№ 1066
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110103723 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК от „Т.С. ЕАД срещу С. В. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, бл. ****, вх. В, ет. 3, ап. *** за
установяване, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение от 14.04.2021г.
по ч.гр.д. 18865/2021г. на СРС, 70 състав, а именно: 3692,91 лева главница за изразходвана
топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
01.04.2021г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019г. – 19.03.2021г. в размер на 347,87 лева, цена на услугата дялово разпределение в
размер 70,22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано
от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и 12,00 лева мораторна лихва върху
тази главница за периода 01.07.2018г. – 19.03.2021г. Претендира сторените разноски – в
заповедното производство: за държавна такса 82,46 лева и 50,00 лева юрисконсултско
вънзаграждение, и в исковото – 82,46 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи,
518,61 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100,00 лева.
Ответникът, чрез особен представител адв. А. Д., оспорва исковата молба с бланкетни
аргументи, прави възражение за итекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД излага, че в посочения
период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие
с всички действащи нормативни актове.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
33936 с обект ап. 53 в гр. София, ж.к. Гео Милев, бл. ****, вх. В, ет. 3, е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена.
Собствеността на имота на ответницата се установява с приетия по делото Договор
за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на гражданин от 25.08.1990г.,
съставен от Столичен народен съвет – Общински Народен съвет „Слатина“, Направление
„Държавни имоти“ – л. 157 от делото.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
За доказване на собствеността на ползвания имот, респективно качеството на потребител на
ответницата съдът – по приложения Договор за замяна приема, че С. В. Ч. е собственик на
топлоснабдения имот ап. *** респективно има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е неоснователен. Същата е
три-годишна за перодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото
начислено вземане датира от м.май 2018г., като фактурата за същото се изготвя и то става
изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница
това задължение, т.е. около 15.06.2018г. Давността за това вземане би била изтекла ако
заявлението е подадено след 15.06.2021г., а в случая същото е входирано на 01.04.2021г., с
което действие се спира същата.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното /за държавна такса 82,46 лева и 50,00 лева юрисконсултско вънзаграждение/, и
в исковото – 82,46 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи, 518,61 лева за особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева/.
2
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С. ЕАД с ЕИК ******** по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу С. В. Ч. с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, бл. ****, вх. В, ет. 3, ап. *** за
установяване, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 14.04.2021г. по ч.гр.д. 18865/2021г. на СРС, 70 състав: 3692,91 лева главница за
изразходвана топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна
лихва от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019г. – 19.03.2021г. в размер на 347,87 лева, цена на услугата дялово разпределение в
размер 70,22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано
от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и 12,00 лева мораторна лихва върху
тази главница за периода 01.07.2018г. – 19.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на С. В. Ч., чрез особен представител адв.
А. Д. за изтекла погасителна давност като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С. В. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С. ЕАД разноски в заповедното производство лева
за 82,46 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С. ЕАД с ЕИК ********
разноски в исковото производство 82,46 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи,
518,61 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100,00 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3