О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..04.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 556 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Профи Кредит България” ЕООД,
гр. София против Разпореждане №
7506/18.02.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на същия
съд, в частта в която е отхвърлено заявление с вх. № 6089/25.01.2019 г.,
подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД,
гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу П.В.А. гр.Варна, за
сумата от 1080.48 лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги
по Договор за потребителски кредит № **********/10.11.2017 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: в производството по чл.
410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Производството по чл.
410 от ГПК е строго формално. Заявителят
може да приложи доказателства установяващи вземането, но не е задължен, тъй
като целта на производството е да се провери спорния му характер. Споровете по
обективираните в заявлението материални субективни права, включително по
отношение на отказаните за присъждане суми за пакет услуги следва да се
разрешат в исков процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност на клаузи,
както и неравноправност на такива като е отказал издаване на Заповед за
изпълнение на осн. чл. 10а ал.2 от ЗПК при наличие на отрицателна предпоставка
по чл. 411 ал.2 от ГПК, каквато възможност няма тъй като е от компетентността
на исковия съд в спорно състезателно производство според практиката на ВКС и
СЕС. Моли за отмяната на разпореждането му в атакуваната част и издаване на
заповед за изпълнение и за горната претенция.
Жалбата
е допустима.
Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес обжалване и в
законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, в развилото се производство по ч.гр.д. № 1184/2019 г.
по описа на ВРС е удовлетворено заявление на кредитора и издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът П.В.А. да
заплати сумата от 900 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № **********/10.11.2017 г., ведно с лихвата от
депозиране на заявлението до изплащането й, сумата от 435.36 лева договорно
възнаграждение, сумата от 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата от 8.05 лева лихва за забава за периода 09.01.0218 г. –
27.03.2018 г. както и разноски в заповедното производство.
Относно спорните пред настоящата
инстанция вземания, в заявлението е посочено следното: възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1080.48 лева. Според описанието
на задължението в т.12 от заявлението, страните по ДПК са подписали
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му.
Според кредитора страните са се съгласили задължението да се разсрочи за срока
на договора на равни месечни вноски, платими на падежа на анюитетите.
В пояснителна молба вх. №
10785/12.02.2019 г. кредиторът е уточнил, че сключването на това споразумение е
опционално и зависи от волята на потребителя както и от желанието му искането
за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, желание да има възможност да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя
датата на падеж и да получава лесно допълнителни парични суми.
Жалбата
е неоснователна.
Заявлението
трябва да покрива изискванията по чл. 127 ал.1 и 3 и чл. 128 т.1 и 2 от ГПК.
Правилно
е преценено от заповедния съд, че досежно претендираната сума в размер на
1080.48 лева отсъства надлежна индивидуализация по компоненти и резонно е
дадено указание за отстраняване на нередовности.
С
уточнителната молба нередовностите не са отстранени, особено по отношение това
как се формира пакетът. Заявено е, че зависи от волята на потребителя и от
желанието му да има възможност да отлага плащане, намалява размер на месечни
вноски, бързо да получава допълнителни суми, но не става ясно за кои от тези
услуги потребителят е заявил желание, респективно е сключен пакета. Друг е
въпроса, че не е ясен и начина на формиране на сумата, защото липсва
конкретизация по пера за размера на възнаграждението за всяка от услугите,
предмет на уговорка по допълнителното споразумение, отсъстват и твърдения дали
услугите са реално предоставени, кога и какви са фактическите действия, т.е.
дали кредиторът е изправен. При горното, налице е основание за отказ по чл. 411
ал.2 т.1 от ГПК, поради което и съдът не се занимава с аргументите, изложени по
чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК.
Само
за пълнота ще се посочи, че съдът още на фаза заповедно производство е длъжен
да осъществи защита на длъжника. Не случайно на общо основание чл. 411 ал.2 т.2
от ГПК, предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави ако извод за наличие на такова
може да се направи от данните в заявлението.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 7506/18.02.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. №
1184/2019 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено заявление с
вх. № 6089/25.01.2019 г., подадено от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за издаване на заповед за
изпълнение срещу П.В.А. гр.Варна, за сумата от 1080.48 лева възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги по Договор за потребителски кредит №
**********/10.11.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.