МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово
против Г.П.Т. ***, с който на подсъдимия се повдига обвинение за престъпление
по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 предл. второ от НК, за това, че на
14.05.2015 г. и на 15.06.2015 г., при условията на продължавано престъпление,
като управител на „ГТ 1“ ЕООД с **, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 98646.20 лева, чрез затаяване на
истина в подадени по електронен път справки-декларации по ЗДДС, както следва:
1. 3а данъчен
период месец април 2015 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 07001197579 от
14.05.2015 г. не е декларирал инвойс фактура № WDT/2015/114 от 30.04.2015 г. за доставка на 22 тона сухо мляко на стойност
39270 евро или 76805,44 лева, издадена от полското дружество „ВАLTIMA” и по този начин е избегнал установяването и плащането
на ДДС в размер на 15 361,09 лева;
2. 3а данъчен период месец май 2015 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
07001201289 от 15.06.2015 г. не е декларирал инвойс фактури:
- № WDT/2015/115 от 04.05.2015 г. за
доставка на 22 тона суроватка на прах на стойност 19800,00 евро или 38725,43
лева;
- № WDT/2015/122 от 15.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38675,00 евро или 75641,73 лева;
- № WDT/2015/123 от 18.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38500,00 евро или 75299,46 лева;
- № WDT/2015/124 от 19.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38500,00 евро или 75299,46 лева;
- № WDT/2015/126 от 26.05.2015 г. за
доставка на 44 тона сухо мляко на стойност 77440,00 евро или 151 459,48 лева, всички
фактури издадени от полското дружество „ВАLTIMA”, и по този начин е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на
83 285,11 лева.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от
ощетеното юридическо лице – Държавата, представлявана от министъра на
финансите, чрез гл. юрисконсулт К.Д. (държавата е конституирана в процеса като
граждански ищец), против подсъдимия Г.П.Т., с който се претендира присъждане на
обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинението, имуществени вреди
в размер на сумата от 98646,20 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
В хода на съдебните прения
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово заявява, че не поддържа
обвинението. Приема, че не е доказано по несъмнен начин знание от страна на
подсъдимия, че полският търговец е издал фактури за конкретни суровини и в определени
количества, като не е възможно да се извърши и почеркова експертиза на
документите, удостоверяващи сделките, тъй като кореспонденцията между
контрагентите се е извършвала по електронeн път. Поради това счита, че не може да се вмени във вина на подсъдимия
недекларирането на всяко данъчно събитие за конкретния месечен период.
Прокурорът пледира за оправдаване на Г.Т. по предявеното обвинение, както и за
отхвърляне на гражданския иск. Счита, че следва да се отмени допуснатото
обезпечение - запор на леки автомобили и възбрана върху недвижим имот,
собствени на подсъдимия.
Гражданският ищец – Държавата,
редовно призован, не се представлява по делото и не взема отношение по
обвинението.
Защитникът на подсъдимия Т. –
адвокат Й.П., счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
да е доставена стока така, както се твърди в обвинителния акт. Този извод
следвал от изисканите справки от ГД „Фискален контрол“ на НАП и БАБХ, според
които посочената стока, с така посочените документи, превозвана от така
посочените МПС-та не е влизала на територията на България. Защитникът пледира,
че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътрешнообщностно придобиване
е необходимо да са изпълнени три условия: 1. Прехвърляне на правомощието за
разполагане със съответната стока на името на собственика; 2. Физическо
преместване на стоката от една държава-членка в друга; 3. Придобиващото ги лице
да е данъчно задължено лице. В случая счита, че не е доказано физическо
преместване на стоки, поради което липсва и ВОП, съответно не се дължат данъци.
Дори и да се приеме, че сделки са сключени на хартия, то липсата на реалното им
осъществяване означава, че не е налице основание за каквото и да е данъчно
облагане. На следващо място, защитникът счита, че липсват доказателства, които
да установяват, че подсъдимият знае за доставките и ги е приел; че знае за
издаване на фактурите и че е подписал същите. По изложените съображения намира,
че подзащитният му следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението
за извършено престъпление по чл. 255 от НК, като гражданският иск бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият Г.Т. заявява, че е получил в срок препис от обвинителния
акт и разбира обвинението. При провеждане на съдебното следствие дава
обяснения, чрез които отрича извършването на престъплението. В хода по същество
и при упражняване на правото си на последна дума изразява очакване да бъде
оправдан.
Въз основана
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.П.Т. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, със средно образование,
не е женен и не е осъждан. Към инкриминирания период подсъдимият притежавал
дружествени дялове в няколко дружества с ограничена отговорност, като на някои
от тях е бил едноличен собственик на капитала и управител.
Дружеството „ГТ 1“ ЕООД, **, е регистрирано на 11.04.2014
г. със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. **№ *** и предмет на
дейност – търговия на едро и дребно с нефт и нефтопродукти; търговия на едро и
дребно с различни стоки, услуги, хотелиерство, ресторантьорство; производство
на стоки с цел продажба в първоначален, преработен и обработен вид и други
незабранени дейности. Подсъдимият Г.Т. бил едноличен собственик на капитала,
управител и представляващ дружеството. С договор за продажба на дружествени дялове от 12.01.2018
г. подсъдимият продал дружествените си дялове на лицето Д.Г.Н., който станал
едноличен собственик на капитала на дружеството. Обстоятелството било вписано в
търговския регистър на 02.05.2018 г., на която дата била вписана и промяна в
седалището и адреса на управление.
„ГТ 1“ ЕООД е
регистрирано първоначално по ЗДДС на 17.11.2014 г. с идентификационен номер **по
смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗДДС.
През
инкриминирания период на 2015 г. „ГТ 1“ ЕООД подало справка-декларация по ЗДДС
с вх. № **********/14.05.2015 г. за данъчен период месец април 2015 г. и с вх.
№ **********/15.06.2015 г. за данъчен период месец май 2015 г.
Справките-декларация били подадени по електронен път, подписани с КЕП на
подсъдимия Г.П.Т.. За двата данъчни периода – м. април и м. май 2015 г., не са
декларирани извършени облагаеми доставки, както и получени доставки с право на
пълен данъчен кредит.
На 18.05.2015 г.,
в гр. Велико Търново, в офис на „Търговска банка Д“ АД, подсъдимият Т. изготвил Искане за
откриване на банкова сметка **** „ГТ 1“ ЕООД и сключил Договор за разплащателна
сметка на юридическо лице с посочената банка (л. 75-77 от том VІ от сл. дело).
На дружеството „ГТ 1“ ЕООД била открита банкова сметка ***. Посочената банкова сметка ***.07.2015 г., въз
основа на депозирано от подсъдимия Т. Искане за закриване на банкова платежна
сметка (л. 74 от том VІ от сл. дело). За периода 18.05.2015 г. до 22.07.2015 г.
всички суми за захранване на банковата сметка на „ГТ 1“ ЕООД били внасяни само
касово. Г.Т. бил лицето, което оперирало с наличностите по сметката, като
нареждал плащания от нея (всички само към полското дружество BALTIMA SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ); лично подписвал вносните
бележки, както и декларациите по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП (документи
на л. 78-137 от том VІ от сл. дело). По описания начин подсъдимият Т. внесъл в
брой по сметката на представляваното от него дружество и веднага след това
наредил банкови преводи, както следва:
1. На 18.05.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 35 620 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата - 18.05.2015 г., с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 18 080 евро;
2. На 20.05.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 41 120 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На 21.05.2015 г., с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 20 980 евро;
3. На 21.05.2015
г. внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 17 000 лв. и
попълнил Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за
посочената сума. На 22.05.2015 г., с платежно нареждане (с основание за плащане
INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z
O. O. в размер на 8 660 евро;
4. На 26.05.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 23 534 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата, с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 11 980 евро;
5. На 27.05.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 68 953 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата, с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 35 140 евро;
6. На 08.06.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 68 700 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата, с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 35 000 евро;
7. На 18.06.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. суми в размер на 9 060 лева,
360 лева и 74 500 лева и попълнил Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6,
ал. 5, т. 3 от ЗМИП за най-голямата сума. На същата дата, с платежно нареждане (с
основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод
към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 42950 евро;
8. На 22.06.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 79 200 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата, с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 40 360 евро;
9. На 25.06.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 25 000 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На същата дата, с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 12730 евро;
10. На 25.06.2015 г.
внесъл в брой по сметката на „ГТ 1“ ЕООД - Д. сумата от 82 850 лв. и попълнил
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за посочената сума.
На 26.06.2015 г., с платежно нареждане (с основание за плащане INVOICE) подсъдимият наредил валутен превод към полската фирма „BALTIMA SP. Z O. O. в размер на 42220.
Със Заповед от 26.10.2016 г. на Началник сектор в НАП била възложената
ревизия на „ГТ 1“ ЕООД. Ревизията е извършена от свидетелката С.Г.Г. – главен
инспектор по приходите, и приключила със съставяне на Ревизионен акт №
Р-04000716007457-091-001/26.06.2018 г., неразделна част от който е Ревизионен
доклад № Р-04000716007457-092-001/03.05.2018 г. (томове І, ІІ, ІІІ и ІV от сл.
дело). Обхватът на ревизията са задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2015 г.
до 31.08.2016 г. С ревизионния акт се приема наличие на задължение на „ГТ 1“
ЕООД за ДДС в размер на 98646,20 лв. Органите на данъчната администрация са
приели, че при съпоставка на данните в системата „VIES“ и фактурите за покупки, отразени в счетоводството на ревизираното
дружество, е установено, че има издадени фактури за вътрешно общностни
придобивания (ВОП) на стоки, които не са включени в счетоводните регистри и не
са отчетени приходи от продажбата им, и съответно не е начислен дължимия ДДС.
Отчитат, че за данъчен период месец април 2015 г. от контрагента BALTIMA SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ са декларирани извършени
доставки с получател „ГТ 1“ ЕООД в размер на 38 532 евро (157316,00 полски
злоти). За данъчен период месец май 2015 г. от същия контрагент са декларирани
извършени доставки с получател „ГТ 1“ ЕООД в размер на 212 835 евро (868942,00
полски злоти). За да се счете, че доставките са реални, в ревизионното
производство са ползвани изискани по реда на международното сътрудничество
между данъчните администрации получени документи от полската данъчна
администрация, съставляващи копия от фактури, ЧМР и банкови извлечения за
доставка на сухо мляко (л. 54-70 от том ІІІ от сл. дело), според които: За
данъчен период м. април 2015 г. са получени по инвойс фактура № WDT/2015/114 от 30.04.2015 г., издадена от полското
дружество, 22 тона сухо мляко на стойност 39270 евро или 76805,44 лева; 3а
данъчен период месец май 2015 г. са получени по инвойс фактури, издадени от
същото полско дружество, както следва: по № WDT/2015/115 от 04.05.2015 г. - 22 тона суроватка на прах на стойност 19800,00
евро или 38725,43 лева; по № WDT/2015/122 от 15.05.2015 г. - 22
тона сухо мляко на стойност 38675,00 евро или 75641,73 лева; по № WDT/2015/123 от 18.05.2015 г. - 22 тона сухо мляко на
стойност 38500,00 евро или 75299,46 лева; по № WDT/2015/124 от 19.05.2015 г. - 22 тона сухо мляко на стойност 38500,00 евро
или 75299,46 лева; по № WDT/2015/126 от 26.05.2015 г. - 44
тона сухо мляко на стойност 77440,00 евро или 151 459,48 лева. Като
доказателства за извършените доставки са възприети Договор US/2015/0100, Договор US/2015/0104, Договор US/2015/0125, както и потвърждения
за получаване на стоката, транспортни документи – ЧМР и банкови извлечения за
получено плащане. Данъчната администрация е приела, че стоките са получени от
„ГТ 1“ ЕООД и въз основа на предоставените от полската данъчна администрация
копия от международни товарителници, в които в клетка № 24 – „Получил стоката“,
е посочено място на доставка Д.и е положен подпис и печат за дружеството „GT I Ltd“ - ЧМР (CMR) № 724603/26.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах; ЧМР (CMR) №
7034354/26.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на прах; ЧМР (CMR) № 001358/19.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на
прах; ЧМР (CMR) № 001378/18.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах; ЧМР (CMR) от
15.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на прах; ЧМР (CMR) № 7034352/04.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на прах; ЧМР (CMR) № 7034420/30.04.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на
прах.
По
реда на международната правна помощ по наказателни дела, чрез издаване на
Европейска заповед за разследване, съдът изиска от полското дружество BALTIMA SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ оригиналите на
международните товарителници, инвойс фактурите, договорите за покупко-продажба
на стоки и тристранен договор. Със съдействието на полския съд по делото са
постъпили и приети представените от полското дружество „BALTIMA SP. Z O. O.“ оригинали на ЧМР (CMR) № 724603/26.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 7034354/26.05.2015 г.; ЧМР (CMR) №
001358/19.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 001378/18.05.2015 г.; ЧМР (CMR) от 15.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 7034352/04.05.2015 г. и ЧМР (CMR) №
7034420/30.04.2015 г.; заверени преписи на инвойс WDT/2015/115 от 04.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/122 от 15.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/123 от 18.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/124 от 19.05.2015 г. и инвойс WDT/2015/126 от 26.05.2015 г.; заверени преписи от договори за покупко-продажба
на стоки, сключени между българското дружество „ГТ 1“ ЕООД и полското дружество
(без положен подпис за купувач) и незаверени копия от същите договори с положен
подпис за купувач и печат „GT I Ltd“; незаверени копия от договор за
заем за послужване и договор за продажба на консигнация.
Според заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Д.М., което не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за
мотивирано и законосъобразно, след като бъде начислен дължимия ДДС по доставки,
представляващи ВОП на стоки по фактури, издадени от дружеството „BALTIMA SP. Z O. O.“, и след промяна на
декларираните от дружеството стойности в подадените СД по ЗДДС, се изчислява
дължим ДДС от „ГТ 1“ ЕООД в общ размер на 98 646,20 лв., от които за данъчен
период месец април 2015 г. - 15 361,09 лв. и за данъчен период месец май 2015
г. - 83 285,11 лв. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от същото вещо лице, посоченото основание на всички
направени парични преводи от банковата сметка на „ГТ 1“ ЕООД към BALTIMA SP. Z O. O е “INVOICE“; направените плащания от „ГТ 1“ ЕООД към полското
дружество са в по-голям размер от стойността на установените инвойс фактури и
платената сума в повече е 31 708,80 лева; в счетоводството на „С.“ ЕООД за
месеците април, май и юни 2015 г. не са установени счетоводни записи за
извършени плащания на наем на складово помещение в гр. Д.; налице е счетоводен
запис на фактура, издадена от „С.“ ЕООД на 20.04.2015 г. на обща стойност
10 300 лева, която не е осчетоводена и не е платена от „С.“ ЕООД.
Съгласно
заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от вещото лице В.И.,
което не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, подписите за „декларатор“ и „вносител“ от името на Г.Т. в
представените за изследване декларации по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП, декларации по чл.
5, ал. 1 от ЗМИП, Искане за закриване на банкова платежна сметка, вносни
бележки, декларациите по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП – 22 броя
и всички нареждания разписки и платежни нареждания, са положени от Г.П.Т..
Според писмо с
изх. № 11-03-388#1/14.10.2020 г., подписано от Зам. изпълнителен директор на
НАП (л. 219 от съдебното дело), в информационна система „Фискален контрол“ на
НАП няма данни за извършени проверки на МПС-тата, посочени в международните
товарителници.
Според писмо с
изх. № КХ-899/23.11.2020 г., подписано от Изпълнителния директор на БАБХ (л.
242-243 от съдебното дело), за периода 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г. няма
данни за подадени уведомления за пратки мляко на прах с изпращач „BALTIMA SP. Z O. O.“ на териториите на областите
Велико Търново, Габрово и Русе.
Според данните в
представената справка от ОД на МВР – Габрово, за периода м. април 2015 г. до м.
юни 2015 г., в АИС „Граничен контрол“ на МВР са налице данни за многократни
влизания и излизания от България на посочените в международните товарителници
превозни средства.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи от обясненията на подсъдимия Г.Т., съпоставени с показанията на
свидетелите С.Г., Д.И., С.М., Е.М., Ц.Д., П.П., Д.П. и С.Г.; писмените
доказателства и доказателствени средства – Ревизионен акт № Р-04000716007457-091-001/26.06.2018 г.,
неразделна част от който е Ревизионен доклад №
Р-04000716007457-092-001/03.05.2018 г. (томове І, ІІ, ІІІ и ІV от сл. дело);
ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2015 година (том V от сл. дело); Заявление за подаване на
документи по ел. път и ползване на електронните административни услуги,
предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице „ГТ-1“ (л. 98-99 от том V);
Удостоверение за актуално състояние на „ГТ 1“ ЕООД (л. 105-106 от том V);
документи по том VІ от сл. дело - решение по ЧНД 465/2019 г. на РС – Габрово за
разкриване на банкова тайна (л. 69-70); справка от DБанк и представени документи в оригинал (листове от 74 до 137) искане за
закриване на банкова платежна сметка; искане за откриване на банкова сметка ***;
договор за разплащателна сметка на юридическо лице; движение на сметка за
периода 18.05.2015 - 22.07.2015 г.; декларации по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5,
т. 3 ЗПИМ; вносна бележка от 18.05.2015 г. и платежно нареждане от 18.05.2015
г.; вносна бележка от 20.05.2015 г. и платежно нареждане от 21.05.2015 г.; вносна
бележка от 21.05.2015 г. и платежно нареждане от 22.05.2015 г.; вносна бележка
от 26.05.2015 г. и платежно нареждане от 26.05.2015 г.; вносна бележка от
27.05.2015 г. и платежно нареждане от 27.05.2015 г.; вносна бележка от
08.06.2015 г. и платежно нареждане от 08.06.2015 г.; три вноски бележки от
18.06.2015 г. и платежно нареждане от 18.06.2015 г.; вносна бележка от
22.06.2015 г. и платежно нареждане от 22.06.2015 г.; вносна бележка от
25.06.2015 г. и платежно нареждане от 25.06.2015 г.; вносна бележка от
25.06.2015 г. и платежно нареждане от 26.06.2015 г.; вносна бележка от
22.07.2015 г.; представените при изпълнението на ЕЗР документи - оригинали на ЧМР
(CMR) № 724603/26.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 7034354/26.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 001358/19.05.2015 г.; ЧМР (CMR) №
001378/18.05.2015 г.; ЧМР (CMR) от 15.05.2015 г.; ЧМР (CMR) № 7034352/04.05.2015 г. и ЧМР (CMR) № 7034420/30.04.2015 г.; заверени преписи на инвойс WDT/2015/115 от 04.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/122 от 15.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/123 от 18.05.2015 г.; инвойс WDT/2015/124 от 19.05.2015 г. и инвойс WDT/2015/126 от 26.05.2015 г.; заверени преписи от договори
за покупко-продажба на стоки, сключени между българското дружество „ГТ 1“ ЕООД
и полското дружество (без положен подпис за купувач) и незаверени копия от
същите договори с положен подпис за купувач и печат „GT I Ltd“; незаверени копия от договор за заем за послужване и
договор за продажба на консигнация; изисканите от съда справки от НАП, БАБХ и
МВР; заключението на първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза; заключението на почерковата експертиза.
Подсъдимият Т.
отрича извършването на престъплението, за което е предаден на съд. В
обясненията си заявява, че през 2015 г. фирмата му се занимавала с транспорт –
разполагала с 2 буса. Работил с повечето мандри в региона, като вършел
транспортни услуги. Познавал управителя на дружеството „Л.“ – Велико Търново –
лицето П. Х. (сега покойник). При среща с него постигнали уговорка дружеството
на подсъдимия – „ГТ 1“ ЕООД, да се ползва като вносител на сухо мляко, без
финансови ангажименти, като единствено, след като се платят всички необходими
разходи за сделките, за представляваното от подсъдимия дружество да остане
печалба от 100-120 лева на тон. Ходили в банката, за открият сметка на „ГТ 1“
ЕООД. Според твърденията на подсъдимия, лицето Х. или друго лице внасяло парите
в банката, а той ходел само, за да подпише банковите документи. Заявява, че не
е договарял по никакъв начин с контрагенти, включително с посоченото по делото
полско дружество. Отрича да е подписвал каквито и да е документи – договори, фактури
и други, както и подписите за „получил стоката“ в международните товарителници,
приложени по делото, да са положени от него, както и във всички тези документи
да е полаган автентичния печат на „ГТ 1“ ЕООД. Заявява, че не е организирал
транспорта на стоките от Полша до България и не му е известно същите да са
доставени в страната. Твърди, че известно време след началото на съвместната им
дейност, Х. му казал, че сделката ще се провали и ще трябва да се връщат
парите. Впоследствие бил проверил в митницата дали фирмата му има задължения,
като му било отговорено, че нищо не е внасяно в страната на името на „ГТ 1“
ЕООД.
Свидетелката С.Г. е служител на НАП. Същата е извършила
ревизията на „ГТ 1“ ЕООД. В показанията си потвърждава констатациите, които са
отразени в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Съобщава, че за да приеме,
че е осъществен ВОП, е ползвала документите, изпратени от полската данъчна
администрация, включително международните товарителници, в които е посочено, че
получател на стоките е „С.“ ЕООД, но че стоките са получени в гр. Д.от „ГТ 1“
ЕООД.
Свидетелите Д.И., С.М. и Е.М. са служители на „Търговска
банка Д“ АД – офис Велико Търново. Тези свидетели установяват, че подсъдимия Т.
е лицето, което е открило банковата сметка на „ГТ 1“ ЕООД и я е закрило след
около два месеца, като през този период от време многократно на каса е
захранвал сметката, след което е нареждал валутни преводи към полското
дружество. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели за това, че
подсъдимият е този, който изцяло е оперирал с банковата сметка. Съобщеното от
тези свидетели изцяло кореспондира на съдържанието на приложените по делото
банкови документи, автентичността на които е проверена чрез почерковата
експертиза. Подсъдимият Т. не отрича, че той е открил и впоследствие закрил
банковата сметка, както и че е нареждал валутните преводи към полското
дружество.
През инкриминирания период от време на 2015 г.
свидетелите П.П., Д.П. и С.Г. били съдружници в „С.“ ЕООД, а свидетелят П. бил
управител на дружеството. Тримата отричат дружеството им да е получавало сухо
мляко от Полша.
Свидетелката Ц.Д. не съобщава обстоятелства, които имат
отношение към предмета на делото.
Анализът на доказателствената съвкупност навежда на
следните изводи:
Съдът приема за установено, че през инкриминирания период
от време подсъдимият Т., като управител на „ГТ 1“ ЕООД е наредил от банковата сметка
на дружеството в „Търговска банка Д“ АД валутни преводи в посочените размери
към полското дружество „BALTIMA SP. Z O. O.“. Тези обстоятелства не са
спорни, признават се от подсъдимия, като се установяват и от приетите като
доказателства банкови документи, от показанията на свидетелите и от
заключението на почерковата експертиза.
Основанието на
всички преводи, посочено в съставените от подсъдимия преводни нареждания е едно
и също – „Invoice“. В нито един от банковите
документи, обаче, не се съдържат изявления, обективиращи конкретизация на
основанието за плащане – по определена фактура или в изпълнение на договор, или
предмет на плащането, дата, номер и т.н. На следващо място, сред представените
в изпълнение на ЕЗР документи липсват такива оригинали, които да съдържат
подпис, за който може да се предполага, че е положен от подсъдимия Т.. Не е
възможна проверка на автентичността на подписите, които са положени за
„купувач“ в изпратените фактури, договори и потвърждения, тъй като същите
съставляват незаверени ксерокопия. Що се отнася до наличните в оригинал
международни товарителници – в тях не е попълнен реквизита в графата „Получил
стоката“. Поради изложеното съдът приема, че не се доказа знанието на
подсъдимия Т. за издадените от полския търговец фактури и за извършени доставки
на стоки, които е следвало да декларира в подаваните месечни справки
–декларация по ЗДДС.
На следващо място,
съдът приема, че по делото не се установи извършването на ВОП, тъй като не са
налице каквито и да е доказателства за това, че стоките са доставени и получени
на територията на България. Съгласно чл. 127, ал. 1 от НПК ревизионните актове,
с които са установени данъчни задължения и приложените към тях ревизионни
доклади са писмени доказателствени средства. Те обаче нямам презумптивна
доказателствена сила, което следва и от нормата на ал. 2 на чл. 127 от НПК,
съгласно която обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните
от ревизионните актове. В конкретния случай изведените в ревизионния акт и приложения
към него ревизионен доклад изводи за извършени от Полша реални доставки в
България на стоки – сухо мляко, с получател представляваното от подсъдимия
дружество „ГТ 1“ ЕООД не намират подкрепа в нито един друг доказателствен
източник, напротив – налице са доказателства, които ги опровергават. Съдът
съобрази, че със Заповед № ЗМФ-4 от 02.01.2014 г. на министъра на финансите е
утвърден списък на стоки с висок фискален риск, сред които и млякото.
Фискалният контрол върху стоки с висок фискален риск е уреден в глава 15а от
ДОПК. Същият в най-общ план съставлява съвкупност от действия с цел
предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, като органите по
приходите имат право да проверяват и спират всички транспортни средства с оглед
установяване на обстоятелството дали превозваната стока е с висок фискален риск,
проверка на документите, придружаващи стоката относно вида и количеството й,
идентификация на доставчика/продавача и/или получателя/купувача на стоката,
както и мястото на получаване/разтоварване на стоката; поставяне на технически
средства за контрол на транспортното средство и печат/щемпел с надпис „висок
фискален риск“ върху превозния документ; проверка на документ за самоличност на
водача; деклариране от водача пред органа по приходите на данни за вида и
количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на
получаване на стоката, както и очаквания час на пристигане, в случай че липсват
документи или документите не съдържат тези данни, и други.
В случая, според удостоверено с писмо с изх. № 11-03-388#1/14.10.2020 г. на Зам.
изпълнителен директор на НАП (л. 219 от съдебното дело), в информационна
система „Фискален контрол“ на НАП няма данни за извършени проверки на МПС-тата,
посочени в международните товарителници, с които се твърди, че са извършвани
доставките, а според писмото на Изпълнителния директор на БАБХ (л. 242-243 от
съдебното дело), за периода 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г. няма данни за
подадени уведомления за пратки мляко на прах с изпращач „BALTIMA SP. Z O. O.“ на териториите на областите
Велико Търново, Габрово и Русе.
Съдът счита, че
доставки на територията на България на процесното сухо мляко не е възможно да
се приемат за установени и въз основа на представените данни в справката от
МВР, АИС „Граничен контрол“. Информация за мястото и датата на съставяне на
товарителниците (графа 21), както и мястото и датата на доставките, подпис и
печат за получил (графа 24), се съдържат единствено в копията на
товарителниците, приложени към ревизионния доклад. Такива реквизити не са
попълнени в оригиналите на същите товарителници, които са изпратени в
изпълнение на ЕЗР. Данните от посочените документи, приложени в доклада на НАП,
съпоставени с данните от справката от АИС „Граничен контрол“, водят до изводите
следните изводи: 1. Според ЧМР (CMR) № 724603/26.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах, доставката е извършена с превозно средство: BZA 94 FA/BZA 69 GL и е получена на 30.05.2015 г.
Според данните от МВР превозно средство с посочения регистрационен номер е влязло
в България в 00.22 часа на 31.05.2015 г., от което следва, че не е възможно
същото МПС да е извършило доставка на 30.05.2015 г.; Според ЧМР (CMR) № 7034354/26.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на
прах, доставката е извършена с превозно средство: WI 5285 E/WPR XL 76 и е получена на 30.05.2015 г.
В системата на МВР са налице данни, че превозно средство с този регистрационен
номер е напуснало България на 09.05.2015 г., няма данни за следващото му
влизане в страната, но са налице данни за излизането му на 03.06.2015 г.; 3.
Съгласно ЧМР (CMR) № 001358/19.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах, доставката е извършена с превозно средство: WWY 33859/WWY 3472 P и е получена на 21.05.2015 г. Налице са данни за влизане на това превозно
средство в страната на 21.05.2015 г. Няма данни за превозвания товар. 4. Според
ЧМР (CMR) № 001378/18.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах, доставката е извършена с превозно средство: WE 605GJ/WGM 20 R2 и е получена на 20.05.2015 г. Според
данните от МВР превозно средство с посочения регистрационен номер е влязло в
България в 14.34 часа на 21.05.2015 г., от което следва, че не е възможно
същото МПС да е извършило доставка на 20.05.2015 г. 5. Съгласно ЧМР (CMR) от 15.05.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на прах, доставката
е извършена с превозно средство с регистрационни номера: WOT 02169/WOT PJ 25, и е получена на 18.05.2015 г. За посеченото превозно
средство са налице данни за влизане в България на 11.05.2015 г., като няма
данни за излизането му, и след това влизане на 21.05.2015 г. От посоченото
следва, че е малко вероятно същото МПС да е доставило стоката на 18.05.2015 г.
6. Според ЧМР (CMR) № 7034352/04.05.2015 г. за
превоз на 22 тона мляко на прах, превозът е извършен с превозно средство с
регистрационни номера: WI 5285 E/WZ 7424 P, и стоката е получена на 06.05.2015 г.
Според данните от МВР превозно средство с посочения регистрационен номер
е влязло на територията на България в 21:02 часа на 06.05.2015 г., от което
следва незначителната вероятност стоката да е получена от дружеството на
подсъдимия на същата дата. 7. Съгласно ЧМР (CMR) № 7034420/30.04.2015 г. за превоз на 22 тона мляко на прах, превозът е
извършен от превозно средство с регистрационни номера: WU 90998/WGM 4X 36, и стоката е получена на 02.05.2015 г. Според данните на МВР през
инкриминирания период от време товарен автомобил с рег. № WU 90998 не е влизал в страната с ремарке с рег. № WGM 4X 36, а за самия товарен автомобил
са налице данни за влизане в България на 06.05.2015 г., т.е. след датата, отразена
в международната товарителница за получаване на стоката.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията към инкриминирания период), вътреобщностно
придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията
на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По делото не се
установи управляваното и представлявано от подсъдимия дружество „ГТ 1“ ЕООД да
е доставило стоки от Република Полша, поради
което не е възникнало задължение за декларирането на подобни
доставки в подаваните месечни справки-декларации по ЗДДС. Следователно не се
доказа подсъдимият Т. да е затаил истина в подадените
справки-декларации по ЗДДС. На следващо място, по делото не
се установи и доказа подсъдимият да е договарял със соченото полско
дружество-доставчик, да е подписвал каквито и да е документи, както и да знае
за доставките. От изложеното следва, че не е осъществен и субективния състав на
престъплението. По изложените съображения съдът призна подсъдимия Г.П.Т. за НЕВИНЕН в това на 14.05.2015 г.
и на 15.06.2015 г., при условията на продължавано престъпление, като управител
на „ГТ 1“ ЕООД с **, да е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 98646.20 лева, чрез затаяване на истина в
подадени по електронен път справки-декларации по ЗДДС, както следва:
1.
3а данъчен период месец април 2015 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
07001197579 от 14.05.2015 г. не е декларирал инвойс фактура № WDT/2015/114 от 30.04.2015 г. за доставка на 22 тона сухо
мляко на стойност 39270 евро или 76805,44 лева, издадена от полското дружество
„ВАLTIMA” и по този начин да е избегнал
установяването и плащането на ДДС в размер на 15 361,09 лева;
2.
3а данъчен период месец май 2015 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 07001201289
от 15.06.2015 г. не е декларирал инвойс фактури:
- № WDT/2015/115 от 04.05.2015 г. за
доставка на 22 тона суроватка на прах на стойност 19800,00 евро или 38725,43
лева;
- № WDT/2015/122 от 15.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38675,00 евро или 75641,73 лева;
- № WDT/2015/123 от 18.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38500,00 евро или 75299,46 лева;
- № WDT/2015/124 от 19.05.2015 г. за
доставка на 22 тона сухо мляко на стойност 38500,00 евро или 75299,46 лева;
- № WDT/2015/126 от 26.05.2015 г. за
доставка на 44 тона сухо мляко на стойност 77440,00 евро или 151 459,48 лева, всички
фактури издадени от полското дружество „ВАLTIMA”, и по този начин да е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер
на 83 285,11 лева,
поради което и на основание чл.
304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет гражданския иск на
Държавата, представлявана от министъра на финансите, против подсъдимия Т. за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с цена на иска
98 646.20 лв. Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и
непосредствено са причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на
гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В случая подсъдимият е признат за
невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 255 от НК. При липса на осъществено деяние, което да е довело до причиняване на имуществени
вреди на държавата, не са налице основания за уважаване на гражданския иск.
Поради това съдът отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, гражданският
иск на ощетеното
юридическо лице – Държавата, представлявана от министъра на финансите, против
подсъдимия Г.Т., с който се претендира обезщетение за причинени от деянието,
предмет на обвинението, имуществени вреди в размер на 98 646.20 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредата
до окончателното й изплащане.
Съдът
постанови писмените доказателства, представляващи оригинали на международни
товарителници, фактури и договори, изискани по реда на международната правна помощ, чрез издадена
Европейска заповед за разследване, да
се върнат на полското дружество BALTIMA SPÓŁKA Z OGRANICZONĄ ODPOWIEDZIALNOŚCIĄ, чрез изпълняващия ЕЗР съд
в гр. Гдиня, Република Полша.
С присъдата съдът отмени
определение № 325 от 02.12.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово, с което е допуснато обезпечаване на наказание „Конфискация на
имущество“ срещу подсъдимия Г.П.Т., чрез налагане на възбрана върху ½
ид. част от недвижим имот, собственост на Г.П.Т. и чрез налагате на запори
върху два леки автомобила, собственост на Г.П.Т..
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото остават в тежест на държавата.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: