М О Т И В И
към присъда №94/24.09.2012г.
по НОХД №142/2010г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу подсъдимия С.Д.Х.
ЗА това, че :
На 11.01.2011 год., в гр. Силистра на
банкомат /терминално устройство/ на ТБ „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД-Клон Силистра е използвал платежни
инструменти-дебитни карти №=== и №==== без съгласието на собствениците им - К.Г.Д. и С.Д. Силистренска
област и е изтеглил сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева- престъпление чл.249,
ал.1 от НК,
Съдебното
производство протече в условията на чл.269 ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. В хода на
досъдебното, подсъдимият, редовно призоваван за извършване на процесуално –
следствени действия е посочил постоянен и настоящ адрес. В изпълнение на
задълженията си по чл.248 ал.2 от НПК, от настоящия съдебен състав, на посочения адрес
са изпратени призовка, копие от обвинителен акт, неполучени от лицето поради
непребиваване на посочения адрес. Видно от извършените издирвателни
мероприятия от Първо РУ Полиция гр.
Русе, от началото на 2011г. подсъдимия
не пребивава на адреса, не е налична друга регистрация и след щателно издирване
същия не е установен от МВР, поради което и съда прие, че са на лице условията на чл.269 ал.3, т.т.1 и 2 от НПК.
На подсъдимия Х. е назначен служебен защитник – адв. В. от САК.
След провеждане на съдебното следствие е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Иска се
налагане на наказание по вид лишаване от свобода в размер определен над
минималния към средния за конкретното инкриминирано деяние от НК, така и по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба” и привеждане на
основание чл.68 ал.1 от НК на присъда по НОХД №233/2008г. по описа на РС гр.
Гоце Делчев, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на същата.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
наказание в минимален размер при приложението на чл.55 от НК.
Въз основа на
цялостния доказателствен материал, събран в съдебното
следствие и в съответствие с изискванията на чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема
за установени следните фактически обстоятелства:
Свидетелите К.Д. и С.Д. ***. Дъщеря им М.С.Х. и съпругът и подс. С.Д.Х. работели в Гърция. В края на 2010 год. се
върнали от Гърция и се установили в с. К., в дома на родителите на М. - свид. К. и С. Д.. По време на престоя в дома на
пострадалите, подс.
Д. ги е молил да му дадат в заем сумата от 1000 лв., но те му отказали, тъй
като на свид. Д. престояло извършване на операция. Свид. Д. и свид. Д. притежават
дебитни карти, издадени от Банка ОББ, по които са им превеждани парите от
заплатите. Двете карти с пин кодовете за тях държали поставени в гювече във шкаф, находящ се във
всекидневната, като местонахождението им се знаело и от пребиваващите в дома дъщеря-М.,
внучката и подс. Д.. Подсъдимият престоял няколко
дена в дома на свид. К. и С. Д. и заминал за Гърция.
През времето на пребиваване в дома на свид. К. и С. Д.
никой от тях не е давал дебитни карти на подсъдимия да тегли от тях пари, нито
пък са давали разрешение за извършване на такива действия. На 14.01.2011 год. свид. К.Д. се опитала да тегли пари от картата си и
установила, че вместо 550 лв. в картата и са останали 151лв. т.е. липсват 400
лв. Тя попитала всички, които живеят в дома и дали някой не е теглил пари от
картата и. Съпругат и- свид.
С.Д., дъщеря и, внучката и отговорили, че не са теглили пари.
По телефона попитала и подс. Д., който и казал, че не
е теглил пари от нейната карта. Установяват, че и от картата на свид. С.Д. също са изтеглени 700 лв. За случилото се
уведомили полицията, като същевременно блокирали картите.
Видно от разпечатките, предоставени от ТБ „ОББ"
АД- Клон Силистра на 11.01.2011 год. в 11.59 часа от картата на свид. Д. са изтеглени 400 лв., а в 11.57 часа от картата на
свид. Д. е изтеглена сумата от 700 лв. Двамата свид. твърдят, че не са давали на когото и да е разрешение
да използва техните дебитни карти.
Разпитан по време на предварителното производство
подсъдимият Х. не се признава за виновен, дава обяснения, като твърди, че
тегленето на суми от дебитните карти на свид. К.Д. и свид. С.Д. е станало с тяхно знание. Това категорично се
опровергава от пострадалите, които сочат, че по никакъв начин не са разрешавали
и давали картите си на подс. Х. да ги ползва.
Разпитани подробно в съдебно заседание, свидетелите Д. категорично заявиха, че
се са предоставяли картите си на подсъдимия и че сумата не е възстановена.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
останалите доказателства по делото- извлечения за извършени транзакция на
11.01.2011 год. от дебитните карти на свид. К.Д. и свид. С.Д., техническа експертиза и от показанията на
разпитаните свидетели.
Така установената фактическа обстановка и всички
събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
С деяниeто си
подсъдимият С.Д.Х. е извършил престъпление по чл.249, ал. от НК, като от обективна страна е използвала платежни
инструменти-дебитни банкова карта издадена на името на други лица,без
съгласието на титуляра, в резултат на което неправомерно е получил сумата от 1100
лв.
От обективна страна деянието е довършено. Използвайки
картите и пин кода към същите, на два пъти е изтеглил е получил общо сумата.
При осъществяване на инкриминираното
деяние ОС приема, че подсъдимият е
действал при наличието на пряк умисъл, предвиждал е и е искал настъпване на обществено опасните
последици. Действията му са последователни и целенасочени.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимия С.Д. следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по 249, ал.1 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не намира.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е комбинативността на подсъдимия, негативното
съдебно минало.
Причини за
извършване на престъплението са стремеж към неоснователно обогатяване,
затвърдени престъпни навици, както и липсата на волеви и морални задръжки, неуважение
към правовия ред в страната.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид негативното съдебно минало на
подсъдимия, неосъзнаването на вината, невъзстановяването на причинените
щети.
Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализацията на наказанието и приложението на чл.54 от НК
водят до извода, че наказанието което следва да се наложи на подсъдимия е
при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, поради което съдът определи наказанието в размер над минималния
от предвидения за това престъпление, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА ОТ 2200
ЛВ. /две хиляди и двеста лева/
ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ДВОЙНИЯ РАЗМЕР НА ПОЛУЧЕНАТА СУМА.
На основание чл. 68 ал.1 от НК, съдът привежда в
изпълнение наложеното със споразумение по НОХД №233/2008г., влязло в законна
сила на 10.03.2008г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване е било отложено
за срок от три години.
На основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС, във вр. с пар.3 ал.2, т.2 от ДРЗИНЗС
СЪДЪТ определи „общ” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от открит тип.
Наказанието следва да се определи по посочения вече
начин, като отговарящо на минималните изисквания да съответства на
елементарните принципи на справедливостта и изискването за съответствие на
деянието и наказанието.
Подсъдимият до този момент не се е проявил като
социализиран тип личност. Конкретния вид наказание би спомогнало за
осъществяване на целите на специалната и генерална превенция. Налагането на
по-тежко наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на принципите на
възмездието като израз и еквивалент на социалната справедливост. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
поправяне и превъзпитаване на дейците към спазване на законите и добрите нрави,
тоест да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
Съдът измени взетата по отношение на подсъдимият мярка за неотклонение “Подписка”, в „Задържане под стража” неспазването й.
При този изход на процеса СОС присъди подсъдимият да
заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 73 лв., представляващи
направени разноски по делото.
Веществените доказателства иззети в хода на
досъдебното производство –компакт диск CD-R съдържащ записи от охранителни камери съдът счете, че следва
да се върнат на БПБ-Силистра, след
влизане на присъдата в сила
Съдът може да се надява, че така определеното по
размер наказание ще въздейства предупредително
върху подсъдимият, ще му отнеме възможността да върши друго
престъпление. Неизбежното наказание на дееца ще подейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесе за
удовлетворяване на общественото чувство за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в този си вид и
размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща
роля.
Водим от тези съображения съдът постанови своята
присъда.