Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 24.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен,
в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор
Славчева при ШОП, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 9 по описа
за 2023г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, депозирана
чрез юрисконсулт С.Ч., срещу Решение № 95/02.11.2022г. на Районен съд гр. Велики Преслав, постановено по АНД № 213/2022г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление НП № НЯСС-71/16.03.2022г. издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН)–гр. София, с което на
Министерство на земеделието, храните и горите, за нарушение по чл.190а ал.2 от
Закона за водите /ЗВ/ на основание чл. 200 ал.1 т.39, във връзка с чл.201 ал.12
от ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 / хиляда/ лева.
В касационната жалба
се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Претендираната отмяна на наложената санкция се
аргументира с доводи за липса на компетентност относно даване на предписания по
отношение на язовир, включен в Приложение № 1 към чл.13 т.1 от ЗВ, какъвто е
язовир „Тича“ и липса на описание на нарушението, Министерството било уведомено
само един ден преди проверката и било в техническа невъзможност да изпрати свой
представител. Сочи, че Министерството е предприело всички мерки е действия по
изпълнение на предписанието на контролния орган, но ограниченият бюджет на
програма „Хидромелиорации“ създава предпоставки за компрометиране на
изпълнението им. Релевират се и доводи за „маловажност“ на описаното в санкционния
акт неизпълнение на административно задължение. Въз основа на това касаторът,
представляван в съдебно заседание от юрисконсулт, отправя искане да бъде
отменено Решението на РС град Велики Преслав и съответно да бъде отменено НП.
Ответната страна Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор град София, редовно призована, не
изпраща представител, но е представено писмено становище по касационна жалба от
процесуален представител ст. експерт- юрист Е. З., редовно упълномощена, в
което се твърди и излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.
Отправя се предложение да бъде оставено в сила Решението на РС град Велики
Преслав като правилно и законосъобразно, както и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Представителят на ШОП, намира касационната
жалба за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване пред Районен
съд– гр. Велики Преслав е било Наказателно постановление НП №
НЯСС-71/16.03.2022г. издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН)–гр. София, с което на Министерство на
земеделието, храните и горите, за нарушение по чл.190а ал.2 от Закона за водите
/ЗВ/ и на основание чл. 200 ал.1 т.39, във връзка с чл.201 ал.12 от ЗВ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 / хиляда/ лева.
За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна следното: На 14.07.2021г. от служители
на ДАМТН била извършена проверка на язовир "Тича", находящ се в
поземлени имоти в землището на Община Върбица, обл.Шумен, за които са съставени
Актове за публична държавна собственост № 892, 893, 894, 895, 896, 897, 898,
899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914,
915, 916, 917, 918, 919, 920, 921, 922, 023, 924, всички от 21.06.2004г.,
собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, за която проверка
бил съставен констативен протокол КП № 05-03-57/15.07.2021г., приложен на
стр.20 и сл. от въззивното дело. В протокола е отразено установеното при
проверката след преглед на представената документация и обход и оглед на
голямата язовирна стена и съоръженията към нея, че не е представен от
собственика проект за изграждане на пункт за мерене и филтрация и такъв не бил
заведен и в деловодството на ДАМТН, за което е дадено съответното предписание в
Протокол № 05-03-49/05.06.2020г. със срок на изпълнение 30.09.2020г.
Контролната проверка била извършена на 14.07.2021г. Въз основа на констатациите
от проверката за неизпълнение на задължителни предписания на жалбоподателя бил
съставен и АУАН за нарушение по чл.190а ал.2, вр. с чл.190а ал.1 т.3 от Закона
за водите. Въз основа на така съставения акт и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства наказващият орган издал
и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата
отмяна. Съдът е възприел и решаващото становище относно безспорната
установеност на вмененото на санкционираното лице неизпълнение, извеждайки извода,
че осъществяването му се установява от събраните писмени и гласни
доказателства. С оглед спецификата на нарушението и неговата висока степен на
обществена опасност за живота и здравето на населението, районният съд е формирал
и извод за неприложимост на института на „маловажния случай на административно
нарушение“. Въз основа на изложените аргументи е потвърдил изцяло обжалвания
пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити и описанието на нарушението е детайлно посочено,
включително чрез препращане към КП, с който са дадени предписания на нарушителя.
Не се установи и липсата на компетентност на издателя на АУАН и на НП, като
въззивният съд е изложил подробни и правилни съображения по направените от
жалбоподателя възражения.
Неотносими към настоящия правен
спор са възраженията на касатора във връзка с вида на язовира, съответно
обхвата на Приложение №1 към чл.13 т.1
от ЗВ, тъй като административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен орган. Това предписание
няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е налице е влязъл в сила
административен акт, който подлежи на изпълнение. В този смисъл Определение
№2157/18.02.2021 г. по адм.д.№1319/2021 г. по описа на ВАС на Р България.
Касационният съдебен състав
счита, че районният съд е достигнал и до законосъобразни изводи относно
безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение, като на
основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд. Безспорно
е, че на Министерството на земеделието, храните и горите, в качеството му на
собственик на язовирни стени и съоръжения към тях и в частност на язовир
„Тича“, са дадени задължителни предписания с КП № 05-03-49/05.06.2020г. в т.V.1.4
„Да се представи в ДАМНТН проект за изграждане на пункт за филтрация през
язовирната стена, със срок на изпълнение 30.09.2020г“. При извършената последваща
проверка е установено, че това предписание не е изпълнено. В този смисъл
безспорно е доказано неизпълнение на предписание на контролен орган, което
правилно и законосъобразно е квалифицирано като административно нарушение по
чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ във вр. с чл.190а ал2 от ЗВ. Ирелевантни се явяват
твърденията за невъзможност за изпълнение на предписанията, поради липса на
бюджетни средства.
При това положение районният съд
закономерно е извел решаващия си извод относно безспорната установеност на
описаното в НП нарушение. То не разкрива белезите на „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което в унисон с предвижданията на закона на
касатора е наложена регламентираната в чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ имуществена
санкция, законосъобразно определена в стойност в минималния ѝ размер в
контекста на заложените в чл.27 от ЗАНН критерии.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че решението на Районен съд-гр.Велики Преслав е
законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на
въззивния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при
правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ДАМТН- гр.София и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, във
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/02.11.2022г.,
постановено по АНД № 213/2022г. по описа
на Районен съд – гр. Велики Преслав.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,
храните и горите, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
представлявано по закон от министър да заплати на ДАМТН- гр. София с адрес на
управление гр. София, бул.Г.М.Димитров №52А сумата 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.