ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1736
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501363 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по частна жалба на СТ. Н. СТ.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез
пълномощника си адв.Ст.П. против определение № 937/26.01.2022г.,постановено по гр.д.
№9746/21г.на ПдРС,5-ти гр.с.,с което е върната исковата молба по предявените от СТ. Н.
СТ. против „Бързи Кредити“ООД,ЕИК-********* искове с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е прекратено производството по делото поради
недопустимост.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по
изложени в частната жалба съображения.Поддържа се допустимост на предявените
искове,доколкото е различен спорният предмет,въведен от ищеца с исковата молба в
сравнение с предмета по развилото се заповедно производство по ч.г.д.№ 11029/14г. по
описа на РС-Пловдив.След като предмет на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК от
16.07.14г.бил запис на заповед от 31.03.14г.,то предявеният от ищеца иск за прогласяване
недействителността на договора за заем (потребителски кредит) № PLOV-137/31.03.2014г.не
бил недопустим.Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да
се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът по частната жалба „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД, ЕИК-
*********,(с предишно наименование „Бързи Кредити“ООД),чрез пълномощника си
адв.Б.С. е изразил становище за неоснователност на същата по подробно изложени в писмен
отговор съображения.Претендира разноски за адв.възнаграждение,прави възражение по
1
чл.78,ал.5 от ГПК.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по
делото,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са предявени от СТ. Н. СТ. против „Бързи
Кредити“ООД обективно съединени искове както следва: иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК във вр.чл.26,ал.1,пр.трето от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,т.9 и т.10 от
ЗПК за прогласяване нищожността на договор за заем (потребителски кредит) № PLOV-
137/31.03.2014г.и иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 2004,52лв.,предадена от ищеца на ответника без да е
налице основание за това.
Във връзка с направено от ответника в срока за отговор възражение за недопустимост
на производството с разпореждане № 653/10.01.22г.е изискано ч.гр.д.№11029/14г.С писмо от
14.01.22г.от Служба Архив при ПдРС се посочва,че делото е унищожено поради изтичане на
5-годишния срок за съхранение,но е приложена разпечатка от деловодната програма с данни
по делото.От разпечатката се установява, че със заповед за изпълнение №
7178/16.07.14г.,издадена по чл.417 от ГПК,е разпоредено длъжникът СТ. Н. СТ. да заплати
на „Бързи Кредити“ООД сумата от 8480лв.главница,дължима по Запис на заповед от
31.03.14г.,издаден в обезпечение на задълженията на длъжника С. по процесния договор за
заем (потребителски кредит) № PLOV-137/31.03.2014г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-11.07.14г.до окончателното
изплащане на вземането,както и разноски в заповедното производство.Издаден е
изпълнителен лист за сумите по заповедта.Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
връчени на длъжника на 19.08.14г.,а същият е депозирал възражение по чл.423 от ГПК чак
след три години-на 31.05.17г.По този повод пред ПдОС е образувано производство по реда
на чл.423 от ГПК,приключило с определение № 1959/11.08.17г. по в.ч.гр.д.№ 2022/17г.,с
което възражението на СТ. Н. СТ. не е прието.
С обжалваното определение е върната исковата молба на СТ. Н. СТ. против „Бързи
Кредити“ООД и е прекратено производството по гр.д.№ 9746/21г.по описа на ПдРС.
За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 11029/14г. на ПдРС,са преклудирани фактите и
обстоятелствата,относими към ликвидността и изискуемостта на вземането по
нея,включително и тези,относими към действителността на породилото го
основание.Пороците при сключване на договора за кредит са приети именно като такива и
доколкото същите са били налице към момента,когато в рамките на срока по чл.414 от ГПК
С. е могъл да подаде възражение,съответно и към влизането в сила на заповедта,и предвид
липсата на хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК,предявените претенции са приети
2
за недопустими поради преклудирането им с изтичане на срока за подаване на възражение.
Настоящата инстанция намира изводът на първостепенния съд за недопустимост на
предявените искове за правилен.
Съгласно трайно установената съдебна практика,неподаването на възражение по
чл.414 от ГПК,оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по
иска по реда на чл.422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение.Оспорване на фактите,относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането по нея след този момент е възможно само в хипотезите на чл.424 от ГПК (иск за
оспорване на вземането на основание факти,настъпили до изтичането на срока за подаване
на възражение) и чл. 439 от ГПК (иск за оспорване на вземането на основание
факти,настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение).
Предявяването на иск по общия ред,извън така посочените процесуални
възможности,е недопустимо.В противен случай,би се образувало производство,в което
процесуалните действия по установяване на твърдените факти да са лишени от смисъл,тъй
като не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за
изпълнение,доколкото са били известни на длъжника преди изтичането на срока за
възражение. Това се отнася и за хипотезата на предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК (Определение № 616/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о. на ВКС).
С исковата молба се оспорват факти и обстоятелства,относими към ликвидността на
установеното със заповедта за изпълнение вземане,доколкото се атакува породилото го
основание - договор за заем (потребителски кредит) № PLOV-137/31.03.2014г.,с твърдение
за неговата недействителност.Тези факти,съобразно твърденията в исковата молба,са били
налице преди изтичане на едномесечния срок за възражение срещу издадената заповед за
изпълнение,но ищeцът не е спазил специалния ред за защита на правата си срещу
документа,въз основа на който е издадена заповедта,предвиден в чл.414,ал.1 от ГПК,а
възражението му по чл.423 от ГПК не е прието от съда (въпросът е разрешен по окончателен
начин с цитираното определение по в.гр.д.№ 2022/17г.на ПдОС).Поради това след влизането
в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК същите се явяват преклудирани.
Пропускът на длъжника да възрази против издадената заповед за изпълнение не може
да бъде саниран чрез предявяване на исковете по чл.124,ал.1 от ГПК в вр.с чл.22 от ЗПК и
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,тъй като с тях на практика ищецът цели да отстрани последиците на
добилата стабилитет заповед за изпълнение.Това обаче той се домогва да направи не по
установения в процесуалния закон начин и при наличие на изчерпателно изброените за това
предпоставки – с исковете по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК, което обуславя и
недопустимостта на настоящото производство.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на въззиваемата страна се
дължат разноски в настоящото производство съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същите следва
3
да бъдат присъдени в размер на 600лв.съгласно представените ДППС и списък на
разноските.
Ето защо обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 937/26.01.2022г.,постановено по гр.д.
№9746/21г.на ПдРС,5-ти гр.с.
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ.,ЕГН-********** от гр.Пловдив да заплати на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ООД,ЕИК-*********,гр.София разноски за адв.възнаграждение по
в.гр.д.№ 1363/22г.в размер на 600(шестотин)лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4