РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 13.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
Членове: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.д. № 72 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72
ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Я.Г.,*** чрез пълномощник адв. В.В. - САК, срещу решение № 71 от 02.12.2021 година, постановено по административно наказателно дело № 245 по
описа за 2021 година на Районен съд - Тетевен. С обжалваното решение трети
състав е отхвърлил жалбата му против
Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-33/11.10.2021 г. издадена от М.С.Д.на
длъжност полицейски инспектор при РУ гр. Ябланица на ОД на МВР гр. Ловеч, с
която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да
бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ – Ябланица.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при грубо
несъобразяване с процесуалните правила - отменителни основания по чл.209, т. 3 от AПК. Излага се, че липсват
фактически основания, изложени в заповедта, сочещи обосновано предположение, че
жалбоподателят може да е извършил престъпление или да е съпричастен с него,
поради, което не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на
упражненото право на задържане, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че първоинстанционният съд е приел за доказани факти,
за които няма нито едно доказателство по делото в това число за компетентността
на издалия административният акт орган, което счита за голословно, тъй като се
базирало само на едно позоваване в самия административен акт и „служебно“ известното
на съдията. Касаторът счита, че решението е в противоречие с
административнопроцесуалните правила, като съдебното производство не е водено
по реда на АПК, не е събрана дължимата такса, а е прието, че делото има
административно-наказателен характер и такава такса не е дължима.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, претендира за присъждане на разноски по делото за касационна
инстанция по приложен списък с разноски.
Ответникът – РУ „Полиция“ гр. Ябланица – полицейски
инспектор М.С.Д.– редовно
призован, явява се лично.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
правилен.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, като взе предвид, че касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК, срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличие на правен интерес за
касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в
производството пред Районен съд Тетевен е била законосъобразността на Заповед
за задържане на лице рег. № 451зз-33/11.10.2021 г., издадена от М.С.Д.на
длъжност полицейски инспектор при РУ гр. Ябланица на ОД на МВР гр. Ловеч, с
която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да
бъде задържан Н.Я.Г. в помещение за временно задържане на РУ – Ябланица.
В мотивите си съдът е приел, че оспорената пред него
заповед е издадена от компетентен орган, без надлежни доказателства затова, при
твърдения от страна на жалбоподателя, че оспорената от него заповед е нищожен
акт, поради издаването му именно от некомпетентен орган. В представената
административна преписка липсват доказателства за компетентността на издателя
на акта, такива не са изискани от решаващият състав, който е приел
компетентността на органа от записаното в обжалваната заповед и служебно
известното му.
Следва да се отбележи, че липсата на
компетентност е първият посочен в чл.146 от АПК порок и от гледна точка на
правото, тя е правосубективността /правоспособността/ на държавния орган,
неговата призната от закона способност да бъде носител на права и задължения,
да бъде субект на властнически правомощия. В Административно процесуалния
кодекс са определени общи принципи за компетентността на органа-чл.4, ал.1,
чл.23, 31, 93 АПК, но учредяването и обемът на компетентността на конкретния
държавен орган е в материалния закон. От значение за практиката е, че нормите,
които уреждат компетентност, не могат да бъдат тълкувани разширително, както и
не могат да бъдат прилагани по аналогия. Липсата на компетентност не може да се
санира. Видно е основополагащото за всеки орган значение на
компетентността. Няма орган без
компетентност и само когато органът действа в рамките на предоставената му
компетентност – по материя /ratione materiale/, по място / ratione loci/, по
степен / ratione personale/ и по време / ratione temporis/, само тогава той ще
упражнил предоставената му от държавата власт съобразно закона. Нарушаването на
която и да е от границите на компетентността води до некомпетентност. Дали
властта /компетентността/, която законодателят е предоставил на органа, е
упражнена законосъобразно е въпрос, на който съдът следва да отговори, след
като е отговорил на първия въпрос-имал ли е компетентност органът и в нейните
рамки ли е действал. Ако органът не е имал или е излязъл от рамките на предоставената
му компетентност е ирелевантно да се проверяват останалите основания за
законосъобразност на оспорения акт, доколкото не може да се упражнява
законосъобразно нещо, което не притежаваш. Издаденият от некомпетентен орган
индивидуален административен акт винаги е нищожен и няма значение коя от
видовете компетентност е нарушена.
В случаят не е ангажирано нито едно
доказателство, за да се направи тази преценка.
Споделят се доводите на касатора, че не е
ангажирано нищо като доказателство за изпълняваната от издалия заповедта
полицейски служител в тази връзка. Като следва да се съобрази, че не всеки
полицейски служител и не всеки полицейски инспектор /дори да се приеме, че
издателя на заповедта наистина е такъв/ има право да издава заповеди по чл.72,
ал.1 от ЗМВР. Както е посочено и на лист 6 от първоначалната жалба, мярката по
чл.72, ал.1 може да бъде налагана само от полицейски орган. Като полицейски
органи в чл.57 от ЗМВР изчерпателно са изброени: органите на Главна дирекция
„Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“ и органите на
съответните им звена в областните дирекции, органите на Главна дирекция
„Гранична полиция“ и на дирекция „Вътрешна сигурност“ и т.н.
При това основателно от касатора се твърди,
че до края на първоинстанционното производство от съдържанието на оспорваната
заповед, както и от представените до края на делото доказателства, не се
установява дали нейният издател Марин Димитров е в системата на която и да е от
описаните дирекции и ако да - на каква точно длъжност. При липса на ангажирани
и приети по делото доказателства в тази връзка, необосновано съдът е приел,
че заповедта е издадена от компетентен
орган.
Съдът не е извършил дължимите
съдопроизводствени действия по отношение на искането на касатора да бъдат
представени от ответника относимите към спора доказателства за компетентността
на издателя на обжалваната заповед. При спазване на принципа на служебното
начало съдът е следвало да събере поисканите доказателства от издателя на
оспорената заповед, да изиска от ответника заверено копие на пълната преписка
по обжалваната заповед, съгласно чл.152, ал.4 от АПК, ведно с относимите към
спора доказателства относно задържането, както и да укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото
не е представил доказателства.
Посочените
и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК
са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на съда са
пряко относими към законосъобразността на заповедта за задържане. Допуснатите процесуални нарушения
са довели до непопълване на делото с относими доказателства, които не могат да
бъдат събрани в настоящото производство /по аргумент на чл. 220 от АПК/.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че с постановеното Разпореждане № 369 от 29.10.2021 г. съдът е
насрочил делото в открито съдебно заседание и е призовал страните, с което е
приключил своите действия по администриране на жалбата без да води съдебното
производство по реда на глава X от АПК и извърши съответните действия за
проверка по допустимостта на постъпилата жалба срещу индивидуалният
административен акт – Заповедта за задържане по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, на
основание чл.150 и чл.151 от АПК. И при данните, че е налице нередовност по
чл.151 т.3 от АПК, т.к. към жалбата не е приложен документ за ДТ размер на 10
лв., дължима на основание т. 2б, б. “а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, да я остави без движение с изпращане на
оспорващия съобщение да я отстрани в 7-дневен срок, с предупреждението за
последиците от неизпълнението. Следвало е, служебно да конституира страните,
съгласно чл.154, ал.1 от АПК, като е длъжен да укаже на страните разпределението
на доказателствената тежест на основание чл.170, ал.3 от АПК, при съобразяване
чл.170, ал.1 от АПК, според който административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
Касационната инстанция счита за основателни
възраженията на касатора, че решението на първоинстанционния съд е в
противоречие с административнопроцесуалните правила. Налице е смесване на две
съдебни производства по АПК и ЗАНН, завършило с постановеният съдебен акт, в
който е записано, че производството е по реда на чл. 145 от АПК, но действията
на съда кореспондират със съдопроизводствените правила характерни за едно
административно наказателно производство. Както и касаторът правилно е
отбелязъл в Протокол № 285 от 16.11.2021 г. от открито съдебно заседание ответника
е посочен не като автор на оспореният административен акт, а като
административно наказващ орган, правна фигура характерна за административно
наказателното производство.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при спазване на дадените в настоящото решение указания по
приложението на материалния закон. При новото разглеждане, съдът дължи
произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание
чл. 226, ал. 3 АПК.
С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71 от 02.12.2021 г. постановено по АНД № 245/2021 г. по описа на Районен съд – Тетевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на Районен
съд – Тетевен.
Решението е окончателно.