№ /23.07.2020 год., гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1309 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Администрацията
на Министерския съвет на Република България, представлявани от
министър-председателя Б. Б., срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект
на Община В., с която на осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за
УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”,
кв.5, и улична регулация от о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 в местност „Ст.л.“
на гр. В.. Правният си интерес от обжалването оспорващата администрация
аргументира с обстоятелството, че във връзка със закриването на Министерството
на държавната администрация и административната реформа /МДААР/ с Постановление
№194/06.08.2009 год. на Министерски съвет
стопанство „Евксиноград“ е предоставено за ползване и управление на
Администрацията на Министерски съвет.
Ответникът – гл .архитект на Община В. се представлява
от гл.ю.к.С. М..
В качеството на заинтересовани страни в процеса са конститурани:
В.И.В. (за УПИ ІV-1253) се представлява в съдебно
заседание от адв. Д.Д. ***.
В.С.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
В.С.С. (за УПИ VІІІ-1508а) представлява се от адв. С.Т.
***.
Ц. К.С. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява
се от адв. С.Т. ***.
Л.Д.Г. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява
се от адвокат С.Т. ***.
Д.Д.Б. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, не се
представлява.
Ц.Н.С. (за УПИ ІІ-1532) се представляват от адв. Н.И. ***.
„Мирада” ООД (за УПИ ІІ-1532) се представляват от адв.
Н.И. *** (в частта за уличната регулация) се представлява също от гл.юк. С. М..
И.Х.М. (за УПИ ІІ-1532) не се явява, не се представлява.
И.Н.М. (за УПИ
ІІ-1532) не се явява, не се представлява.
В.Н.Я. (за УПИ
ІІ-1532) не се явява, не се представлява.
С.Г.Б. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
Ч.Г.Г. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
В.Б.К. (за ПИ VІІІ-1508а) не се явява и не се
представлява.
Държавата (за УПИ V-1252 и УПИ VІ-1252а),
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се
представлява от ю.к. Св. В..
Н.Б.Н. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
Б.Н.К. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
В.А.Ц. – Б. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
Н.А.Ц. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
П.Г.П. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
С.С.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
Ж.Ц.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се
представлява.
П.И.К. (за УПИ ІІ-1532) не се
явява и не се представлява.
Н.И.М. (за УПИ ІІ-1532) не се явява и не се
представлява.
К.С.Д. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява
се от адв. Св. Т..
М.Н.Д. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява
се от адв. Св. Т..
Р.П.Г. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява
се от адв. Св. Т..
Министерски съвет на Република България, представляван
от Министър-председателя, не изпраща представител.
„Стринг Строй“ ООД не изпращат представител.
Областна администрация В. – представлява се от ст.
юрисконсулт Св. В..
Със свое определение № 462 от 22.02.2018 год.
настоящият съдебен състав е прекратил производството по делото с аргумент за
недопустимост на жалбата поради просрочие. Цитираното определение е отменено от
ВАС с определение № 10578 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело №
5824/2017 год. с мотиви, че жалбата не е просрочена, и делото е върнато на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След извършването на поредица такива, в откритото
съдебно заседание на 18.02.2020г е дал
ход по същество на спора, и делото е обявено за решаване.
Преди да постанови решението си, съдът установи, че са
налице основания за прекратяване на
делото поради недопустимост на жалбата. Аргументите за това са следните:
Въпросът за спазване срока за обжалване веднъж вече е
разгледан от съда и не подлежи на преразглеждане, поради което мотиви в тази
насока няма да бъдат излагани. Оспорването е направено в срок от
Администрацията на Министерски съвет в качеството му лице, което се явява
процесуален субституент на Министерски съвет по повод предоставените му правомощия
за ползване и управление на стопанство „Евксиноград“ /към настоящия момент УПИ
І-154/ с цитираното по-горе Постановление №194/06.08.2009 год. на МС.
Субституентът разполага с конкретно посочените ограничени вещни права върху
конкретния имот – на ползване и управление. Тези ограничени вещни права са
различни по обем и съдържание от пълното право на собственост, с каквото
разполага единствено и само Държавата по отношение на имотите – държавна
собственост, съгласно специалния закон – Законът за държавната собственост.
Следва да се има предвид обаче, че срочността на
жалбата е само един от критериите за нейната допустимост. Той е универсален и е
релевантен за всички съдебно-административни производства по обжалване на
административни актове. Дори и при спазване
на срочността обаче, правото на жалба не е неограничено. При оспорване на
административен акт оспорващият следва да докаже наличието на признат и защитен
от закона правен интерес – аргумент по чл.159, т. 4 от АПК. В тази връзка съдът
съобрази, че Законът за устройство на територията /ЗУТ/ като специален приложим
закон, въвежда и други условия за допустимост на оспорването. С оглед характера
на оспорения акт – Заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, издадена от главния
архитект на общината на основание чл. 124, ал.2, чл. 16 и чл.129, ал.2 от ЗУТ
/в редакциите, които са били актуални към момента на издаване на процесната
заповед – ДВ, бр. 103 от 2005 г./, съдът следва да прецени налице ли са
останалите материални предпоставки за допустимост на жалбата, установени в
разпоредбата на чл.131 от ЗУТ.
Допустимостта на жалбата следва да се преценява към
момента на нейното депозиране пред съответния компетентен съд. В настоящия
случай, независимо, че процесната заповед е издадена на 20.12.2007 г.,
оспорването е направено с жалба вх. № 7546/10.05.2016 год. Предвид това в
настоящия случай следва да се има предвид редакцията на чл.131 от ЗУТ към този
момент, а именно - ДВ, бр. 101 от 2015 година. Към посочения момент редакцията
на алинея 1 от чл.131 от ЗУТ гласи, че „заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права
според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от
кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“.
Кои имоти са непосредствено засегнати е посочено от законодателя в следващата
алинея 2 на същата правна норма. Съгласно относимата редакция, „непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия
план; 2. съседните имоти, когато се
включват в свързано застрояване и/или се
предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително
имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет
на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за
опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни
зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са
въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.“.
Анализът на горните разпоредби сочи, че още при
определяне допустимостта на жалбата съдът следва да установи налице ли са
посочените пет предпоставки към момента на депозирането й, съобразно наличните
по делото доказателства.
Доколкото оспорващата Администрация на МС обосновава
правния си интерес от оспорване на Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект
на Община В. като носител на ограниченото вещно право на ползване и управление
върху стопанство „Евксиноград“ /УПИ І-154/, то следва да се установи наличието
на горните материални предпоставки досежно този конкретен имот.
По чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ: имотите
- предмет на самия план
Между страните в производството липсва спор досежно
обстоятелството, че стопанство „Евксиноград“ – УПИ І-154 „за правителствена
резиденция и музейни функции, с широк контролиран обществен достъп и за
дълготраен отдих, регламентирани със Заповед на МС, територия за консервация,
експониране и социализация“, върху който оспорващата администрация упражнява
предоставените ѝ ограничени вещни права, не е предмет на процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл.
архитект на Община В.. Тоест за него не е налице материален интерес от
оспорване по смисъла на т.1 от ал.2 на
чл. 131 от ЗУТ.
За пълнота на изложението - съдът съобрази също, че
този имот е урегулиран с ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-61/17.07.2012 год. на Кмета на
Община В., приложена към доказателствата по делото във вид на копие (текстова и
графична част) от лист 705
до лист 715 от том ІІІ на делото. Видно
от представения на лист 716 от делото Констативен протокол от 07.08.2012 год.,
този ПУП-ПРЗ и издаденото с него Разрешение за строеж № 105/17.07.2012 год.,
след съобщаването им на всички заинтересованите лица, в това число и на собственика, не е
оспорен и е влязъл в сила към същата дата – 07.08.2012 година. Видно от
графичната част на Заповед №
Г-61/17.07.2012 год. – л.708 и л.711, ПУП-ПРЗ за УПИ І-154 е съобразен с
процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В.. Това ясно
личи от обстоятелството, че процесните УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253;
VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, а така също и улична регулация
от о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 са
разположени в кв.5, който с цялата си
площ тангира с УПИ І-154, но не попада върху неговата територия. Настоящият
състав на съда счита, че именно този акт - Заповед № Г-61/17.07.2012 год. на
Кмета на Община В. в неговата текстова и графична част, следва да се имат
предвид при определяне допустимостта на жалбата с оглед обстоятелството, че е
издаден през 2012 год. и е съобразен с актуалната кадастрална основа, за разлика от Акт за
държавна собственост № 3584/ 30.11.2001 год. и скицата към него /приложени към
том І от делото/. Съображения в същия смисъл са изложени и в становището на
процесуалния представител на ответника в негово възражение с.д. № 12304/
08.08.2016 год. /л. 605 и 606 от том ІІІ на делото/. В допълнение към горното
следва да се има предвид, че в хода на настоящото съдебно производство не се установи
въз основа на какъв план, кога и от кого е съставена скицата към АДС от 2001
год., след като наличието на план с такова съдържание не се установи в никоя от
компетентните общински и държавни институции. Още повече, че в проведеното на
17.01.2017 год. съдебно заседание вещото лице арх. Бр. К. сочи, че скицата към
АДС съдържа множество неточности и не кореспондира с никой от съществуващите
градоустройствени планове /лист 356 – гръб/. В С.Юата на горното съдът съобрази
и трайната съдебна практика, съгласно която актовете за държавна собственост
имат идентична правна същност с констативните нотариални актове за установяване
на права, издавани от нотариусите. Всеки от тях, ако е съставен по надлежния
ред и форма, има белезите на официален свидетелстващ документ, който обаче само констатира собствеността, без да я
поражда, както изрично е посочено в чл. 5, ал. 3 от ЗДС.
Следва да се провери и наличието на основания за
допустимост на жалбата на останалите четири основания, изчерпателно посочени в
ал.2 на чл.131 от ЗУТ. Доколкото имотите – предмет на оспорения ПУП-ПРЗ, са
ситуирани различно спрямо УПИ І-154, то следва съдът да се произнесе досежно
допустимостта на жалбата по отделно за всеки един от имотите, които са предмет
на разработката на процесния ПУП-ПРЗ.
По чл.131,
ал.2, т.2 от ЗУТ: съседните имоти, когато се включват
в свързано застрояване и/или се
предвижда промяна в застрояването им
Първо условие за допустимост на жалбата на това
основани е имотът на оспорващия /или на носителя на ограничено вещно право
върху него/ да е съседен на имот, който е предмет на разработката на оспорения
ПУП-ПРЗ. От изготвените по делото експертизи е видно, че УПИ ІІ-1532 /ПИ
10135.2567.6/, УПИ ІV-1253 /ПИ 10135.2567.4/, както и ПИ с идентификатор 10135.2567.16
не са съседни на УПИ І-154. Ето защо по отношение на тези имоти не е необходимо
да се проверява наличието на останалите предпоставки за допустимост на жалбата в
посочения смисъл.
Останалите имоти обаче се явяват съседни на УПИ І-154,
поради което по отношение на тях следва да се провери дали с процесния ПУП-ПРЗ
се предвижда свързано застрояване с имота на оспорващия, и/или се предвижда
промяна в застрояването им. С оглед на това, че промяна в начина на застрояване
на даден имот е възможна само тогава, когато за него с предходен план, съдържащ
съставка досежно застрояването /план за застрояване - ПЗ/, има вече определен
начин на застрояване, а с последващ план този начин се променя, се налага
извод, че това условие е относимо единствено за случаите на изменение на ПУП (чл.131, ал.1, хипотеза втора на ЗУТ), какъвто
настоящият случай не е. Не се спори между страните, че всички УПИ – предмет на процесната
заповед, са нанесени в кадастралната карта на гр. В. в периода от 1994 год. до
2005 год. с оглед представените от собствениците им съдебни решения по
реституционни дела, заповеди на кмета на общината за попълване на имотите в
кадастралната карта и други, съдържащи се в административната преписка. След
нанасяне на имотите в кадастралната карта обаче същите следва да бъдат урегулирани.
В този смисъл процесният ПУП-ПРЗ се явява първи регулационен план за имотите,
попадащи в обхвата му. Съответно предвиденото с него застрояване е за първи път,
което изключва възможността да се приеме, че е налице „промяна в
застрояването“.
В отговора си вещото лице арх. Б.К., изготвил първата
и допълнителната експертизи по допустимостта на жалбата, категорично сочи, че
разглежданият ПУ-ПРЗ не предвижда свързано застрояване между УПИ І-154 и
имотите в обхвата на разработката, които граничат с него – УПИ І-1505а /ПИ
10135.2567.7/, УПИ VІІІ-1508а /ПИ 10135.2567.12/, УПИ V-1252 /ПИ10135.2567.14/ и УПИ VІ-1252а /ПИ10135.2567.14/. Това
заключение на вещото лице не е оспорено.
От горното се налага извода, че за оспорващата
Администрация не е налице условието на т.2 от ал.2 на чл.131 от ЗУТ за
допустимост на жалбата по отношение на нито един от обхванатите от разработката
имоти.
По чл.131,
ал.2, т.3 от ЗУТ: съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния
Както се спомена по-горе в мотивите досежно т.2 от
ал.2 на чл.131 от ЗУТ, УПИ ІІ-1532 /ПИ 10135.2567.6/, УПИ ІV-1253 /ПИ
10135.2567.4/, както и ПИ с идентификатор 10135.2567.16 не са съседни на УПИ
І-154, поради което жалбата е категорично недопустима по отношение на тях и на
това основание.
В заключението на първата и допълнителна експертиза по
допустимостта на жалбата експертът е посочил, че с процесния ПУП-ПРЗ не се
допускат намалени отстояния. С въведената с ТУП от 1998 год. устройствена зона
„ОВ“ /вилна зона/ в имотите – предмет на плана, е предвидено нискоетажно вилно
застрояване с Н на стрехата 7,00 м. съгласно СПНУЗТ на гр. В. от 1999 год., с
линии на застрояване на 3,00 м. от уличната регулация, на 4,00 м. към
страничните регулационни граници на имотите и на 6,00 м. към дъното на
съответния имот. Всички посочени показатели са спазени и този извод също не е
оспорен.
Изложеното навежда на извод, че и по отношение на УПИ
І-1505а /ПИ 10135.2567.7/, УПИ VІІІ-1508а /ПИ 10135.2567.12/, УПИ V-1252
/ПИ10135.2567.14/ и УПИ VІ-1252а
/ПИ10135.2567.14/ не е налице правен интерес за оспорващата Администрация на
посоченото основание.
По чл.131,
ал.2, т.4 от ЗУТ: съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана
Досежно УПИ ІІ-1532 /ПИ 10135.2567.6/, УПИ ІV-1253 /ПИ
10135.2567.4/, както и ПИ с идентификатор 10135.2567.16 вече бе посочено в
предходните две точки, че те не са съседни на УПИ І-154, поради което по
отношение на тях липсва признат от правото правен интерес на жалбоподателя за
оспорване заповедта на Главния архитект на Община В..
Това условие не е налице и досежно останалите процесни
имоти, които граничат с УПИ І-154 – УПИ І-1505а /ПИ 10135.2567.7/, УПИ
VІІІ-1508а /ПИ 10135.2567.12/, УПИ V-1252 /ПИ10135.2567.14/ и УПИ VІ-1252а
/ПИ10135.2567.14/. Това е така именно поради факта, че процесният ПУП-ПРЗ е
първи регулационен план за тях. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗУТ устройствените
планове са: 1. общи устройствени планове и 2. подробни устройствени планове. Общите
устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на
устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана (чл.103, ал.2
от ЗУТ). Подробните
устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство
на отделните поземлени имоти, обхванати от плана (чл.103, ал.3 от ЗУТ).
Съгласно следващата алинея 4 от същата правна норма, всеки устройствен план се
съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие
и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по
отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.
Териториално-устройствения план /ТУП/ на гр. В. от 1998 год. играе ролята на
общ устройствен план, и с него най-общо е определено устройството на
конкретните територии, които са обхванати от разработката. В настоящия казус не
е спорно, че територията, попадаща в обхвата на процесния ПУП-ПРЗ, е била
урбанизирана територия и преди издаване на оспорената заповед. С ТУП от 1998
год. и Специфичните правила и нормативи към него от 1999 год. тази територия е
определена за вилна. С процесния ПУП-ПРЗ за първи път се определя конкретният
начин на застрояване на процесните имоти, след нанасянето им в кадастралната
карта на гр. В. в периода от 1994 год. до 2005 год. Ето защо не само правно, но
и житейски нелогично е с оспорения ПУП-ПРЗ да има промяна на предназначението
на даден имот при липса на предходен ПУП, с който да е било предвидено друго
предназначение. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,
че едно от правните основания, на които е издадена процесната заповед, е чл.16
от ЗУТ, според чиято ал.1, изречение І-во с подробен устройствен план за
територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена
първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи
за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата
инфраструктура – публична собственост.
Поради изложеното жалбата е недопустима и на това основание.
По чл.131,
ал.2, т.5 от ЗУТ: имотите, които попадат в сервитути, в
защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени,
охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със
специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот.
От всички експертизи, изготвени по делото се
установява, че имотите – предмет на обжалваната заповед, не попадат върху
сервитути, защитени и други територии със специален режим на застрояване или с
въведени ограничения за застрояване. Досежно т.нар. „охранна зона“, на която
жалбоподателят се позовава и гради защитната си теза, се установи, че такава
зона има нанесена единствено и само върху скицата към АДС от 2001 год., но в
хода на настоящото съдебно производство не можа да се установи въз основа на
кой план (кадастрален
или устройствен) е изготвена същата, от кого и за какви цели.
С оглед гореизложеното и предвид констатираната липса
на всяка от хипотезите на чл.131, ал.1, т.2-5 от ЗУТ за всеки от имотите –
предмет на оспорената заповед, настоящият съдебен състав намира, че спрямо
оспорващата Администрацията на Министерски съвет на Република България, в
качеството й на носител на ограничени вещни права върху УПИ І-154 /резиденция
„Евксиноград“/, не е налице активна процесуална легитимация за оспорване на Заповед
№ Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В., което е основание за
оставяне на жалбата без разглеждане по смисъла на чл.159, т.4 от АПК. Разглеждането
от съда по същество на недопустима жалба би довело до постановяване на
недопустимо решение, което е в грубо нарушение на съдебнопроизводствените
правила.
Единствено за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори и да се приеме, че в
правната сфера на оспорващата Администрация – като субституент на Държавата по
отношение на УПИ І-154, да са настъпили каквито и да било неблагоприятни
последици, то техен източник не е и не би могла да бъде оспорената в настоящото
производство Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В. за
одобряване на ПУП-ПРЗ. Източник на такива негативи могат да бъдат единствено
успешно проведените реституционни производства от бившите собственици (или от
техните наследници) на одържавените след 1944 год. имоти. На практика с образуване на настоящото
съдебно производство се цели със средствата на административното право да се преодолее
силата на присъдено нещо на постановените съдебни решения по реституционните
дела и така да се пререши един или няколко вече разрешени вещноправни спора.
Това е недопустимо и по същество би било нарушение на чл.297 от ГПК, съгласно
който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Предвид изхода на делото, съдът следва да се произнесе
и по направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане
на юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С
оглед на предвидената изрична уредба в АПК, съдът следва да се произнесе по
искането като прецени дали основанието, на което е прекратено производството,
дава възможност на страната да иска присъждане на разноски, направени по
делото. В конкретният случай производството по делото се прекратява на
основание чл. 159, т.4 от АПК – поради недопустимост на жалбата. С оглед
основанието, на което се прекратява производството съдът намира, че на
ответната страна не се дължат разноски. Разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК
ограничава дължимостта на разноски, направени от ответника само в хипотезата,
при която делото е било прекратено поради оттегляне на жалбата, какъвто
настоящият случай не е.
Не е налице и хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК,
поради което разноските, сторени от заинтересованите страни в настоящото
производство, следва да останат за тях така, както са ги направили.
Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК
във връзка с чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.02.2020
г., с което е даден ход на делото по същество, и
ВЪЗОБНОВЯВЯ съдебното дирене по адм. дело № 1309/2016
г. по описа на Административен съд - В..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима жалбата на Администрацията на Министерския съвет на
Република България, представлявани от министър-председателя Б. Б., срещу
Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В., с която на
осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532;
ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична
регулация от о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 в местност „Ст.л.“ на гр. В., и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм. дело № 1309/2016
г. по описа на Административен съд - В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: