РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502299 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
С Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело № 6245
по описа на РС – Пловдив за 2020 г., е изменен размерът на присъдената по
гр.д. № 9442/2014 г. по описа на РС - Пловдив месечна издръжка, която А. В.
А., ЕГН: **********, следва да плаща на детето си В. А. А., ЕГН:
**********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********, като същият е
увеличен от 200 лв. на 270 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 4.06.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлен искът за разликата над 270 лв. до пълния
предявен размер от 350 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
Жалбоподателят – ищец в първоинстанционното производство, В. А. А.
обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против
А. В. А. иск за увеличение на размера на присъдената по гр.д. № 9442/2014г.
по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка за разликата над
присъдената сума от 270 лв. до пълния предявен размер от 350 лв., считано от
1
датата на подаване на исковата молба – 4.06.2020 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението, като се отправя молба за неговата отмяна в
оспорената му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от А. В. А., в който се взема становище за нейната неоснователност и
се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.
Жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство, А. В.
А. обжалва решението в частта, с която е увеличен размерът на присъдената
по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка,
която жалбоподателят следва да плаща на В. А. А., чрез неговата майка Н. К.
К., от 200 лв. на 270 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
4.06.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението, като се иска неговата отмяна в оспорената му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от В. А. А., в който същата се оспорва като неоснователна и се
отправя молба за оставянето ѝ без уважение.
По делото е постъпила и частна жалба от В. А. А. против Определение №
263210 от 08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за
разноските. В жалбата са изложени доводи, че не са били налице основанията
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото от събраните по делото доказателства се
установявало, че ответникът не е материално затруднен. Иска се отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се остави без
уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
в полза на процесуалния представител на ответника.
От ответника по частната жалба А. В. А. не е постъпил отговор в
законоустановения срок.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от
А. В. А. против постановеното по делото в производство по чл. 248 ГПК
Определение № 263053 от 04.06.2021 г., с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност
2
на така постановеното определение. Поддържа се, че ищецът не е доказал
плащането на адвокатско възнаграждение, доколкото в представения по
делото договор за правна защита и съдействие не е посочен начин на плащане.
Изразява се несъгласие с начина, по който първоинстанционният съд е
разпределил разноските по делото. Искането към въззивния съд е за отмяна
на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се остави без
уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, както и да
бъде осъден последният да заплати в полза на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 230,01 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В.
А. А., в който се взема становище за нейната неоснователност.
Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са
насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което
същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на
ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Съдът не
е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение на присъдена издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете.
От фактическа страна между страните не е спорно, а и се установява от
приложеното по делото удостоверение за раждане, че А. В. А. и Н. К. К. са
родители на непълнолетното дете В. А. А., родено на 03.11.2003 г. С Решение
№ 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. № 9442 по описа на РС –
Пловдив за 2014 г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 200 лв. Не е спорно между страните също така, че
родителите А. В. А. и Н. К. К. имат и друго родено от брака им непълнолетно
дете Г. А. А.а. С посоченото по-горе съдебно решение родителските права по
3
отношение на детето Гергана са предоставени на майката.
От представеното по делото удостоверение за завършен първи
гимназиален етап на средно образование се установява, че през учебната
2020/2021 г. ищецът е завършил десети клас в СУ „***“. Към настоящия
момент същият продължава обучението си, като е записан в единадесети клас.
По делото са представени фискални бонове за закупувани от майката
дрехи и учебни пособия и за заплатени мобилни услуги. Представени са и
медицински бележки от 23.11.2020 г., 26.02.2021 г. и от 02.03.2021 г. за
прекарани от ищеца заболявания, които да послужат пред училищните
власти.
По делото е приет и представен от ответника амбулаторен лист от
преглед лекар – р. от 22.05.2020 г., според който на същия е поставена
диагноза „и. п.“.
От приетите в първоинстанционното и във въззивното производство
справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е
документално установено, че бащата е регистриран като едноличен търговец.
Според постъпилата по делото справка от НАП същият през 2019 г. е
декларирал доходи от наем: 3559,71 лв., както и доходи от дейности,
подлежащи на облагане с патентен данък – печалба в размер на 6004 лв.
Месечният му осигурителен доход за 2020 г. е в размер на 610 лв. (по справка
към 25.08.2020 г.). Същият притежава два поземлени имота, находящи се в
землището на с. М., дворно място, ведно с построените в него сгради, в
същото село, както и по 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху два
апартамента в гр. Пловдив. Едноличен собственик е на 2 бр. МПС с дата на
първа регистрация съответно през 1991 и 1992 г. и собственик на ½ ид.ч. от
друго МПС с дата на първа регистрация през 2005 г. В хода на въззивното
производство е представена подадена от ответника на 06.04.2021 г. пред НАП
декларация за прекъсване на упражняваната от него дейност като ЕТ „А.А.“
от 01.04.2021 г. Според справката от НАП майката упражнява свободна
професия. За отчетната 2019 г. е декларирала доходи от упражняваната
свободна професия в размер на 7000 лв. Месечният осигурителен доход за
2020 г. е в размер на 610 лв., а за 2019 г. – 560 лв. Майката притежава и 1/6
ид.ч. от два недвижими имота в гр. Смолян. Постъпила е справка и от ДСП –
Пловдив, от която се установява, че същата на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД
получава месечна помощ за децата в размер на 90 лв. Представен по делото е
договор за наем на недвижим имот от 10.11.2018 г., въз основа на който на
майката на ищеца за временно и възмездно ползване е предоставен недвижим
имот – жилище, срещу месечна наемна цена в размер на 400 лв.
От показанията на свидетелката Г. К. – баба на ищеца по майчина линия,
се установява, че ищецът живее със своята майка. Майката заплаща месечен
наем в размер на 400 лв. за жилището, в което живеят. Според свидетелката
4
месечните разходи за храна са около 250 лв., а за телефон – от 70 до 100 лв. В
началото на учебната година майката е направила разходи за учебни помагала
и пособия в размер от около 350 лв. Отделно от това, същата дава пари за
дрехи и обувки, както и между 5 и 10 лв. джобни пари. Ищецът ходи на
фитнес, като месечната карта струва 50 лв. Има много добър успех в
училище. Свидетелката посочва още, че ищецът, както други деца, боледува
често, поради което майка му има разходи за лекарства. Същият е пропушил,
докато е бил при баща си, но понастоящем свидетелката отрича да го е
виждала с цигара. Досежно доходите и имуществото на ответника
свидетелката сочи, че той е регистриран като едноличен търговец и има
магазин, че получава доходи от наем в размер на 3500 лв. годишно, както и
рента от земеделски земи, че притежава къща и дворно място в с. М.,
апартамент в гр. Пловдив и идеални части от друг апартамент, както и 3 бр.
МПС.
По делото е разпитана и свидетелката А. А.а – сестра на ответника. От
показанията се установява, че ответникът има малък магазин в с. М., в
който същият работи сам. Оборотът на магазина е намалял и ответникът е
започнал да търси работа. Според свидетелката същият страда от подагра,
като посочва, че го е виждала прикован в леглото със силни болки. Притежава
един бус, с който превозва стоки за магазина, и друго МПС, което не е в
движение. Съсобственик заедно със свидетелката е на апартамент в гр.
Пловдив. Същата заявява в показанията си, че приживе родителите са
превеждали парични суми по сметка на ищеца – техен внук.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК присъдената издръжка може да
бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелства. За
основателността на искането за изменение на определения размер на
издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято
промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна
на нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на
задълженото лице да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от
16.XI.1970 г. разяснения за уважаването на иска е необходимо трайно
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, обуславящи изменение
на размера на присъдената в предходен момент издръжка. В случая от
момента на определяне на издръжка на детето с предходното решение до
настоящия момент е изминал над 4-годишен период, през който социално-
икономическите условия в страната са изменени в посока на увеличение на
цените на стоките и услугите от първа необходимост. Освен това,
нарастването на възрастта на детето неминуемо води до увеличаване на
потребностите му от издръжка. През изминалия период от определяне на
5
първоначалния размер на издръжката до настоящия момент детето е
пораснало и едновременно с това трайно са нараснали нуждите му от
парични и материални средства за неговото отглеждане – увеличили са се
нуждите от храна, дрехи, обувки, учебни пособия и други разходи, свързани с
физическото му и духовно развитие. От гореизложеното съдът прави извода
за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на
дължимата от ответника издръжка. Несъстоятелни са доводите на ответника,
който свързва новите потребности на детето единствено с придобития вреден
навик – да пуши.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката съдът съобрази
следното: Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като
трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя
минималния размер на издръжката. Според посочената разпоредба
минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 650 лв.,
определена с ПМС № 331/26.11.2020 г., поради което следва да се приеме, че
минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в
размер на 162,50 лв. Към настоящия момент ищецът е на почти 18 години,
ученик в единадесети клас. При преценка на доказателствения материал по
делото въззивният съд намира, че същият се нуждае от присъщите за децата
на неговата възраст средства за отглеждане – за храна, облекло, обувки,
медикаменти за лечение, учебни пособия, както и за физическо и
интелектуално развитие. Не се установи детето да има специфични
потребности, включително и от здравен характер, за задоволяването на които
да са необходими допълнителни средства. От представените медицински
бележки и доказателства за закупени медикаменти не се установява то да се
нуждае от специално лечение или хранителен режим. С оглед на така
установените нужди на детето и съобразявайки възможностите на родителите,
както и обстоятелството, че същите имат алиментни задължения спрямо
непълнолетното дете Г. А. А., което с оглед данните по делото фактически
живее ту при бащата, ту при майката, въззивният съд намира за правилна
преценката, че за издръжката на детето са необходими около 450 лв. месечно,
от които 270 лв. да бъдат поети от бащата, а останалите 180 лв. – от майката.
Такава сума и според настоящия състав е необходима за задоволяване
базовите потребности на детето от храна, дрехи, медицински грижи и други
нужди, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие.
Правилно при разпределяне на тази издръжка съдът е взел предвид, че през
процесния период детето се отглежда при майката и тя е поела ежедневните
грижи за него, като поради тази причина за бащата е определил по-голям дял.
Според настоящия състав на съда този дял съответства на данните за
доходите на бащата, както и за притежаваното от него движимо и недвижимо
имущество, установени по делото и посочени по-горе в мотивите.
Действително са събрани доказателства, че на 06.04.2021 г. ответникът е
6
подал декларация за прекъсване на дейността си като едноличен търговец.
Прекъсването на дейността обаче по правило не се характеризира с траен
характер, доколкото същата може да бъде възобновена. Освен това,
ответникът е в трудоспособна възраст, като няма данни за намалена
работоспособност, вследствие на установеното му заболяване – идиопатична
подагра. Следва да се отбележи още, че издръжката се дължи, за да има
детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и
възпитание. Полагането на непосредствени грижи за детето в периода
23.04.2018 г. – 04.04.2019 г., предхождащ процесния, не освобождава бащата
от задължението му за издръжка. По така изложените съображения и с оглед
съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанцонния
настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта досежно предявения иск за изменение на присъдената в
полза на ищеца издръжка.
По частната жалба на В. А. А. против Определение № 263210 от
08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за
2020 г.:
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Според настоящия
състав на съда в случая са налице предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че не са били налице
основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва не от
съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента (така Определение №708/05.11.2015 г. по дело № 4891/2015 г. на
ВКС, ГК, IV г.о., Определение №442/28.06.2019 г. по дело № 502/2019 г. на
ВКС, ТК, II т.о.). Изложеното налага извода за неоснователност на подадената
частна жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение следва да се потвърди.
По частната жалба на А. В. А. против Определение № 263053 от
04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за
7
2020 г.:
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за недоказаност
плащането на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца по делото. В
договора за правна защита и съдействие е записано, че договореното
възнаграждение е 400 лв. и че посочената сума е платена. Доколкото няма
твърдения изплащането да е по банков път, то следва да се приеме, че
сумата е платена в брой. Направеното в договора отразяване е пряко
доказателство за плащането и представлява по своята същност разписка за
плащането (така Определение № 51 от 10.03.2020 г. по дело № 3715/2019 г. на
ВКС, ГК, I г.о., Определение № 91 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6398/2013 г., IV г. о. и Определение № 312 от 23.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 448/2014 г., II т. о.). Основателни са възраженията относно начина на
разпределяне на сторените от страните по делото разноски.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че с влязло в сила протоколно
определение от 07.10.2020 г. производството по делото е прекратено в частта
досежно предявения от ищеца иск за увеличение на издръжката за минал
период поради неговата недопустимост. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК на
ответника се присъждат разноски при прекратяване на производството по
делото, включително и при частично такова. Посочената разпоредба е
следвало да бъде взета предвид при постановяване на обжалваното решение
съобразно правилото на чл. 81 ГПК, според което във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. Предвид горното, определените от районния съд разноски следва
да бъдат преизчислени. Ищецът е претендирал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В представения договор за
правна защита и съдействие не е направено разграничение как се съотнася
платеното възнаграждение към отделните искове, поради което съдът намира,
че критерий за определяне на съотношението следва да бъде цената на
исковете, като следва да се приеме, че 165 лв. са платени за защита по иска за
увеличение на издръжката за минал период, а 235 лв. – за иска за увеличение
на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба. Така,
съразмерно с уважената част от претенциите на ищеца следва да му бъде
присъдена сумата от 110,45 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА първоинстанционният съд е определил на процесуалния представител на
ответника – адвокат Р.Д., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По
съразмерност с оглед отхвърлената част от претенциите, респ. с оглед
прекратената част от производството, на същия следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 217,75 лв. Съдът констатира още, че
неправилно с постановеното по делото решение определеното на адвокат Р.Д.
адвокатско възнаграждение не е присъдено в негова полза, а в полза на
ответника. По изложените съображения настоящият състав на съда намира
подадената частна жалба за частично основателна, поради което обжалваното
определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за
8
разноските, с която В. А. А., чрез неговата майка Н. К. К., е осъден да заплати
на А. В. А. сумата от 69 лв., в частта, с която последният е осъден да заплати
на В. А. А. чрез неговата майка Н. К. К., сумата над 110,45 лв. до 308 лв.,
както и в частта относно определеното на адвокат Р.Д. адвокатско
възнаграждение, като вместо него се постанови друго, с което да се измени
решението в частта за разноските, като същото се отмени в частта, с която В.
А. А., чрез неговата майка Н. К. К., е осъден да заплати на А. В. А. сумата от
69 лв., както и в частта, с която А. В. А. е осъден да заплати на В. А. А., чрез
неговата майка Н. К. К., сумата над 110,45 лв. до 308 лв., а В. А. А., чрез
неговата майка Н. К. К., следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Д.
сумата от 217,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. В
останалата си част, с която е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, с която А. В.
А. е осъден да заплати на В. А. А., чрез неговата майка Н. К. К., сумата от
110,45 лв., обжалваното определение следва да се потвърди.
По разноските в настоящото производство:
Двете страни в производството са поискали присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалните им представители, като са
представили сключени договори за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38 ЗА. Неоснователни са наведените от ищеца
чрез пълномощника му доводи, че не са налице основанията за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като ответникът не е
материално затруднен. Видно от представения пред настоящата инстанция
договор, адвокатската защита е оказана безплатно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 и 3 ЗА – на материално затруднено лице и на близък, като отново следва
да се отбележи, че преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
са налице основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА се извършва от адвоката и е
въпрос на договорна свобода между него и клиента. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
на процесуалните представители на страните следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300 лв. Така, с оглед изхода на спора в
настоящата инстанция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П. сумата от 140 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция, а ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Д. сумата от 160 лв. – адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр.
9
дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е изменен
размерът на присъдената по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на РС - Пловдив
месечна издръжка, която А. В. А., ЕГН: **********, следва да плаща на
детето си В. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН:
**********, като същият е увеличен от 200 лв. на 270 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 4.06.2020 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 270 лв. до пълния предявен размер от 350 лв.,
както и в частта, с която А. В. А., ЕГН: **********, е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от
100,80 лв. – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263210 от 08.07.2021 г., постановено
по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263053 от 04.06.2021 г., постановено
по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е
оставено без уважение искането на А. В. А., ЕГН: **********, за изменение
на постановеното по делото Решение № 261408 от 05.05.2021 г. в частта за
разноските, с която А. В. А., ЕГН: **********, е осъден да заплати на В. А.
А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********, сумата
от 110,45 лв. представляваща разноски.
ОТМЕНЯ Определение № 263053 от 04.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставено
без уважение искането на А. В. А., ЕГН: **********, за изменение на
постановеното по делото Решение № 261408 от 05.05.2021 г. в частта за
разноските, с която В. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на А. В. А., ЕГН: **********, сумата
от 69 лв., в частта, с която А. В. А., ЕГН: **********, е осъден да заплати на
В. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********,
сумата над 110,45 лв. до 308 лв., представляваща разноски, както и в частта
относно определеното на адвокат Р.Д., АК – Пловдив, с адрес: гр. П., ул. ***,
адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело №
6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело №
6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за разноските, с която В. А.
А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********, е
осъден да заплати на А. В. А., ЕГН: **********, сумата от 69 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН:
**********, да заплати на адвокат Р.Д., АК – Пловдив, със служебен адрес:
10
гр. П., ул. ***, сумата от 217,75 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред първата инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело №
6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за разноските, с която А. В.
А., ЕГН: **********, е осъден да заплати на В. А. А., ЕГН: **********, чрез
неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********, сумата над 110,45 лв. до 308 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН:
**********, да заплати на адвокат Р.Д., АК – Пловдив, със служебен адрес:
гр. П., ул. ***, сумата от 160 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН: **********, да заплати на адвокат Д.Л. П., АК –
Пловдив, със служебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 140 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11