Решение по дело №2585/2019 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1302/27.6.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 26.06.2019 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 2585 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Л.“ ЕООД, БУЛСТАТ203617449 представлявано от управителя * против Наказателно постановление № **********/15.05.2019 г. на *, Зам.кмет на Община Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМТД/, за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.           

          С жалбата не се оспорва фактическата обстановка. Сочи се, че нарушението не е довело до общественоопасни последици. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради маловажност на случая.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от проц.представител, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В съдебно заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП, като законосъобразно.

          С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 10.01.2019г. пред свид.Д. - служител в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, била подадена декларация по чл. 14 с вх. № **********/10.01.2019 г. от представляващия дружеството-жалбоподател. При подаването на декларацията, свид.Д. установила, че дружеството с нот.акт № 93, т. І, рег.№ 3653, дело № 77 от 06.11.2018г. е придобило имот с адрес: м-т „Баба Алино“, идентификатор 10135.2464.36, представляващ поземлен имот и сграда, както и още два недвижими имота неописани н процесното НП. Констатирала още, че законоустановения в ЗМДТ двумесечен срок за деклариране на имота, съгласно нормата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ

 е изтекъл на 07.01.2019 г., като в рамките на същия не е изпълнено задължението за подаване на декларация, досежно процесния новопридобит имот.

        Поради това още на същата дата -10.01.2019г. свид.Д. съставила срещу въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение, в който било описано допуснато нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя и представляващ дружеството, който го подписал без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО издал атакуваното пред настоящия съд наказателно постановление, като възприел изцяло констатациите в АУАН. НП било връчено, срещу обратна разписка, на управителя на дружеството.

            Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, нотариален акт, справка за задължения,   известие за доставяне, изисканите служебно от съда и приобщените в с.з. по разпореждане на съда – декларация по чл.14 от ЗМДТ, нотариален акт, скици, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

           Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на свид.Д..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

           Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 5406/29.12.2015г. на Кмета на Община Варна.

           АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

           АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

          Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

          Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

           Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

            Въпреки горното съдът намира, че при провеждането на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения .   

            Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността  на въззивното дружество за извършено  нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба към датата на придобиване на имота се въвежда изискване за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на свид.Д.. От същите се установява, че дружеството не е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за визирания в наказателното постановление имот, в двумесечен срок от придобиването му и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се установява от подадената декларация и нотариален акт за придобиване на имота, видно от които имота е придобит на 06.11.2018г., а е деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ на 10.01.2019г., вместо в изискуемия от закона срок до 07.01.2019г., включително.

           Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Чл.123, ал.1 от ЗМДТ предвижда имуществена санкция в размер от 500 лв. до 3000 лева за юридическите лица, които не са подали декларация по чл. 14 в срок. Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано, но от друга страна приема, че административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, нито пък да се обвързва с направени възражения при съставянето на АУАН, каквито аргументи навежда  с.з. представителя на въззиваемата страна, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение към общината. Не без значение е и обстоятелството, че въззивното дружество е подало процесната декларация на третия ден от деня, в който е изтекъл законоустановения срок, дори преди установяване на нарушението от наказващите органи. Макар нарушението да е формално, не без значение за индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения относно извършвани други нарушения от дружеството от същия вид, за които то да е било санкционирано с влязло в законна сила НП.  

Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред в страната и визира инцидентна проява. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.  В този смисъл е и константната практиката на Варненския административен съд- например Решение по к.адм.дело № 2994 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година.

От друга страна към настоящия момент е настъпила законодателна промяна (считано от 01.01.2019 год.) ЗМДТ е променен като съгласно  чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ (в сила от 01.01.2019 год.) не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза. С промените в сила от 01.01.2019 год. задължение за подаване на декларация по  чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. В контекста на изложеното по-горе, ако и да не се приеме, че нарушението свързано с недеклариране на земя в срока по  чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ не е маловажно, то към момента е налице по-благоприятен закон който води до отпадане на адм. наказателната отговорност за това деяние, поради което и приложение следва да намери нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Посоченото от страна представителят на АНО, че на основание чл.14 ал.4 ЗМДТ е следвало да се подаде такава декларация е факт, който не е възведен в НП и съдът не следва да се произнася по него. НП е изготвено след промените в закона и е следвало съдържанието му да бъде съобразено с тях.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № **********/15.05.2019 г.  на Зам.кмет на Община Варна, с което на „Л.“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМТД/, за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.           

         

           Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                              СЪДИЯ при РС- Варна: