Решение по дело №113/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на „Тео Стил 74“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от Т. П. Т., подадена чрез адв.Е. В. – Хасковска адвокатска колегия, срещу Решение № РД-02-16-72/16.02.2024 г., издадено от Р. Р. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 33 900 лева, представляващи 25 % върху поисканите за възстановяване разходи в общ размер на 135 600 лв., предоставени по Административен договор № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020.

Жалбоподателят счита, че решението за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно, понеже е издадено при липса на предпоставките за това. Оспорва констатациите на административния орган, че е нарушен принципите на добро управление в частта им за икономичност по чл. 33 от Регламент 2018/1046. Излага твърдения, че в изпълнение на одобрения проект дружеството е приложило опростена процедура по представяне на две съпоставими оферти. Двете оферти били съпоставими, защото били с един и същ предмет, при едни и същи технически показатели. Стойността на едната оферта превишавала максималната референтна стойност от 271 200 без ДДС, но и двете оферти преминали последващ контрол, извършен от административния орган чрез комисия, при който не били установени нарушения. Затова жалбоподателят получил по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на 135 600 лева. Едва впоследствие одитния орган преценил, че е налице нарушение. Жалбоподателят възразява, че в Условията за кандидатстване липсвало определение за „съпоставимост“ на офертите. Счита, че процесните две оферти били съпоставими, понеже са сравними – отнасят се за едни и същи показатели, изготвени са в един и същ период. Възразява, че в условията и разясненията за кандидатите няма поставено изискване представяните от кандидатите оферти да не са с цени, превишаващи максималните референтни стойности. Оспорва становището на ответника, че едната оферта била невалидна, понеже превишавала максималните референтни стойности. Изтъква обстоятелството, че в случай на превишаване на максималните референтни стойности и по двете оферти, тогава кандидатът би получил 50 % от стойността на закупуваните активи, каквито били предварително определените условия на сключения административен договор. Относно констатациите за свързаност на дружествата, предоставили офертите, изразява становище, че бенефициентът по договор за БФП няма задължение да извършва проучване наличието на евентуална свързаност между своите евентуални доставчици. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, Р. Р. - главен директор на Главни дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, в придружаващото административната преписка писмо с вх. № 1214/28.03.2024 г.(л. 51,52), чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Административен съд Добрич разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „Тео Стил 74“ ООД, ЕИК ********* и управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 към Министерството на иновациите и растежа е сключен Административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020. По силата на административният договор бенефициентът по договора (получател на помощта) получава БФП в максимален размер до стойността, посочена в т.1 „Бюджет“ от Приложение № 1 от Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност".

Проектното предложение на жалбоподателя е „Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация – система за хибридна вентилация от 16 вентилатора и система за хибридна вентилация от 2 вентилатора“.

В Приложение 18.2. към Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност" са изброени допустимите за закупуване активи и референтните им цени, като прагът за хибридна вентилация е общо 20 лв./m3/h.

Жалбоподателят е подал формуляра за кандидатстване в Приложение 18.2 "Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи".

Съгласно т. 1. от Условията за изпълнение на проекти по ОПИК - Процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност" в случаите, когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет "доставки или услуги", в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без ДДС е по-ниска от 273 812 лв., се изисква към първичните платежни документи да се приложат поне 2 (две) съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор за безвъзмездна финансова помощ. В този случай е поставено условието бенефициентите/кандидатите за БФП да прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор на база на събраните оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници.

Съобразно горепосочените правила при кандидатстването по оперативната програма жалбоподателят е представил две оферти за доставка но горепосочените активи: Оферта № 27/12.10.2022 г. от „Айриус България“ ЕООД (л.115) с цена на системите за вентилация от 271 200 лева и ДДС 20 % от 54 240 лева и Оферта № 128/12.10.2022 г. от „Еко Галакси БГ“ ЕООД с цена на системите за вентилация от 278 984 лева и ДДС 20 % от 55 796, 80 лева.

От представения Протокол за оценяване на оферти, приложен към жалбата, (л.36 и сл.) е видно, че след сравняване на ценовите предложения жалбоподателят е избрал Оферта № 27/12.10.2022 г. от „Айриус България“ ЕООД [населено място], която е с по-ниската цена от 271 200 лева и ДДС 20 % от 54 240 лева.

По делото е представено писмо (л.31) на началника на Регионален сектор Варна към Министерството на иновациите и растежа до „Тео Стил 74“ ООД, изпратено чрез ИСУН, в уверение, че управляващият орган на ОПИК е одобрил представения пакет от документи и определения за изпълнител, „Айриус България“ ЕООД.

С нарочно Уведомително писмо с рег. № 26-Б-531/12.04.2023 г. (л.32-33) УО е уведомил дружеството-жалбоподател, че верифицира обща сума на допустимите разходи по финалния отчет в размер на 271 200 лева, от които БФП в размер на 132 600 лв. – БФП под режим „de minimis“ и 135 600 лв. – собствено финансиране.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че и двете представени от жалбоподателя оферти съответстват на минималните технически критерии и предлагат доставка и монтаж в рамките на периода на изпълнение на проекта.

На 19.01.2024 г. е подаден Сигнал за нередност № 91-Е-45 с констатации, че получените две оферти по проекта на жалбоподателя не могат да се приемат за независими и съпоставими, понеже били на свързани лица – установено при проверка в „Апис Регистър“. Извършено било нарушение на чл. 3.8.1 от АДПБФП, на чл. 1.2 от Общите условия и на т. 1 от Условията за изпълнение на проекти.

На управителя на „Тео Стил 74“ ЕООД е изпратено уведомително писмо с рег. № 91-Е-450-2/23.01.2024 г., че предстои да бъде определена финансова корекция. Писмото е подробно мотивирано с обстоятелството, че втората подадена оферта, тази на „Еко Галакси БГ“ ЕООД била над максимално допустимата стойност по Приложение 18.1 от УО и затова не отговаряла на изискванията при избор на изпълнител за доставка и монтаж да има две съпоставими оферти. Управителите на дружествата, изготвили офертите, т.е. на „Айриус България“ ЕООД и на „Еко Галакси БГ“ ЕООД притежавали по 50 % дялово участие в трето дружество, „Нютон Фуудс“ ООД, затова била налице свързаност по см. на § 1, ал. 2 от ТЗ, поради което между дружествата можело да се уговарят условия, различни от обичайните. С това бил нарушен принципът по чл. 4, § 8 от Регламент № 1303/2013 г. за добро финансово управление в частта за икономичност. По тези съображения е прието, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ за определяне на ФК.

Размерът на корекцията от 25 % върху поисканите за възстановяване разходи е обоснован с обстоятелството, че бенефициентът е избрал офертата с по-ниска цена, която била под определения праг, с което не бил засегнал всички аспекти на принципа на доброто финансово управление.

Жалбоподателят е подал възражение, в което е изложил, съображения, че ФК не следва да бъде налагана, по аргументи, идентични със съдържащите се в жалбата.

На 16.02.2024 г. е издадено оспореното решение за определяне на ФК, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ е определена ФК от 25 % от отпуснатата БФП или сумата от 33 900 лева.

Решението е връчено чрез ИСУН на същата дата, а жалбата срещу него е постъпила в съда на 29.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за оспорване, срещу годен административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на, ал. 2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., като съгласно § 71, ал. 3 - нормативните актове по, ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по, ал. 1 и за програмен период 2021 - 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона, действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и до управлението на средствата от ЕСИФ.

Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт.

Оспореното решението е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и, ал. 5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или определено от него лице. С представената по делото Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. и Заповед № РД-14-443/16.10.2023 г. министърът на иновациите и растежа е делегирал правомощия в полза на Р. Р. - главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, издател на оспореното решение. Жалбоподателят не оспорва валидността на електронния подпис. Независимо от това при проверка в съдебно заседание е установено, че решението е подписано с квалифициран електронен подпис от Р. Р..

Възражението, че представеният в преписката административен договор не е подписан от РУО, е неоснователно. Договорът е съставен като електронен документ и е представен под формата на такъв на диск, приложен по делото, а жалбоподателят има достъп до него чрез ИСУН, където се подписва с електронни подписи. Всички представени доказателства установяват, че след подписване на договора е започнало неговото изпълнение, вкл. и предоставянето на жалбоподателя на БФП. Затова съдът приема, че щом страните са започнали да изпълняват задължението си по договора, същият е безусловно сключен.

При издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ.

Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73, ал.2 ал.3 от ЗУСЕФСУ.

Преди издаване на решението органът е уведомил „Тео Стил 74“ ООД за откриването на производството, дал му е възможност да представи писмени възражения и доказателства. В изпратеното на жалбоподателя уведомително писмо са изложени всички фактически обстоятелства по преписката, обективирани в решението за налагане на ФК, с което е изпълнено изискването на чл.26 от АПК и чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Правото на защита е реализирано в административното производство с депозиране на писмените възражение на дружеството, което е обсъдено в мотивите на оспореното решение.

Решението отговоря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и формирано волеизявление на органа. Решението съдържа подробни мотиви. В него са посочени всички установени в административното производство фактически обстоятелства. Посочени са и правните квалификации на установените факти.

Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 - чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, посочена като правно основание за определянето на ФК, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, които се изразяват в добро финансово управление, в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.

Според чл. 33, § 1 Регламент (ЕС) 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

В случая административният орган обосновава извод за нарушение на принципа на икономичност с факта, че офертата, която не съответствала на заложеното в Приложение 18.2 от административния договор, била с цена над максимално допустимия праг не е следвало да бъде разглеждана от бенефициера като валидна и съпоставима и да участва в избора на една измежду две съпоставими оферти.

Принципът на икономичност изисква използвания публичен финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена.

Между страните не е спорно, че една от представените от жалбоподателя две оферти е над максималния праг, определен от органа в Приложение 18.2. Административният орган обаче не обосновава извод за неикономично разходване на средствата. Напротив, в мотивите на решението в частта за определяне на процентния показател на ФК, административният орган се съгласява, че жалбоподателят е разходвал средствата икономично, след като е избрал офертата с по-ниска цена. В мотивите на решението е прието, че ползувателят на помощта, т.е. жалбоподателя е възложил доставките в рамките на определената максимална допустима стойност. Посочено е, че надвишаващата праговете втора оферта не била избрана, понеже жалбоподателят предпочел офертата, която отговаря на заложения разход за съответната доставка по проекта. Всички тези констатации в административното производство водят до извод, че принципът на икономичност е спазен.

Относно установената свързаност на двете дружества, доставчици по офертите, административният орган не е представил в административната преписка доказателства за тези констатации. Липсват извършените справки в „ Апис Регистър“, които следва да са актуални към датата на издаване на офертите от доставчиците „Айриус България“ ЕООД и „Еко Галакси БГ“ ООД и лицето, за което се твърди наличие на дялово участие на доставчиците – „Нютон Фуудс“ ООД.

Твърди се свързаност на доставчиците по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на Търговския закон, който определя като свързани лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица. В случая дори и да се приеме, че действително управителите на дружествата, издатели на двете оферти, притежават по 50 % от капитала на третото дружество, то тази свързаност не е пряка, а е косвена. Отделно от това, доколкото твърдяното нарушение на принципа за икономичност е свързано със самия избор на доставчик на финансираните активи, в административното производство въобще не е изследвано уговаряне на условия, в случая на цени на активите, различни от обичайните. Не е изследвано също и дали същите активи е можело да се придобият от жалбоподателя на по-ниска цена от цената в одобрената оферта. Само в този случай може да се приеме, че установената между доставчиците свързаност поражда някакви съмнения за допускане на нередност.

Съдът приема за основателно и възражението на жалбоподателя, че липсва правило за поведение, което да задължава кандидатите по програмата да извършват лично собствено проучване за евентуална свързаност между своите доставчици. Това евентуално е задължение, вменено на ръководителя на управляващия програмата орган, в етапа за одобряване на представените от кандидатите документи, тъй като обичайно именно той разполага с необходимия административен капацитет и ресурс за извършване на проверки за свързаност на доставчиците на кандидатите.

След като ръководителят на УО на ОПИК не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция, съдът не следва да обсъжда нейния размер.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 АПК, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на "Тео Стил 74“ ООД разноските за държавна такса от 275,45 лева (държавна такса 271,20 лева и банков комисион от 4,25 лева), за чието плащане представя доказателства на л. 15 от делото и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, уговорено в представения договор за правна защита и заплатено в брой, видно от представена на л. 133 фактура.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Тео Стил 74“ ООД РЕШЕНИЕ № РД-02-16-72/16.02.2024 г., издадено от Р. Р. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 33 900 лева, представляващи 25 % върху поисканите за възстановяване разходи в общ размер на 135 600 лв., предоставени по Административен договор № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати на „Тео Стил 74“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от Т. П. Т., СУМАТА от 2275,45 лева ( две хиляди двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.