Решение по дело №1793/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1509
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20207040701793
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1509                               дата 04 ноември 2020г.                        гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 26 октомври 2020г., в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 1793 по описа за 2020 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № ФК-187-0047501/24.08.2020г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в с.Равда, община Несебър,  ул.„Несебър“ № 30, стопанисван от „ВИП“ ООД, гр.Несебър, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

            Жалбоподателят „ВИП“ ООД счита заповедта за  незаконосъобразна, като оспорва фактическата констатация по неиздаването на касова бележка за закупен артикул, като възразява, че сумата от 13лв., за която се твърди, че не издаден фискален бон, не е постъпвала в касата на търговския обект, за което сочи и констатацията за липса на несъответствие между фактическата наличност и данните от фискалното устройство. Възразява също така, че за вмененото му нарушение не е било издадено наказателно постановление, което ограничавало възможността за упражняване на правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Счита също така заповедта за немотивирана, поради което се иска нейната отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, претендира разноски.

            Административният орган не се явява и не се представлява.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е основателна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-187-0047501/24.08.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 14.08.2020г. оперативна проверка  в търговския обект на жалбоподателя – магазин за сувенири в с.Равда. Посочил е, че е била  извършена контролна покупка на стока – ключодържател на  стойност 13лв., заплатена в брой, за която не бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на органа по приходите е бил разпечатан дневен финансов отчет, видно от който продажбата не е била регистрирана. За проверката е съставен Протокол № 0047501/14.08.2020г., в който са описани горните констатации. Съставен е опис на паричните средства налични в касата на фискалното устройство в търговския обект, като видно от описа не е била констатирана разлика между записите във фискалното устройство и фактическата наличност в касата. 

При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени  доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от 14 дни.      Заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно нормата на  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: …….....  а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай търговецът отрича да не е бил издаден фискален бон за извършена продажба в търговския обект, като възразява, че сочената сума от 13лв. не е постъпила в касата на фискалното устройство. Фактическата констатация на административния орган за нефискализирана продажба на стойност 13лв. остава недоказана по делото и това е видно вкл. от съставения опис на наличните парични средства в касата, които напълно съответстват на отразеното във фискалното устройство, поради което и след като не установява положителна разлика в касата на стойност 13лв., то тази констатация е недоказана, респ. не се установява да не е бил спазен реда за издаване на документ за продажба, съответно - не са били налице законовите предпоставки съобразно цитираната правна норма за налагане на принудителна мярка. Също така, съдът констатира нарушение по приложението на материалния закон поради несъразмерност на определения срок на действие на принудителната мярка, респ. неотносимост на мотивите, с които този срок се обосновава. Срокът на запечатване на обекта за 14 дни е очевидно несъразмерен на недоказаната констатацията за нефискализирана продажба на стойност 13,00лв., като дори и той да се определя в условията на оперативна самостоятелност, то изложените в тази връзка мотиви не обосновават правилността на преценката за срока на действие на мярката. Посочването на среднодневен оборот от 1911,04лв. не е факт, повлияващ срока, както и посочването на финансови резултати за предходни години, както и е отбелязването на местоположението на обекта и среднодневните обороти за този тип дейност, като е направено заключение, че декларираният финансов резултат бил нереално нисък. Така изложеното, от една страна също няма отношение към продължителността на срока на мярката, която не зависи от финансовите резултати на търговеца, а от друга страна преценката, че оборотите са нереално ниски е изцяло субективна и няма данни за обективно съпоставяне с други обекти, нито органът сочи някаква стойност, която за него би била приемлива. Изводът за създадена организация на работа, която води до укриване на приходи също остава изолиран от фактическите констатации, предвид обстоятелството, че няма други данни за подобни нарушения, за да се приеме, че е създадена практика за нефискализиране и на други продажби, т.е. да се приеме, че е създадена такава организация на работа, още повече, че при проверката дори не е констатирана касова разлика. В този смисъл съдът счете срокът на действие на ПАМ за незаконосъобразно определен, включително и в противоречие с принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

В отговор на оплакването, касаещо липса на издадено наказателно постановление към момента на налагане на процесната ПАМ, следва да се посочи, че при така действащата към момента правна уредба в ЗДДС, двете производства – административното по налагане на ПАМ и административнонаказателното по издаване на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание, а от друга страна упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението е неотносимо към контрола за законосъобразност.

 На основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 50лв. за заплатената държавна такса. 

Така мотивиран и съгласно нормата на чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №  ФК-187-0047501/24.08.2020г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52 да ЗАПЛАТИ на „ВИП“ ООД, гр.Несебър, ул.“Христо Ботев“ № 15, с ЕИК *********, сумата от 50лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: