Р Е Ш Е Н И Е
Номер 471
10.04.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 428 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Р.Д.Р., с адрес ***, против Решение № 1342
от 04.11.2019г. по н.а.х.д. № 3901 от 2019 година на Районен съд–гр.Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление № Е-469 от 29.07.2019 година на Кмета
на Община Бургас. С посоченото НП, на касатора е наложена “глоба” в размер на 100
лева, а на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.
Касаторът
оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
констатацията на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
като според касатора такова съставлява непосочването на разпоредбата на чл.174,
ал.2 от ЗВМД в наказателното постановление, за разлика от съдържанието на акта
за установяване на нарушение, в който и тази норма било посочена, като
нарушена. Това несъответствие нарушавало правото на защита на санкционираното
лице да разбере коя точно норма е нарушена и какво му се вменява. Оспорва се и
възприетото от съда досежно мястото на нарушението, което също не е описано
точно според доводите в касационната жалба. Касаторът се позовава и на
извлечение от кадастралната карта и обективираната от нея информация за площта
на Приморски парк. Излагат се съображения и за наличието на основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
потвърденото с него наказателно постановление, а в условието на евентуалност
–връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
не изразява становище по жалбата и не изпраща представител.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
С НП касаторът
е санкциониран за това, че на 09.07.2019 година в 08.00 часа, при извършена
проверка от общински служители относно прилагане разпоредбите на ЗВМД в град
Бургас, Приморски парк, градинка „Лукойл“ инспекторите установили, че Р.Р.
разхожда мъжко куче от породата „Голдън ретрийвър“, на възраст около 3 години,
като не е поставен повод на животното. В изготвения и предявен на мястото акт
за установяване на нарушение, собственикът на кучето вписал своите възражения,
според които освен кучето на жалбоподателя имало и други две жени, чиито кучета
били пуснати свободно, но на тях не била извършена проверка и не са съставени
актове. Изложени са и оплаквания на нарушителя относно поведението на проверяващите.Наказващият
орган квалифицирал така описаното нарушения, като такова по чл.177, ал.1, т.3
от ЗВМД, за което наложил административно наказание- глоба в размер на 100 лева.
РС-Бургас
е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е
установено по несъмнен начин, както и че не са допуснати процесуални
нарушения в производството по констатирането на описаните нарушения и по
налагането на съответните наказания.
Решението
на БРС е ПРАВИЛНО.
В производството
пред РС не са допуснати процесуални нарушения.
РС е
установил в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Несъмнено, мястото
на което е изведено за разходка кучето задължава неговия собственик да му
постави повод. В случаят е безспорно, че животното е било без повод. Неотносими
към предмета на делото и естеството на нарушението са възраженията на касатора
относно мястото на нарушението. За уточняване на това място, където е извършено
нарушението е от значение само обстоятелството дали е на публично /обществено/
място в рамките на населеното място- град Бургас. Ирелевантно за
съставомерността на деянието и законосъобразното протичане на производството е посочване
наименованието на градинката и площта на общинския имот- парк, защото нарушението
не включва в състава си от обективна страна подобни изисквания. Доводите
относно установяване на други нарушители и тяхното наказване са неотносими към
предмета на делото и не следва да се обсъждат.
В акта
за установяване на нарушение действително освен нормата обективираща състава на
процесното деяние е посочена и разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗВМД, поставена
в скоби. Този факт не задължава наказващият орган да възпроизвежда всички
разпоредби описани в акта, поради факта, че този орган има правомощие сам да
извърши квалификация на описаното нарушение. Още повече, че съгласно чл.53,
ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението и вината на нарушителя, какъвто е процесният случай. Именно с
наказателното постановление се определя евентуалното административно наказание
и за какво деяние се налага тази санкция, поради което с посочване на вярната
правна квалификация на процесното нарушение не би могло да се наруши правото на
защита на подведеното под отговорност лице. Макар, процесното нарушение да е за
първи път, както се сочи в НП, този факт сам по себе си не води до задължително
прилагане на чл.28 от ЗАНН, а привеждането му в действие е предоставено в
преценката на компетентния орган. В случаят, установеното нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния, поради което не
е налице основание за прилагането на тази разпоредба, която по съществото си
представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението, а и размерът на санкцията е
фиксиран от закона, поради което не подлежи и на редуциране, както правилно
констатирал и решаващият състав на БРС.
Обобщено,
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а решението на РС
да се остави в сила. При този изход на делото разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1342 от 04.11.2019г.
по н.а.х.д. № 3901 от 2019 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.