О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1193
Гр. Пловдив, 01.
11. 2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела
Добрева
разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 2039 по
описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
С постановление от 15.10. 2019г. по
досъдебно производство №73/ 2018г. по описа на сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив,
Окръжна прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Против
постановлението са подадени жалби от М.С.Ч. и П.Ф.Ч.. То се атакува с
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че държавното
обвинение е стигнал до извод, че
деянието не съставлява престъпление без да изчерпи доказателствените средства –
без да изследва въпроса дали установените 0,33 промила концентрация на алкохол
в организма на свидетеля Т. са повлияли на реакциите му при настъпването на
ПТП-то; не била обсъдена липсата на спирачен път до момента на удара. Поради
липсата на задача към АТЕ за последиците от концентрацията на алкохол не бил
обсъждан въпроса за липсата на спирачен път. Липсвало изобщо обсъждане на
въпроса за наличието на алкохол в организма на свидетеля Т. Не бил обсъждан и
въпросът: дали скоростта на Т. е била съобразена с всички фактори по чл.20 от ЗДвП. В резултат на това ОП била стигнала до грешен извод по чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Въз основа на
всички тези твърдения жалбоподателите молят съда да отмени атакуваното
постановление като необосновано и незаконосъобразно и постановено при непълнота
на разследването и да се върне на ОП Пловдив.
Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
По допустимостта: жалбата е
подадена от лица, които има качеството на пострадали и разполагат с право на
жалба – те са наследници на починалото в резултат на обсъжданото ПТП лице,
негови съпруга и син, съжителствали с него. Жалбата е подадена в законния срок
и е процесуално допустима. За това към жалбите са представени разписки за
върчване на постановлението.
По основателността – настоящият
съдия-докладчик намира възраженията в жалбата за неоснователни по следните
съображения:
В атакуваното постановление
като основание за прекратяване е посочена хипотезата на ал.1 т.1 на чл.243 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК („деянието не съставлява престъпление”). От фактическа
страна наблюдаващият прокурор е приел, че на 01.08.2018г. малко преди 06.00ч.
сутринта Г.Т. се движил с управлявания от него лек автомобил на къси светлини
по бул. „***“ в посока север-юг със скорост 52-53км/ч според неговите
показания, а пострадалият се движил по ул. „***“ в посока изток-запад към ул.
„***“ с велосипед. Двете улици образували кръстовище, което в този момент било
регулирано със знак Б2/Стоп за излизащите от ул. „***“, която била път без
предимство (светофарната уредба следвало да се включи в 06.00ч.). Ч. не спрял,
а навлязъл в кръстовището, управлявайки велосипеда си с около 12км/ч, преминал
източното платно на „****“ и навлязълв
западното платно в момент в който в кръстовището бил навлязъл с автомобила си и
свидетеля Г. Т.. Последният, за да избегне удара задействал незабавно
спирачната система и предприел маневра „завой на ляво“, но въпреки това
последвал удар в предната дясна част на автомобила и задната част на
велосипеда, управляван от Ф. Ч.. Последният паднал от удара, Т. след
установяване на автомобила слязъл, отишъл при пострадалия да види как е и се
обадил на тел.112 в 05:54:43ч. Свидетелят Т. чул шум от спирачки, в момента на
който правел завой надясно, обърнал се видял, че в средата на кръстовището лежи
мъж на видима възраст около 60 години, а автомобилът на Т., който малко преди
това го задминал, движейки се в платното в ляво от Т. се намирал в средата на
кръстовището с включени светлини. Т. също се обадил на тел. 112 – в 05:59:46ч.
В същото време по „***“, но в посока юг-север се движел и свидетеля Б.К., който
видял необичайно спрял автомобила на Т. и лежащ на земята мъж, след което и той
се обадил на тел. 112 в 05:58:56ч. На място пристигнали автопатрул в състав
свидетелите Ю. Ч. и А. Т. и екип на Спешна медицинска помощ. Т. бил изпробван с
дрегер за алкохол, който установил 0,33 промила. Ч. бил откаран в УМБАЛ „***“
ЕАД за оказване на медицинска помощ, но въпреки проведеното лечение – починал
на 26.08.2018г. В образуваното ДП била извършена химическа експертиза,
установила липса на алкохол и на упойващи вещества в кръвта и урината на Ч.,
наличие на парацетамол. Назначена била СМЕ, според която смъртта на Ч. е в
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, което му причинило тежка
черепно-мозъчна травма, с усложнения в последствие, довели до парализа на
жизненоважни мозъчни центрове. Липсвали следи от прегазване по тялото му.
Назначена била и АТЕ, според която скоростта на лекият автомобил била около
55км/ч, а на велосипеда – около 12км/ч. Ч. навлязъл в кръстовището през
източното платно на „***“. Когато велосипедът на Ч. бил на около 2,55-2,79м.
преди да навлезе в западното платно на булеварда, автомобилът на Т. бил на около 25-29м., а Т. реагирал с отклоняване на автомобила наляво
и задействане на спирачната система, като ефективното спиране започнало след
мястото на удара. Ч. навлязъл в западното платно на булеварда, когато
автомобилът на Т. бил на около 12-15м от него и кръстовището и след 0,8 секунди
настъпил неизбежен удар в задната част на велосипеда и предна дясна част на
автомобила. Според АТЕ Ч. навлязъл в западното платно на бул. „***“ по начин и
момент, когато това не е било безопасно, като мястото на удара било вътре в
опасната зона на лекия автомобил.
Като се е позовал
на ТР №106/1983г. на ОСНК наблюдаващият прокурор е приел, че основна вина за
станалото ПТП и обществено опасния му резултат има починалият Ф. Ч., поради
това, че е нарушил вменените му в ЗДвП задължения, като не е пропуснал движещия
се с предимство автомобил на свидетеля Т., като е навлязъл в кръстовището без
да се убеди, че няма да създаде опасност.
За да приеме, че
описаното не съставлява престъпление, наблюдаващият прокурор е възприел
показанията на свидетелите, писмените доказателства и доказателствени средства
и заключенията на посочените по-горе експертизи въз основа на които е направил
извода, че не са били налице обстоятелства, които да налагат движение на
автомобила на Т. със скорост под 38-39км.ч.(при която според АТЕ водачът на
лекия автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране).
Според съда,
фактическата обстановка, възприета от държавното обвинение и описана в
атакуваното постановление съответства на доказателствата по делото, които са
коментирани като фактология и правна оценка изчерпателно. Съдът не установи
игнориране или превратно тълкуване на доказателства. И при самостоятелния си
прочит на делото Съдът си изгради идентична представа за фактите от значение по
делото.
В жалбите се
навеждат доводи за неизследвани въпроси и от там за необоснованост на
постановлението.
В жалбата се
твърди, че в постановлението не бил обсъден въпросът дали скоростта на Т. е
била съобразена с всички фактори по чл.20 от ЗДвП. Твърдението не отговаря на
действителността. Макар и нецитиран цифрово текстът на закона, в
постановлението е налице съвкупен анализ на доказателствата – свидетелски
показания, писмени доказателства (справка от НИМХ, циклограма) и АТЕ и пълно
изследване на факторите на които чл.20 от ЗДвП отдава значение. Поради това и
възражението в жалбата е неоснователно.
В жалбата се
твърди, че в постановлението и в досъдебното производство не бил изследван
въпросът за липсата на спирачен път до момента на удара във връзка с
установените 0,33 промила концентрация на алкохол в организма на свидетеля Т.,
които не били обсъдени, за разлика от наличието на парацетамол в организма на
Ч.. Всъщност, съдът установи, че по делото са изследвани, сочените като
неизследвани в ДП въпроси. Установените 0,33 промила концентрация на алкохол в
организма на свидетеля Т. са обсъдени като разрешени и неподлежащи на санкция,
а АТЕ заключава, че Т. е реагирал с отклоняване на автомобила наляво и
задействане на спирачната система, когато е бил на около 25-29м. от
кръстовището, а Ч. - на около 2,55-2,79м. преди да навлезе в западното платно
на булеварда, но ефективното спиране е започнало след мястото на удара, като
водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако преди това се е движил със скорост под
38-39км/ч., но не са били налице обстоятелства, които да налагат движение на автомобила на
Т. с такава скорост. Наличието на парацетамол в организма на Ч. е намерило
място в постановлението и в доказателствения материал единствено като
констатация на експертиза и предположение за вероятно недобро здравословно
състояние на пострадалия, наложило лечението му с този медикамент, но не и като
обосноваващо виновно поведение. Поради това и възраженията в жалбата съдът
намира за неоснователни.
Воден от горното
и Съдът намира, че за да постанови обжалваното Постановление, наблюдаващият
прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив е изследвал всички относими към спора
доказателства, обсъдил ги е в пълнота и изчерпателно, в това число и спрямо относимата
нормативна уредба, като е стигнал до правилен и законосъобразен извод, който
следва да се потвърди, тъй като Съдът не намери наличието на други основания,
които да обосновават отмяната му, Пловдивският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15.10. 2019г. по досъдебно производство
№73/ 2018г. по описа на сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив, с което Окръжна
прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2
вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради това, че деянието не съставлява
престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест
и обжалване от страните пред Пловдивския Апелативен съд в седемдневен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :