Р Е Ш
Е Н И Е
№ 387/16.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 329/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 200/31.05.2018 г., постановено по АНД № 504/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 12-001189/19.03.2018 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Монтана , с което на „ И*** 95“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.В*** Т*** №* , вх.* , ап.* , представлявано от Д.С.А., дружеството в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ , за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.
Решението е обжалвано с касационна жалба от директора на ДИТ Монтана, с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като неправилно и незаконосъобразно и бъде потвърдено наказателното постановление . В съдебно пълномощника юрк.Кръстева излага доводи и съображения за отмяна на решението.
Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от пълномощника адв.М*** , която моли да се остави в сила обжалваното решение по изложени съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и незаконосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:
Решението на Районен съд Монтана е неправилно и незаконосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 12-000751/11.10.2016 г. и наказателно постановление № 12-001189/27.02.2018 г. за това, че при извършена проверка на място на 23.02.2018 г.в 10.30 часа и по документи на 27.02.2018 г., от контролните органи на ДИТ, гр. Монтана по спазване на трудовото законодателство, в обект на фирмата шивашки цех на ул.Л.К*** № 15, е констатирано, че дружеството като работодател е допуснало лицето Н*** Й*** Д*** да работи като „крояч“ в извън законоустановеното работно време от 07.45 до 20 часа, видно от поставената на видно място заповед № 6/01.02.2018 г. за разпределение на работното време на заетите работници и служители, включени в обучение по ОП“Развитие на човешките ресурси“ за продавач- консултант, лицето е следвало да работи от 13.30 до 17.30 часа, с почивка от 30 минути, след което от18.00 до 22.00 часа. За това нарушение на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните в производството писмени доказателства безспорно е установено, че съгласно заповед № 6/01.02.2018 г./ л.15 от делото на РС/, за персонала на дружеството, който участва в обученията за продавач-консултант и английски език, работното време е както следва: от 13.30-17.30 часа и от 18.00-22.00 часа. Не се спори също, че лицето Н*** Й*** Д*** участва в такова обучение/ л.16 от делото на РС/. Спорен е само въпросът дали на 23.02.2018 г. в 10.30 часа лицето е работило в дружеството като“крояч“. Съгласно приложените в делото констативен протокол от 23.02.2018 г. лицето е било на работното си място в 10.30 ч., в протокола същото фигурира под №1 и лично е подписал, че работи по трудов договор от 07.45 - 20.00 часа/л.17 от делото на РС/, а от приложената заповед № 6/01.02.2018 г. и списък на обучаваните работници и служители/ л.15 и л.16 от делото на РС/, безспорно се установява, че лицето в 10.30 часа е работило извън установеното за него работно време. В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на въззивния съд, че от показанията на самото лице Н*** Й*** Д*** и И*** И*** Г*** може да се направи обоснован извод, че в производството не е доказано по категоричен и несъмнен начин твърдяното нарушение на трудовото законодателство. Настоящата инстанция не споделя тези доводите на въззивния съд, т.к. от представените писмени доказателства безспорно е установено, лицето само посочило и подписало, че работи от 07.45 да 20 часа, предвид което в 10.30 не е следвало да бъде на работното си място. Нормално е впоследствие да твърди, че „ от стреса“ бил посочил различни часове, т.к. същият е работник във фирмата и е заинтересован да остане на работа. Писмените доказателства не се оборват и от показанията на другия свидетел И*** И*** Г*** , т.к. безспорно обучението се е провеждало в същата сграда и след като е станало известно за проверката, възможно е Н*** Й*** Д*** да напусне работното си място и да отиде в залата за обучение. Но от показанията безспорно се установява, че същият първоначално не е бил в залата за обучение, а впоследствие е поискал да влезе там. Проверяващите са го заварили на работното му място, предвид което изводът на въззивния съд, че не е доказано изпълнителното деяние не намира опора в събраните в производството писмени доказателства, а защитната теза на самия работник също се оборва от подписания от него констативен протокол от 23.02.2018 г.
При тези безспорно установени факти, като е достигнал до други правни изводи, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което като незаконосъбразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 200/31.05.2018 г., постановено по АНД№ 504/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-001189/19.03.2018 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: