03.2021г. проекти. Издадена е заповед №35/04.06.2021г., обявена на
възложителя - „*** от дата 04.06.2021г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и
събраните писмени доказателства, било издадено и атакуваното наказателно постановление
наказателно постановление №СФ-30-ДНСК-81 от 14.10.2021 г., издадено от началника на
ДНСК, с което му е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в
размер на 5000,00 /пет хиляди / лева на основание чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ, за извършено от
него нарушение по чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ.
Между „*** и дружеството жалбодател е сключен договор за строителство на
промишлена сграда № СР 101 930/04.02.2020г. за Етап 1 – Логистичен склад №2 . Към
договора са сключени анекси като са представени анекс 2/29.07.2020г., Анекс 3/27.01.2021г.
и Анекс 4/17.06.2021г. Представени са и приложения към договора. От представеният
протоко за откриване на строителна линия ниво на строеж от 13.03.2020г. се установява, че
строители по разрешително за строеж №1/17.01.2020г. с възложител „***, са дружеството
жалбодател и още едно дружество – „ТРАНСТРОЙ 2001“ ООД.
2
Със заповед № ДК-09-Сф-3/15.07.2021г. началникът на РДНСК Софийска област е
прекратил производството за спиране на строителните и монтажни работи по строеж „***“
в УПИ *** – ***, кв.18, м.“С.“, с. Г.. За да постанови заповедта си, началникът на РДНСК
Софийска област е приел контролно геодезическо заснемане (16.06.2021г.) за изпълнената
част от строежа, извършено от провспособно лице по ЗКИР и конструктивна експертиза
(14.07.2021г.) със заключение за съответствие на изпълняваните СМР с одобрените
инвестиционни проекти към заповед №35/04.06.2021г.
В съдебно заседание, свидетелите Й.У. и Т.Т., заявяват, че при извършване на
проверката на място са установили СМР по изпълнение на последните две оси от Склад №2
и противопожарния резервоар се изпълняват преди издадената заповед №35/04.06.2021г. да е
влязла в сила.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите Й.У. и Т.Т., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение АУАН №СФ-30 от
30.06.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от св.Й.У. –
гл.инспектор в РДНСК Софийска област и св.Т.Т. – представител на община Божурище –в
периода между 04.06.2021г. (датата на издаване на заповед №35/04.06.2021г. по чл.154, ал.5
ЗУТ за допълване на разрешение за строеж №1/17.01.2020г.) и 15.06.2021г., датата на
извършване на проверката на място е извършил СМР по изпълнение на последните две оси
от Склад №2 и противопожарния резервоар преди издадената заповед №35/04.06.2021г. да е
влязла в сила. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.148, ал.1 ЗУТ
във вр. чл.3, ал.2 от Наредба №3/31/07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството за това.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
3
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №СФ-30-ДНСК-81 от 14.10.2021 г., издадено от началника на
ДНСК, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в съставеният АУАН.
Така приетото за осъществено от жалбодателят нарушение, АНО е квалифицирал
като такива по чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ и наложил административни наказание “имуществена
санкция” в размер на 5000,00 /пет хиляди / лева на основание чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ. Посочил
е, че се е позовал на чл.53, ал.2 ЗАНН според която „Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“, приемайки
че в АУАН е допуснато нарушение при квалифициране на нарушението.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Й.У. –
гл.инспектор в РДНСК Софийска област, е материално компетентен да състави процесния
АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на ДНСК, е компетентен да
състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.237, ал.1,т.2 , вр. чл.239, ал.1, т.2
ЗУТ и чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ, съгласно която правна норма
„Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж
или до част от строеж от първа до трета категория, който се извършва: 1. без влязло в сила
разрешение за строеж“.
На жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 5000,00 /пет хиляди / лева на основание чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ, за нарушение на
чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ.
Видно от събраните по делото доказателства заповед, която да е била издадена за
спиране изпълнението и забраняване на достъпа до строежа „***“ в УПИ *** – ***, кв.18,
м.“С.“, с. Г. или на част от него не е издавана. Напротив, представени са доказателства, че
административното произдство за спиране на строителните и монтажни работи по строеж
4
„***“ в УПИ *** – ***, кв.18, м.“С.“, с. Г. е прекратено със заповед № ДК-09-Сф-
3/15.07.2021г. началникът на РДНСК Софийска област. За да бъде осъществен състава на
нарушението описано в процесното НП е необходимо имо наличието на заповед за спиране
на изпълнението и забрана на достъпа до строежа или до част от него. Ето защо в
конкретния случай нарушението по чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ е несъставомерно, поради и което
процесното НП подлежи на отмяна.
На следващо основание, НП подлежи на отмяна и като недоказано, т.к. липсват
доказателства, от които да се изведе извода, че именно дружеството жалбодател е започнало
изграждането на констатираните СМР преди влизане в сила на заповед №35/04.06.2021г..
Разпитани в хода на производството свидетели заявяват че на място е имало едно лице,
което се е представило като служетел на фирмата жалбодател, но същото не е описано така
че да бъде изслушано от съда при условие че фактът, че СМР по изграждането на
противопожарен резервоар не е извършено от него. В тази посока в процесното НП, АНО се
е задоволил декларативно да отбележи, че възражението е неоснователно.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде отменено наказателно постановление №СФ-
30-ДНСК-81 от 14.10.2021 г., издадено от началника на ДНСК.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв се възлагат на другата страна. В настоящия случай,
жалбодателят е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен
хонорар в размер на 960,00лв. с ДДС. В представеният списък по чл.80 ГПК, освен
заплатеният хонорар се претендират и разноски на адвоката за транспорт в размер на 7,60лв.
Възивваемата страна е направила възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение. Предвид изхода на делото, жалбодателят има право на присъждане на
разноски. В конкретния случай претенцията за заплащане на транспортните разходи на
адвоката е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Съгласно цитираната по-горе
разпоредба на АПК, пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не
се овъзмездяват в какъвто смисъл е установената практика (Определение № 8382 от
07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о., Определение № 379 от 16.10.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., *** г. о., ГК, Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 378/2016 г., IV о. и др.).
Съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. Видно от приложеният договор за правна защита и
съдействие, договореното възнаграждение е в размер на 960,00лв. с ДДС, което не отговаря
на установената правна и фактическа сложност. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразено и с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 580,00лв. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, предвид спора, а именно обжалване на
НП, което не се отличава с особено висока степен на сложност– делото е разгледано в две
заседание и са изслушани двама свидетели, намира, че справедливия за присъждане размер
на адвокатско възнаграждение е към минимума, а именно в размер на 600,00лв., което
покрива критериите за обоснованост и справедливост.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №СФ-30-ДНСК-81 от 14.10.2021
г., издадено от началника на ДНСК, с което на „К.П.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление *** – управител е наложено административно наказание – “имуществена
санкция” в размер на 5000,00 /пет хиляди / лева на основание чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ, за
извършено от него нарушение по чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ.
5
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на „К.П.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление *** – управител сумата от 600,00, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6