Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,01.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на 6 декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6546 по описа за 2017 г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ(отм)вр.с чл.86 ЗЗД
Ищецът твърди в ИМ,че на 22.03.2014
г., около 10:00 часа в гр. Разград по бул. „********“ в посока към с. Стражец се
движел, управлявайки л.а. „Фолфаген пасат“ с рег.№******** и претърпял ПТП, при
противоправното поведение на водача на л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № ********,
застрахован при ответника с полица №06114000382201 и срок на валидност 1 година
- от 19.01.2014 г. до 18.01.2015 г. В резултат
на удара между двете МПС-та претърпял следните травматични увреждания:
контузия на поясногръдния отдел на гръбначния стълб с фисура на дванадесети
гръден прешлен и рецидивиращо депресивно разтройство.Бил на лечение в болницата
в гр.Разград на няколко пъти описани в ИМ. Претърпял болки и страдания. Претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2014 г. до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
В писмения отговор в законовия срок ответникът оспорва предявения иск. Прави
признание на иска до размер от 15 000 лв, които счита за справедлив
съгласно чл. 52 ЗЗД. Сочи, че не е бил уведомен за претенцията на ищеца, поради
което не дължи лихва за забава, която оспорва и като погасена по давност.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно. Прави възражение за принос
от страна на ищеца за влошаването на здравословното му състояние, изразяващо се
в злоупотреба с алкохол, както и непоставен обезопасителен колан.Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От приложените: Постановление за
прекратяване НП от 11.01.2017 г. и констативния протокол от 22.03.2014 г.се
установява, че на 22.03.2014 г. около 10:00 часа в гр. Разград по бул. „********“
в посока към с. Стражец ищецът управлявайки л.а. „Фолфаген пасат“ с рег.№********
намалил за да предприеме маневра завой надясно. Движешият се непосредствено след
него л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № ******** с водач Р.Й.Р., не спазил необходимата дистанция при
завоя надясно от страна на ищеца и блъснал в задната част л.а.“Фолксваген“. От
удара предната част на л.а. „Шкода“ се възпламенила, но пожара бил бързо угасен.
От приложените епикризи е видно,че
ищецът е имал редица пролежавания в Психиатричното отделение в Болницата в гр.Разград
и е бил на поддържащо психотропно лечение както и отпуск по болест през 2014 и
2015 г.С ЕР на ТЕЛК от 19.03.2015 г. бил освидетествуван и му е била определена
степен на увреждане 56 % до 01.03. 2018 г. поради смесено
тревожно-депресивна разстройство и счупване ХІІ гръден прешлен със значителни
отклонения и подчертана деформация.
Съгласно
заключението на в. л. инж. З. и в.л. д-р Б. обективирано в КСМАТЕ ищецът е пътувал на
предна лява седалка и е бил с поставен предпазен колан по време на инцидента,
който го е предпазил от получаване на други травматични увреждания. В случая са
отчетени наранявания само в областта на гърдите, които са неизбежни при
поставен предпазен колан и осъществяване на ПТП. В резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил: Контузия
на поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб със спукване на 12-ти гръден
прешлен, довело до трайно ограничаване движението на снагата за срок по-дълъг от
тридесет дни – в случая 10 месеца. От заключението на в. л. Б. се установява,
че претърпяното навяхване на шийните прешлени с последвала „раликулопатия“е
довело на ищеца -„ разстройство на здравето неопасно за живота “
В.л. назначената СПЕ д-р М.сочи,че ищеца е преживял
остър емоционален стрес преминал в протрахирана адаптационна реакция и поради
недоброто медикаментозно повлияване състоянието е преминало в депресивно разстройство, протичащо с прояви на безпокойство.Според в. л. липсват данни за наличието на алкохолна
зависимост - физическа и психическа при ищеца. Посочва, че при наличието на депресивното
разстройство, често пъти пациентите използват консумацията на алкохол за
туширане на интензивната вътрешна напрегнатост, която възниква в резултат на
тревожност. Д-РМ.сочи,че въз основа на извършения преглед и освидетествуване на
03.05.2018 г. състоянието
но ищеца е стабилизирано и с частично възстановена трудоспособност.
Видно от показанията
на св. Д. - съпруга на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК
ищецът не можел да се обслужва
сам, тя го гледала в продължение на 9 месеца, изпитвал страх и дори се изпускал
по малка нужда. Твърди, че преди катастрофата работел като „заварчик” на големи
вагони, но след катастрофата и продължителното лечение не можел вече да работи
тази работа и бил трудоустроен. Сочи, че физически и психически не се е
възстановил от травмите, виждала го да плаче и да употребява в малки количества
алкохол като й казвал, че това го успокоява, защото
изпитва страх. Посочва, че след ПТП-то
са му били изписани антидепресанти. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни
за спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 226 от КЗ:
Съдът приема, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО”
настъпва процесното застрахователно събитие.
