№ 50
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения М. Ш. Л.,
депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на
делото, като в същото са били релевирани доводи за допуснати съществени
нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и
аргументи във връзка с претендираните съществени нарушения по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а именно за нарушения на закона и
процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложеното
наказание. В искането са били посочени и аргументите в подкрепа на
заявените касационни основания. Претендира се за изменение по реда на
възобновяване на решението на втората инстанция, с което е била потвърдена
присъдата на първия съд, като престъплението бъде преквалифицирано по
състав на по-леко наказуемо престъпление и наказанието за него да бъде
намалено.
Пред настоящия съд се поддържат наведените в молбата до съда по
1
възобновяване доводи от страна на адв. Я.Б. – служебен защитник на
осъдения М. Ш. Л..
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник. Иска да бъде осъден
за кражба, а не за измама и да бъде намален размера на наложеното му
наказание в санкционната рамка на по-леко наказуемото престъпление.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставена без уважение. Счита, че
инстанциите са изпълнили задълженията си по закон да мотивират актовете
си, като установените от тях факти разкриват именно възприетата в съдебните
актове правна квалификация на измама, а не на кражба. Във връзка с искането
за намаляване на наказанието като явно несправедливо, обвинението обръща
внимание на обремененото съдебно минало на дееца и множеството му
осъждания за измами, динамиката на тази престъпна дейност и
осъществяването на посегателство спрямо уязвима жертва /дама в зряла
възраст/, като намира, че не са налице претендираните от защитата
обстоятелства за явна несправедливост на наказанието.
В последната си дума осъденият заявява, че иска да му бъде намалено
наказанието след като съдът приеме, че се касае за кражба, а не за измама.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
на цитираните съдебни актове /решение на ПзОС и присъда на ПзРС/ чрез
изменението им по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй
като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420,
ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно
визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по
чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 85 от 29.10.2020 г. по НОХД № 1295/2020 г. подсъдимият
М. Ш. Л. е бил признат за виновен за това, че на 27.03.2020 г. в с. П., обл. П.,
с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лева е възбудил
заблуждение у М.А.Д. от с. П., че работи в „Б.“, познава пострадалата, тъй
като й е доставял пенсията в дома й в село П.; че е излязъл нов закон и
2
българските пари се сменят в евро, поради което следва да му предаде всички
налични пари, за да ги опише и впоследствие да бъдат занесени в пощата в
гр. П., с което й е причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като
деянието е извършено при условията на „опасен рецидив", поради което на
основание по чл. 211, във вр. с чл.209 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и б. "б"
НК му е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК - ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
Въз основа на събраните по делото материали, двете инстанции по
същество приели за установено, че след като бил освободен от затвора в края
на февруари 2020 г., на 27.03.2020 г. Л. пристигнал в П.. Същият ден
пострадалата М.Д., която била на 78 години, посетила личния си лекар в П.,
след което отишла в района на Старата автогара, за да търси превоз до дома
си в П.. Около 12 ч. била заговорена от подсъдимия, който се интересувал
дали получава пенсия. Л. заблудил пострадалата, че я познава, защото
„работел“ в „П." в П. и й „носил“ пенсията в П.. Препоръчал се с познанствата
си в социалните служби и предложил да я закара до П.. Качил я на предната
дясна седалка на автомобил, управляван от свид. Р., като сам седнал отзад в
превозното средство. По време на пътуването разбрал, че пострадалата
получава малка пенсия и й предложил „начин да я увеличи“, за да стане
„европейска". Уверил я, че може да бъде увеличена и че парите се „сменят“ с
нов закон и ще я получава в евро, поради което, ако има налични пари, трябва
да ги опишат и да ги внесе след описа на определено място, за да бъдат
сменени. Пострадалата признала,че разполага с 2000 лева.
След като пристигнали до къщата й, вътре влезли тя и Л.. Последният
седнал на масата в кухнята, извадил бланка на формуляр, който
предварително бил взел от сградата на Дирекция „С.“ и започнал да го
попълва със съобщените от пострадалата лични данни, обяснявайки й, че е за
увеличение на пенсията й, която ще започне да получава в евро. След това й
казал, че е има нов закон и българските пари се сменят в евро, за което
съобщават и по телевизията и тя трябва да го е узнала. Заради „смяната на
валутата“, тя следвало да му предаде всички налични пари, за да ги опише и в
последствие да бъдат занесени в пощата в П. за обмяната им. Тя донесла
парите и той започнал да ги описва по купюри по номинална им стойност,
като ги поставил в плик. Възползвайки се от обстоятелството, че
3
пострадалата тръгнала да му налива вода, Л. успял да подмени плика, като
скрил този с банкнотите и извадил предварително подготвен плик с нарязани
вестници, който запечатал с телбод пред пострадалата и й го предал с
указания да го отнесе в пощата, за да бъдат сменени парите. След това си
тръгнал заедно с Р. с автомобила.
Възрастната жена взела плика, считайки, че е този с описаните пари, но
след като подсъдимият си тръгнал, я обзели съмнения и отишла в К. в селото,
където се срещнала със свид. М., на която разказала всичко. М. се усъмнила,
че в плика има пари и предположила, че Д. е станала жертва на измама,
поради което подала сигнал. На място пристигнали полицейските служители
Д. и В.. В тяхно присъствие пликът бил отворен и установено, че съдържа
нарязани парчета от вестник с размери на банкноти.
При тези данни по делото инстанциите са имали основание да посочат,
че при престъплението кражба деецът сам предизвиква засягането на чуждото
имущество, като отнема владението на собственика и установява собствена
фактическа власт. При престъплението измама деецът въздейства върху друго
лице, което е адресат на неговото престъпно поведение и служи да
осъществяване на престъпното увреждане на пострадалия. Адресатът
извършва правнозначима дейност, която по същество представлява
унищожаема сделка. С нея той уврежда собственото си имущество или
имуществото на трето лице. От друга страна, както е посочила въззивната
инстанция, кражбата има за предмет само чужда движима вещ, докато
измамата - всякакъв имуществен интерес. Кражбата има за престъпен
резултат имущественото облагодетелстване на самия деец, който завладява
или присвоява чуждата движима вещ, докато измамата - само имуществено
засягане на пострадалия, макар и с поставената от дееца субективна цел за
имуществено облагодетелстване на себе си или на другиго.
В посочения от инстанциите смисъл става въпрос за престъплението
измама – набавяне на имотна облага чрез умишлено възбуждане на
заблуждение на пострадалия и причиняването на имотна вреда. В случая е
било безспорно установено, че осъденият Л., с цел имотното си
облагодетелстване, е въвел в заблуждение пострадалата, че е „служител на
пощите“ и ще „помогне“ да бъдат обменени левовете й в евро, както и за
4
обстоятелството, че със закон предстои „обмяна“ на български лев в евро.
Поискал тя да предостави българските си пари за предстоящата „обмяна“,
като подменил намиращите се в плика банкноти, получавайки имотна облага
в следствие на създадените неверни представи у пострадалата. Осъденият от
обективна страна е възбудил заблуждение у пострадалата именно относно
възможностите си да й съдейства за „обмяната“, както и за обстоятелството,
че предстои такава „обмяна“ с „нов закон“, че е служител в държавно
учреждение, като тези негови активни действия са създали едно заблуждение
у пострадалата възрастна жена относно обективната действителност и същата
е предоставила наличните си пари за „обмяна“, като осъденият взел 2000 лева
и напуснал дома й. В този смисъл е реализирано имуществено разпореждане
от страна на пострадалата, която е предоставила всичките си пари в следствие
на създадената невярна представа и била получена имотна облага от страна
дееца, който взел средствата й и си тръгнал. Налице е й користната цел,
присъща на това престъпление – да набави да себе си имотна облага, която е
била изпълнена. Л. не е имал никакво намерение да помага на пострадалата с
„обмяната“ на средствата й в евро, поради което изначално е действал с
користна цел, като не е имал намерение да изпълнява обещаното. Нещо
повече: той не е имал и възможност да стори това, тъй като обективно нито е
бил „служител на пощите“, нито е имало задължителна обмяна на парите.
Инстанциите са посочили, че от субективна страна деянието е
извършено ри форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им. Съзнавал е, че не е служител на
пощите, че няма никаква необходимост от „обмяна“, както и че той няма
възможността да помогне на пострадалата с обмяна на паричните й средства в
евро, че въздейства върху нейното съзнание с цел да получи наличните й
пари, като е съзнавал, че в резултат на създадените неверни представи,
пострадалата се разпорежда с парите, като е целял именно този резултат –
имотното си облагодетелстване, съзнавайки и неизбежността на
причиняването на вреда на пострадалата.
Поради изложеното, инстанциите са достигнали до извод, че Л. е
осъществил състава на престъплението по чл. 211, предл. 2 вр. чл. 209, ал. 1
НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Действията на Л. са били измамливи и
5
са стоели в основата на осигуряването на достъпа до паричната сума на
пострадалата, като фактически средствата са му били предадени от
възрастната жена, за да й окаже съдействие за задължителната им обмяна,
като пострадалата е била мотивирана от създадените неверни представи
относно посочените вече по-горе обстоятелства, съобразно които е решила да
направи имуществено разпореждане.
При произнасяне на присъдата от страна първата инстанция в мотивите
на този съд, споделени и от въззивния съд, е било посочено, че съобразно
целите по чл. 36 от НК, на подсъдимия Л. за извършеното от него
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, следва да бъде
определено и наложено наказание „лишаване от свобода”, което с оглед
горепосочената правна квалификация е в граници от 3 до 10 години. Според
преценката на инстанциите наказанието на осъдения Л. е следвало да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е
обосновало извод за налагането му при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в
параметри между установения от закона минимум и средния размер на
наказанието, като е било ориентирано малко по-близо до средния размер.
Инстанциите са отчели обстоятелството, че предвид съдебното си минало,
извън деянията, които обуславят правната квалификация на извършеното като
опасен рецидив неговата обществена опасност следва се прецени като висока,
тъй като е осъждан многократно, включително и за сходна престъпна дейност
с пострадали лица в зряла възраст, като престоят му в пенетенциарни
заведения с влезли в законна сила присъди не е оказал необходимия ефект.
Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на
осъдения и за извършеното деяние, не са нито многобройни, нито
изключителни. При индивидуализация на наказанието инстанциите са отчели
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства без да надценяват
тежестта и значението на някое от тях за сметка на останалите. Нито
съвкупно, нито само по себе си някое от отчетените обстоятелства покрива
изискването на чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не
надхвърля типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по
делото са били събрани доказателства за наличието на многобройни такива.
Не са налице обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната
действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и
6
дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на осъдения. Няма и очевидно
несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се
налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при
обстоятелството че пострадалата се явява уязвима жертва, а Л. е бил
многократно осъждан за измами с пострадали пенсионери. Още повече, че
съгласно вменените факти, деецът се е представил за длъжностно лице, което
е служител в държавно учреждение, което разкрива квалифициращите
признаци на по-тежко наказуем състав на измамата, което като обстоятелство,
също следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието. По-
голямата обществена опасност на подобни случаи произтича от това, че
деецът експлоатира по-голямото доверие, с което по начало се ползват тези
лица, което всъщност е улеснило и мотивирането на измамената към
разпореждане.
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за изменение на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването,
поради което същото следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ш. Л. за
възобновяване на ВНОХД № 563/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик и
НОХД № 1295/2020 г. на Районен съд – Пазарджик, IХ н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7