Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………… /
13.07.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Галина Владимирова и
прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД
№ 1122 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна срещу Решение № 260475 от 06.04.2021 г., постановено в производството по
НАХД № 2582 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, XXXVI състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 23 – 0000284 от 06.04.2020 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което
на М.Ж.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл.
178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Касаторът
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна намира решението на
Районен съд Варна за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи
в защита на позицията си. На първо място подчертава, че не отговаря на
действителното фактическо положение констатацията на съда, че административно –
наказващия орган е приел, че организирането на технически прегледи не
съответства на изискванията на Наредба №
Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, доколкото според касатора, никъде в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не е посочен порок в самата процедура по организиране на конкретния
технически преглед. Акцентира също така, че е безспорно установено, че в
рамките на по – малко от един час са извършени два технически прегледа на едно
и също моторно превозно средство, по време на които са установени различни
стойности на спирачните механизми на автомобила, което обстоятелство
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, поради което и правилно,
според касатора, е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на М.Ж.М. в качеството му на технически специалист към пункта за извършване на
периодични технически прегледи. Също така застъпва становище, че нарушението е
формално и в никакъв случай не се установява някаква по – ниска степен на
обществена опасност, която да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН. Предвид позицията за доказаност на административното нарушение,
Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна моли за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, с който да
бъде потвърдено процесното наказателно постановление, както и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
М.Ж.М. не е депозирал писмен отговор на касационната жалба.
В
проведеното на 17.06.2021 г. открито съдебно заседание в производството по
КНАХД № 1122 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, касаторът
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се представлява
нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището
му в дадения ход на делото по същество.
В
проведеното на 17.06.2021 г. открито съдебно заседание в производството по
КНАХД № 1122 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответникът М.Ж.М.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. П.М.
от АК – Варна, който оспорва наведените с касационната жалба доводи и моли за
потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като също така моли да
бъдат присъдени на неговия доверител и сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на М.Ж.М.
срещу Наказателно постановление
№ 23 – 0000284 от 06.04.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл.
178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата
на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
С
Решение № 260475 от 06.04.2021 г., постановено в производството по НАХД № 2582
по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, XXXVI състав, процесното наказателно
постановление е било отменено, като от фактическа страна е било установено
следното:
М.Ж.М.
работел като технически специалист в пункт за извършване на периодични
технически прегледи, стопанисван от ЕТ „Мъни – М.М.“, с ЕИК: ********, находящ
се в -------------------------------.
Около
10:35 часа на 14.01.2020 г. в пункта за извършване на технически прегледи бил
извършен периодичен преглед на лек автомобил марка „Рено“, модел 19, от кат. М1
с рег. *******, собственост на М.Т.К., при който било установено,
че при спирачното усилие на работната крачна спирачка на втора ос, е налице
разлика от 24 %, а същевременно при ръчната спирачка, разликата възлизала на 32
%. Бил изготвен протокол от извършения технически преглед, в който в графата „Оборудване
на спирачната уредба“ бил отразен резултат „не“ по отношение полезното действие
и ефективност на спирачката за паркиране. В заключението на протокола било
прието, че превозното средство се допуска да се придвижи единствено до място за
отстраняване на неизправностите.
Непосредствено
след приключване на техническия преглед, в пункта за извършване на технически
прегледи пристигнали св. Т.Н.К.и М.Т.К. – инспектори в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, които разпоредили повторно извършване на технически
преглед на същото превозно средство с рег. *******, в изпълнение на Заповед №
РД – 12 – 44/ 14.01.2020 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр.
Варна за извършване на комплексна проверка на пункта за извършване на
периодични технически прегледи, стопанисван от ЕТ „Мъни – М.М.“.
Около
11:30 часа били измерени повторно спирачните усилия на автомобила, при което
измерване било констатирано, че спирачното усилие на работната крачна спирачка
на втора ос е с разлика от 37 %, а за ръчната спирачка този път разликата била
4 %. Отново бил издаден протокол за извършен технически преглед, като в графата
„Оборудване на спирачната уредба“ бил отразен резултат „не“ по отношение
полезното действие и ефективност на работната спирачка, като отново било дадено
заключение, че превозното средство се допуска да се придвижи до място за
изправяне на неизправността.
На
23.01.2020 г. бил изготвен от инспектори К. и К. констативен протокол за
извършена комплексна/ тематична проверка на ЕТ „Мъни – М.М.“, в който били
отразени гореизложените факти и обстоятелства, свързани с изследването на
спирачните усилия на превозното средство с рег. ******* по време на техническия
преглед от 14.01.2020 г.
Св.
Божидар Г. Иванов – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна се
запознал с констатациите в изготвения от инспектори К. и К. протокол и
преценил, че със своето поведение на 14.01.2020 г. М.Ж.М., в качеството си на
технически специалист в пункта за извършване на периодични технически прегледи
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба
№ Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, поради което и на 23.01.2021 г.
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 06.04.2020 г. Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение
по пътищата, наложил на М.Ж.М. административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За
да отмени наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че неправилно
е приложен материалния закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото е останала неизяснена и недоказана позицията на
административно – наказващия орган защо приема, че извършването на техническия
преглед от М.Ж.М. около 10:35 часа на 14.01.2020 г. се е случило в нарушение на
изискванията на Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и конкретно на
нейната разпоредба – чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ и остава неясно
въз основа на какви факти и обстоятелства е прието, че има пропуски в
приложението на методиката, респ. какви конкретни нарушения на тази методика са
били допуснати от техническия специалист.
Този
извод на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде подкрепен.
Самата
разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства посочва, че при извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на техническата
изправност на ППС, съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на
технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва визуалната проверка
на превозното средство, съгласно част ⅠⅠ,
раздел Ⅰ от методиката по чл. 31, ал. 1 и
отразява данните от прегледа в протокола по приложения № 9, № 10 и № 11.
Касационната
инстанция се солидаризира с позицията на първоинстанционния съд за липсата на
факти и обстоятелства, които да бъдат подведени в хипотезата на чл. 44, ал. 1,
т. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства посочва.
От
показанията на св. Б. Г. И. и св. Т.Н.К.не се установяват конкретни нарушения
от страна на М.Ж.М. на методиката по чл. 31, ал. 1, съответно на технологичната
карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, и на
извършената визуалната проверка на превозното средство, съгласно част ⅠⅠ, раздел Ⅰ от методиката по чл. 31, ал. 1.
Действително
факт е, че в рамките на един не особено дълъг времеви период по време на два
последователни технически прегледа на едно и също превозно средство, са били отчетени
два различни показателя на една и съща част и механизъм на автомобила, но
следва да се подчертае, че обобщението на двата протокола, съставени след двата
извършени прегледа е напълно идентично, а именно, че ППС се допуска да се придвижи
до място за отстраняване на неизправностите.
Възражението
на касатора, че при първия преглед при изследване на спирачното усилие на
работната (крачната) спирачка на втора ос е отчетена разлика от 24 %,
отговаряща на изискването максималното отклонение на ляво и дясно колело на
една ос да е по – малко или равно на 30 %, би имало смисъл, в случай, че ако
заключението на двата протокола, съставени след извършване на двата
последователни технически прегледа, се различаваха, но в случая това не е така.
И
в тази връзка правилно първоинстанционният съд се е аргументирал, че в същото
време административно – наказващия орган не е взел никакво отношение във връзка
с факта, че по време на първия преглед е установена разлика от 32 % при
спирачните усилия на ръчната спирачка, а по време вече на повторния преглед
същата разлика е намаляла до 4 %, което обстоятелство е пряко свързано с
обективната съставомерност на деянието и обуславя извода, че в конкретната ситуация
административно – наказващия орган избирателно е взел под внимание само част от
контролираните показания на спирачните усилия на превозното средство и върху
тях е изградил извода си за наличието на нарушение.
Гореизложените
съображения мотивират касационния съд, че решението на въззивната инстанция е
постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Правилно
Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства, както поотделно, така
и в тяхната съвкупност, и е формирал извод за недоказаност на административното
нарушение, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, следва да бъде присъдено обезщетение в полза на ответника М.Ж.М.,
което да го компенсира за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. На
л. 15 от КНАХД № 1122 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна е приложен
договор за правна помощ, видно от чието съдържание ответника М.Ж.М. е заплатил
на адв. П.М. от АК – Варна парична сума в размер на 300 лева (триста лева) за
защита и процесуално представителство в производството по КНАХД № 1122 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, и именно в такъв размер следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Варна, I – ви касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260475 от 06.04.2021 г., постановено в производството по НАХД
№ 2582 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, XXXVI състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 23 – 0000284 от 06.04.2020 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
парична сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща съдебно –
деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: