РЕШЕНИЕ
№ 2507
гр.
Пловдив, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на тринадесети
ноември, през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното
административно дело № 3032 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба от Б.Н.М. ***, против Заповед № Д_РВ-Л-4/02.02.2018
г., издадена от оправомощено от Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ длъжностно лице, потвърдена с Решение 16-РД04-10658/19.09.2018
г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Пловдив.
С оспорваната заповед е
разпоредено лишаване от месечна социална помощ на жалбоподателя по чл. 9 от ППЗСП за срок до 31.01.2018 г.
В жалбата се излагат твърдения за
немотивираност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде отменен като
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа лично искането си за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна. В предоставения от съда срок е представено
и писмено становище, с което се поддържа искането за отхвърляне на
жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
Направеното с жалбата
оспорване е редовно, допустимо е като подадено в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, предвид факта, че
съобщението до оспорващия М. за Решението на Директора на РДСП- Пловдив, с
което е отхвърлена жалбата му против Заповедта на Директор ДСП-Пловдив, е
получено от него на 21.09.2018 г., а жалбата е депозирана на същата дата. Жалбата
е депозирана и от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания
административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол.
По същество жалбата е основателна
по следните съображения:
С оспорваната Заповед №
Д_РВ-Л-4/02.02.2018 г., издадена от оправомощено от Директор Дирекция „Социално подпомагане“
длъжностно лице, видно от приложено копие на заповед за оправомощаване от
29.11.2016 г., на основание чл.12, ал.5
от ППЗСП и във връзка със Заповед №
ЗСП/Д-РВ/1080 от 02.02.2018 г. жалбоподателят е лишен от право на месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане за срок до 31.01.2018 г. Като
мотиви в заповедта е посочено, че лишаването от подпомагане е на основание чл.12,
ал.5 от ППЗСП за периода от 01.12.207 г. до 31.01.2018 г. и че Б.М. не е
положил общественополезен труд за месец 12.2017 г.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен орган /съгласно чл.32, ал.1 от
ППЗСП/, като е спазена предвидената в закона форма. Заповедта, макар и
изключително лаконична, формално съдържа мотиви, като са посочени правни
основания за издаването й - чл.12, ал.5 от ППЗСП и фактически основания за това
– неполагане на общественополезен труд от страна на жалбоподателя М. за месец
декември 2017 г. Поради това и възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповедта поради
неспазване на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК относно съдържанието на
индивидуалния административен акт съдът намира за неоснователни.
По делото от фактическа
страна няма спор, че на М. е била отпусната месечна социална помощ за допълване
на доходите по чл.9 от ППЗСП със Заповед на Директора на ДСП Пловдив от
06.02.2017 г., приложена по преписката, както и че като безработно лице същият
е започнал да полага общественополезен
труд по програмите, предвидени в чл.12, ал.1 от ППЗСП. С декларация, подписана
лично от М. на 31.01.2017 г. същият е декларирал, че е запознат с условията за
извършване на общественополезните дейности. За полагания от М.
общественополезен труд за времето, предвидено по чл.12, ал.2 от ППЗСП, на същия
са били издавани ежемесечно удостоверения от Община Пловдив Район „Централен“,
като обаче, съгласно удостовереното в приложеното по преписката Удостоверение №
34 от 10.01.2018 г., подписано от Заместник кмет, М. не е работил 14 дни по 4
часа за месец декември на определения му обект в район „Централен“.
Съгласно разпоредбата на
ал.5 на чл.12 от ППЗСП, посочена като правно
основание за издаване на обжалваната заповед, при отказ на лицата по ал.1 за
полагане на общественополезен труд, месечната
помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през
който е направен отказът. В случая е била налице посочената хипотеза, тъй като
удостовереното неполагане на общественополезен труд през месец 12.2017 г. за
предвидените дни и часове, съгласно чл.12, ал.2 от ППЗСП, следва да се тълкува
именно като отказ по смисъла на чл.12, ал.5 от ППЗСП. В тази насока е напр.
Решение № 17244/28.12.2011 г. по адм.д. № 426/2011 г. на ІV отд.
на ВАС, съгласно което и неявяването на
лицето за участие в програма за полагане на такъв труд не може да се тълкува по
различен начин от отказ, поради което то осъществява предпоставката на чл.12,
ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, за спиране на отпусната му помощ за двумесечен срок.
Същевременно обаче, както
се посочи и по-горе, в обжалваната заповед е отразено същата да е издадена във
връзка с друга заповед от същата дата, а именно Заповед с № ЗСП/Д-РВ/1080 от 02.02.2018 г. Последната, видно от
жалбата и приложеното копие на разпореждане на Административен съд - Пловдив от
02.10.2018 г. по адм.д.2969/2018 г. е предмет на оспорване по последно
посоченото дело. Самата заповед № ЗСП/Д-РВ/1080 от 02.02.2018 г. е приложена и
към административната преписка, приета по настоящото дело, като очевидно,
предвид позоваването на нея в обжалваната по настоящото дело друга заповед от
същата дата, издаването й предхожда издаването на Заповед № Д_РВ-Л-4/02.02.2018 г. Като правно основание за издаването на
първата от посочените заповеди е записана разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, а
в мотивите на заповедта е отразено също основанието по чл.12, ал.5 от ППЗСП,
като тя съдържа изричен диспозитив за спиране на месечната социална помощ по
чл.9 от ППЗСП по отношение на М., считано от 01.12.2017 г.
В обжалваната по
настоящото дело Заповед № Д_РВ-Л-4/02.02.2018 г.,
административният орган, неин издател, е посочил, че лишава жалбоподателя от месечна
социална помощ за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. Следва да се има
предвид, че съгласно ЗСП, съответно ППЗСП, спирането и лишаването от социална
помощ са различни по вид и отделни правомощия на Директора на ДСП, като в тази
връзка са предвидени и различни нормативни основания за приложението им,
респективно различни по продължителност срокове по отношение продължителността
на спирането и съответно лишаването от социални помощи. От материалите по
преписката е видно, че за жалбоподателя М. първоначално е издадена заповед за спиране месечната социална помощ, а
именно заповедта, предмет на обжалване по посоченото адм.д.2969/2018 г. на
Административен съд Пловдив, след което е издадена и позовалата се на първата
по време заповед втора заповед от същата дата 02.02.2018г., а именно
обжалваната по настоящото дело такава, с която е постановено лишаване на М. от месечна помощ. Лишаването
от месечна социална помощ обаче, може да бъде осъществено единствено при
наличие на основанията по чл.33а от ППЗСП и по отношение на: лицата по чл.14,
ал.5 от ЗСП - лицата, недобросъвестно получили социални помощи, до
възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години; лицата
по чл.14, ал.6 от ЗСП, неизползвали по предназначение целевата помощ за
отопление, които се лишават от получаване на такава и за следващия отоплителен
сезон, и лицата по чл.15, ал.2 от ЗСП –
при неизпълнение
на задълженията им по ал.1 на същия текст /да уведомяват съответната дирекция „Социално
подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12,
ал.2, т.1 - 7,
в срок не по-късно от един месец от настъпването им/, като лишаването на тези
лица от социални помощи е за срок една година. В случая издателят на
обжалваната заповед недопустимо според съда е смесил двата института - на
спиране и лишаване от право на месечна социална помощ в тази заповед, като хем
се е позовал в обжалваната заповед на предходно издадената такава, касаеща
постановено именно спиране на
месечна социална помощ на основание чл.12, ал.5 от ППЗСП и е посочил изрично,
че лишава жалбоподателя М. от
месечна социална помощ, хем е отразил като основания за лишаването правно и
фактическо основание, които обаче са относими към института на спирането на
социалната помощ и е приложил срок на лишаването, без обаче да посочи нито
фактическо, нито правно основание по чл.14, ал.5, или чл.15, ал.2 от ЗСП, за да
може да се прецени дали този срок е съобразен с предвиденото в закона.
Така констатираното определя според съда
издадената заповед като незаконосъобразна поради наличието на противоречие
между изложените в нея мотиви и диспозитива й, като по никакъв начин
административният орган, издател на заповедта, не е установил в настоящото
производство наличието на посочените по-горе хипотези от ЗСП, чието изпълнение
е основание именно за лишаване на конкретно лице от вече отпусната му социална
помощ. Напротив, изложени са мотиви и е посочено правно основание, обуславящи
спиране на помощта, каквото обаче, както се каза, е било постановено с друга
заповед, издадена преди обжалваната, която също е предмет на съдебно оспорване.
С оглед изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № Д_РВ-Л-4/02.02.2018 г., издадена от упълномощено от Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ длъжностно лице, потвърдена с Решение
16-РД04-10658/19.09.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – гр.Пловдив за лишаване на Б.Н.М. *** от право на месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП за срок до
31.01.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: