Р Е Ш Е Н И Е
№ ................
гр. Кюстендил, 01.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1872 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от К. Г. – изпълнителен директор, чрез процесуален
представител В. И., против К.Б.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което било образувано по ч.гр.д. № 1319/2019
г. по описа на КРС, като такава била издадена за сумата в размер на 2634,34 лева главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София - 1574, общ. С., ж.к. „Х. С.“, бл.**,
вх. 2, ап. 36, абонатен номер ***, за периода м. май 2014 г. до м. април 2016
г. отразени в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г., лихва върху главницата в размер на 681,63 лева за
периода 30.08.2015 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сторените разноски – 66,32 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след
указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване
съществуването на вземането си.
Твърди
се, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) досежно топлоснабден имот, находящ се в
гр. София - 1574, общ. С., ж.к. „Хр. С.“, бл. **, вх. 2, ап. 36, абонатен номер
249426, като съгласно действащото законодателство бил длъжна
да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и
да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и
ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
обвързвали ответника в настоящото производство и той имал задължението да
заплаща месечно дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. С изтичането на последния ден на съответния месец изпаднал
в забава, поради което й била начислена законна лихва върху задължението. В
съответствие с ОУ от 2014 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало
публикуването на интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и
интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб
-страница на дружеството.
Ответницата,
видно от приложено към делото извлечение от сметки за абонатен
номер 249426, използвала доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период за периода 30.08.2015 г. до 11.09.2018 г., като
не е погасявала задълженията си.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/
ищцовото дружество сключило договор с фирма „Техем сървисис“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. След края на отоплителния
период, последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите подзаконови
нормативни актове, уреждащи материята.
Предвид изложеното се поддържа
искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за консумирана топлинна енергия в
размер на 3315,97 лв., в т.ч. 2634,34 лева главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София - 1574, общ. С., ж.к. „Х. С.“, бл. **, вх. 2, ап. 36,
абонатен номер 249426, за периода м. май 2014 г. до м. април 2016 г. отразени в
Общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., лихва
върху главницата в размер на 681,63 лева за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., както и за дялово разпределение 20,00 лв. – главница за периода от
30.08.2015 т. до 30.04.2016 г. и 5,84 лихва върху тази сума за периода от
30.08.2015 – 11.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.09.2018 г. до изплащане на вземането, както
и сторените разноски – 66,32 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират
се и разноските, направени в хода на заповедното производство както и тези, направени в хода на настоящото такова.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който сочи, че
претенцията е не допустима, а и неоснователна. Оспорва твърдението, че е
собственик на топлоснабдения имот. Твърди, че от 1999 г. не ползва жилището,
когато настъпила и фактическата раздяла с бившата му съпруга Цветанка Иванова,
която, заедно със сина ми, останала да живее в него.
В
същия срок становище от „трето
лице – помагач на страната на ищцовото дружество не е депозиран.
В същия срок отговор не е
депозиран от „Техем сървисис“ ЕАД, писано в ТР при АВ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Георги
Павлов“ № 3, представлявано от М. С., в
качеството му на трето лице – помагач на ищеца, конституирано с Определение №65/16.01.2020 г.
По отношение на третото лице помагач К.К.Б. производството
по делото е било прекратено
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество и
оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. София,
обл. София, общ. С., ж.к. „Х. С. бл. **, вх. 2, ап. 36, е топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от
представените по делото писмени доказателства (Договор от 29.07.2015г., както и
такъв от 01.11.2007г. съответно на л. 12 до 18 и 20 до 23 от делото), че в
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/
ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
С
Договор № 372 от 19.09.2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.
София, ж.к. „Х. С.“, бл. **, вх. „Б“, „Техем Сървисиз“ ЕООД, приело да достави
и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение
на разхода на топлинна енергия, а така също и да извърши индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки. Решението
за сключването на договора е взето по надлежния ред, видно от приложените на л.30-33
от делото доказателства.
Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и
издадени кредитни известия за процесния период, а и публикувани Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в гр. София.
От представеното заверено копие на
Решение от 20.10.2010 г., постановено по гр.д. № 2861/2010 г. на КРС се
установява, че бракът на ответника с неговата съпруга е прекратен като дълбоко
и непоправимо разстроен, като данни за ползването на семейното жилище след
прекратяването на брака, не се отразени, доколкото е отбелязано, че няма такива.
Представеното заверено копие на
Удостоверение за промени на постоянния адрес установява, че постоянният адрес
на ответника след 28.06.2007 г. е, както следва: за периода 28.06.2007г. –
08.08.2018г. – с. С., общ. Т, обл. Кюстендил; а след 08.08.2018г. и към
настоящия момент – гр. Кюстендил, ул. „Г.“ № **, Б, ет.1, ап. 18.
От приетото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се
установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение („Техем Сървисис“ ЕООД с
подизпълнител „Директ“ ЕООД – гр. София) нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична
с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие с
действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово разпределение е
извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката, а общият размер на задължението към 30.04.2016г. е 2634,34 лв. От
заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено
от вещото лице М.В., според което в процесния период няма данни за постъпили
плащания от ответника, макар че изравнителните сметки са били отразени в
системата на ищеца, и са били общодостъпни. Общото задължение за процесния
период вещото лице е установило в размер на 2634.34 лв., а лихвата за забава за
двата отоплителни сезона – 685,78 лв., а върху сумата за дялово участие,
дължимата лихва възлиза на 5,84 лв.
Приложено е ч.гр.д. № 1319/2019 г. на КРС, образувано след изпращането му
по подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по
което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
693/2019 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумите: (по ½ от
сумите) 2634,34
лева – стойността на доставената от дружеството топлинна енергия през периода
от месец май 2014г. до месец април 2016г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. София, общ. Слатина, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 36, вх.2, ап. 36,
аб.н. 249426; сумата от 681,63 лв. за периода 30.08.2015г. до 11.09.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 13.09.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 66,32
лв. държавна такса и 50,00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на ответника на 06.08.2019 г., като в законоустановения за това срок,
срещу нея е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на ищеца са
изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 27.08.2019 г., който в
срока по закон – на 26.09.2019 г. (спр. пощ. клеймо) е предявил иска си по реда
на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в
предходно заповедно производство заповед за изпълнение.
По
допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се
получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени
в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила
на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано
възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
Само за прецизност ще се посочи, че в издадената заповед погрешно
е отразено, че се дължи „по ½“ от сумите“, предмет на заявлението, доколкото
в него липсва такова искане. Допуснатата техническа грешка на съда при това
записване, не може да има негативни последици за заявителя. Така претенцията се
възприема за допустима.
По основателността на претенцията:
При релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение
по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С
траните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. С.,
ж.к. „Х. С.“, бл. **, вх.2, ап. 36, аб.н. 249426. Същото основание за вземането е посочено и в
заявлението пред заповедния съд.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на
топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна
енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният
имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето,
от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана
топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответникът в случая оспорва наличието на втората
предпоставка.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай бегла индиция за посоченото
качество от страна на ответника по делото е единствено положения от него подпис в
протокола от проведеното Общо събрание на етажните собственици от бл. 36, вх. 2
на посочения по-горе адрес в гр. София. То обаче е станало значително преди
исковия период – на 12.02.1990 г., а доколкото ответникът в законоустановения
за това срок, е оспорил наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между страните за процесния период, като е твърдял, че не ползва имота от 1999
г., респ. не е негов собственик, то сочената индиция не е достатъчна, за да
обоснове качеството на ответника на „потребител на топлинна енергия“ и в
исковия период. Същото, с оглед наведеното от ответната страна оспорване,
следваше да бъде установено при условията на пълно и главно доказване именно от
ищцовото дружество, съобразно разпределената от съда в проекто-доклада по
делото (последният обявен в последствие за окончателен) доказателствена тежест.
В продължение на изложеното съдът, с протоколно определение от 24.02.2021г., е
разпоредил издаване на съдебно удостоверение за доказване на соченото
обстоятелство, но след заплащане на дължимата се за това държавна такса от 5,00
лв. Така, последващото процесуално бездействие от страна на ищцовото дружество
в сочения контекст, въпреки издаденото по делото удостоверение, за установяване
на релевантното за случая качество на ответника, води до недоказаност на същото
в процеса. Това обуславя неоснователност на иска за главница.
Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователност и на акцесорните такива - лихва върху главницата в
размер на 681,63 лева за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за
дялово разпределение 20,00 лв. – главница за периода от 30.08.2015 т. до
30.04.2016 г. и 5,84 лихва върху тази сума за периода от 30.08.2015 –
11.09.2018 г.,
Това на свой ред не обуславя
необходимост от произнасяне по релевираното от ответната страна правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Въпреки това, за пълнота на
изложението, съдът следва да посочи, че в една част претенцията е неоснователна
и като погасена по давност. Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения (спр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС). Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.
114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл.34,ал.1
от ОУ „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и посочената правна регламентация
е относима към тях. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока
по чл.
415 от ГПК съобразно изричната разпоредба на чл.
422, ал.1 от ГПК, се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 13.09.2018 г.
При това положение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 13.09.2015 г. са недължими и на това
основание.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ответната
страна. В заповедното производство няма данни за сторени такива. В исковото
производство процесуалният й представител претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв, за което е представен и договор за
правна защита и съдействие (л. 51 от делото). При това положение и доколкото процесуалното
представителство е винаги възмездно, на адв. Е. Й., следва да бъде определено
възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/04
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – такова в
размер на 462,05
лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от К. Г. – изпълнителен директор, против К.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
установителни искове – за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът има задължения към „Топлофикация София“ ЕАД
за консумирана топлинна енергия в размер на 3315,97 лв., в т.ч. 2634,34
лева главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София - 1574, общ. С., ж.к. „Х.
С.“, бл. **, вх. 2, ап. 36, абонатен номер 249426, за периода м. май 2014 г. до
м. април 2016 г. отразени в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г., лихва върху главницата в размер на 681,63 лева за
периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за дялово разпределение 20,00
лв. – главница за периода от 30.08.2015 т. до 30.04.2016 г. и 5,84 лихва върху
тази сума за периода от 30.08.2015 – 11.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2018 г. до
изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от К. Г. – изпълнителен директор да заплати на адв. Е.Й. –
Адвокатско колегия – гр. Кюстендил, сумата в размер на 462,05 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и нула пет стотинки),
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
дължимо на осн. чл. 38 от ЗАдв., във вр. с чл 7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
„Техем сървисис“ ЕООД, писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от М. С.
– управител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.
7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:_______________