Присъда по дело №2891/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 44
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120202891
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 44
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Наказателно дело
частен характер № 20212120202891 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. Я., ЕГН **********, роден в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с адрес: гр. **********************************************, със
средно образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 21.12.2020 г.,
около 23:30 часа в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“, в съучастие с Д. Д. Я., ЕГН ********** като
съизвършител, чрез нанасяне на удари в областта на главата да е причинил на Ж. А. Д. ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в рани в дясна половина на челото и в
основата на носа, както и мозъчно сътресение, водещи до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 12, ал. 1 НК
го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. Я., ЕГН **********, роден в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с адрес: гр. ******************************************, със
средно образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 21.12.2020 г.,
около 23:30 часа в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“, в съучастие с К. Д. Я., ЕГН ********** като
съизвършител, чрез нанасяне на удари в областта на главата да е причинил на Ж. А. Д., ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в рани в дясна половина на челото и в
основата на носа, както и мозъчно сътресение, водещи до временно разстройство на
1
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. А. Д., ЕГН ********** срещу подсъдимите К. Д. Я.,
ЕГН ********** и Д. Д. Я., ЕГН ********** граждански искове за неимуществени вреди от
престъплението в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. и за
имуществени вреди от престъплението в размер на 385.40 лева.
ОСЪЖДА Ж. А. Д., ЕГН ********** да заплати на К. Д. Я., ЕГН ********** сумата
от 600 лева, представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. Я., ЕГН ********** , сумата
от 600 лева, представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. А. Д., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на Районен съд
– Бургас сумата от 193.50 лева, представляваща разноски за доплатени възнаграждения на
вещи лица.
Присъдата може да бъде обжалвана пред Окръжен съд - Бургас в 15-дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА № 44 от 04.04.2022 г. по НЧХД № 2891/2022 г. по описа
на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда тъжба от Ж.
А. Д., ЕГН **********, с която срещу подсъдимите К. Д. Я., ЕГН ********** и Д. Д. Я.,
ЕГН ********** е повдигнато обвинения за това, че на 21.12.2020 г., около 23:30 часа в гр.
Бургас, ул. „К.“, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на
главата са причинили на Ж. А. Д. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
рани в дясна половина на челото и в основата на носа, както и мозъчно сътресение, водещи
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК.
За претърпените от процесното престъпление неимуществени и имуществени вреди
тъжителят е предявил граждански искове в размер на 10000 лева за неимуществените и
385.40 лева за имуществените вреди, които съдът прие за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
Частният тъжител, редовно уведомен, не се явява. Явява се упълномощеният
повереник – адв. К.. Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано с оглед
събраните по делото доказателства. Поддържа предявените граждански искове за
претърпените вреди от престъплението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимите адв. В. оспорва повдигнатото обвинение, като го счита
за недоказано. Пледира подсъдимите да бъдат оправдани. Претендира разноски.
Подсъдимите К.Я. и Д.Я. поддържат становището на защитника си за недоказаност
на обвинението и в последната си дума молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К. Д. Я., ЕГН **********, е роден в гр. Бургас българин, български
гражданин, с адрес: гр. Бургас, ж.к. **********************************, със средно
образование, неженен. Видно от приложена по делото справка за съдимост, подсъдимият не
е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Подсъдимият Д. Д. Я., ЕГН **********, е роден в гр. Бургас, българин, български
гражданин, с адрес: гр. Бургас, ж.к. **********************************, със средно
образование, неженен. Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.

Подсъдимите Д.Я. и К.Я. са братя. Свидетелят С.Т. се уговорил с подсъдимия К.Я. на
21.12.2020 г. частният тъжител да се състезава със собствения си лек автомобил „БМВ“
срещу подсъдимия Д.Я. и управлявания от него лек автомобил в гр. Бургас, по ул. „К.“. В
изпълнение на уговорката около полунощ частният тъжител заедно със свидетеля Т.
пристигнали с управлявания от тъжителя автомобил на уговореното място – бензиностанция
„Р.“ на ул. „К.“. Там ги очаквали двамата подсъдими и свидетелите Ц. Т. и С.Б.. Двата
автомобила потеглили, като в единия пътували тъжителят и свидетеля С.Т., а в другия
двамата подсъдими и свидетелите Б. и Ц. Т.. Автомобилите спрели на една отбивка, където
слезли подсъдимият К.Я. и свидетелката Б.. В управлявания от подсъдимия Д.Я. автомобил
останал на задната седалка свидетелят Ц. Т.. В управлявания от тъжителя автомобил
пътувал и свидетеля С.Т.. Двата автомобила се насочили в посока ж.к. „С.“, след което
направили обратен завой и започнали да се състезават в посока ж.к. „М.р.“. Частният
1
тъжител с управлявания от него автомобил изпреварил автомобила на подсъдимия Д.Я.,
след което продължил в посока ж.к. „М.р.“. Подсъдимият Д. Я. и свидетелят Ц. Т. се
върнали на отбивката, за да вземат подсъдимия К.Я. и свидетелката Б.. Същевременно
подсъдимият К.Я. говорил по телефона със свидетеля С.Т. и му казал, че автомобилът на
тъжителя не е 300 „коня“. Тези негови думи били чути от частния тъжител Ж., който се
ядосал и заедно със свидетеля С.Т. се върнали на отбивката, където още се намирали
двамата подсъдими и свидетелите Ц. Т. и Б., като свидетелят Ц. Т. се намирал в автомобила,
управляван от подсъдимия Д.. Частният тъжител Ж. слязъл от автомобила и се запътил към
подсъдимия Д. и го ударил в лицето, при което се зачервила лявата част на лицето му. От
своя страна подсъдимият Д. избутал тъжителя. В същото време подсъдимият К.Я. се
доближил до тъжителя, който замахнал и ударил в лицето и подсъдимия К., като в резултат
от удара текнала кръв от носа на К.. За да се защити К.Я. ударил юмрук в лицето на
тъжителя Ж.. През цялото време свидетелят С.Т. се намирал в автомобила на тъжителя.
Когато чул викове излязъл от автомобила и се опитал да ги разтърве. Частният тъжител
заедно със свидетеля С.Т. се качили в автомобила на тъжителя и отишли в спешния център в
УМБАЛ гр. Бургас да бъде прегледан тъжителят, тъй като имал кръв по лицето. В
болничното заведение тъжителят бил прегледан, като при прегледа била установена открита
рана по окосмената част от главата, която била обработена. На 22.12.2020 г. тъжителят
подал сигнал до Второ РУ при ОД на МВР – Бургас за нанесен побой от двамата подсъдими.
Била образувана преписка, в хода на която били снети сведения от частния тъжител, от
двамата подсъдими и от свидетелите С.Т. и С.Б.. Подсъдимите К. и Д.Я.и не потърсили
лекарска помощ за получените наранявания от нанесените от тъжителя удари, както и не
подали жалби в полицията.
След случилото се тъжителят се оплаквал от силно главоболие, поради което
последвали изследвания в неврохирургичното отделение на УМБАЛ гр. Бургас. Била
извършена рентгенография на черепа на тъжителя. При изписването му от болничното
заведение на 24.12.2020 г. на тъжителя била издадена епикриза от свидетеля д-р Б., в която
била записана диагнозата на тъжителя, а именно мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. На тъжителя бил издаден болничен лист за домашно лечение. На
04.01.2021 г. тъжителят бил прегледан и от съдебен лекар, който му издал медицинско
удостоверение, в което било отразено, че след прегледа на тъжителя и на медицинската му
документация, съдебният лекар е констатирал белези от рани в дясната половина на челото и
в основата на носа, мозъчно сътресение, които е възможно да са получени по време и начин,
съобщени от пострадалия.
Тъжителят продължил да се оплаква от главоболие, световъртеж и обща отпадналост.
В детска възраст около 7-8 клас на тъжителя била поставена диагноза „Мигрена“ поради
оплаквания от главоболие, като му била назначена терапия с медикаменти. На 07.01.2021 г.
било извършено образно изследване на главния мозък на тъжителя, като не са били
изобразени актуални изменения. Последвали прегледи от лекарски комисии за удължаване
на болничния, като в медицински протокол на ЛКК № 210 от 27.01.2021 г. комисията
посочила, че тъжителят боледува от „Мигрена“ и „М.Бехтерев“. От 19.04.2021 г. до
23.04.2021 г. тъжителят постъпил за изследвания в Отделение по нервни болести на УМБАЛ
– Бургас, отново с оплаквания за световъртеж. Било му предписано медикаментозно
лечение. Тъжителят започнал да страда и от паническо разстройство, характеризиращо се с
паник атаки. Последвали консултации с психолог и психиатър.

По доказателствата:
Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
2
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетели, включително очевидци на
настъпилото между подсъдимите и тъжителя съприкосновение. От показанията на
свидетелите С.Б. и Ц. Т., които са присъствали на мястото на възникналия между
подсъдимите и тъжителя конфликт, се установява, че първо тъжителят е нанесъл удар в
лицето на подсъдимия Д.Я., след което е ударил в лицето и другия подсъдим К.Я., като едва
след нанесените от тъжителя удари, подсъдимият К.Я. е ударил тъжителя в главата с юмрук.
Отделно от това от показанията на свидетелите Ц. Т. и С.Б. се установява, че подсъдимият
Д.Я. не е удрял тъжителя, а единствено го е отблъснал от себе си, когато тъжителят Ж.Д. го
е ударил в лицето.
Съдът не споделя изложената от повереника на тъжителя теза и подкрепящите я
мотиви, че показанията на двамата свидетели (Ц. Т. и Б.) не са достоверни. На първо място
обвинението поставя под съмнение факта на присъствието на свидетеля Ц. Т. на мястото на
възникналия конфликт между подсъдимите и тъжителя. Обстоятелството, че свидетелят Ц.
Т. е присъствал на инцидента се установява от показанията на свидетелката Б. и от
обясненията на двамата подсъдими. И тримата категорично заявяват, че вечерта на
21.12.2020 г. двамата подсъдими и свидетелите Ц. Т. и Б. са били в дома на подсъдимия
К.Я., след което и четиримата са отишли на бензиностанция „Р.“, за да се срещнат с
тъжителя, предвид уговорката за провеждане на автомобилно заседание. Установява се, че
четиримата са пътували в автомобила, управляван от подсъдимия Д.Я.. В подкрепа на
твърдението на повереника на частния тъжител, че свидетелят Ц. Т. не е присъствал на
инцидента, са единствено показанията на свидетеля С.Т., който посочва, че не е видял
свидетеля Ц. Т. на мястото, където е възникнал конфликта между тъжителя и двамата
подсъдими. В действителност както се установи от фактическа страна по делото, свидетелят
Ц. Т. се е намирал в автомобила на подсъдимия Д.Я. и не е излизал от него. В показанията
си свидетелят Ц. Т. сподели причината, поради която не е слязъл от автомобила, която е
лична и съдът намира, че не е необходимо да се коментира в настоящото производство.
Показанията му се подкрепят от показанията на свидетелката Б. и от обясненията на двамата
подсъдими. В противоречие са единствено показанията на свидетеля С.Т., който заявява, че
не е видял свидетеля Т. на мястото, но този факт според съда се дължи на обстоятелството,
че свидетелят Ц. Т. е бил в автомобила, а не навън. Отделно от това в показанията си
свидетелят С.Т. посочва, че през цялото време докато е седял в автомобила на тъжителя, е
гледал в мобилния си телефон и едва когато чул викове, слязъл и се насочил към двамата
подсъдими и тъжителя, за да ги разтърве. В този момент свидетелят С.Т. заявява, че не е
видял нито свидетелката Б., нито свидетеля Ц. И.. От друга страна свидетелят С.Т. дава
показания, че е видял свидетелката Б. на бензиностанцията „Р.“ преди провеждане на
състезанието. Следователно безспорно се установява, че свидетелката Б. е била заедно с
подсъдимите вечерта на 21.12.2020 г. и след като е била с тях на бензиностанцията „Р.“,
съвсем логично е да е отишла с тях и на мястото, където е започнало състезанието (отбивка
на пътното платно). Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Т. относно
обстоятелството, че свидетелите Б. и Ц. Т. не са били на мястото на възникналия между
подсъдимите и тъжителя конфликт.
По делото не са налични доказателства, които категорично да установяват, че
подсъдимият Д.Я. е нанесъл удар в областта на главата на тъжителя. И тримата разпитани
по делото свидетели, които са присъствали на мястото на инцидента (Б., С.Т. и Ц. Т.) не
дават показания в тази насока. Включително свидетелят С.Т., който е бил заедно с частния
тъжител заявява, че не е видял подсъдимите да нанасят удари на тъжителя. Свидетелят
посочва, че когато тъжителят слязъл от автомобила и се отправил към двамата подсъдими,
свидетелят останал в автомобила и наблюдавал през цялото време мобилния си телефон.
Междувременно свидетелят заявява, че чул викове и погледнал през прозореца, като видял,
че дистанцията между подсъдимите и тъжителя е скъсена, но отново сочи, че не е видял
нанасЯе на удари нито от подсъдимите, нито от тъжителя. Свидетелят С.Т. категорично
3
посочва, че не е възприел двамата подсъдими да удрят частния тъжител.
Данни за нанесен удар на тъжителя от подсъдимия К.Я. се съдържат в показанията на
свидетеля Ц. Т., който посочва, че след като тъжителят ударил К., подсъдимият му отвърнал
на удара, за да се защити. Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля Ц. Т. за този
факт. С оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че подсъдимият
К.Я. е ударил в лицето тъжителя, но едва след като тъжителят е нанесъл последователни
удари на двамата подсъдими (първо ударил подсъдимия Д., а след това ударил подсъдимия
К.). От показанията на свидетелите Ц. Т., Б. и от обясненията на двамата подсъдими се
установява, че подсъдимият Д.Я. е отблъснал от себе си тъжителя, след като тъжителят го
ударил в лицето с юмрук. При обсъждане на обясненията на двамата подсъдими съдът
съобрази, че освен доказателствено средство, обясненията им са и средство на защита срещу
повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се
има предвид, че подсъдимите не носят наказателна отговорност за изложени в обясненията
неистини. В настоящия случай обясненията на двамата подсъдими не са изолирани от
събрания доказателствен материал. Обясненията на двамата подсъдими, че тъжителят пръв
ги е ударил, намират опора в други събрани по делото доказателства (показанията на
свидетелите Б. и Ц. Т.). По тази причина съдът кредитира обясненията на подсъдимите за
този факт. Относно обстоятелството за нанесени удари от страна на подсъдимите спрямо
тъжителя и двамата подсъдими посочват, че подсъдимият Д.Я. е блъснал тъжителя след като
го е ударил, а що се отнася до другия подсъдим К.Я., отново подсъдимите заявяват, че е
имало съприкосновение, но не конкретизират точно какво, дали удар или изблъскване. В
тази връзка съдът кредитира тази част от обясненията на двамата подсъдими, която се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна и от
приобщените по реда на НПК писмени доказателства. Приложени са медицински документи
(листи за медицински прегледи, епикриза, болнични листи, протоколи на ЛКК и др.), както
и съдебно медицинско удостоверение № 4/2021 г. от извършен на 04.01.2021 г. преглед на
тъжителя от съдебен лекар, от което се установява, че при прегледа са констатирани рана на
главата и мозъчно сътресение, които се квалифицират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Отделно от приложените към частната тъжба документи, в хода на съдебното
следствие бяха изготвени съдебномедицинска и психиатрична експертизи на тъжителя.
Вещото лице по медицинската експертиза потвърждава със заключението си, получените от
тъжителя увреждания на здравето в резултат от нанесения му удар от подсъдимия К.Я., а
именно- разкъсно-контузна рана на главата и мозъчно сътресение. В проведения
разпит вещото лице д-р Т. посочва, че тъжителят е бил с мозъчно сътресение в най-лека
степен (14 точки по кома скала на Глазгоу). Данни относно здравословното състояние на
тъжителя непосредствено след инцидента, се съдържат и в показанията на свидетеля д-р Н.
Б., който е бил лекуващ доктор на тъжителя при престоя му в МБАЛ Бургас, отделение по
Неврохирургия, и който е издал на тъжителя епикризата, приложена по делото. Свидетелят
Б. посочва, че диагнозата – мозъчно сътресение на тъжителя е била поставена на база
неврологичен статус, като водещо е било оплакванията на тъжителя, тъй като при
извършване на образно изследване не са се установили наранявания на мозъка и на
черепната кост. Свидетелят определя състоянието на тъжителя като първата, най-лека
степен на количествено нарушение на съзнанието. Тук е мястото да се обсъди и наведеното
от защитата възражение, че оплакванията на тъжителя от силно главоболие и световъртеж
по-скоро се дължат на заболяването „Мигрена“, от което страда тъжителят. В
действителност по делото са налични данни, че в миналото тъжителят е боледувал от такова
заболяване, като му е било предписано лечение. Също така от писмено доказателство –
медицински протокол на ЛКК № 210 (л.13 от делото) се установява, че тъжителят е
боледувал от „мигрена“ и към датата на издаване на протокола (27.01.2021 г.), т.е. след
4
инцидента на 21.12.2020 г. Независимо, че от показанията на вещото лице д-р Т. и свидетеля
д-р Б. се установява, че част от симптомите на мигрената се припокриват с тези на
мозъчното сътресение, с оглед събраните по делото доказателства, може да се направи
категоричен извод, че в резултат на нанесения от подсъдимия К.Я. удар в главата на
тъжителя, същият е получил рана на главата и мозъчно сътресение. Отново следва да се
посочи, че в случая се касае за най-леката форма на мозъчно сътресение. От показанията на
свидетелите С.Т., Б. и Ц. Т. се установява, че тъжителят не е губил съзнание. Този факт се
потвърждава и от писмено доказателство (лист за преглед на пациент от 22.12.2020 г. в 02:01
часа), в който е посочено в графа – анамнеза, че пациентът (тъжителят) е отрекъл да е
загубил съзнание.
На следващо място по делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, като
вещото лице посочва, че в резултат на инцидента, у тъжителя се е развил посткомоционен
синдром, който е преминал в паническо разстройство.
Съдът напълно кредитира изготвените по делото съдебномедицинска и психиатрична
експертизи като компетентно изготвени.
След анализ на всички събрани доказателства съдът достигна до извод, че
изложената по-горе фактическа обстановка безспорно се е осъществила.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът призна за невиновен
подсъдимият Д.Я. и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото с частна тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание. Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС в чл. 130, ал. 1 НК законът има предвид всички увреждания на организма,
които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както
и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. За леки
телесни повреди с разстройство на здравето се приемат случаите на наранявания на кожата,
насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгарЯия от по-лека степен, леки
навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и
много други.
В случая от фактическа страна безспорно по делото се установи, че подсъдимият Д.Я.
не е нанесъл удар в главата на тъжителя Ж.Д.. Единствено се установява, че подсъдимият го
е отблъснал от себе си, след като тъжителят го е ударил в лицето. Изложените в частната
тъжба твърдения, че подсъдимият Д.Я. е нанесъл удари в главата на тъжителя останаха
недоказани от събрания по делото доказателствен материал. Нито един от разпитаните
свидетели, които са присъствали, не дава показания в защита на повдигнатото срещу Д.Я.
обвинение. По тази причина съдът го призна за невиновен в това да е причинил на тъжителя
лека телесна повреда чрез нанасяне на удар в областта на главата.

Що се отнася до повдигнатото срещу подсъдимия К.Я. обвинение съдът намери, че
предвид установената по делото фактическа обстановка, изложена по-горе, за извършеното
от подсъдимия деяние следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК,
съгласно която не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана
5
- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди
на нападателя в рамките на необходимите предели. В Постановление № 12 от 29.XI.1973 г.
по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС е дефинирано понятието непосредствено противоправно
нападение. Върховната инстанция е посочила, че нападението е непосредствено не само
когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност
за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите, като неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или
завършило нападение. Освен непосредствено нападението трябва да е и противоправно, т.е.,
според ВС противоправно е всяко общественоопасно деяние, независимо дали е наказуемо,
или не. От събраните по делото доказателства съдът направи категоричен извод, че
подсъдимият К.Я. е нанесъл удар на тъжителя, за да защити както себе си, така и брат си –
подсъдимия Д.Я.. От показанията на свидетелите Ц. Т. и Б., както и от обясненията на
двамата подсъдими се установява, че частният тъжител Ж.Д. пръв е проявил агресивно
поведение, като е нападнал подсъдимия Д.Я. и го е ударил в лицето. След нанасяне на удара
тъжителят не е преустановил противоправното си поведение да не причинява телесни
увреждания другиму, и непосредствено е ударил в лицето и другия подсъдим - К.Я..
Несъмнено поведението на тъжителя спрямо двамата подсъдими (нанасяне на удари) следва
да се квалифицира като непосредствено и противоправно нападение. Заплахата за здравето
на двамата подсъдими не е отпаднала, с нанасяне на втория удар от страна на тъжителя.
Напротив, от показанията на свидетелите (Б., Ц. Т., С.Т.) и от обясненията на подсъдимите
се установява, че тъжителят е бил ядосан и слизайки от управлявания от него автомобил
директно се насочил към подсъдимия Д.Я. и го ударил. Впоследствие нанесъл удар и в
лицето на подсъдимия К.Я., при което подсъдимият К. ударил тъжителя, за да се защити.
Съществувала е реална опасност тъжителят да нанесе и други удари, поради което според
настоящия съдебен състав предприетото от него нападение спрямо двамата подсъдими не е
било приключило преди нанесения от подсъдимия К.Я. удар. Предприетата от подсъдимия
К. защита изцяло е била провокирана от тъжителя, който е ударил и двамата подсъдими.
Също така, предприетият от подсъдимия К.Я. защитен удар срещу тъжителя изцяло
съответства на характера и интензивността на нападението на тъжителя спрямо двамата
подсъдими. От показанията на свидетелите Б. и Ц. Т. се установява, че тъжителят е нанесъл
удари в областта на главата на двамата подсъдими, както и че след ударите подсъдимите са
получили наранявания – лявата част на лицето на подсъдимия Д.Я. е била зачервена, а от
носа на подсъдимия К.Я. е потекла кръв. Обстоятелствата, че двамата подсъдими не са
потърсили лекарска помощ и съдействие от органите на МВР, не поставя под съмнение
показанията на свидетелите Б. и Ц. Т.. От своя страна именно такъв удар с юмрук е бил
нанесен и от подсъдимия К.Я. в областта на главата на тъжителя. Следователно
предприетата защита от Я. е била съответна на нападението на тъжителя. В резултат от
нанесения от К.Я. удар на тъжителя, на същия му е било причинено временно разстройство
на здравето неопасно за живота, изразяващо се в рана на главата и мозъчно сътресение в
най-лека степен. Тук следва да се отбележи, че при преценката за съответствие между
защитата и нападението, не се взема предвид тежестта на настъпилите увреждания на
нападателя и предприелия защитни действия. От значение е дали отбранителните действия
на защитаващия се съответстват на нападението по отношение средството и начин на
защита, интензитет на защитата, който да не надхвърля необходимостта от отбрана. В
случая от събрания доказателствен материал се установява, че частният тъжител е бил
ударен с юмрук в главата от подсъдимия К.Я., едва след като тъжителят е нанесъл удари в
областта на главата на двамата подсъдими. Съвсем логично е да се приеме, че защитата на
подсъдимия К.Я., упражнена срещу тъжителя е била необходима, за да отблъсне
нападението му, като по този начин да защити своето здраве и това на брат си (подсъдимия
Д.Я.). Ето защо съдът намери, че отбранителното поведение на подсъдимия К.Я. спрямо
6
тъжителя, не е било общественоопасно.
По гражданските искове:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
В случая от събраните по делото доказателства съдът достигна до извод, че
подсъдимият Д.Я. не е причинил на тъжителя увреждания, които да подлежат на
обезщетяване.
Относно подсъдимия К.Я. съдът прие, че от данните по делото се установява, че
подсъдимият е причинил временно разстройство на здравето на тъжителя неопасно за
живота в пределите на неизбежна отбрана, съгласно разпоредбАа на чл. 12, ал. 1 НК.
Причиняването на увреждане в условията на неизбежна отбрана не е противоправно и по
тази причина не се дължи обезщетяване на вредите.
По изложените съображения съдът отхвърли предявените срещу подсъдимите
граждански искове за неимуществени и имуществени вреди.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимите за невиновни, в тежест на частния тъжител
бяха възложени направените от тях разноски. Тъжителят беше осъден да плати в полза на
РС – Бургас и направените разноски за възнаграждения на вещите лица.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни