О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№______
гр.Варна, 2019г.
Варненският административен съд – ХVІ-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
като разгледа докладваното от съдия
Кипров ч.а.д. № 2713 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 153, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.С.Г. ***,против решение № 236/ 22.08.2019г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.Варна при ЦУ на НАП, с което
отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019г.,издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Жалбата съдържа доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение,тъй като размера на наложеното към
момента на постановяването му обезпечение надвишавало размера на дълга.
С внасяне на преписката в съда,ответникът по жалбата не е изразил становище по нея.
Обжалваното решение е съобщено на Г. на
16.09.2019 г. ,а жалбата срещу него има входящ номер с дата 20.09.2019 г. ,т.е.
същата е подадена от легитимирано лице в 7-дневния срок по чл. 153, ал.7 от ДОПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният
отказ е обоснован с мотиви,че към датата на искането за спиране изпълнението на
издаденият ревизионен акт /РА/ ,наложените предварителни обезпечителни мерки
имат за предмет имущество на обща стойност 23 980,40 лв. ,а установеното
към същият момент задължение е в общ размер на 80 248,07 лв. Искането за
спиране е направено с подадената по адм.ред жалба срещу РА,която е приета в ТД
на НАП-Варна на 15.08.2019 г. Действащите
към този момент предварителни обезпечителни мерки са наложени с
постановления на главен публичен изпълнител за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК с изход.№ С190003-139-0001761/14.08.2019г. и
изход.№ С190003-139-0001762/14.08.2019 г. ,с първото от които са наложени
запори в Банка ДСК и Юробанк и ЕФ Джи България за сумата от 79619,64 лв. и върху
½ ид.част от автомобил BMW с рег.№ В5765ВВ и ½ ид.част от автомобил „Сеат Ибиза” с
рег.№ В6523РН,а с второто е наложена възбрана върху ½ ид.част от УПИ в
с.Равна гора. С тези постановления не е продължено действието на
обезпечителните мерки наложени с постановление по чл.121,ал.1 от ДОПК с изход.№
С190003-023-0001323/22.04.2019 г., в частта му относно запор върху дялове от
капитал на „Формула 16” на обща стойност 100 лв. и върху ½ ид.част от
туристическо ремарке с рег.№ В0811ЕН.
Посочената в обжалваното решение стойност от 80248,07 лв. на задължението по РА
/главница+лихви/ към момента на искането за спиране е вярна,а стойността на обезпеченото
имущество е определена от решаващия орган по данъчна оценка за възбранения
имот,която за ½ ид.част е
17 780,40 лв. според декларация на л.25 от преписката,а за двата
автомобила е определена по застрахователна стойност,която за ½ ид.част
според приложените на л.22 и 23 удостоверения
№ 00001403/25.04.2019 г. и № 00001402/25.04.2019 г. е в общ размер от 6200 лв. ,т.е. вярна е и посочената обща
стойност от 23980,40 лв. на обезпеченото имущество. Отправените във връзка с
последното възражения и доказателствени искания на жалбоподателя са
неоснователни – съгласно чл.195,ал.6 от ДОПК,обезпечението не се извършва по пазарна стойност,а според посочената в
нормата последователност,която в случая е спазена – по данъчна оценка за
недвижимия имот и по застрахователна стойност на автомобилите. Съгласно
чл.153,ал.3 от ДОПК,необходимо
условие за допускане спирането на изпълнението е наличието на доказателства за направено обезпечение в размер
на главницата и лихвите към
датата на искането за спиране . Към релевантния
момент, преписката не съдържа
данни за наличие на парични средства по наложените банкови запори,поради което
правилно обезпечението е определено в обжалваното решение на обща стойност от
23 980,40 лв. Видно е,че стойността на обезпечението е многократно
по-ниска от общия размер на задължението от 80248,07 ,поради което основания за
спиране изпълнението на РА не са налице.
Водим от горното и на основание чл. 153, ал.7 от ДОПК,съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х.С.Г.,срещу Решение № 236/22.08.2019г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на РА № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :