Мотиви към Присъда № 16 от 25.02.2020 година,
постановена по НОХД № 533/2019 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е
образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт против Р.А.С. с ЕГН - ********** по обвинение в престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 11.04.2019 год., около 21.40 часа, в частен имот, находящ се на ул. „***,
в гр. Елхово, обл. Ямбол, чрез палеж унищожила противозаконно чужда недвижима
вещ - паянтова постройка /навес/ на стойност 460.00 лева, собственост на С.Д. ***.
В хода на съдебното следствие
участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата С. обвинение по чл.216, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и предлага на подсъдимата да се наложи наказание
пробация като се вземе предвид, че производството се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Подсъдимата участва лично и със защитник в хода на
съдебното производство. В обясненията, които дава, заявява, че се признава за виновна и съжалява за
извършеното, като е съгласна с изложената в обв. акт фактическа обстановка и е
съгласна да не се събират доказателства за тези факти. Желае производството да
се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие.
Служебният
защитник на подсъдимата - адв. Ж.Г. заявява, че с оглед на
събраните по делото доказателства и изявлението на Р.С., че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тъй като
производството се разглежда по реда на чл. 371 и сл. от НПК, желае С. да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55 от НК предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието й и
изразеното съжаление за извършеното деяние.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Свидетелката
С.Д. и двете й деца – М.и Т. К.са собственици на недвижим имот, находящ се в в
гр. Елхово, на ул. „***, придобит по наследство от техния наследодател –
съпругът на св. С. Д. – Г. К., починал през 2017 год. В имота имало къща и
стопански постройки, като една от тези стопански постройки - навес, е
собственост само на свидетелката С.Д., която я построила за свое лично
ползване, без разрешително и без необходимите документи. Този навес
представлявал паянтова постройка, която можела да се разглоби и премести на
друго място при необходимост.
На
11.04.2019 год., около и след 21.30 часа обвиняемата Р.А.С. *** и прибирайки се
към къщата на леля й Надка, където живеела, преминала по улица „Кара Кольо“.
Когато минала покрай къщата на свидетелката С.Д.Д., която била в съседство с
къщата на леля й Надка, обвиняемата решила да влезе вътре. Огледала се наоколо,
видяла, че няма никой и отворила желязната портална врата, която не била
заключена. Обвиняемата влязла в двора и се отправила по пътечката към стар
дървен навес. От намиращата се в близост купа сено тя взела малко сено и го
сложила на дървения под в навеса. Извадила кибрит от джоба си и се опитала да го
запали. Не успяла да запали веднага сеното, тъй като то било леко влажно, но
след три - четири опита С. успяла да запали огън. След това тя си тръгнала,
излязла от двора на къщата, затворила металния портал и изхвърлила кибритената
кутия до електрическия стълб на улицата в близост до портала. След това се
прибрала вкъщи и си легнала. След известно време в жилището дошъл М. - доведен
внук на леля й Надка, събудил спящите и казал, че гори навеса на свид. С.Д..
Тогава обвиняемата С. се обадила по телефона на свидетелката С.Д. и й съобщила,
че навесът й гори. Св. Д. от своя страна се обадила на своите племенници – Х. А.
Д.и И. Д. от гр. Елхово и заедно с тях отишла в имота, където тя видяла в южния
край голям пламък. Горял навеса за дърва, който бил паянтов - скован от железа,
дървета и ламарина и в който имало само стари вещи, без нищо ценно. Този навес
не бил електроснабден.
Известно
време след като се обадила на св. Д., обв. С. видяла пристигащия противопожарен
автомобил и наблюдавала как служителите на РСББЗН започнали да загасят огъня.
След това отново си легнала без да казва на никого какво е направила.
В хода на разследваното било установено, че извършител
на деянието е обв. Р.С., като тя се признала за виновна и подробно обяснила
механизма на извършването му.
Видно от заключението на вещото лице М. Д.
по назначената в хода на досъдебното производство съдебно стоково-оценителна
експертиза, което се
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, стойността на опожарената
паянтова постройка - навес, изградена от тухли, греди на покрива, накован с
дъски и покрит със стари етернитови плоскости и ламарини, с разгъната площ 10 квадратни
метра, е 460.00 лева.
От заключението на вещото лице Ст.С. по назначената и
изготвена в хода на ДП пожаро-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и се възприема от съда като компетентно и обективно, се установява, че
пожара е възникнал вследствие на човешка намеса, като огнището на пожара е
едно и се намира в северозападната част
на паянтовата постройка. Според в.л. е бил използван открит източник на
запалване - кибрит или запалка. С оглед на обстоятелството, че навеса е бил
празен, за увеличаване на горимото натоварване и по-устойчиво горене, към него
е било принесено допълнително горивно натоварване, най-вероятно слама. Според
експерта не е имало опасност огъня да се разпростре върху други съседни обекти,
като и същият не е представлявал опасност за живота и здравето на някого. Вещото
лице е мотивирало заключението си с местоположението на изгорялото имущество и
събраните писмени и гласни доказателства, поради което и приело, че е обективно
изключена възможност късо съединение в ел. инсталацията да е причинило
опожаряването, тъй като сградата не е електрифицирана.
От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимата се установява, че Р.С. е многократно осъждана – с 23 влезли в сила
Присъди, респ. Определения за одобряване на споразумение по наказателни дела,
повечето от които /17 на брой/ в периода 09.07.2003г-28.09.2012г.. След това е
осъждана както следва: 1. с Присъда № 34 от 16.03.2015г. по НОХД № 13/15г. на
ЕРС, влязла в сила на 01.04.2015г. е осъдена за престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, т. „а“ и „б“ от НК, извършено на
22.10.2014г., като й е наложено наказание една година лишаване от свобода,
което да изтърпи при първ.строг режим. Наказанието е изтърпяно на 23.04.2016г.;
2. с Присъда № 107 от 05.06.2015г. по НОХД № 159/15г. на ЕРС, влязла в сила на
23.06.2015г. е осъдена за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, т.“а“ и „б“ от НК, извършено на 31.12.2014г., като й
е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първ.строг режим; 3. с Определение № 434 от 07.10.2016г. по НОХД № 555/16г. на
ЕРС, влязло в сила на 07.10.2016г. е осъдена за престъпление по чл.170, ал.2,
пр.1, вр. с ал.1 от НК, извършено на 07/08.08.2016г., като й е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първ.строг
режим; 4. с Определение № 497 от 12.12.2016г. по НОХД № 523/16г. на ЕРС, влязло
в сила на 12.12.2016г. е осъдена за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл. 194 от НК, извършено на 27.05.2016г., като й е наложено наказание една
година и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първ.строг режим;
5. с Присъда № 1 от 04.01.2017г. по НОХД № 616/16г. на ЕРС, влязла в сила на
20.02.2017г., е осъдена за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, а.1,
т.3 и 4, вр. с чл. 194 от НК, извършено в периода от 12.00 часа на 31.07.2016г
до 12.00 часа на 01.08.2016г., като й е наложено наказание две години лишаване
от свобода, което да изтърпи при първ.строг режим и 6. с Присъда № 4 от
29.01.2018г. по НОХД № 679/16г. на ЕРС, влязла в сила на 14.02.2018г., е
осъдена за престъпление по чл.330, ал.1 от НК, извършено в периода от 23.45
часа на 20.12.2014г. до 03.00 часа на 21.12.2014г., като й е наложено наказание
една година и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първ.строг
режим. При наличие на условията на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на Р.С. са били
определяне общи наказания.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства –
показанията на свидетелите С.Д. и И. Д., които като обективни, логични и
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се изцяло от останалия събран по
делото доказателствен материал, се възприемат от съда, обясненията на
подсъдимата и изявлението й, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителният акт, от заключенията на вещото лице М. Д.по назначената по делото
съдебно стоково оценителна експертиза и на вещото лице Ст. С. по
пожаротехническата експертиза, от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК - справка за
съдимост на подсъдимата, протокол за оглед на местопроизшествие от 12.04.2019 г.,
ведно с фотоалбум към него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установено, че подсъдимата Р.А.С. е осъществила с деянието
си, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.216, ал.1 от НК като на 11.04.2019 год., около 21.40 часа, в частен имот, находящ се на ул. „***,
в гр. Елхово, обл. Ямбол, чрез палеж унищожила противозаконно чужда недвижима
вещ - паянтова постройка /навес/ на стойност 460.00 лева, собственост на С.Д. ***.
От обективна страна,
несъмнено, на инкриминираните време
и място, подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние чрез действие,
като е намерила и натрупала малко количество сено вътре в навеса, след което е
запалила същото, поднасяйки запалена клечка кибрит. Ноторно известно като
запалително средство, същото тя е носила в себе си, с него е предизвикала и
горенето. Именно открит огнеизточник е и изяснената, установена причина за
възникване на пожара, според заключението на приетата по делото
пожаро-техническа експертиза, с изводи почиващи на фактическите обстоятелства
за местоположението на имота, направени анализи на обстановката и
доказателствените източници - свидетелски показания, обяснения на подсъдимата,
извършения оглед на местопроизшествието. Въз основа на данните по делото е
направен извод и вещото лице е посочило като единствена вероятна причина за
пожара – открит огнеизточник. Тази експертиза, както се посочи и по-горе, съдът
кредитира изцяло. Изготвилият я експерт е инспектор в група „ОЦ“ при РД „ПБЗН”
– Ямбол и като такъв има необходимата квалификация, становището му е в рамките
на поставените задачи, аргументирано е, поради което и съдът не намери
основание да не го кредитира, още повече, че същото не се оспорва и от
страните.
В резултат на така посочените действия на обв. С. е била унищожена гореописаната паянтова
стопанска постройка на
стойност 460.00 лева. Следователно са изпълнени всички елементи от
обективната страна на престъплението, като съгласно трайно установената съдебна
практика, както и правната теория, за наличието на съставомерно такова деяние е
необходимо и достатъчно съществуването на изброените обстоятелства. В тази връзка,
от гласните доказателства – показанията на свидетелите С.Д. и И.
Д. и писмените такива, може да се направи обоснован извод, че именно
подсъдимата Р.С. е осъществила противозаконното унищожаване
на чужд недвижим
имот. В този смисъл са и обясненията на самата подсъдима,
която се признава за виновна. Въздействието, оказано върху посочената стопанска постройка – запалване на същата,
довело до изгарянето й в по-голямата й част, представлява унищожаване, доколкото е налице такова
изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта безвъзвратно и изцяло негодна за
използване по нейното нормално (първоначално) предназначение.
От субективна страна деянието
е извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, т.е. желаела е неговото извършване, като и
е предвиждала настъпването на
съставомерните последици и е искала тяхното настъпване.
Обектът на престъплението е
собствеността на гражданите. Като причини за извършване на престъплението
следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимата на нормите, гарантиращи неприкосновеността на
чуждото право на собственост, както и
ниската обща и правна култура на подсъдимата.
Като взе предвид изложеното съдът прие, че подсъдимата
Р.С. следва да отговаря по повдигнатото й обвинение по чл.216, ал.1 от НК.
За това деяние законът предвижда налагането на
наказание лишаване от свобода до пет години.
Според
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, в случаите по чл.372, ал.4 от същия Кодекс
при провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът при постановяване на
осъдителна присъда определя наказанието при условията на чл.58а НК. Последната разпоредбата
предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и намалява определеното
наказание с една трета. Същата предвижда възможност съда да определи
наказанието при условията на чл.55 от НК, ако са налице условията за това, като
при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.58А, ал.1-3 от НК и чл.55 от НК, съдът следва да приложи тази на чл.55 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се
на подсъдимата Р.С. за извършеното от нея престъпление, съдът взе предвид както
степента на обществена опасност на деянието, така и степента на обществена
опасност на подсъдимата, миналите
й осъждания, което сочи формиране на трайни престъпни навици, очевидно и наложените,
респ. ефективно изтърпявани наказания лишаване от свобода, не са довели до
поправителен ефект. От друга страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се вземат предвид ненастъването на значителни
имуществени вреди вследствие унищожаването на паянтовата стопанска постройка,
здравословното състояние на подсъдимата, самопризнанията й, направени в хода на ДП и съдебното следствие и
съдействието й за разкриване на обективната истина по делото,
проявената критичност към извършеното. Тези последни обстоятелства съдът намери като
многобройни такива, смекчаващи отговорността на подсъдимата, които обосновават
несъразмерност между извършеното от Р.С. престъпление и най-лекото предвидено в
Закона за извършеното от нея деяние наказание /три месеца лишаване от свобода/,
поради което в случая са налице предпоставките за индивидуализиране на
наказанието спрямо подсъдимата при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 от НК, тъй като е по-благоприятно за нея.
При тези данни съдът прие, че наказанието по отношение на
Р.С. за извършеното от нея престъпление по чл.216, ал.1
от НК следва да се
определи при условията на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК като се замени предвиденото наказание лишаване
от свобода с по – леко и й наложи наказание пробация, като определи следните пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с
периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото
- 100 часа годишно за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Едно такова по вид и размер наказание, според съда ще
спомогне да се постигнат целите на специалната и генерална превенция в
съответствие с разпоредбата на чл. 36 от НК.
Относно вещественото доказателство по делото – 1бр.
деформирана празна кутия от кибрит „Zebra“, иззето при огледа на
местопроизшествието, приложено в запечатан плик на л. 81 от ДП, като вещ без
значителна стойност, съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се
унищожи чрез изгаряне.
Предвид
признаването на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Р.С. да заплати
направените по делото разноски в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол - в размер на 248.64 лева,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен
съд – гр.Елхово.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови съдебният
си акт.
Районен съдия: ……………..
/В. Апостолова/