Произшествието е в резултат на противоправното
и виновно поведение на водача на л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № ******** Р.Й.Р., неспазил необходимата дистанция - движел се на такова разстояние, че когато
ищеца намалил, за да завие, л.а. на Русев блъснал в
задната част л.а.“Фолксваген“.
В причинна връзка от ПТП-то ищецът претърпял установените от КСМАТЕ и
медицинските документи травматични
увреждания. Тези увреждания са довели на
ищеца болки, страдания и неудобства в ежедневието. При това положение и
съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят дължи изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г.
и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период 10 месеца (като през първите два месеца, ищецът търпи
интензивни болки, а през следващите– търпи спорадични); възрастта му – 47 г.;
продължаващите и към момента болки (единични и краткотрайни болки и страдания при
промяна на времето, отзвучаващи бързо след приемане на аналгетици);
благоприятната прогноза за възстановяване (според в.л. д-р Б. и д-рМ.констатираните
ограничения ще отзвучат); както и социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 40
000 лева (като размерът е съобразен и с практиката на САС обективирана в
решение №957/2014 по гр.дело 48/2014 на САС и Решение №22/2013 по гр.дело
2815/2012 САС).
По възражението за съпричиняване:
Съдът счита възражението за
съпричиняване е неоснователно. По делото се установи, че ищецът е пътувал с поставен предпазен колан, без
който травматичните увреждания биха били с по-голям интензитет. Неоснователно е
и твърдението, че поради злоупотреба с
алкохол ищецът е допринесъл за
рецидив на депресивното му състояние
след като в.л. д-рМ.отрече такава злоупотреба от страна на ищеца.
ИМ е депозирана в СГС на
26.07.2017 г. поради което законната лихва следва да се присъди върху сумата 40 000 лева, считано от 26.07.2017 г.с оглед направеното възражение за давност на осн. чл.
111 б“в“ ЗЗД. За разликата над сумата от 40 000 лева до 100 000 лева съдът
отхвърли иска като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело
право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски 180
лева. Съобразно уважената част от иска
на осн. чл. 78 ал.1 ГПК следва да му бъдат заплатени 72 лева (40 000/ 100 000 х
180)
Адвокат И.Й. за осъщественото
процесуално представителство има право на адв. възнаграждение по реда на чл. 38
ал.2 ЗА с оглед предявената претенция и
уважения размер на иска следва да му се
присъди сумата 1 412 лева (
40 000/ 100 000 х 3 530). Съдът намира за неоснователно искането
за присъждане така определеното
възнаграждение на Адв.дружество поради факта,че ГПК сочи участие по делата на
ФЛ адвокат(чл.32 ал.1 ГПК) и присъждане разноски за ФЛ само
един адвокат (чл.78 ал.1 ГПК). По отношение искането за присъждане на ДДС то също е неоснователно, тъй като ДДС-то
е косвен данък,който се изчислява в момента на плащането и съдът не е
оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС.
Ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение, а направените от него разноски за депозити за
в.л. са 800 лева.Съгласно чл. 78 ал.3 ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 480 лева (60 000/100
000 х 800) и на осн. чл. 78 ал.8 ГПК съдът му определя юриск.възнаграждение в
размер на 250 лева като ищецът следва да заплати на ответника
общо сумата 730 лева.
Ответникът следва да се осъди да
заплати в полза на СГС ДТ в размер на 1 600 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** – п.к. 1000, район Средец, ул. „********, да заплати на А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. Разград, мест.
„********,със съдебен адрес - адвокат И.Й. ***,офис 4, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 40 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 22.03.2014 г. ведно със
законната лихва върху сумата от 26.05.2017г. до окончателното й изплащане
и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 72 лева – разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от
40 000 лева до сумата от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** – п.к. 1000, район Средец, ул. „********, да заплати на адв. И.Й. ***,офис 4, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. сумата от 1 412 лева -
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ищеца.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. Разград, мест. „********, със съдебен
адрес - адвокат И.Й. ***,офис 4,да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – п.к. 1000,
район Средец, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 730 лева - разноски и юриск. възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** – п.к. 1000, район Средец, ул. „********да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 600
лева – ДТ съразмерно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: