РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Враца, 02.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.11.2022 г., осми
ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 461 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на П.И.К. *** против Решение № 43 от 05.05.2022 г., постановено по АНД № 347/2021 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № 23-423-ДТ/22.11.2021
г. на директора на РИОСВ гр.Враца. С последното на касатора, за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165 ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева.
В касационната жалба са развити
доводи за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваното
НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ гр.Враца, редовно призован, чрез процесуалния си
представител * С., ангажира становище за неоснователност на жалбата. В депозираната
по делото писмена защита са развити подробни съображения за законосъобразност,
обоснованост и правилност на първоинстанционното решение.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за допустимост
и основателност на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи
съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 43 от 05.05.2022 г., постановено по АНД № 347/2021 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № 23-423-ДТ/22.11.2021 г. на
директора на РИОСВ гр.Враца. С последното на касатора, за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165 ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
За да потвърди обжалваното
Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на техните правомощия и в предвидените от
законодателя срокове по чл.
34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН.
Изложени са и мотиви,
че фактическите констатации изложени в АУАН и НП отговарят на действителността,
а нарушението е описано ясно, с всичките му съставомерни елементи. Изпълнителното
деяние, осъществяващо визирания административнонаказателен състав е
неизпълнение на дадено по надлежния ред предписание, като на жалбоподателя е
бил предоставен и съставения КП № 332-ДТ/18.06.2021 г. Съдът е установил, че даденото
предписание – да се предприемат необходимите действия и да се почистят
отпадъците от опаковки, стари мебели и негодни за употреба части от МПС и да не
се допуска повторно замърсяване на района – местност „Т.“ не е изпълнено в
срок, което е констатирано с КП № 423-ДТ/29.07.2021 г. и е достигнал до извода,
че фактическият състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС е осъществен.
Преценено е, че
нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като наложената санкция е в минималния размер и не са налице предпоставките за изменението й.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
В случая районният
съд не е анализирал характера на даденото предписание.
Задължителните
предписания, дадени в Констативния протокол не съдържат правното основание за
издаване на акта. Независимо, че защитата си срещу акта лицата осъществяват въз
основа на фактическите твърдения на административния орган, посочването на
правното основание за издаване на предписанието в случая е от съществено
значение за определяне на правните последици за адресата от акта и за
упражняване на правото му на защита.
От съставените
констативни протоколи за извършените от АНО проверки не става ясно основанието
на дадено предписание - чл.
155, ал. 1 или чл.
113, ал. 3 от ЗУО или чл. 155 от ЗООС. Това от своя страна налага тълкуване
волята на АНО и формиране на изводи относно това по ЗУО или по ЗООС е била
проверката, при която е дадено предписанието, което води до различна преценка
неговото неизпълнение - по ЗУО или по ЗООС е административно нарушение.
Недопустимо е в АНП
да има такава неяснота и нееднозначност, тъй като тя препятства формирането на
категорични изводи при съдебният контрол както за правилността на приложението
на материалния закон при издаване на АУАН и на НП, така и за справедливостта на
размера на наложеното административно наказание, респективно имуществена
санкция.
Отделно от
изложеното, самото предписание е дадено твърде общо, не е посочено мястото и не
са конкретизирани действията, които следва да извърши задълженото лице, което
затруднява и неговата реализация.
Настоящата инстанция
счита, че за да бъде наложена санкция за неизпълнение на задължително
предписание следва нарушението да представлява несъответствие с конкретно
задължение за действие, т. е, на задълженото лице следва да е предписано
конкретно поведение. Даденото предписание: „да се предприемат действия за
почистване на отпадъците от опаковки, стари мебели и негодни за употреба части
от МПС и да не се допуска повторно замърсяване на района – местност „Т.““ не
съдържа изискване за конкретни действия, свързани със задължението на кмета на ***,
да следи за предотвратяване на замърсяването и да организира почистването на
замърсени територии. С така предписаното не се създават никакви конкретни
задължения за отговорното лице, тъй като на практика предписанието повтаря
общото правило за поведение в чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Не са посочени конкретните действия, които изисква
контролния орган да се предприемат, за да бъде изпълнено това предписание – да
предаде, да извози и т. н. наличните отпадъци.
Не е конкретизирано
мястото на извършване на нарушението – не е посочен конкретен имот, респ.
описание, което да прави мястото определяемо.
На следващо място липсват
данни и не се твърди, че замърсената територия е общинска собственост. В
случай, че терена е частна собственост, какви факти и обстоятелства обосновават
извод за ангажиране отговорността на конкретно това лице.
За прецизност следва
да бъде отбелязано, че с делегирането на правомощия, кметът на съответната община не се
освобождава от тях – те не излизат от компетентността му, която е нормативно
определена, независимо от предоставянето им в определен обем на др. орган.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съобразно представените доказателства за сторени такива, в
размер на 300,00 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43 от 05.05.2022 г., постановено
по АНД № 347/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и вместо него П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №
23-423-ДТ/22.11.2021 г. на директора на РИОСВ гр.Враца, с което на П.И.К. ***, за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165 ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ – Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К. *** сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.