№ 1471
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100502092 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 61819/09.09.2022г., депозирана
от Д. С. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. И. В. от
ВАК, срещу Решение № 2769/02.09.2022г., постановено по гр. д. №
10619/20225г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което по молба на Х. Х. Х.,
ЕГН **********, въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;
забранено му е да приближава на по-малко от 200 метра молителката, адреса,
на който същата живее – гр.Варна, ул.“Кракра“ № 5, ет. 2, ап. 60 и мястото,
където учи – Варненски свободен университет за срок от 18 месеца, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200 лева, на основание чл.5,
ал.4 ЗЗДН и държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и
необосновано, като моли за неговата отмяна. Твърди, че изводът на
първоинстанционния съд за осъществен акт на психическо домашно насилие
от страна на Д. С. Б. спрямо Х. Х. Х. е в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. В тази връзка се сочи, че неправилно съдът е дал
1
превес на показанията на свидетеля Х., доколкото същият не е очевидец на
насилието, а и е близък роднина на молителката. Излага се, че от показанията
на водения от ответника свидетел по безспорен начин се установява, че Д. Б. е
спрял всякакъв контакт с бившата си съпруга – майка на молителката. Твърди
се, че последният нито има телефонен номер на молителката, нито я е чувал.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от Х. Х. Х.,
чрез адв. Ю. Д. от ВАК, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност и се моли за оставянето без уважение, съотв. за
потвърждаване на решението на ВРС като обосновано и правилно.
Претендират се разноски.
С определение № 3654/03.10.2022г. производството по настоящото дело
е оставено без движение, с оглед констатираната нередовност на молбата по
чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с указания до молителката в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да посочи изрично и еднозначно по какъв начин
са отправени от ответника заплахите срещу нея на процесната дата –
27.07.2022г., към 19:30 австрийско време /20:30 българско време/,
посредством социалната мрежа WhatsApp от телефонен номер
+4366565519467 – дали вербално /по време на телефонен разговор между
ответника и молителката, с гласово съобщение или др./ или чрез текстово
съобщение.
С депозирана от молителката, чрез адв. Д., молба вх. №
24022/17.10.2022г. се уточнява, че на посочената дата насилието е
осъществено вербално, по време на телефонен разговор между Х. Х. Х. и Д. С.
Б..
Препис от така депозираната молба е изпратен за становище на
ответника, който със своя молба вх. № 24857/25.10.2022г., чрез адв. В.,
оспорва твърденията, че на 27.07.2022г. е упражнил вербално насилие спрямо
молителката.
С уточняваща молба вх. № 25233/28.10.2022г., докладвана в о.с.з. на
07.11.2022г., молителката сочи, че телефонният номер, на който ответникът я
е потърсил чрез социалната мрежа WhatsApp и е отправил заплахите,
представляващи твърдения акт на домашно насилие на 27.07.2022г. от
неговия номер +4366565519467, е +436606197546, на който тя е титуляр.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се
явява лично и с пълномощника си адв. В., като поддържа жалбата и
твърденията си, че по делото липсват доказателства за осъществен акт на
домашно насилие. Твърди, че никога не е разговарял по телефона с
молителката, няма неин телефонен номер, а посоченият такъв +436606197546,
на който се твърди да я е потърсил на процесната дата, е на неговата бивша
съпруга и майка на молителката – Г. Б.а. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на молбата за защита. Прави
2
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата се представлява от адв. Р.Д., която оспорва жалбата,
поддържа депозирания по нея отговор и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият състав на Окръжен съд –
Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 10619/20225г. по описа на ВРС, 25-ти
състав, е образувано по молба на Х. Х. Х., ЕГН **********, с искане за
постановяване на мерки за защита срещу Д. С. Б., ЕГН **********.
Молителката излага, че ответникът е бивш съпруг на нейната майка, с
когото последната се развела през 2017г. По време на съжителството на
двамата в Австрия било осъществявано физическо насилие спрямо майка й,
включително там били издавани заповеди за защита. След развода им
ответникът се заканвал и заплашвал майка й, като на 14.01.2022г. тя
образувала дело за техен общ имот и в Австрия за издръжка на общото им
дете. Заканвал се и заплашвал молителката, че ако не убеди майка си да спре
всички дела срещу него ще довърши и нея, да внимава къде ходи сама да не й
се случи нещо лошо, че ще я намери и че не знае какво е способен да й
причини. Всеки път й се обаждал от различни телефонни номера. Твърди, че
на 27.07.2022г. била при майка си в Австрия, когато към 19:30 австрийско и
20:30 българско време от телефонен номер +4366565519467, посредством
социалната мрежа WatsApp, били отправени заплахи спрямо нея, майка й и
приятеля й, които се изразявали в това, че ще ги убие, ще ги запали, че ще ги
унищожи всички. Излага, че всяко едно обаждане от ответника буди страхове
у нея, тъй като живее сама. Когато излизала за да ходи на лекции била в
постоянен страх той да не се появи отнякъде и да не й стори нещо лошо, така
както бил правил с нейната майка пред очите й. Неговите заплахи, обиди и
нецензурни думи разклатили психиката й ужасно много. Изпитвала страх за
живота си, за психическото и физическото си здраве.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Счита, че същата е
подадена умишлено, тъй като завел дело в Австрия за режим на лични
отношения с детето си С. Б., което не бил виждал повече от година.
Получавал многократно съобщения от майката на молителката, че никога
няма да си види детето. Щяла да го влачи до живот по дела. Твърди, че
майката на молителката завело дело в Австрия, с което без негово знание
прекратила брака им и бил лишен от правото да вижда общото им дете.
Оттогава прекратил всякакви взаимоотношения с това семейство. Съпругата
му завела много дела срещу него в България. Оспорва твърденията на
молителката, че постоянно я заплашва и че постоянно й звъни. Твърди, че от
3
близо две години не я е чувал, нито виждал. Не знае къде живее и работи.
Сочи, че целта на молителката е да помогне на майка си да спечели делото за
режима на лични отношения с детето в Австрия. Там имало други закони и
ако има представен документ, че бащата е осъден за домашно насилие,
нямало да има възможност да се вижда с детето си. С тези аргументи отправя
искане за отхвърляне на молбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства, сред които надлежно заверени преписи от жалби до Районна
прокуратура Варна и преводи от немски език на съдебни книжа, издадени от
компетентните съдебни органи на Република Австрия, се установява, че
молителката Х. Х. е дъщеря на бившата съпруга на ответника – Г. Б.а, както и
че между последните двама се водят множество дела (наред с вече
приключилите такива) в Република България и Република Австрия, в т.ч. по
повод издръжката и режима на лични контакти между ответника и общото им
дете С. Б..
Приета като писмено доказателство по делото е декларация от
молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същата е декларирала описания в
иницииралата производството по ЗЗДН молба извършен спрямо нея акт на
домашно насилие от ответника на 27.07.2022г.
Видно от приетия по делото заверен превод от немски език на Фирмена
бланка на мобилния оператор „З“, за периода 22 септември – 21 октомври
2022г. на името на Х. Х. е издадена фактура за стойността на потребените
услуги чрез мобилен номер 06606197546.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля А. Х. Х., които съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК поради обстоятелството, че същият е вуйчо на молителката, се
установява, че не е присъствал лично на позвънявания от ответника Д. Б. на
молителката Х.. Последната е споделяла на свидетеля, че Д. звъни и ги
заплашва (нея и майка й), че ще ги унищожи, че ще ги залее с киселина. След
такива позвънявания свидетелят ходил до апартамента на молителката за да я
успокои, защото живеела сама. Конкретно излага, че когато Х. се прибрала
края на месец юли тази година от Австрия му споделила, че по време на
престоя й там звънял Д.. При тези позвънявания й казал да внимава, да не се
занимава с него, за да не й стъжни живота. Знае, че ответникът има български
и австрийски телефонен номер.
Разпитаният на страната на ответника свидетел Х.Й.К. излага, че живее
на семейни начела със сестрата на ответника. В неговия дом от началото на м.
декември 2021г. живеел и ответникът. Не знае коя е Х., никога не я е виждал,
4
но чувал е дъщеря на бившата съпруга на Д.. Сочи, че Д. не поддържа контакт
с последната и с дъщеря й. Д. му споделял, че има чести атаки от страна на
бившата му съпруга, с които, според свидетеля, тя искала да му предизвика
доста трудности. Не знае дали това ядосва или обижда Д., по-скоро му
причинява дискомфорт. За процесната дата 27.07.2022г. свидетелят не може
да каже нищо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и
срещу правен субект от кръга на посочените в хипотезата на нормата на чл. 3
от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което производството е допустимо.
Легална дефиниция на понятието „домашно насилие“ е дадена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие
съставлява всеки акт на физическо, психическо или друго принудително
въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното
ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която,
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 ЗЗДН, е придадено доказателствено значение
и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за
защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, чрез посочване на
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
По настоящото дело е приета като писмено доказателство декларация от
молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за осъществен спрямо нея акт на домашно
насилие на датата 27.07.2022г., с твърдения идентични на описаните в
молбата. Видно от показанията на свидетеля А. Х., ценени както вече бе
посочено по реда на чл. 172 от ГПК, за телефонен разговор между нея и
ответника Б., по време на който към нея са отправени заплахи с идентично
съдържание на изложените в декларацията, молителката е споделила на
свидетеля след завръщането си от Австрия в края на месец юли тази година.
В тежест на ответника, при направено оспорване, че е извършил
твърдения акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване на нейната доказателствена сила.
В настоящия случай, според съда, ответникът не е провел успешно
5
такова насрещно доказване. Основните доводи на същия, с които оспорва
изложеното в молбата по ЗЗДН, въведени и с въззивната жалба, са, че е спрял
всякакъв контакт с бившата си съпруга – майка на молителката, както и че
няма телефонен номер на молителката. По отношение на последното следва
да се отбележи, че е ирелевантно обстоятелството кой е титуляр на мобилния
телефонен номер, чрез позвъняването на който са отправени заплахите
спрямо молителката. От значение за целите на настоящото производство са
само лицата между, които е проведен разговорът. Сам ответникът в
проведеното във въззивното производство о.с.з. на 07.11.2022г. заяви, че тел.
номер +436606197546, на който молителката твърди същия да й е позвънил на
процесната дата 27.07.2022г., отправяйки заплахите към нея, майка й и
приятеля й, че „ще ги убие, ще ги запали, че ще ги унищожи всички“, му е
известен като такъв на бивша му съпруга и майка на молителката – Г. Б.а.
Доколкото, съгласно твърденията на молителката, неоспорени от ответника,
на процесната дата 27.07.2022г. същата е била при майка си в Австрия, съдът
приема, че тя е имала достъп до мобилния апарат, който използва този
телефонен номер. Обстоятелството, че ответникът оперира с телефонен номер
+4366565519467, от който молителката сочи, че е извършено процесното
позвъняване, също не е оспорено от него.
Изводът на съда за извършен спрямо молителката акт на домашно
насилие от страна ответника на 27.07.2022г. не се разколебава и от
показанията на разпитания по негово искане свидетел Х.К., доколкото същите
не касаят процесната дата, а изразяват общите впечатления на последния за
отношенията между ответника Д. Б. и неговата бивша съпруга.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
съдът приема, че се установяват предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника чрез постановяване срещу него на мерки за защита на
молителката. Същият е отправил към молителката заплахи, вкл. за убийство,
което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2, ал. 1
ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо такова.
Настоящият съдебен състав намира, че постановената мярка от
първоинстанционния съд за въздържане от домашно насилие спрямо
молителката по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН се явява основателна. С оглед
вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и интензитет
съдът намира, че същата е адекватна, реално осъществима и достатъчна за
постигане на възпитателния ефект спрямо ответника, за това последният да
преосмисли и коригира поведението си, както и за да се осигури защита на
молителката. Кумулативно наложената с тази мярка такава по чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН – забрана на ответника да приближава молителката Х. Х., адреса, на
който същата живее гр. Варна, ул. “Кракра“ № 5, ет. 2, ап. 60, както и
мястото, където учи – Варненски свободен университет на по-малко от 200
6
метра за срок от 18 месеца, при отчитане на характера на осъществения акт на
домашно насилие – психическо такова, настоящият въззивен съдебен състав
намира за прекомерна и неоправдана, поради което не следва да бъде
налагана. Целта, която се преследва с иницииралата настоящото производство
по реда на ЗЗДН молба – осигуряване възможността на молителката да
осъществява ежедневните си дейности без страх от евентуално реализиране
на отправените към нея заплахи се обезпечава от наложената мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която вменява на ответника задължението, за изпълнението
на което следят компетентите полицейски органи и при констатирано
нарушение на което ще бъдат предприети съответните законови действия, да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо нея.
Предвид липсата на доказателства за имотното състояние на ответника,
въззивната инстанция намира, че правилно предвиденото в разпоредбата на
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължително кумулативно налагане на глоба е определено в
минимален размер от 200 лева.
С оглед на горното и поради частичното съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, относно наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН и съответно
издадената заповед за защита – обезсилена в тази част. В останалата си част
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Разноски се дължат в полза на въззиваемата, по аргумент от чл. 11, ал. 2
ЗЗДН. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, същата претендира
единствено сторените такива за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред ВОС в размер на 700 лева, като са
представени и доказателства за реализирането им – Договор за правна защита
и съдействие от 10.10.2022г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лева и разписка от същата дата, видно от която посочената сума е
заплатена на адв. Ю. Д. от ВАК от Х. Х. Х..
Настоящият съдебен състав намира направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата за основателно, доколкото
същото превишава предвидения в чл. 22 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата му
редакция към датата на договаряне на възнаграждението – 10.10.2022г.)
размер, определен за дела по реда на ЗЗДН и е несъответно на фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да се намали до предвидения
мининмум от 400 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК,
въззивникът Д. С. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 25 лева,
7
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2769/02.09.2022г., постановено по гр. д. №
10619/20225г. по описа на ВРС, 25-ти състав, В ЧАСТТА, с която на осн. чл.
5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН е забранено на Д. С. Б., ЕГН **********, да приближава Х.
Х. Х. с ЕГН **********, адреса, на който същата живее в гр. Варна, ул.
“Кракра“ № 5, ет. 2, ап. 60, както и мястото, където учи – Варненски свободен
университет, на по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита № 96 от 02.09.2022г., издадена по гр.
д. № 10619/20225г. по описа на ВРС, 25-ти състав, в горепосочената част, с
която е забранено на Д. С. Б., ЕГН **********, да приближава Х. Х. Х. с ЕГН
**********, адреса, на който същата живее в гр. Варна, ул. “Кракра“ № 5, ет.
2, ап. 60, както и мястото, където учи – Варненски свободен университет, на
по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2769/02.09.2022г., постановено по гр. д.
№ 10619/20225г. по описа на ВРС, 25-ти състав, В ЧАСТТА, с която Д. С. Б.,
ЕГН **********, е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Х. Х. Х., ЕГН **********, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, В
ЧАСТТА, с която му наложена глоба в размер на 200 лева, на осн. чл. 5, ал. 4
ЗЗДН, както и В ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. Х., ЕГН
**********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета съдебната власт, по сметка Окръжен съд – Варна, сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за въззивното
производство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на
чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8