№ 59
гр. гр. София , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл.270 от НПК.
С протоколно определение от 29.04.2021г., постановено в с.з. от същата
дата по НОХД №4015/2019г., Специализираният наказателен съд – 4-ти
състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение
искането на защитника на подсъдимия М. С. С. (адв. А. П.), за изменение на
мярката му за неотклонение от ”Домашен арест” в по-лека. Съдът е счел, че
продължават да са налице изискуемите в НПК предпоставки за изпълнение
спрямо подс. С. на тази мярка за неотклонение.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. А. П. от САК –
упълномощен защитник на подс. М.С., в която се изтъкват съображения, че
опасността от извършване на престъпление от страна на подсъдимия е с
намалял интензитет, предвид срока на изпълнение спрямо него на мерки за
неотклонение, възпрепятствуващи свободното му придвижване, този срок се
сочи за новонастъпило обстоятелство, както и се изтъкват съображения,
свързани със здравословното състояние на подзащитния й. Иска се изменение
на мярката „Домашен арест“, прилагана от 01.02.2021г. до момента спрямо
С., в по-лека.
В изпълнение на процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК, препис от
1
частната жалба е бил изпратен на Специализираната прокуратура, от която не
e постъпило писмено възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество-
за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия М. С. С. и още 13 (тринадесет) обвиняеми лица, от
страна на Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт на
23.10.2019г. По отношение на М.С. в него са повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 321 ал.6 от НК, по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3
и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК, по чл. 248а ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4
вр. с чл. 26 ал.1 от НК, по чл. 248а ал.2 от НК и по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с
чл. 26 ал.1 от НК.
Всички тези престъпления са наказуеми с „лишаване от свобода“.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по делото „a la
prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят обосновано
предположение за авторство на подсъдимия-жалбоподател в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение (без да се дерогира презумпцията за
невинност на подсъдимото лице).
Правилна е преценката на първостепенния съд, че реалната опасност от
извършване на престъпление, що се отнася до подсъдимия-жалбоподател, не е
напълно отпаднала, макар понастоящем да е с относително намален
интензитет, в сравнение с първоначалния период на налагане на мярката
„Задържане под стража“ спрямо същото лице. Това се дължи на периода от
време, през който подс. С. е бил с мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“. Независимо от горното, въззивният съд (както
това е приел и първоинстанционният в обжалваното определение), намира, че
опасността от извършване на престъпление все още е налична, а също така е и
реална, а не хипотетична. Този извод произтича от наличните по делото
данни и доказателства за служебно-йерархична и/или родствена зависимост
между подсъдимия-жалбоподател (от една страна) и свидетели и други
подсъдими по делото (от друга), което не изключва риск от евентуално
неправомерно въздействие и влияние върху тези лица, при депозиране на
техните показания, респ. – обяснения по НОХД №4015/2019г. по описа на
СНС.
2
По горепосоченото съдебно производство предстоят разпити на още 21
(двадесет и един) свидетели, предстои изслушване на вещите лица по
изготвените по делото експертни заключения, предстоящо е още
предявяването на многобройни веществени доказателства по делото, както и
предявяването на ВДС. Така че, съдебното производство не се намира на
финален етап, а по него предстои извършването на още процесуално-
следствени действия в значителен обем.
Принципно правилен е изводът на първата съдебна инстанция относно
липсата на доказателства за реална опасност от укриване на подсъдимия-
жалбоподател, предвид неговите установени самоличност и адреси по делото,
семейна и бизнес-обвързаности на територията на РБългария. Не следва обаче
да се оставя без внимание обстоятелството, че подс. М. С. разполага със
значителен финансов ресурс, който би спомогнал за евентуалното напускане
на страната и установяването му в чужбина, дори в държава извън ЕС, където
екстрадирането му за нуждите на настоящото наказателно производство би
било затруднено. Доколкото обаче такава опасност към настоящия момент се
преценява от въззивния съд по-скоро за хипотетична, втората инстанция
възприема за правилен изводът на СНС в обжалваното определение за липса
на доказателства относно реална опасност от укриване на подс. С..
Относно срока на изтърпяване на мерки, свързани с възпрепятствуване
на свободното придвижване на жалбоподателя (същият е бил реално
задържан на 07.05.2019г., като мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“ е продължила до 01.02.2021г., когато, с Определение на АСНС, 3-ти
възз. състав по ВНЧД №37/2021г., мярката му за процесуална принуда е била
изменена в настоящата – „Домашен арест“, който се контролира чрез средство
за електронно наблюдение („гривна“). Следва обаче да се обърне внимание,
че срокът, визиран по-горе, на прилагането на мярката „Задържане под
стража“ спрямо подс. М.С., включва и задържането му по друго (към момента
неприключило) наказателно производство срещу същото лице, както е
отбелязал настоящият съдебен състав при предходно свое произнасяне – от
18.12.2020г. по ВНЧД №604/2020г. Понастоящем срокът на изтърпяване от
страна на жалбоподателя на мерки за неотклонение, възпрепятствуващи
свободното му придвижване, е 2 (две) години и 5 (пет) дни, от които
наказателното производство се намира в съдебна фаза, считано от
3
23.10.2019г., т.е. – вече 1 (една) година и 5 (пет) месеца. Въззивният съд
намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния, че този срок, и
към настоящия момент, се явява разумен. При преценката за разумността на
срока, съдът отчита фактическата и правна сложност на делото (то е с 14
подсъдими лица, множество свидетели и вещи лица), както и
обстоятелството, че националните правораздавателни органи, видно от
интензитета и ритмичността на провеждане на наказателния процес, не могат
да бъдат упрекнати в забавянето му.
Второинстанционният съдебен състав споделя аргументите, изложени в
обжалваното първоинстанционно определение, че мярката за неотклонение
„Домашен арест“ се явява, освен законосъобразна, и адекватна за конкретния
казус и спрямо конкретното подсъдимо лице, въпреки твърденията на
защитата (включително и в частната жалба до АСНС, въз основа на която е
образувано настоящото производство по чл. 270 от НПК), за влошено
здравословно състояние на подс. С.. Такова действително е било
констатирано от съдебните състави, произнасяли се от 07.05.2019г. до
момента в производствата по чл. 65 и по чл. 270 от НПК, но в конкретното
настоящо производство по ВНЧД №204/2021г., обстоятелства за
допълнително влошаване на състоянието на това подсъдимо лице, не се сочат
и не са ангажирани никакви доказателства относно такива факти. Т.е. –
здравословното състояние на жалбоподателя, настоящият съдебен състав не
приема за новонастъпило обстоятелство. Същото е било обсъдено и взето
предвид от съдебния състав от АСНС в предходното производство по чл. 270
от НПК, приключило с определение от 01.02.2021г. по ВНЧД №37/2021г. на
3-ти въззивен състав, като е било преценено като едно от основанията за
смекчаване на процесуалната принуда спрямо подс. С., чрез изменение на
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в следващата по
тежест – „Домашен арест“. От друга страна, видно от материалите по НОХД
№4015/2019г. по описа на СНС, 3-ти състав, по време на изпълнението на
мярката „Домашен арест“, всички искания на подс. С. за напускане
местоизпълнението на домашния арест, когато те са били свързани с
необходимост от посещение при лекар или в здравно заведение, са били
неизменно удовлетворявани от първостепенния съд, чрез издаване на
надлежни разрешения.
4
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
мярката за неотклонение „Домашен арест“ продължава да се явява
законосъобразна и адекватна към разглеждания казус и конкретното
подсъдимо лице, ето защо първоинстанционното определение от 29.04.2021г.
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 4-ти състав, от
29.04.2021г., по НОХД №4015/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5