РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110217650 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-025092 от
23.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
на основание чл. 53 от ЗАНН на А. А. Д., с ЕГН: ********** са му били
кумулативно наложени - административно наказание „парична глоба“ в
размер на 800.00 (осемстотин) лева и административно наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца
на основание чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ А. А. Д. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А. Ц. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Заявява се твърдение за липсата на умисъл. Иска се
отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
1
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 26.11.2024. - виж
пощенско клеймо от същата дата на приложения в преписката плик, в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление - в случая на л.72 от делото е налице писмо
от въззиваемата страна, според което разписката за връчването на НП на
жалбоподателя не е била върната при органа и такава липсва, на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-025092 от 23.10.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на А. А. Д., с ЕГН: ********** са му били кумулативно
наложени - административно наказание „парична глоба“ в размер на 800.00
(осемстотин) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца на
основание чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. е правоспособен водач на МПС категории „В, АМ и
М“ от 19.08.1999г. Същият управлявал лек автомобил марка „Шкода Октавия“
с рег. № ****** към 18.01.2024г., около 19:39 часа в гр.София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул.
„Околовръстен път“ при законово ограничение на скоростта от 50.00 км/ч (и
съгласно транспортните схеми по делото) в населено място, въведено с пътен
знак В 26, като с техническо средство - мобилна камера АТСС “CORDON M2”
с № MD 1193 е било установено чрез свидетелите В. Х. А., И. Г. Л. и И. П. и И.
П. Б. - служители на СДВР-ОПП на длъжност мл.автоконтрольори, че МПС на
жалбоподателя Д. се е движело със скорост от 82.00 км/ч (след приспадане на
3.00 км/ч от 85.00 км/ч като възможен процент на грешка) или с доказано
превишение на разрешената скорост от 32.00 км/ч. С писмена декларация по
чл.188 от ЗДвП - на л.12 жалбоподателят Д. признал, че е управлявал лекия
автомобил с установената скорост. Същият не оспорва факта на извършеното
2
нарушение. Заявява се, че същото не е било осъществено в условията на
повторност или системност и в тази насока е справката на СДВР - ОПП на
л.72 от делото, според която ЕФ с № К 7680242/2023г. и ЕФ с № К
8034172/2023г. не са били връчени на жалбоподателя Д. (липсвали са върнати
разписки при наказващия орган, дори вторият ЕФ да е бил платен - плащането
не се приравнява на връчване на ЕФ по силата на изискванията на ЗАНН.).
Посочените два електронни фиша послужили като основание на
актосъстивителя Венцислав Христов А. да състави АУАН, а на
административно наказващия орган - да издаде НП за нарушение при
очертана правна квалификация по чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите свидетелите В.
Х. А., И. Г. Л. и И. И. П. Б. Съдът кредитира събрания по делото
доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ очертаната в
АУАН и НП правна квалификация на възведеното административно
нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП не съответства
на установените по делото факти и на действително приложимият материален
закон. Липсват квалифицираните признаци на повторността и/или
системността съгласно нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Издадените ЕФ с № К
7680242/2023г. и ЕФ с № К 8034172/2023г., на които актосъставителят и
наказващия орган се позовават, не са били връчени на жалбоподателя Д. по
надлежния законов ред по смисъла на ЗАНН. Към датата на
административното нарушение същите тези два електронни фиша не са били
влезли в сила и са били обжалваеми от жалбоподателя Д. по всяко време от
узнаването им. Плащането на единия от двата електронни фиша от страна на
жалбоподателя Д. не е надлежно законово връчване на санкционен акт
съгласно ЗАНН. Тежестта за доказване на факта на връчването на двата
електронни фиша преди датата на настоящото нарушение е на наказващия
орган, а не на санкционираното лице. Създаденото от наказващия орган
3
правно положение по невръчването на двата електронни фиша на
жалбоподателя Д. към датата на административното нарушение не може да се
тълкува във вреда на последния. Административно-наказателната отговорност
не може да се разширява, ако няма доказателства за очертания обем от факти.
Никой не може да извлича благоприятните правни последици от своите
пропуски. Налице е само административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП (т.е. реализиран е основен състав на
административно нарушение), при което аминистративно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Д. е само имуществена под формата на парична
глоба във фиксиран размер от 400.00 лева съгласно санкционната норма на
чл.182, ал.1, т.4 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, но не и чрез лишаването му от
правоуправление за очертания срок от 6 (шест) месеца. Съдът намира
нарушението по този основен състав на закона за безспорно установено от
показанията на техническото средство, приложеният снимков материал,
декларацията на жалбоподателя Д. със съдържащото се в нея самопризнание и
съгласно представените транспортни схеми, тъй като изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес, поради което съдът
кредитира изцяло приложените по преписката снимка и събрани
доказателства, както и останалия непротиворечив доказателствен материал от
разпита на тримата свидетели по делото. Извършеното от нарушителя Д.
деяние по чл.182, ал.1, т.4 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна
и субективна страна, като същото е реализирано при форма на вина пряк
умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 82.00
км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място,
според пътния знак В 26 (доказващо се според транспортните схеми по
делото), регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е целял
това негативно изменение на обективната действителност. Същевременно
съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да
се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена
скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици - причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото
на останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за
да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с
32.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.
По тези съображения издаденото НАКАЗАТЕЛНО
4
ПОСТАНОВЛЕНИЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНО като неправилно и
незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са недължими на жалбоподателя.
Разноски не се претендират в съдебно заседание и с жалбата. Такива не са
дължими и на въззиваемата страна, не само с оглед изхода на делото, но и тъй
като не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.
Подадено е бланкетно писмено становище, с което е оспорена въззивната
жалба. Защитата на въззиваемата страна не е осъществена надлежно, поради
което разноски не са дължими.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-025092 от
23.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г.:
I.). В ЧАСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАКАЗАНИЯ - КАТО
1.). НАМАЛЯВА НАЛОЖЕНАТА „ПАРИЧНА ГЛОБА“ от 800.00
(осемстотин) лева на 400.00 лева и 2.). ОТМЕНЯ наложеното
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 (шест) месеца,
II.). В ЧАСТТА НА ПРИЛОЖЕНАТА ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
по чл.182, ал.5 от ЗДвП КАТО Я ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно определена в нарушение на материалния закон,
III.). КАКТО И ЧАСТТА НА ПРИЛОЖЕНАТА ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ по чл.21, ал.2 от ЗДвП, КАТО Я ИЗМЕНЯ в правна
квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
IV.). КАТО ПОТВЪРЖАВА ОБЖАЛВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на ВЪЗЗИВНИЯ
ЖАЛБОПОДАТЕЛ А. А. Д., с ЕГН: ********** за административно
нарушение по чл.21, ал.1 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6