Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр ІV-89 Година 2019, 26 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 860/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт
Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез
юрисконсулт Кристиян Николов против решение № 1027/07.05.2019г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 9073/2018г. Иска се от съда да отмени решението
и да отхвърли иска на Н.Д.С.. Претендират се съдебни разноски за двете
инстанции.
Във въззивната жалба „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД анализира мотивите на първоинстанционното решение и твърди,
че съдът не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС,
обективирана в решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г., І ТО и
в решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО. Представя
списък на разноските и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на жалбата.
Ответната страна – Н.С. представя писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас
е образувано по искова молба на Н.Д.С. против „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД с прано основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В молбата ищцата
твърди, че е собственик на жилище в гр.Б., ж.к. “Б. М.“ № ***, вх.*, ет.*,
ап.**, за който е монтирано отделно измервателно устройство. На 08.08.2017г.
служители на електроразпределителното дружество извършват проверка и начисляват
допълнително количество електро енергия в размер на 291,82 лева. Ищцата заплаща
тази сума, за да не бъде прекъснато подаването на електрическа енергия, но
счита, че не я дължи.
В отговор по чл.131 от ГПК ответното
дружество оспорва иска и заявява, че сумата е начислена правомерно на основание
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.48,
ал.1, вр. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.
В хода на съдебното производство са
събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът формира извод за
основателност на претенцията.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1027/07.05.2019г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Според задължителна практика на ВКС,
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово
основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно
отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество
електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е
обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от доставчика общи
условия или методика. В конкретния случай между страните съществува
облигационна връзка, поради което приложение следва да намери принципът на
чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност независимо, че
корекцията е извършена съобразно методиката на ПИКЕЕ.
ПИКЕЕ са приети с т.3 от протокол № 147
от 14.10.2013 г. на ДКЕВР на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и имат характер на подзаконов нормативен акт, който има задължителна сила
за адресатите си, но не могат да обосноват безвиновна отговорност и да
дерогират приложението на закон, който е нормативен акт от по-висока степен.
Неоснователен е доводът на въззивника,
че това правомощие е изрично закрепено в ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.).
Видно от разпоредбата на чл.45, ал.1 от същите, допуска се отчетеното
количество ел.енергия да бъде определено съгласно процедура, предвидена в
договора за покупко-продажба на ел.енергия, но това е само в конкретната
хипотеза, посочена в правилата- когато при проверка на измервателната система
се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази хипотеза касае
случаите, при които е констатирана техническа неизправност на измервателното
средство. Твърдения за подобна неизправност на електромера по делото не са
въведени. Напротив. От представените по делото доказателства е видно, че в
конкретния случай е налице неправилно монтиране на средството за търговско
измерване по вина на дружеството.
Съществуващата противоречива практика на
съдилищата по този материалноправен въпрос е преодоляна с множество решения на
касационната инстанция, произнесени по реда на чл.290 от ГПК. Разрешенията,
дадени в тези решения за липса на нормативна уредба, даваща възможност на
доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на
потребителя за ползваната електроенергия за минал период, са ясни и категорични
и се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав. Възражението на
въззивната страна, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 98а
ал.2, т.6 и чл. 104а ал. 2, т. 5 вр. чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, които
дават възможност за едностранна корекция на сметките на потребители при
установено неправилно отчитане на СТИ (или обективна отговорност, без установен
нерегламентиран достъп от страна на потребителя), е неоснователно поради
следното:
Цитираните законови разпоредби не
регламентират обективната отговорност на потребителя при неправилно измерване
на потребената ел.енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за
определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при
проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата – чл.45
от ПИКЕЕ. Безспорно е обаче, че тази процедура не може да противоречи на
закона, включително на разпоредбите на Закона за защита на потребителя (чл.
146, ал. 1 ), чл. 26, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и т.н.
Според чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има
задължение да осигури правилното и коректно функциониране, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването. В конкретния случай
именно въззивното дружество не е изпълнило задължението си да монтира правилно
измервателното устройство. Поради това, не съществува основание, на което
изисква начислената на потребителя сума за период от 281 дни. Като е достигнал
до аналогичен извод, Бургаският районен съд е постановил правилно решение,
което трябва да се потвърди.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В
конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Същото е в минимален размер, поради което
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Поради
това, уговореното и платено възнаграждение следва да се присъди на въззивната
страна без редукция по чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1027/07.05.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 9073/2018г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. “Хр. Г. Данов“ № 37,
ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт Кристиян Николов да заплати на Н.Д.С.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“Б. М.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.** съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: